РЕШЕНИЕ
№ 893
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20251000500044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260012 от 18.10.2024 г., постановено по т.д. № 38/2019 г.
от Окръжен съд Враца са отхвърлени предявените от И. Ц. М., ЕГН
**********, конституирана по реда чл. 227 от ГПК на мястото на
първоначалния ищец Ц. П. М., ЕГН ********** против Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“, ЕИК *********, частичен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговата
внучка С. И. Ц., ЕГН **********, настъпила на 12.10.2018 г., вследствие на
ПТП, настъпило на 02.10.2018 г., причинено от водач на лек автомобил, който
е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
при ответника, в размер на сумата от 26 000 лева, при обща претенция от
200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 02.10.2018
г.
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил И. Ц. М.,
ЕГН **********, конституирана по реда чл. 227 от ГПК на мястото на
първоначалния ищец Ц. П. М., ЕГН ********** да заплати направените
деловодни разноски на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 1 105
/хиляда сто и пет/ лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищцата И. Ц. М.,
ЕГН **********, конституирана на мястото на първоначалния ищец Ц. П. М.,
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закони и на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателката поддържа, че събраните по делото доказателства
обосновават основателността на предявените искове.
Поддържа, че първоначалния ищец попада в разширения кръг на лицата,
които имат право на обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на
неговата внучка, с която са имали трайна и особено дълбока емоционална
връзка, поради което е претърпял от нейната смърт продължителни болки и
страдания.
Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо
това да осъди ответника да заплати по предявения частичен иск обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 26 000 лева, при
обща претенция от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня
на настъпване на застрахователното събитие - 02.10.2018 г.
Моли да се присъдят направените деловодните разноски в двете съдебни
инстанции.
Насрещната страна и ответник по предявените искове Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“, ЕИК ********* е подала отговор в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на
жалбата, тъй като първоначалният ищец не е провел пълно и главно доказване
на твърдените обстоятелства, че между него и починалата му внучка е имало
трайна и особено дълбока емоционална връзка и е търпял от нейната смърт
продължителни болки и страдания.
Моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение
и да му се присъдят направените във въззивната инстанция деловодни
разноски.
2
Подпомагащата страна – В. С. Р., ЕГН **********, конституиран по
молба на ответника не е изразил становище по основателността на въззивната
жалба.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на въззивната жалба, съдът взе
предвид следното:
Ищецът - Ц. П. М., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“, ЕИК ********* частичен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в размер на 26 000 лева, при обща претенция от
200 000 лева и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В хода на първоинстанционното производство ищецът е починал и
първоинстанционният съд на негово място, по реда на чл. 227 от ГПК е
конституирал неговия наследник по закон И. Ц. М., ЕГН **********.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
02.12.2018 г. е настъпило ПТП, при което лек автомобил, управляван от водач,
който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника е ударил неговата внучка С. И. Ц., ЕГН
**********, която починала на 12.10.2018 г.
Ищецът твърди още, че:
- ПТП е настъпило по вина на водача лекия автомобил, който при
управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал.
1, т. 1, ал. 3 от ЗДвП, чл. 16 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП;
- със своята внучка е имал особено силна, дълбока и трайна връзка,
изпълнена с обич и уважение, взаимна привързаност и подкрепа, а след
3
нейната смърт се е сринал психически и емоционално;
- лекият автомобил "Нисан Х-трейл“, управляван от деликвента е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при
ответника в ЗАД "Армеец", на основание полица № BG/11/117003269360, с
валидност от 14.12.2017 г. до 13.12.2018 г.;
- на 26.10.2018 г. е предявил претенцията по чл. 380 от КЗ, по която е
образувана щета, но ответникът не му е изплатил застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди;
С предявения частичен иск поискал ответникът да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 26 000 лева при
обща претенция от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
увреждането - 12.10.2018 г.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски, както и в
тежест на ответника да се възложи отговорността да заплати адвокатско
възнаграждение на неговия процесуален представител.
Ответникът - Застрахователно акционерно дружество „Армеец“, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 35/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че
приложените към исковата молба доказателства не установяват, че
застрахованият водач при управлението на автомобила с поведението си е
осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД и между ищеца, който е дядо и
починалата му внучка не е имало особено близка връзка, вследствие на която
действително да е претърпял вреди по – големи от обичайните между
родственици - Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по
т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК.
При условията на евентуалност поискал се присъди обезщетение, за
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, че пострадалата от
ПТП е пресичала пътното платно на нерегламентирано за това място и с
поведението си в голяма степен е станала причина да настъпили вредоносния
за нея резултат.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
4
По молба на ответника като подпомагаща страна е конституиран
застрахования водач - В. С. Р., ЕГН **********, който е представляван от
адвокат с посочен съдебен адрес – л. 74.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението
намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.
От събраните по делото доказателства установява, че на 02.10.2018 г,
около 19:30 часа в с. Търнак, Област Враца е настъпило ПТП, при което лек
автомобил „Нисан“ с рег. № ***, управляван от В. С. Р., ЕГН ********** е
ударил на пътното платно С. И. Ц., ЕГН **********, която вследствие на
получените травматични увреждания починала на 12.10.2018 г.
С присъда от 15.06.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 52/2020 г. от
Окръжен съд Враца, влязла в сила на 14.06.2024 г. е признал водачът на лекия
автомобил за виновен в това, че при управлението на лекия автомобил на
02.10.2018 г. е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и
по непредпазливост, в пияно съС.ие е причинил смъртта на С. И. Ц., ЕГН
**********.
Приложеното на л. 10 от първоинстанционното производство
удостоверение за родствени връзки установява, че първоначалният ищец Ц. П.
М. има 12 внучета, едно от които е починалата С. И. Ц., ЕГН **********.
5
В първата инстанция са приети заключенията на:
- извършена основна и на допълнителна автотехническа експертиза – л.
274 и л. 431;
- медицинска експертиза – л. 205;
- психиатрична експертиза - л. 269;
Последната установява, че първоначалният ищец вследствие на смъртта
на С. в продължение на няколко дни е претърпял остра стресова реакция, която
е напълно отшумяла.
Разпитаните в първата инстанция свидетели не установяват конкретни
житейски обстоятелства, които да обосноват извод, че между първоначалният
ищец и С. И., една от 12-те внучета е имало особено близка връзка на обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, която по интензитет
надхвърля обичайната между дядо и внуче, както и надхвърля обичайната
между първоначалния ищец и останалите 11 внучета, поради която връзка
действително да е претърпял вреди с по - голям обем, различен от обичайния
обем на болки и страдания при смърт на родственик.
На 26.10.2018 г. първоначалният ищец, само две седмици след смъртта
на С. И. /12.10.2018 г./ и предявил писмена претенция по чл. 380 от КЗ, по
която ответникът е образувал щета, но не е изплатил обезщетение – л. 12.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца
въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на
предявените искове, а при тяхната основателност до размер на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди и процентното съотношение на
съпричиняване.
ПТП е настъпило на 02.10.2018 г. с участието на автомобил, който е
имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
6
ответника.
По главният /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
предявен като частичен за сумата от 26 000 лева при обща претенция от
200 000 лева:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на исковете предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Нисан“ с рег. № ***, управляван от В. С. Р.,
ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателното производство по отношение на водача В. С. Р., ЕГН
********** е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, която е
задължителна за настоящия съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца - чл. 300 от ГПК.
Последното обстоятелство и събраните по делото доказателства
обосновават извод, че застрахованият водач с поведението си е осъществил
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
7
Лекия автомобил е управляван от водач в съС.ие на средна степен на алкохолно
опиянение.
Пострадалата като пешеходец е имала две възможности да предотврати
настъпването на ПТП и на вредоносния резултат – л. 283.
Първата е била като се движи по тротоара, настлан с бетонови плочи.
Втората възможност е била да спре и да пропусне движещия се по пътното
платно автомобил.
Настоящият въззивен състав намира за основателно направеното от ответника
възражение, че пострадалата с поведението си е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, т.е. налице е съпричиняване в съотношение: ½ за водача и ½ за
пострадалия пешеходец.
Ищецът е материалноправно легитимиран да предяви иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по
т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В случая, доказателствата по делото не установяват конкретни житейски
обстоятелства, които да обосноват извод на настоящия състав, че между
първоначалния ищец и починалата му внучка С. – едно от 12-те внучета е
имало особено близка връзка на обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, която по интензитет надхвърля обичайната между дядо
и внуче, както и надхвърля обичайната между първоначалния ищец и
останалите 11 внуци.
8
Предявеният частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е
допустим, но е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на
акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени, който също следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното жалба е неоснователна, поради което следва да се
потвърди изцяло обжалваното решение.
Следва да се посочи на първоинстанционния съд, че в диспозитива на
своето решение е допуснал очевидна фактическа грешка, като неправилно,
вместо ЕГН на първоначалния ищец е посочил ЕГН на конституирания по
реда на чл. 227 от ГПК наследник по закон.
Налице е очевидна фактическа грешка по отношение на началната дата,
считано от която се претендира законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
Ищецът в исковата молба е посочил датата 12.10.2018 г., на която е
починала неговата внучка С. И..
Съдът в открито съдебно заседание е докладвал делото, като точно е
посочил датата 12.10.2018 г. за начална, считано от която се претендира
законната лихва, но в решенето е посочмил датата 02.10.2018 г.
Допуснати очевидни фактически грешки следва да се отстранят по реда
на чл. 247 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, направените деловодни разноски във
въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в
размер на сумата от 400 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260012 от 18.10.2024 г.,
постановено по т.д. № 38/2019 г. от Окръжен съд Враца, с което са:
- отхвърлени предявените от първоначалния ищец Ц. П. М., ЕГН
**********, заместен по реда на чл. 227 от ГПК от И. Ц. М., ЕГН **********
против Застрахователно акционерно дружество „Армеец“, ЕИК *********,
частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди
от смъртта на неговата внучка С. И. Ц., ЕГН **********, настъпила на
12.10.2018 г., вследствие на ПТП от 02.10.2018 г. с водач на лек автомобил,
който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ответника, в размер на сумата от 26 000 лева, при обща
претенция от 200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 12.10.2018 г.;
- ищцата И. Ц. М., ЕГН **********, конституирана на мястото на
първоначалния ищец Ц. П. М., ЕГН ********** е осъдена да заплати
направените деловодни разноски на Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на
сумата от 1 105 /хиляда сто и пет/ лева.
ОСЪЖДА ищцата И. Ц. М., ЕГН **********, да заплати направените
деловодни разноски във въззивното производство на Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 400 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на В. С. Р., ЕГН **********,
конституиран като подпомагаща страна по молба на ответника.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11