РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. В., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС– В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:С.Ж.С.
Г.П.Й.
при участието на секретаря Н.Ц.К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500082 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Б.В.А.. от гр.В.
чрез адв. С.М.,назначена за особен представител на жалбоподателя против
Решение №516 от 10.11.21г. по гр.д. №1264/20 на ВРС. Счита обжалваното
решение за неправилно и необосновано,поради което моли въззивния съд да
го отмени и отхвърли предявеният иск като им присъди разноски за тази и
първата инстанции .
Твърди,че жалбоподателят в качеството му на длъжник не е
бил уведомен за предсрочната изискуемост на вземането,а уведомлението за
прекратяване на лизинговият договор е връчено на трето лице,което не е
упълномощено от Б.В.А.. да го представлява.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът
по жалба „М.Б.“ООД-С. е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната
жалба.Твърди,че се касае за вземания от финансов лизинг,развален
едностранно от Лизингодателя поради виновно неизпълнение на
лизингополучателя и се претендират вземания за период до разваляне на
договора,когато лизинговият актив е ползван от лизингополучателя.
1
Иска от съда да потвърди първоинстанционното решение
като му присъди разноски за настоящата инстанция,включително и ю.к.
възнаграждение.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
„М.Б.“ООД-С. е подал заявление по чл.410 ГПК за
вземането си срещу Б.В.А.. от гр.В. за сума от 1 613,45лв.-непогасени
лизингови вноски за период от 20.07.18г. до 21.05.19г.,1568,74лв.-непогасени
лизингови вноски за възнаградителна лихва за същия период,108,29лв.-
неустойка за забава,948,39лв.-неустойка за прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя,285,28лв.-заплатен данък за 2018г.,326,23лв.-
застрахователни премии. Образувано е гр.д. №42/20г. на ВРС и е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът не е намерен на постоянен
и настоящ адрес и при условията на чл.47,ал.5 ГПК заявителят е предявил
установителния иск по чл.422 ГПК пред ВРС.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът
„М.Б.“ООД-С. - е искал от съда да признае за установено по отношение на
Б.В.А..,че има вземане в размер на описаните по-горе суми,ведно със
законната лихва и лихва от датата на подаване на заявлението-09.01.20г. до
окончателното изплащане на сумата.Претендирани са и направените разноски
в заповедното и настоящото исково производство.
Пред ВРС е установено , че между страните е сключен
договор за финансов лизинг от 24.10.2017г.,по който „М.Б.“ООД-С. е
Лизингодател,а Б.В.А..-Лизингополучател с предмет на договора-МПС-марка
BMW.Договорени са условия за заплащане на сума в размер на 8 000лв. при
първоначална вноска от 1 200лв.,а останалата сума на равни месечни вноски
от 316,13лв. за срок от 36месеца.
От назначената счетоводна експертиза и заключението на
ВЛ е установено,че ответникът е заплащав нередовно месечните си вноски
като е останала неизплатена главница от 1 613,46лв. за периода 20.08.18г. до
21.05.19г. и съответните неустойки,така както са заявени от ищеца.С
уведомление от 09.05.19г. Б.В.А.. е уведомен за едностранно прекратяване на
договора за лизинг от Лизингодателя.Уведомлението е подписано с
2
отбелязване,че за Б.В.А.. се е разписал А.Г..С Протокол от 17.05.19г.
лизинговата вещ е предадена от Лизингополучателя на Лизингодателя като
Б.В.А.. се е разписал лично в качеството си на Лизингополучател.
ВРС е приел иска за доказан за исковите суми и го е
уважил като са присъдени разноски съобразно чл.78 ГПК .
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за
допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество
за неоснователна по следните съображения:
В исковото производство ищецът,заявител в заповедното
производство, се е позовал на условия,произтичащи от Общите условия на
договора за лизинг и едностранното разваляне на договора поради
неизпълнение от страна на ответника като лизингополучател. Не е спорно
между страните качеството,което имат помежду си във връзка с договора за
финансов лизинг,както и обстоятелството,че ответникът в качеството си на
лизингополучател не е заплащал редовно дължимите лизингови вноски по
договора,което е довело до развалянето му едностранно от лизингодателя и
връщане на лизинговата вещ. От доказателствата по делото е установено,че за
периода 20.08.18г. до 21.05.19г., в който все още е действал договора за
лизинг е останала непогасена сума в размер на 1 613,46лв и съответните
неустойки .С развалянето на договора действието му е прекратено
занапред,но до момента на разваляне той е действащ и се дължат съответните
погасителни вноски,а и лизинговата вещ все още се е намирала във владение
на лизингополучателя и той я е ползвал.
Възраженията на жалбоподателя,че не е уведомен за
предсрочната изискуемост на договора са несъстоятелни.
На първо място не сме в хипотезата на предсрочна
изискуемост на сумата по договора,а в хипотезата на едностранно разваляне
на договор,при което остават да се дължат суми до момента на развалянето.
Възражението,че уведомлението за развалянето на
договора не е получено от Б.В.А.. и той не е уведомен за това също не е
подкрепено от доказателствания материал.На самото уведомление е положен
подпис срещу името на Б.В.А.. като отдолу е добавено името на А.Г. .В
3
Протокола за предаване на лизинговата вещ обаче се е разписал лично
Б.В.А..,което удостоверява,че той е бил уведомен за развалянето на договора
за лизинг и се е съгласил с това.Именно до датата на протокола за предаване
на лизинговата вещ са исковите претенции на лизингодателя.
Като съобрази изложеното съдът приема,че правилно ВРС
е установил,че ищецът има вземане към ответника за исковите
суми,дължими въз основа на сключен мужду страните договор за финансов
лизинг.
„М.Б.“ООД-С. следва да внесе по сметка на ВОС сума в
размер на 569,50лв.- възнаграждение за назначения особен представител на
жалбоподателя пред въззивната инстанция-адв. С.М. .
Разноски са претендирани от ответника по жалба и такива
следва да се присъдят в размер на 100лв.-ю.к. възнаграждение като искането
до пълния размер от 300лв.-оставя без уважение предвид сложността на
делото и обстоятелството,че не е осъществено процесуално представителство
от ответника по жалба, както и 569,50лв.- възнаграждение за назначения
особен представител на жалбоподателя след изплащането им от „М.Б.“ЕООД-
С..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №516 от 10.11.21г. по гр.д.
№1264/20 на Районен съд – гр. В. .
Задължава „М.Б.“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр.С.,бул.“Г.М.Д.“№16-А,представлявано от управителя И.Г. да
внесе по сметка на ВОС сума в размер на 569,50лв.- възнаграждение за
назначения особен представител на жалбоподателя пред въззивната
инстанция-адв. С.М. в едноседмичен срок от съобщението.В противен случай
да бъде издаден изпълнителен лист за посочената сума.
Осъжда Б.В.А..,ЕГН ********** от гр. В.,ул.“Г.Б.“ №5 да
заплати на „М.Б.“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“Г.М.Д.“№*,представлявано от управителя И.Г. направени пред
4
въззивната инстанция разноски в размер на100лв.-ю.к. възнаграждение като
искането до пълния размер от 300лв.-оставя без уважение,както и 569,50 лв.-
възнаграждение за назначения особен представител на жалбоподателя пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5