№ 242
гр. Перник, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200217 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4427845 на ОД на МВР
Перник, с който на СВ. ЛЮДМ. ИВ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 400.00 лв (четиристотин лева)
на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
28.01.2021г. в 13:40 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 76+000, до
автоморга JM, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на
скоростта от 50 км/ч е управлявала в посока към гр. Радомир лек автомобил
„Рено Меган Сценик” с рег. № *** със скорост от 81 км/ч, при което
превишението е 31 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство
TFR1-М, с радар № 579, монтирано в полицейски автомобил, в стационарен
режим.
По изложени в жалбата доводи, СВ. ЛЮДМ. ИВ. моли ЕФ да бъде
отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Лично не участва в хода на съдебното
производство, за което не се явява и неин пълномощник.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
1
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическо страна:
На 28.01.2021г. по път І-6, в участъка на км 76+000, до автоморга JM в
кв. Бела вода в гр. Перник бил извършван контрол на скоростния режим на
движещите се в посока към гр. Радомир моторни превозни средства (МПС).
Същият се осъществявал с автоматизирано техническо средство TFR1-М, с
радар № 579, монтирано в полицейски автомобил, в стационарен режим. В
13:40 часа през обсега на автоматизираното средство преминал лек автомобил
„Рено Меган Сценик” с рег. № ***. Същото фиксирало скорост на движение
84 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител
Р.М. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 .),
който бил регистриран на 03.02.2021г. с рег. № 1158р-1132. В същия било
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело – от 13:00 часа до 15:30 часа, посоката
на движение на контролираните МПС (от гр. София към гр. Радомир),
ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на
монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на СВ. ЛЮДМ. ИВ., ЕГН
**********. В отсъствие на последната, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП е издаден срещу нея процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на
толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка
при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на
81 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 31 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП й е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 400 лв. Жалбоподателят не се
възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и
ал.6 от НПК, тъй като не подал писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, нито предоставил данни последното да е обявено
за издирване или да е със специален режим на движението, като обжалвал
фиша с процесната жалба.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
2
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства
доказва, че лек автомобил „Рено Меган Сценик” с рег. № *** е собственост
на С.И., което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира с
разпечатката от показанията на автоматизирано техническо средство TFR1-
М, с радар № 579 - кадри от клип № 16277 от 28.01.2021г., протокол с рег. №
1158р-1132 от 03.02.2021г. за използване на автоматизираното техническо
средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
протокол от проверка № 154-ФХПД/21.09.2012г. на Български институт по
метрология, протокол № 2-28-20 от 19.11.2020г. за последваща проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с радар 579, писмо изх. № 11-00-
100 от 24.02.2022г. на Областно пътно управление Перник, ведно с
приложена към същото извадка за организация на движението на път І-6 в
посока към гр. Радомир, в участъка от км 76+000.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Рено Меган Сценик” с
рег. № *** е собственост на СВ. ЛЮДМ. ИВ., ЕГН **********, като същата
кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатка от
показанията на автоматизираната система, а именно кадри от клип № 16277
от 28.01.2021г., документираща именно индивидуализирания автомобил.
Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че
жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188,
ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е легитимен собственик на
превозното средство, с което нарушението е извършено. От страна на
жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за упражняване по
надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на
правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са
налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е
именно срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност.
При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че
ЕФ е издаден при правилно приложение на материалния закон, тъй като са
спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. и не установи в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати твърдяните в жалбата нарушения, които да
съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Съображенията са
следните:
На първо място обжалвания ЕФ съдържа надлежно описание на
мястото на нарушението, тъй като в неговото съдържание недвусмислено е
посочено, че местоизвършването на деянието е в населено място -път І-6, км
76+000, намиращ се в кв. Бела вода на гр. Перник, в посока на движение към
гр. Радомир, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и
конкретизира този реквизит. Описанието на нарушението напълно отговаря и
на изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП и дава възможност на жалбоподателя
да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен
3
обем защитата си по него, защото по ясен и разбираем начин е посочено в
какво се е изразило деянието.
В настоящият случай е изготвен и приложен съставения изискуем
протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Последният
удостоверява използването на споменатото техническо средство на
процесната дата и място. Този протокол е официален удостоверителен
документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му.
Същият съдържа данни за физическото лице, което е попълнило отразените в
него факти, като с оглед кредитираните по делото писмени доказателства не е
спорно, че полицейския служител Румен Масалев е преминал обучение за
работа със системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR1-М, с която именно е извършено заснемането на автомобила
на жалбоподателя, поради което и е включен в списъка на служителите от ОД
на МВР Перник, които са определени със заповед № 313з-310 от 14.02.2020г.
да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система,
последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”.
В настоящия случай не е спорно, че мобилната система за
видеоконтрол TFR1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване на Българския
институт по метрология, който е публичен. Същевременно тя е преминала
първоначална проверка за съответствие съгласно приетия като писмено
доказателство протокол № 154-ФХПД/21.05.2012г. на Български институт по
метрология, и последваща такава с протокол № 2-28-20 от 19.11.2020г.,
поради което и към датата на констатираното нарушение средството за
измерване е отговаряла на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като е
годен и надежден способ за измерване и установяване на превишената
скорост, което води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост
изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът прие, че нарушението, извършено от жалбоподателя, е
безспорно установено и от приложените по делото кадри от клип № 16277 от
28.01.2021г., които са заснети от системата за видеоконтрол, тъй като от
същите се установява, че това е станало в 13:40 часа на 28.01.2021г., т. е. в
периода на работа на мобилната система за видеоконтрол и в границите на
заснетите изображения. Този клип, който по силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП
е веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, доказва и точно измерената скорост от 84 км/ч, с която се е движел
автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса
от допустимата техническа грешка от минус 3 км/ч при измерването на
скоростта, като същата е редуцирана на 81 км/ч, като е конкретизирана и
разликата между установената и разрешената скорост – 31 км/ч.
Позоваването в жалбата на ТР № 1 от 26.02.2014г. по т.д. №1/2013г.
на ОС на ВАС е некоректно, тъй като именно и с оглед съобразяване със
задължителните му указания е въведено изменение на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с
ДВ, бр.19 от 2015г. В този смисъл и в §6, т.65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП изрично е дадено легалното определение на понятието
автоматизирани технически средства и системи, за които е посочено, че това
са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
4
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ,
а именно: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане
на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
Към датата на извършване на нарушението – 28.01.2021г., е отпаднало
задължението по чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП (ДВ. бр. 54/2017г.) на контролните
служби на МВР да обозначават участъка от пътя, на който се осъществява
контрол, поради което и не е съществувало задължение да поставят знак Е24
на участъка от пътя. Същевременно е отменена и разпоредбата по прилагане
на тази норма, а именно –чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (ДВ.
бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018г.), поради което и е неоснователно
направеното в жалбата възражение, че не е било спазено изискването за
поставяне на знак Е24.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е
установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1 от ЗДвП.
Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер (в шест
отделни точки), в зависимост от превишената стойност на скоростта.
Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. чл.
182, ал.1 т.4 от ЗДвП (за превишаване от 31 до 40 км/ч), която предвижда
точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 400.00 лева, каквато е
била и наложена на жалбоподателя. Посочената разпоредба обвързва
наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид
деятелност, още повече че към настоящия момент законодателят с
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключил приложението на чл.
28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е
неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
5
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 4427845 на ОД на МВР
Перник, с който на СВ. ЛЮДМ. ИВ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 400.00 лв (четиристотин лева)
на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
28.01.2021г. в 13:40 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 76+000, до
автоморга JM, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на
скоростта от 50 км/ч е управлявала в посока към гр. Радомир лек автомобил
„Рено Меган Сценик” с рег. № *** със скорост от 81 км/ч, при което
превишението е 31 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство
TFR1-М, с радар № 579, монтирано в полицейски автомобил, в стационарен
режим.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6