№ 305
гр. Пазарджик, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500776 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с
частна жалба от адв.И.П. от гр.В., ул.“Х.А.“ № 7, качеството му на особен
представител на ИСМ. С. Т., ЕГН **********, ответник по гр.д. № 604/2019 г.
по описа на В.ския районен съд, против определение № 260450/30.09.2021 г.,
постановено по гр.д. № 604/2019 г. по описа на ВРС, с което е оставено без
разглеждане искане на адв.П. за допълване на определение №
260239/13.04.2021 г., с което производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател твърди, че изобщо не е отправял искане до съда
за допълване на определение № 260239/13.04.2021 г., а е поискал да му бъде
изплатено определеното му възнаграждение за особен представител в размер
на 352.45 лв., постановено с определение от 03.02.2020 г. по същото дело.
Твърди, че с определение № 64/24.01.2020 г. ищцата Ф. АХМ. Д. е освободена
от заплащане на разноски за особен представител на основание чл.83, ал.2 от
ГПК и с определение № 96/03.02.2020 г. ВРС е назначил адв.П. за особен
представител на ИСМ. С. Т. като е постановил възнаграждението за особен
представител в размер на 352.45 лв. да се заплати от бюджета на съда на
основание чл.83, ал.3 във връзка с ал.2 от ГПК. Вместо обаче да му заплати
така определеното възнаграждение, районният съд неправилно е приел, че се
иска допълване на определението, с което производството по делото е
прекратено, в частта за разноските. Моли определението на ВРС да бъде
отменено като недопустимо или неправилно.
Писмен отговор от Ф. АХМ. Д. не е постъпил.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната
1
жалба и с доказателствата по гр.д. № 604/2019 г. по описа на ВРС, намира
обжалвания съдебен акт за недопустим по следните съображения:
РС-В. е бил сезиран с иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, предявен от
Ф. АХМ. Д. против осем ответници, между които и ИСМ. С. Т.. Тъй като този
ответник не е бил намерен на адреса, на основание чл.47, ал.6 от ГПК е бил
призован чрез залепване на съобщението на адреса, посочен в исковата молба
и с определение № 1078/27.12.2019 г. му е бил назначен особен представител
на разноски на ищцата с определено възнаграждение в размер на 352.45 лв.
Неправилно в определението районният съд е постановил, че се предоставя
правна помощ. Тук е мястото да се посочи, че предоставянето на правна
помощ по реда на Закона за правната помощ и назначаването на особен
представител в процедурата по чл.47, ал.6 от ГПК са две различни
процесуални възможности за ползване на адвокатска помощ, които се
предоставят се заплащат по различен ред. В случая обаче районния съд е
смесил двете различни процедури, поради което е настъпило и объркването.
С молба от Ф. АХМ. Д., постъпила в съда на 15.01.2021 г., същата е
поискала да бъде освободена от държавни такси и разноски по делото на
основание чл.83, ал.2 от ГПК поради липса на финансови възможности и с
определение № 64/24.01.2020 г. е освободена от заплащане на разноски за
особен представител на основание чл.83, ал.2 от ГПК. Въз основа на това
определение съдът е отправил искане до АК-Пазарджик за предоставяне на
правна помощ на основание чл.18, т.3 от ЗПрП. С определение №
96/03.02.2020 г. ВРС е назначил посочения от АК-Пазарджик адв.П. за особен
представител на ИСМ. С. Т. като му е определил възнаграждение в размер на
352.45 лв. и е постановил да се заплати от бюджета на съда на основание
чл.83, ал.3 във връзка с ал.2 от ГПК.
С протоколно определение от 24.09.2020 г. поради смърт на една от
страните, на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК ВРС е спрял производството
по делото и е указал на ищцата в 6-месечен срок да посочи правоприемниците
на починалата страна с адреси за призоваването им. Поради неизпълнение на
указанията в дадения 6-месечен срок, с определение № 260239/13.04.2021 г.
ВРС е прекратил производството по делото.
На 23.09.2021 г. адв.П. е поискал от ВРС да му издаде удостоверение за
присъденото му възнаграждение за особен представител, като след оставяне
без движение от страна на ВРС, е уточнил искането си с молба от 29.09.2021
г. като е посочил, че това удостоверение му е необходимо, за да го представи
на счетоводителя на съда за изплащане на възнаграждението.
При тези данни следва да се приеме, че В.ският районен съд не е бил
сезиран с искане за допълване на определение № 260239/13.04.2021 г. в
2
частта за разноските, а просто с искане за заплащане на определеното от
същия съд с определение № 96/03.02.2020 г. възнаграждение за особен
представител в размер на 352.45 лв., поради което обжалваното определение
се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. След
връщането на делото на ВРС той следва да прецени дали сумата от 352.45 лв.
следва да бъде изплатена на адв.П. от бюджета на съда с оглед постановеното
от същия съд определение № 96/03.02.2020 г. по гр.д. № 604/2019 г.
Тъй като определението за прекратяването на гр.д. № 604/2019 г. е
влязло в сила, настоящото определение няма да подлежи на обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 260450/30.09.2021 г., постановено по гр.д. №
604/2019 г. по описа на ВРС, с което е оставено без разглеждане искане на
адв.П. за допълване на определение № 260239/13.04.2021 г., с което
производството по делото е прекратено, като недопустимо.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3