Р Е Ш Е Н И Е
№: 1388 21.10.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На осми октомври, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1667 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от „Марти-ГС“ЕООД, ЕИК-*********,
гр.Карнобат, ул.П.К.Яворов №55, против решение № 829/09.07.2020г., постановено
по НАХД № 1926/2020г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 141-F531795/17.02.2020г. на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (отм., ДВ бр.1 от 03.01.2020г., съкр. Наредба №
Н-8/29.12.2005г.), му е наложено административно наказание имуществена санкция
от 500 лева.
От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен,
тъй като е неправилен изводът на районния съд, че при издаването на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) е спазен срокът по чл.34, ал.1
от ЗАНН. Счита и че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен
случай. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на
твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не
изпраща представител. Чрез пълномощника си адв.М.К. ***, представя писмено
становище в което поддържа жалбата на първото от изложените в нея основания.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касация – ТД на НАП-Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния
съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП №
141-F531795/17.02.2020г. на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на
касатора за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г., отм., на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена
имуществена санкция от 500 лева. Наказанието е за това, че дружеството
като осигурител не е подало в ТД на НАП-Бургас, в срок до 25.02.2020г.,
декларация образец № 1, за месец януари 2019г., съдържаща данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравно осигуряване,
ДЗПО и вноски за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ.
В хода на делото районният съд е установил, че дружеството-жалбоподател с
квалифициран електронен подпис на 23.02.2019г. е направило опит да подаде в ТД
на НАП декларация образец № 1, но подаването е било отхвърлено, след което е
направило нови опити да подаде тази декларация още три пъти – на 04.03.2019г.,
на 25.03.2019г. и на 24.04.2019г., но подаването пак било отхвърлено. На
12.12.2019г. при направена искане за прихващане и възстановяване, контролните
органи от ТД на НАП-Бургас установили, че и четирите подадени декларации
образец № 1 са били отхвърлени от системата и не са били коригирани след това
от подателя. За това бил съставен АУАН № F531795/18.12.2019г., а впоследствие и
оспореното НП.
При постановяване на решението си, районният съд е преценил, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод, че
е осъществен състава на нарушението и правомерно е ангажирана отговорността на
касатора на соченото основание. Преценено е, че установеното деяние не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Наложената
имуществена санкция съдът е преценил за правилно определена, с оглед на което
потвърдил НП. По отношение релевираното сега пред касационната инстанция
възражение досежно срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, първоинстанционният съд е
посочил, че той е спазен защото началото му е поставено с откриването на
нарушителя на 12.12.2019г.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са основателни, а постановеното решение е валидно,
допустимо, но неправилно по следните съображения:
Отговорността на лицето е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34,
ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН, според което не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Безспорно, спазването на
предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на
производството по реализирането й. От своя страна, неспазването на същите
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща
неговата отмяна. Съгласно нормата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО самоосигуряващите
се лица периодично подават в НАП декларация образец № 1, като задължението се
изпълнява в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните. В конкретния случай данните са относими за м.01. 2019г., поради което
крайният срок за изпълнение на задължението по чл.5, ал.4, т.1 от КСО е 25.02.2019г.
Предвид обстоятелството, че Националната агенция за приходите поддържа регистър
и база данни за задължените лица, то следва да се приеме, че считано от
следващия ден – 26.02.2019г. нарушителят обективно става известен на
административнонаказващия орган, който е в рамките на същата административна
структура, която администрира и води отчетността по изпълнението на вмененото
задължение, а дали административният орган „ще узнае“ факта на неподаване на
декларацията е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Органът
разполага с тримесечен срок, считано от 26.02.2019г., да състави акт за
установяване на извършеното нарушение, т.е. АУАН е следвало да бъде съставен
най-късно до 26.05.2019г., докато в настоящия случай актът е съставен едва на 18.12.2019г.,
т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН. Без правно
значение за броенето на срока са опитите които лицето е направило да подаде
декларацията, след като същите останали неуспешни и формално декларацията не е
била подадена. Без значение са и извършваните последващи проверки, включително
по прихващане и възстановяване, след като контролните органи са разполагали с
необходимата информация и са имали обективната възможност да констатират
нарушението. Наказващият орган, като такъв администриращ базата данни на
задължените лица, няма основание фактически да удължава срока, като се позовава
на момента на по-късното откриване на нарушението при допълнителна проверка,
след като съобразно ресурса, който притежава, обективно е възможно да установи
нарушението в дадения законов срок.
Изложеното налага извод, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна с отмяна на
потвърждаващото го решение на районния съд.
Що се касае до направеното процесуално искане от касатора за присъждане на
разноски, съдът счита същото за неоснователно, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства той да е извършвал разноски по делото. „Марти-ГС“ЕООД
е представлявано от адвокат М.К., както пред настоящата инстанция при
подаването на жалбата и изготвянето на писменото становище, така и пред
районния съд, но освен пълномощното (л.22 от първото дело) липсват
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено
като разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 829/09.07.2020г., постановено по НАХД №
1926/2020г. на Районен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 141-F531795/17.02.2020г. на
заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО,
за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-8/29.12.2005г., отм., на „Марти-ГС“ЕООД, ЕИК-*********,
гр.Карнобат, ул.П.К.Яворов №55 е наложена имуществена санкция от 500 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.