№ 6820
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20251100104097 по описа за 2025 година
Страни в производството са ищецът Б. И. Б. с ЕГН **********, гр. Русе, ул. ******** и
ответникът „Обединена българска банка“ АД с ЕИК *********, гр. София, бул. Витоша
№89Б.
Предявен е иск по чл.439 ГПК за признаване за установено, че е погасена по давност
възможността за принудително събиране на сума в общ размер 50 661,14 лева, включваща
сумите: 40 434,22 лева – главница по договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 18.09.2007г.,
допълнително споразумение №2 от 17.12.2010г. и договор за поръчителство от 17.12.2010г.;
6954,24 лева – договорна лихва, 3272,68 лева – наказателна лихва, ведно със законната
лихва върху главницата от 19.12.2012г., както и сумата 1969,83 лева – разноски по делото, за
които е издаден изпълнителен лист по гр.д. №61101/2012г. по описа на СРС, 37 състав, въз
основа на който е образувано изп.д. № 278/2013г. на ЧСИ А. Б..
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Обединена българска банка“ АД е подал отговор на
исковата молба, с който признава исковете.
Относно разноските:
Съгласно Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията М. Г.а: „не следва да се счита, че ответникът е дал повод за водене иск с
включването на погасени по давност задължения в издавани до потребителя съобщения за
наличие на парични задължения, тъй като изтичането на давността не прекратява самото
субективно право – след изтичане на погасителната давност вземането продължава да
съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо (чл. 118 ЗЗД).
Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът да я прилага
1
автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл, отговорност за
съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност
вземане, би възникнала за кредитора - ответник само ако той предприеме действия за
принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения
основателен иск. Кредиторът не отговаря за разноските, направени в исковия процес,
ако признае основателността на иска, а длъжникът не се е възползвал от възможността
си да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне
съдебния процес. В случая липсват данни ищецът да се е позовал извънсъдебно пред
кредитора си на изтеклата погасителна давност, респ. срещу него да са заведени съдебни
производства за събиране на вземането. Същевременно, предявеният в настоящото
производство иск не е бил оспорен от ответника, поради което е налице хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК и ответникът не дължи на ищеца заплащане на разноските по делото.
По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда
на чл. 274, ал. 3 ГПК определения - определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017
г., І г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение №
318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр.
д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ г. о.
на ВКС и др. Според приетите правни разрешения, с предявения отрицателен установителен
иск за погасяване на възможността за принудително събиране на вземането, длъжникът не
отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането
продължава да съществува, но то не може да се събере със средствата на държавната
принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо (чл. 118 ЗЗД). Решението, с
което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на пресъдено нещо
върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето
вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът
плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно извършено (вкл. и след
влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск).
Извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането
на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора,
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Действията на кредитора,
с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е
изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да
се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са
гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от
предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или негови
универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност.“
2
С оглед на изложеното и доколкото не се установява ответникът да е предприемал
изпълнителни действия, съдът намира, че разноски на ищеца не се дължат. Ответникът не е
претендирал разноски.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, поради което
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Б. И. Б. с ЕГН **********, гр. Русе, ул.
******** срещу „Обединена българска банка“ АД с ЕИК *********, гр. София, бул. Витоша
№89Б, иск по чл.439 ГПК, че е погасена по давност възможността за принудително събиране
на сума в общ размер 50 661,14 лева, включваща сумите: 40 434,22 лева – главница по
договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена
дебитна карта от 18.09.2007г., допълнително споразумение №2 от 17.12.2010г. и договор за
поръчителство от 17.12.2010г.; 6954,24 лева – договорна лихва, 3272,68 лева – наказателна
лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2012г., както и сумата 1969,83
лева – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. №61101/2012г. по
описа на СРС, 37 състав, въз основа на който е било образувано изп.д. № 278/2013г. на ЧСИ
А. Б..
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3