№ 15017
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110165820 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Д. Г., ЕГН **********,
с постоянен гр. София, ..............., срещу „МАКРОАДВАНС" АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. „Средец", ул. Г.С.РАКОВСКИ № 147, ап.
14, представлявано от ........., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и пр.2, вр. чл. 11, ал. 1,
т.10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, чл. 146 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяването за нищожна на
клаузата на чл. 10 от Договор за паричен заем № 146313, сключен между страните,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер па 1497,60 лева, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева /увеличена в хода на процеса на 11 лева на
осн. чл. 214 ГПК/, представляваща частичен иск от сумата 1497,60 лв. – недължимо платена
на основание процесния договор за кредит.
Ищецът твърди, че на 29.10.2021 г. между него и ответното дружество бил сключен
договор за потребителски кредит от разстояние № 146313. Страните се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лева, като кредитът следвало да бъде погасен за
24 месеца. Посочено било, че размерът на годишната лихва е 41%, а размерът на годишния
процент на разходите - 49,65%, като размерът на общата сума, която кредитополучателят
следвало да върне била 1481,5 лева. В чл. 10 от процесния договор било уговорено, че
кредитополучателят дължи неустойка с обезпечителен характер, в случай, че не предостави
обезпечение съгласно реда и условията на чл. 20 от Договора. Тя била в размер на 6,24 лв.
плюс 0,208% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,208% от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не бил обезпечен. В чл. 20 било
уговорено, че в срок до три дни от сключване на договора кредитополучателя следвало да
предостави поръчител, физическо лице, с брутен доход поне 1400 лв. Съгласно погасителния
план, на ищеца била начислена неустойка в размер на 1497,60 лв., тъй като не представил в
срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като
по този начин общата сума, която следвало да върне възлизала на 2979,10 лв. Твърди още, че
начислената неустойка противоречи на закона и Д.те нрави. Поддържа, че с уговорената
неустойка се цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на Годишен процент на
разходите /ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като същото вземане представлявало разход по
кредита и било известно на кредитора. Сочи, че съгласно погасителния план,
1
възнаградителната лихва в размер на 41% за срока на договора се равнявала на 481,50 лв., а
неустойката - на 1497,60 лв., с което реалният ГПР ставал 269.22%. Счита, че неустойката е
в противоречие с Д.те нрави, тъй като излизала извън присъщите й функции.
С оглед гореизложеното моли за прогласяването за нищожна на клаузата, предвидена
в чл. 10 от Договор за паричен заем № 146313, сключен между Д. Д. Г., ЕГН **********, с
постоянен гр. София, ...............и МАКРОАДВАНС" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н. „Средец", ул. Г.С.РАКОВСКИ № 147, ап. 14,
представлявано от ........., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1497,60 лева.
Моли за осъждането на ответника „МАКРОАДВАНС" АД, с ЕИК: ********* да заплати па
Д. Д. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 11 лв. /частичен иск от общо 1497,60 лв./,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 146313,
ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда –
30.11.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава
предявения иск и счита, че същият следва да бъде уважен, като моли да не бъде осъждан за
разноски, доколкото е признал иска и не е дал повод за завеждането му, евентуално прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове са с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и пр.2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9
ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, чл. 146 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяването за нищожна на
клаузата на чл. 10 от Договор за паричен заем № 146313, сключен между страните,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер па 1497,60 лева, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева /увеличена в хода на процеса на 11 лева на
осн. чл. 214 ГПК/, представляваща частичен иск от сумата 1497,60 лв. – недължимо платена
на основание процесния договор за кредит.
Страните не спорят по фактите на делото. След редовно връчване на исковата молба
и приложенията ответникът е направил нарочно изявление, че признава предявените искове.
Ищецът от своя страна не е направил искане за постановяване на решение при признание на
иска, поради което съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска.
Страните не спорят и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 29.10.2021 г. между тях е сключен Договор за потребителски кредит от
разстояние № 146313 със следните параметри: отпусната главница в размер на 1000 лева,
погасителни вноски - 24 месеца, падежно число – 29-то число на месеца, размер на
годишната лихва - 41%, размер на годишния процент на разходите - 49,65%.
Съгласно счетоводна справка от ответното дружество /л.66/ ищецът е заплатил
следните суми: на 11.02.22г. сумата от 100.00 лева, отнесена от кредитора към перо
неустойка – 98.94 лева и на 22.03.2022 г. сумата от 1332.34 лева, погасяваща главница в
размер на 1000 лева, договорна лихва в размер на 136.86 лева, неустойка в размер на 194.34
лева и законна лихва в размер на 1.14 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и пр.2, вр. чл. 11, ал. 1, т.10, вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, чл. 146 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за паричен заем № 860938/12.05.2023 г. с ответното дружество, с
посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи от договора,
Общите условия и СЕФ, които противоречат на императивни материалноправни норми,
заобикалят ги или накърняват Д.те нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
2
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, доколкото в процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 49,65 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 1497,60
лева. По така изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД е
основателен и следва да се уважи.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства– извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание
процесните договорни клаузи.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
Както се изясни от представената по делото счетоводна справка несъмнено се
установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в размер на 293,28 лв.,
представляваща част от начислената по договора неустойка. Ищецът е предявил частичен
иск в размер на 11,00 лева, следователно и предвид нищожността на клаузата на чл. 10 от
договора, ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 11,00 лв.,
представляващо платено при начална липса на основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба на 30.11.2023г., до окончателното плащане, поради
което искът по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е доказан по основание и до пълния предявен
размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 100 лв.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в общ размер на 960 лв. с вкл. ДДС, настоящият съдебен състав
приема за основателно релевираното от процесуалния представител на ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като аргументите за това са следните:
В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който страните по упълномощителната сделка - ищецът, от една страна и
адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се
предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднено лице - чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде
компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при
безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА
възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято
полза е разрешен спора.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
3
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о.,
е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Когато с
една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове –
в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о.,
ТК. Предвид гореизложеното, като взе предвид: вида и обема на осъществената правна
защита в исковото производство; липсата на фактическа и правна сложност на спора;
настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС (в този смисъл са
Определение № 12574 от 12.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 6143/2024 г. по описа на
СГС, VI-4 с-в, Определение № 12716 от 16.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 8537/2024 г.
по описа на СГС, ЧЖ-I-„З“ с-в, Определение № 14430 от 19.09.2024г., постановено по
в.ч.гр.д. № 10225/2024 г. по описа на СГС, ГО, II-Ж с-в, Определение № 14721 от
25.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 9457/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-I-„Л“ с-в,
Определение № 15714 от 09.10.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 9834/2024г. по описа на
СГС, ЧЖ-VI-„В“ състав, и др.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. Д. Г., ЕГН **********, с
постоянен гр. София, ............... и „МАКРОАДВАНС" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н. „Средец", ул. Г.С.РАКОВСКИ № 147, ап. 14,
представлявано от ........., че клаузата за начислена неустойка по чл.10 от Договор за паричен
заем № 146313,, сключен на 29.10.2021 г., в размер на 1497,60 лева, е нищожна на осн. чл.26,
ал.1 ЗЗД вр. чл.11, ал.1,т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н. „Средец", ул. Г.С.РАКОВСКИ № 147, ап. 14, представлявано от
......... да заплати на Д. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен гр. София, ............... чрез
процесуален представител адв. Д. М. М. – САК, със съдебен адрес гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3 на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 11,00 лв., частичен иск от 1497,60 лева, като платена при начална липса
на основание – нищожна клауза на чл.10 от Договор за за паричен заем № 146313,, сключен
на 29.10.2021 г , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
4
30.11.23г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н. „Средец", ул. Г.С.РАКОВСКИ № 147, ап. 14, представлявано от
......... да заплати на Д. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен гр. София, ............... чрез
процесуален представител адв. Д. М. М. – САК, със съдебен адрес гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер на 100 лв. – разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н. „Средец", ул. Г.С.РАКОВСКИ № 147, ап. 14, представлявано от
......... да заплати на адв. Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул.
Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, сумата в размер на 240 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5