Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 21.12.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Цветкова
при участието на секретаря В. Русева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова АД №379 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.220
от Закона за митниците /ЗМ/, образувано по жалба на „М.“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х.п.д., чрез
адв.С.Ж.при АК Варна, против Решение с рег.№32-282455/29.09.2020 г. към MRN
18BG002002H0042776/28.03.2018 г. на Директор на ТД „Северна Морска“ при Агенция
Митници, с което е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана
стока с №7 по декларацията, определена е митническа стойност на стока с №7 по
декларацията в размер на 4 858.50 лв. по реда на чл.74 пар.2, б.б/ от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. на ЕП и е разпоредено да се коригира митническата декларация
за стока №7, в частта ѝ относно код на стойността, статистическа стойност
и изчисляване на вземанията, да се вземе под отчет начисления с решението
размер на ДДС, начислени суми за мито, антидъмпингово мито и ДДС, които са
заплатени и са посочени дължими суми за досъбиране: мито – 365.16 лв.,
антидъмпингово мито – 1180.66 лв. и ДДС в размер на 796.03 лв., ведно с лихва
за забава, с дата на възникване на задължението- 28.03.2018 г.
В жалбата се
излагат доводи, че решението на директора на ТД „Северна морска“ към Агенция
„Митници“ е незаконосъобразен административен акт, поради неговото противоречие
с материалния закон и с процесуалните норми, регламентиращи метода на
определяне размера на митническата стойност на внасяните в страната стоки.
Според жалбоподателя, административният орган не е доказал, че стойността за
митнически цели на внесената стока следва да бъде определена на базата на „справедливи
цени“, които касаят „сходни стоки“ в размер на посочената в решението цена. Стоките,
внесени от трети лица, които са взети предвид от органа при определяне на
новата митническа стойност, са остойностени на килограм, докато предметите на
процесния внос, са индивидуално определени и имат стойност на единица бройка. Жалбоподателят
счита, че неправилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл.70 – 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на ЕП и Съвета за създаване на Митнически кодекс
на съюза и чл.127-144 от Регламент за изпълнение №2015/2447 на Комисията за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
№ 952/2013 г. и съответно определена митническа стойност по чл.74 §2 от МК. Излагат се доводи,
че атакуваният акт е немотивиран, тъй като не става ясно защо административният
орган е пристъпил към определяне на стойност по горепосочения ред, въпреки
представените от жалбоподателя доказателства за заплатена цена на стоките. Въз
основа на това жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което
да отмени изцяло атакуваното Решение на Директор на ТД „Северна Морска“ при Агенция
Митници и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната
страна Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, редовно
призована, за него се явява гл. юрисконсулт Л.с., редовно упълномощена, която
изряза становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни аргументи, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма и при липса на съществени нарушения на административно производствените
правила. Счита, че решението съответства на закона и неговата цел, поради което
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата и да
присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
На 28.03.2018 г. жалбоподателят е декларирал режим „Допускане за
свободно обръщение“ на 13 стоки в 555 колета с тегло 10 642.00 кг. бруто общо, внос
и произход от Китай, по единен административен документ /ЕАД/ митническа
декларация MRN 18BG002002H0042776/28.03.2018 г. на обща фактурна стойност 9590.40 долара на САЩ, при валутен курс 1,58856. Видно от приложената по
делото Декларация, същата съдържа всички реквизити по приложение 9 допълнения
Б1—Г1 от Делегирания регламент на Комисията (ЕС) 2016/341 от 17 декември 2015
година. Стоката била с условия на доставка по CFR Варна /стойност и навло/ и била транспортирана с
контейнеровоз. В пункт 7 са декларирани процесните стоки, класирани в код по
ТАРИК ********** - 79 бр. велосипеди с нетно тегло 1208.70 кг. и с фактурна цена
1526.00 долара на САЩ. Била декларирана митническа стойност 2424.14 лв. или 30.69
лв. на брой или 2,01 лв. на кг. Контрагент на вносителя от китайска страна и
изпращач на стоката бил Ynuo International Trade Co., LIMITED, град YIWU, Zherjiang.
Към декларацията вносителят приложил фактура за покупко-продажба №DR1801589 от 06.02.2018 г. с
опис на стоките, която съдържа тяхната характеристика и цена. От същата е
видно, че са внесени велосипеди посочени в три позиции: 29 бр., 24 бр. и 26
бр., като за всеки е посочена съответно единична цена 19.00, 19.50 и 19.50 долара
на САЩ и килограми. Към декларацията са приложени и всички транспортни документи
с реквизити по чл.110 от Кодекс на търговското корабоплаване, както и фактура от
23.03.2018 г., издадена от доставчика за транспорта.
Митническата
администрация извършила последваща проверка във връзка с получена информация от
OLAF чрез справка и сравнителен анализ в база данни COMEXT на Евростат и в Системата за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи „МИС3А“ за внос
на идентични или сходни на процесната стоки за период от четири години, при
която било установено, че митническата стойност на декларираните стоки по
позиция с №7 в декларацията е по-ниска – 2.01 лв. за кг., спрямо справедлива
цена 7.22 лв. за кг.
На основание
чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нуждите на допълнителната
проверка до вносителя „М.“ ООД било изпратено писмо рег. №32-79248/11.03.2020 г.,
получено от него на 13.03.2020 г., с което било изискано да се представят в 10-дневен
срок документи необходими за установяване стойността на стоките и да се декларират
писмено обстоятелства, като отношения с продавача, условията по продажбата,
плащания към доставчика и др. В същото писмо е указано на вносителя, че при
непредставяне на посочената информация, митническите органи ще продължат
процедурата за определяне на нова митническа стойност. В указания срок не били
представени документи и сведения. На 21.08.2020 г. е изготвено Становище от
Началник сектор „Митнически процедури“, отдел „Митническа дейност“ относно
определяне на нова митническа стойност на процесната стока, като за база е
приета МД с MRN №18BG002002H0033830/09.03.2018
г. с осреднена митническа стойност на процесната стока – 61.50 лв. на брой,
която декларация е приложена по делото, ведно с приложенията към нея.
Със съобщение
по реда чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с
рег.№32-245897/24.08.2020 г., дружеството-жалбоподател е уведомено, че предстои
издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение за
декларирана стока №7 по Митническа декларация с №18BG002002H0042776/28.03.2018 г.
Със съобщението дружеството било уведомено и за мотивите, а именно, че непредставянето
на договор, оферта, заявка, проформа фактура, платежни документи,
кореспонденция и други между китайското дружество и жалбоподателя, които да
потвърдят, че декларираната стойност на стоката представлява действително
платената сума при продажбата им за износ за Съюза, е предпоставка за
основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност на
процесната стока, поради което за нея не следва да бъде приложена разпоредбата
на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочено било още, че съгласно чл.140
пар.2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията, който предвижда,
че ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 пар.1 от Кодекса.
Поради това, както и констатираната разлика в цените - декларирани по-високи
стойност от други вносители, и на основание чл.74 пар.1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 /МКС/ митническата стойност се определя като се прилагат
последователно букви от „а“ до „г“ от пар.2 на същия член, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Посочено е, че за същия период не са установени декларирани митнически
стойности по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 за „идентични стоки“ по
смисъла на чл.1 пар.2 т.4 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на
Комисията, поради което следва да бъде приложен метод за определяне на
митническа стойност по чл.74 пар.2 б.б от Кодекса във вр. с чл.141 от Регламент
за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от регламента, а именно стойността на
сделка със „сходни стоки“. След извършен анализ и при приложение на чл.74 пар.2
б.б от Регламент (ЕС) №952/2013 е приета осреднена митническа стойност 61.50 лв./бр.
Дружеството било уведомено за започнало административно производство, съгласно
чл.26 ал.1 от АПК и му била дадена възможност да подаде възражения в срок от 30
дни от получаване на съобщението, съгласно чл.22 §6 от Регламент (ЕС) №952/2013.
В указания срок
дружеството е депозирало писмо рег.№32-273682 от 18.09.2020 г., в което е
изложило становище относно неоснователността на мотивите на митническата
администрация за увеличаване на декларираната от него митническа стойност на
стоките по конкретно посочената позиция №7.
Въз основа на
констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и
доказателствата, приобщени в административна преписка Директорът на ТД „Северна
морска“ към Агенция „Митници“ е издал оспореното в настоящото производство Решение.
В акта органът е изложил мотиви, че непредставянето на доказателства от дружеството
- договори, оферта, заявка, платежни документи, кореспонденция и др. с
китайското дружество е предпоставка за основателно съмнение на митническите власти относно
реалната стойност на декларираните с посочената митническа декларация стоки по
позиция 7. При анализ на данни за стоки с код ********** е прието, че цената на
декларираните велосипеди по процесната митническа декларация – 2.01 лв./кг., е
по-ниска от посочената справедлива цена – 7.22 лв./кг., валидна за нея в ЕС и
на база извършения сравнителен анализ в Системата за предоставяне на информация
за управленски цели от митнически и акцизни документи-МИСЗА за внос на
идентични или сходни на процесната стока е прието, че възникват основателни
съмнения относно декларираната митническа стойност. Доколкото в случая не били
открити идентични стоки предмет на внос за периода, е приложен методът по чл.74
пар.2 б.б от Регламент (ЕС) №952/2013, а именно резултати за „сходни стоки“ от
други вносители по „същото или приблизително същото време“, тъй като разпоредбата
за определяне на митническа стойност по чл.70 от Регламента не може да бъде
приложена. Приета е база за определяне на нова митническа стойност на основание
чл.74 пар.2 б.б от Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с чл.140 и чл.141 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, а именно МД с MRN №18BG002002H0033830/09.03.2018 г. с митническа стойност 61.50 лв. на
брой. Въз основа на тези факти, Директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция
„Митници“ е отказал да приеме декларираната митническа стойност и на основание
чл.74 пар.2 б.б от Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с чл.140 и чл.141 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, е определил нова митническа стойност на
процесната стока в размер на 4 858.50 лв. или 79 бр. х 61.50 лв./бр.,
както и е разпоредил да се коригира митническата декларация в съответствие с установените
от органа нови митнически стойности по три графи. Във връзка с извършената
корекция е установена дължимата сума за доплащане за мито 365.16 лв.,
антидъмпингово мито 1180.66 лв. и ДДС в размер на 796.03 лв. ведно с лихва за
забава върху размера на държавните вземания на основание чл.59 ал.2 от ЗДДС,
вр. чл.114 от Регламент (ЕС) №952/2013. За дата на възникване на митническото
задължение е определена датата на декларирането - 28.03.2018 г.
Решението е
връчено на „М.“ ООД на 01.10.2020 г. и е оспорено по съдебен ред в
законоустановения срок с жалба от 12.10.2020 г. чрез органа до АдмС град Шумен.
От заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда
като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи, че цената по
търговската фактура, предмет на процесната митническа декларация, е платена
изцяло по банков път на 25.07.2018 г. от сметка в „УниКредит Булбанк“ АД,
филиал Нови пазар. Същата е осчетоводена в размер на 9 590.40 USD,
съответстващо на сума в размер на 15 213.92 лева, при курс 1.58637 лв. за
1 USD на БНБ за 06.02.2018 г. Дружеството е формирало цената на доставената
стока на общата сума 17 575.85 лв., сумирана от всички разходи, свързани с
доставката чрез счетоводна сметка 493 „Други преводи“, като е включило
доставната цена на стоката в размер на 15 213.92 лв., заплатените мита по
декларацията в размер на 2 281.93 лв. и митническа услуга в размер на
80.00 лв. Завеждането на процесната стоки от 79 бр. велосипеди е извършено по
счетоводна сметка №3041 „Стоки на склад“, с инвентарен номер 121207 „Велосипед
26 цола“, количество: 79, единична стойност 50.5351 лв. и обща стойност
3 992.27 лв. при посочен курс на валутата по-горе или общо за 79 бр.
велосипеди 1 526.00 USD. Вещото лице сочи, че дружеството е извършило
продажби на всички количества от придобита стока, описани в заключението в
табличен вид всяка конкретна продажба – номер и дата на фискален бон, предмет,
количество, единична цена без и със ДДС и обща стойност. Видно от заключението
в тази част велосипед 26 цола е с продажна цена от 79.00 лв., 94.00 лв., 120.00
и 122.00 лв. с ДДС. Според вещото лице счетоводството на
дружеството-жалбоподател е водено редовно, както и е налице съответствие между
платената цена за стоките и декларираната стойност по процесната декларация.
От така
установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен
контрол за законосъобразност на акт, който поражда за него правно задължение,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, съобразно чл.101 §1 и чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
г. /МКС/ във вр. с чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ и чл.5 т.39 от Регламент №
952/2013 г. - Началник на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
Атакуваният
акт е обективиран в изискуемата писмена форма и при осъществяване на последващ
контрол по смисъла на чл.84 ал.1 т.1 ЗМ. Актът съдържа относими за случая
юридически факти, като е цитирана
приложимата правна уредба. При издаване на процесното Решение съдът намира, че са
допуснати нарушения на приложимия процесуален и материален закон, поради
следните съображения:
Основният спор
между страните в настоящото производство е дали митническите органи са
обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 §2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия
регламент във вр. с чл.74 §3 от МК за определяне на митническата стойност по
процесния внос.
Съгласно
чл.140 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл.70 §1 от Регламент № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да
представи допълнително информация, което е било сторено в настоящия казус с
писмо от 11.03.2020 г. В случай, че съмненията им не отпаднат и след
представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140 ал.2 от
регламента, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент № 952/2013 г. В тези
хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл.74 от Регламент № 952/2013 г., като в тежест на митническите
органи е при условията на приложимото общностно право да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове
увеличаване стойността на внасяните стоки.
В настоящия
случай административният орган е определил
различна митническа стойност на един вид стока - велосипеди по процесната
митническа декларация, излагайки аргументи за деклариране на необичайно ниска
митническа стойност, като се е позовавал на данни за средностатистическа
стойност за ЕС за периода 2013 – 2016 г.
на внос на велосипеди на килограм и код по Комбинираната номенклатура /КН/ на
ЕС 87120070. В оспореното решение липсват конкретни мотиви относно намерените
резултати, като същите са представени едва в хода на делото, а именно Справка
от THESUS. В процесния ЕАД, стоката е декларирана на брой и съдът намира, че
митническите органи неправилно са приложили при установяване на
средностатистическата стойност различна мерна единица, съгласно Списък на
допълнителните мерни единици в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2017/1925 на Комисията от
12 октомври 2017 г. за изменение
на приложение I към Регламент (ЕИО) №2658/87 на Съвета относно тарифната и
статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, а именно на килограм.
Съгласно глава 87 от Регламент (ЕИО) №2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година
относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа
мерната единица за стока с код 8712 00 70 - велосипеди е p/st или на бройки. Не
може да бъде установено от решението и от допълнително представените справки от
MIS3A и THESUS как са били преобразувани стойностите в килограми и по какъв
начин са отнесени към процесната декларирана в бройки стока. Освен това за
справката е ползван код по КН /Приложение I към Регламента/, който обхваща
всички велосипеди (включително и велосипеди на три колела за пренасяне на
товари) без двигател и същите не са били конкретизирани по допълнителния код на
процесната стока – 99 /други/.
Правомощието
на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл.70
пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. и да определят митническата стойност по
методите, предвидени в чл.74 от същия регламент, възниква при наличието на
основателни съмнения по смисъла на чл.140 от регламента за изпълнение, които
подлежат на доказване във всеки конкретен случай - в този смисъл Решение №15962/25.11.2019
г. на ВАС по адм. дело №8396/2019 г. В настоящия случай в хода на
административното производство, както и в съдебното, ответникът не ангажира
доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Видно от
приобщените доказателства, дружеството - вносител е представило цялата изискана
информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД –
фактура, която е именно придружаващия документ във връзка с митническата стойност,
съгласно чл.145 от Регламента за изпълнение, както и документи за извършени
разплащания, данни относно извършени транспортни разходи и др. Липсва законово
задължение за сключен договор с износителя, който да бъде представен от
вносителя, както и посочването като реквизит във фактурата на начин и срок за
плащането по нея. От страна на митническите органи не са били събрани никакви
доказателства относно характеристики и вид на внесената стока - не е била
направена проверка в счетоводството на дружеството или в неговите
складове.
С оглед на
приетата за необичайно ниска стойност и съществуващи съмнения за реалността на
декларираната митническа стойност, митническите органи са предприели определяне
на стойността по Регламент № 952/2013 г. Съгласно чл.70 §1 и 2 от него,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза,
коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент №
952/2013 г./. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност – в този смисъл Решение №14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по
адм. д.№7052/2020 г.
Според
правилото на чл.74 §1 от Регламент № 952/2013 г., когато митническата стойност
не може да се определи съгласно чл.70, предвид съмненията за реалността
ѝ, тя се определя като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от
§2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност. В този смисъл е
Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary, C 291/15,
EU:C:2016:455, т.27.
Разпоредбата
на чл.141 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, предвижда, че при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 §2,
букви „а“ или „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно
търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид разликите,
дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В
чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за изпълнени са дефинирани понятията
"идентични стоки" и "сходни стоки" и според тях в рамките
на определянето на митническата стойност се има предвид следното:
"идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са
еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството
и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките,
които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като
идентични; "сходни стоки" са стоките, произведени в същата държава,
които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики
и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите
функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които
определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговската марка.
В конкретния
случай административният орган е направил констатация, че не са открити
„идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение и е предприел
определяне на митническата стойност на основание втория метод по б.„б“ на §2 на
чл.74 от регламента. В тази хипотеза, митническите органи е следвало да
извършат анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение,
и съответно да обосноват приложената от тях договорна стойност по внос от трети
лица, което не е било сторено в настоящия случай. Цените са изчислени съобразно
количеството и стойността на различни митнически декларации, без да са посочени
вносителите по тях, както и не е извършен анализ на договорените от дружествата
срокове и начин на плащане, характеристики, съставни материали, търговска марка
и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1 §2 т.14 от Регламента за
изпълнение. Обжалваното решение не
съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен
вторичният метод по чл.74 пар.2 б.„б“ от Регламент № 952/2013 г., а липсата на
мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно
основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се
извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за
определяне на митническата стойност на процесните стоки.
Съдът намира,
че сходството на стоките по процесната МД с MRN 18BG002002H0042776/28.03.2018 г.
и по ползваната от ответника МД с MRN 18BG002002H0033830/09.03.2018 г. за
стойност на „сходни стоки“ не е доказана, тъй като липсват данни за качеството,
репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките. В
МД, послужила за база за определяне на нова митническа стойност, са посочени 58
бр. велосипеди 26 инча, без конкретизиран вид и размер по цолове, предмет на
внос по процесната МД, с обща митническа стойност, като в приложената фактура
към документа велосипедите са посочени без размер и вид.
С оглед изложеното,
съдът намира, че митническите органи не са извършили изискуемата от чл.141 от
Регламента за изпълнение преценка дали се касае за цени именно за сходни стоки –
липсват данни за търговската марка/производителя, качество на стоките и основни
характеристики и съответно не са обосновали приложената от тях договорна
стойност по внос от същото дружество. Върховният административен съд в свое Решение
№9228/18.06.2019 г. по адм. дело №3456/2019 г. посочва, че в тежест на
митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки
със "сходни" стоки. Липсата на анализ на характеристиките и
определящите реквизити от съставните материали на стоките и отсъствие на
доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените
стоки, както и липсата на съпоставка за взаимозаменяемостта им в търговската
дейност, води до незаконосъобразност на процесното Решение - в този смисъл
Решение №13962 от 11.11.2020 г. по адм. дело №7054/2020 г. на ВАС.
С оспореното
решение е определена нова митническа стойност на стоката, а именно 61.50 лв. за
брой. Видно от заключението на експертизата, тази стойност е близка до
стойността, на която стоките са продадени от вносителя на територията на
страната - 79.00 лв. с ДДС за част от велосипедите, което е индиция, че
определената от митническата администрация стойност се различава съществено от
стойността на която са купени стоките от дружеството или договорната им
стойност. При преценка на тези обстоятелства, съдът съобрази чл.182 от ГПК, съгласно
който, вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната
редовност и могат да служат като доказателство на лицето, водило книгите.
Според заключението на вещото лице по
назначената ССчЕ, счетоводството на дружеството-жалбоподател е водено редовно.
Правото на
Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива,
еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно
определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва
да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита
всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност - Решение на ЕС
от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C 529/16,
EU:C:2017:984, т.24/. В свое решение от 20 юни 2019 година по дело C 1/18,
постановено по преюдициално запитване на Върховния съд на Латвия
/ECLI:EU:C:2019:519 Oribalt Rīga“ SIA срещу Valsts ieņēmumu
dienests/ във връзка с търговски отстъпки и митническа стойност, по т.27, Съдът
на ЕС посочва, че с оглед на определянето на сходните стоки компетентната
национална митническа администрация трябва да бъде в състояние да използва
всички данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по
възможно най-точния начин и най-близко до реалността.
Съдът намира,
за безспорно установено по делото, че митническите органи не са извършили
анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение, и
съответно не са обосновали приложената от тях митническа стойност по внос от същото
лице и същата не отразява реалната икономическа стойност на стоката. Съгласно
предписанието на чл.22 §7 от Регламент №952/2013 г., митническите органи имат
задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно
мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на
различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на
допълнителни митни сборове. С оглед на това съдът приема, че от страна на
митническите органи не е обосновано по категоричен начин приложението на чл.140
във вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение и във вр. с чл.74 §2 б.“б“ от Регламент
№952/2013 г., поради което, като е отказал приемането на декларираната
договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по друг МД,
Началникът на Митница ТД „Северна Морска“ към Агенция „Митници“ е постановил
незаконосъобразен административен акт. С оглед незаконосъобразното определяне
на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и
определянето на допълнителни задължения на дружеството за ДДС на стоката, за
която е подадена митническата декларация, както и лихва върху определените суми,
поради което обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
Съобразно
изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски,
ведно със списък на разноските, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски по настоящото производство за сумата общо
в размер на 710.00 лв., от които 50.00 лв. държавна такса, 360.00 лв. договорено
и изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 300.00 лв. внесен
депозит за вещо лице. В тази връзка от процесуалния представител на ответната
страна е направено възражение за прекомерност на договореното и изплатено
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като
адвокатското възнаграждение е под минимума, предвиден в разпоредбата на чл.8
ал.1 т.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „М.“ ООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х.п.д.,
Решение с рег.№32-282455/29.09.2020 г. към MRN 18BG002002H0042776/28.03.2018 г.
на Директора на ТД „Северна Морска“ при Агенция Митници.
ОСЪЖДА Териториална дирекция "Северна морска" към Агенция „Митници“
да заплати на „М.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Х.п.д., направените по делото разноски общо в
размер на 710.00 /седемстотин и десет лева/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България
град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: