Решение по адм. дело №2318/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалбата на А. П. К. [ЕГН] от гр. Дългопол, общ. Дългопол, обл. Варна, [улица], чрез адв. П. М. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. ***“ № **, ***********против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0324-000201/ 20.09.2024 г. на началника на РУ – Провадия към ОД на МВР – Варна, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1, пр. 2 и на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е временно отнето СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС.

Жалбоподателят счита издадената заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материално-правни разпоредби и при несъответствие с целта на закона, като излага подробни съображения. Сочи още, че не е извършвал вмененото му нарушение, тъй като не е управлявал автомобила, процесната ПАМ не отразявала резултата на химическата експертиза.

В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. П. М. от АК – Варна, който поддържа жалбата, изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.

Ответникът по оспорването – началникът на група при ОД на МВР – Варна, РУ- Провадия, редовно призован се представлява от гл. юрк. Г., редовно упълномощен.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е основателна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема, че жалбоподателят А. К., като водач и собственик на МПС м. „Фолксваген“, м. „Голф“ с ДК№ [рег. номер], червен на цвят е бил спрян на 19.09.2024 г. около 20,00 ч. в общ. Дългопол на път Трети клас № 208 по [улица]в близост до бензиностанция „АКЕРА“ изток по посока на гр. Тервел за проверка с техническо средство за наркотични вещества. Издаден е бил талон за хим. Изследване № 0172669. Като техн. средство е отчело употреба на наркотични вещества в обема на издишания от водача въздух.

С процесната Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0324-000201/ 20.09.2024 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, РУ – Провадия, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ и на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е временно отнето СУМПС ППС с ДК№ [рег. номер] до решаване на въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца, като са отнети: СУМПС [номер].

По делото не са събирани гласни доказателства.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От правна страна съдът счита, че Заповед № 24-0324-000201 за прилагане на ПАМ от 19.09.2024 г. на началника на група при ОД на МВР – Варна, РУ - Провадия, с която е приложена ПАМ на жалбоподателя е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Видно от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – Варна е упълномощил началниците на групи в сектор „ОП“ при ОД на МВР за територията съответното РУ при ОД на МВР - Варна да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (стр. 10 от адм. преписка)

ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материално-правните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от компетентен орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни лица). Наложената ПАМ е преустановителна и цели преустановяване на управлението на МПС от лице след употребата на наркотици по реда на чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП.

Деянието станало причина за прилагане на ПАМ на жалбоподателя е извършено на 01.05.2024 г. или тогава е действала разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ в редакцията си от ДВ бр. 77/ 03.01.2018 г. Според разпоредбата: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на адм. нарушения се прилагат следните ПАМ: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:…б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“

В настоящия случай по делото е представена Съдебна химико-токсикологична експертиза № Е-400/ 20.08.2025 г. със заключение, че в предоставената за изследване кръвна проба, взета на 19.09.2024 г. в 23, 24 ч. от лицето А. П. К. [ЕГН] не са открити наличие на наркотични вещества или техните метаболити (в т.ч. МЕТАМФЕТАМИН), което се е установило чрез имунохимичен скрининг и доказа по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ (стр. 59 до 61 от делото).

При изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е управлявал процесното МПС под въздействието на наркотични вещества на 20.09.2024 г., при спирането му от мл. автоконтрольор Х. Х. към ОД на МВР – Варна, РУ – Провадия. В случая от решаващо значение е резултатът от дадената кръвна проба от жалбоподателя, който е с отрицателен резултат за него.

Подадената жалба е основателна. Не е налице адм. нарушение, за превенция на което да бъде наложена ПАМ по ЗДвП. Неправилно процесната ПАМ е приложена спрямо жалбоподателя, като съдът приема, че са налице сочените основания за оспорване от жалбоподателя на процесната заповед.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният адм. акт е незаконосъобразен и жалбата е основателна.

При изхода от оспорването съдът намира, че разноски следва да бъдат присъдени на жалбоподателя предвид на направеното искане и представения списък за същите в размер на 810 лв., съставляващи адв. възнаграждение от 800 лв. и внесена ДТ от 10 лв.

Предвид на нормата на чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0324-000201/ 20.09.2024 г. на началника на РУ – Провадия към ОД на МВР – Варна, с която на А. П. К. [ЕГН] от гр. *******, общ. ***********, обл. Варна, [улица]за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1, пр. 2 и на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е временно отнето СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна, да заплати на А. П. К. [ЕГН] от гр. ****, общ. **********, обл. Варна, [улица]направените по делото разноски в размер на 810 лв. съставляващи адв. възнаграждение и внесена ДТ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.