Решение по адм. дело №1719/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава десета раздел първи от АПК във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от „М.“ ЕООД - Несебър с [ЕИК] и съдебен адрес – [населено място], [улица], представлявано от пълномощника адвокат М. Ч. от АК - Бургас, против заповед № ФК - 288 - 0166207/28.08.2025 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) в ЦУ на НАП.

Със заповедта на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на обект” за срок от 14 (четиринадесет) дни – за търговски обект бар „Парти плейс“, намиращ се в курортен комплекс „Слънчев бряг“, в сградата на хотел „Малибу“, стопанисван от жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Според него, тя нарушава принципа на съразмерност и не е обоснована по отношение на продължителността на мярката. Цитира решение от 04.05.2023 година по дело С-97/21 на Съда на ЕС по тълкуването на чл. 237 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 50 от хартата на основаните права на ЕС и - като се позовава на него, заявява, че ПАМ е незаконосъобразна. Иска отмяната на ПАМ, предвид нейния санкционен характер и значителния  размер. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител в съдебното заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя преписката. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирани разноски от жалбоподателя.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Фактите

На 15.08.2025 година в 16:35 часа, в търговски обект – бар „Парти плейс“, стопанисван от жалбоподателя, била извършена проверка от служители на НАП. При проверката от органите по приходите била извършена контролна покупка на две кафета еспресо, на обща стойност 5,00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация. За извършената продажба не била издадена фискална касова бележка от фискално устройство в обекта, нито ръчна касова бележка. Сумата е заплатена от инспектор по приходите, а е приета от Р. Б. с [ЕГН] и длъжност „барман“.

За извършената проверка, в присъствието на касиера и законния представител на дружеството, бил съставен протокол с дата 15.08.2025 година (лист 32 - 35).

На 15.08.2025 година за констатираното нарушение в хода на проверката бил съставен АУАН № [рег. номер], за неиздаване на фискален документ при продажбата (лист 15 - 17).

На 27.08.2025 година с наказателно постановление началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП наложил имуществена санкция на дружеството в размер на 1500 лева (лист 25 - 27).

На 28.08.2025 година, била издадена заповедта, обжалвана по настоящото дело. Тази заповед дружеството получило на 04.09.2025 година и я е обжалвало по установения ред пред съда на 05.09.2025 година (лист 14 и 3).

Като доказателства за компетентността на органа, наложил ПАМ, са представени заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, както и заповед № З-ЦУ-30-875/03.06.2025 година на изпълнителния директор на НАП. Според заповедта от 25.08.2020 година, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ на ГДФК при ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС. С втората цитирана заповед се установява компетентността на конкретния служител на НАП, наложи имуществена санкция на дружеството - нарушител.

С решение на Съда на ЕС от 04.05.2023 година по дело № С - 97 е даден отговор на преюдициално запитване. Според диспозитива на решението, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата) и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производство, на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка „имуществена санкция“ и мярка „запечатване на търговски обект“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото, доколкото посочената посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му със заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП.

При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва извод, че заповедта, издадена по този ред, в качеството  на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Според чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито подробно са изложени в заповедта.

В случая, обаче, не е налице материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице – констатирано е, че за извършена покупка на стока (две кафета еспресо) не е издаден дължимия фискален бон, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС, органът е издал заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като според ответника ирелевантен е фактът, дали има издадени АУАН и НП и дали постановлението е влязло в сила, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ. По казуса се установява, че АУАН е съставен и е издадено НП.

Съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите (Наредбата), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

В конкретния случай, при извършената проверка, оформена с протокола – официален удостоверителен документ (съдържащ необходимите реквизити), ползващ се с материална доказателствена сила по силата на чл. 50 ал. 1 от ДОПК, е констатирано неиздаването на фискален бон за извършената продажба, т.е. налице е неотчитане на извършена търговска продажба на клиент, което съставлява пряко нарушение на закона.

В разпоредбата на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до тридесет дни. В случая запечатването на търговския обект е постановено за срок от 14 (четиринадесет) дни, който е близък до средно предвидения в разпоредбата. В заповедта са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както и с цел промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

Наред с всичко изложено дотук, обаче, предвид тълкувателната практика на СЕС по цитираното дело С-97/21, която е задължителна за националните съдилища, настоящият състав приема, че наложената ПАМ е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 6 ал. 1 – 2 от АПК, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Нормата на чл. 52 от Хартата предвижда, че всяко ограничаване на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи, като, при спазване на принципа на пропорционалност, ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

Съгласно мотивите на решението от 04.05.2023 година по дело С - 97/21 на Съда на ЕС, спазването на принципа на пропорционалност изиска кумулирането на процедурите за търсене на отговорност и санкции по националната правна уредба да не превишават границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимни цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най – малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В решението се обръща внимание, че кумулирането на различните мерки спрямо нарушителя – като съвкупно действие в правната му сфера – може да надхвърли тежестта на извършеното нарушение и да се окаже в противоречие с принципа на пропорционалност. В т. 63 от решението по дело С-97/21, СЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка „имуществена санкция“ и мярка „запечатване на търговски обект“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на жалбоподателя е допуснато от ответника в случая с издаването на НП и прилагането на обжалваната ПАМ, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

С оглед на изложеното, жалбата против заповедта на директора на ТД – Бургас на НАП е основателна и по аргумент от чл. 172 ал. 2 от АПК, административният акт следва да бъде отменен.

Основателността на оспорването обуславя възлагане на разноските върху Националната агенция за приходите – юридическото лице разпределител на бюджетни средства, в чиято структура е органът - ответник. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски – 500 (петстотин) лева – адвокатско възнаграждение и 50 (петдесет) лева - заплатената държавна такса или общо 550 (петстотин и петдесет) лева разноски.

Затова, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № ФК - 288 - 0166207/28.08.2025 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „М.“ ЕООД - Несебър с [ЕИК] и съдебен адрес – [населено място], [улица], представлявано от пълномощника адвокат М. Ч. от АК - Бургас, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева - разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.