№ 398
гр. Р. , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520100170 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС.
Ищците С. Р. СТ. и Н. Р. ИВ. твърдят, че са собственици на недвижим имот-
апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ......., с адрес на имота:
гр.Р., ул."Т....., ет.1.Твърдят и че техния имот бил разположен в жилищна сграда на два
етажа, като на всеки един от етажите е обособен самостоятелен обект, а този на втория етаж
бил собственост на ответницата В.. Към двата апартамента имало самостоятелен подход,
като към този на ищците имал вход откъм ул."Т.", а за апартамента на ответницата се
влизало от вход откъм ул."К.п.". Заявяват, че са собственици и на 1/2 ид.ч. от
тавана/подпокривното пространство/ и от общите части на сградата, като достъпа до
подпокривното пространство бил единствено през входа за сградата, откъдето се влизало за
имота, собственост на ответницата, а именно - откъм ул. „К.п.". За да ползват собствеността
си в пълен обем и да имат достъп до тази обща част, ищците трябвало да преминават през
входа на сградата, осигуряващ достъп до стълбите, водещи до втория етаж, на който се
намира апартамента на В.. Освен заключената входна врата на сградата откъм ул."К.п.", на
стълбищната площадка на втория етаж ответницата била монтирала още две врати. С
първата от тях била преградила стълбищната площадка, а с втората е ограничила достъпа до
подпокривното пространство. За тези три врати с ключ разполагала единствено
ответницата, която въпреки многобройните покани не осигурила достъп на ищците до
тавана/подпокривното пространство/ на сградата. /
Считат, че с действията си, ответницата им пречела да упражняват правото си на
собственост в пълен обем, тъй като не можели пълноценно да използват собствения си имот.
1
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да преустанови
извършваните от нея неоснователни действия, като им осигури безпрепятствен достъп до
подпокривното пространство на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор .... с
административен адрес гр.Р., ул."К.п."№.., като осигури на ищците ключ за входната врата
на сградата откъм ул."К.п." и премахне двете заключващи се врати на стълбищната
площадка на втория етаж, препятстващи достъпа до подпокривното пространство на
ищците. Претендират разноски.
Ответницата Р. П. В. в отговора на ИМ не оспорва следните факти: че е собственик на
апартамент по ул."К.п."№.., гр.Р., като сградата била еднофамилна къща, от която по-късно
са обособени два самостоятелни обекта, с два самостоятелни входа; че таванското
помещение на сградата е съсобствено на страните по делото; че достъп до това помещение
има само тя, т.к. стълбището, което води до него попада в нейния имот, като се явява
вътрешно стълбище. Оспорва обаче основателността на иска поради факта, че не е
монтирала допълнителни врати, а същите били налични към момента на закупуване на
жилището от нея. Счита и че иска е неоснователен, т.к. не е възпрепятствала достъпа на
ищците до тавана, а е искала този достъп да се осъществява в нейно присъствие, защото се
опасявала от повреди и злонамерени действия от страна на ищците. Моли иска да се
отхвърли.
От фактическа страна:
По делото не се спори, че страните са собственици и обитават първия/ищците/ и
втория/ответницата/ етажи от сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ...., като
към двата апартамента има самостоятелен подход, като към този на ищците има вход откъм
ул."Т.", а за апартамента на ответницата се влиза от вход откъм ул."К.п.“. Безспорно е и че
страните са съсобственици на тавана/подпокривното пространство/ и на общите части на
сградата, като достъпа до подпокривното пространство е единствено през входа за сградата,
откъдето се влиза за имота, собственост на ответницата, а именно - откъм ул. „К.п.".
От приетото по делото заключение на вещото лице/л.40-л.43/, се установява, че
поставените в имота на ответницата врати, препятстват достъпа на ищците до общите части-
таван и че няма техническа възможност за достъп на ищците до подпокривното
пространство, което да изключва преминаване през имота на В..
Съдът изцяло кредитира заключението по техническата експертиза, като обективно,
подробно и компетентно дадено и като неоспорено от страните.
По делото е разпитан ответния свидетел В.Д./дъщеря на ответницата/. Същата
установява, че в имота не са правени ремонти, освен боядисване и обзавеждане след
закупуването му от предишния собственик.
От правна страна:
Предявен е негаторен иск за защита на правото на собственост, като ищците твърдят,
2
че правата им се нарушават неоснователно от ответницата. За да бъде уважен иска по чл.109
ЗС, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко
неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем,
ищецът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на
собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението.
Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно"
време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия
процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на
ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези
действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното
действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено
вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема
още с ТР 31/84г., ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава
пречки за ползване на собствената вещ.
Нормата на чл.109 ЗС, разбирана в един по-широк аспект е условие за защита срещу
необосновани вмешателства, преки или косвени, който възпрепятстват собственика да
използва напълно своята собственост и е израз на възможността при надлежно упражнено
искане същите да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние
Изложените съображения, съобразени с мотивите на Решение от 25.11.2010 г. на
ЕСПЧ по делото на „Милева и други срещу България“, налагат един по-широк аспект при
защитата на правото на собственост в контекста на чл. 8 ЕКПЧОС "всеки има право на
зачитане на неговия личен живот и... жилище".
Предвид изложеното съдът намира,че предявения иск е основателен.
По делото не се спори, че страните са собственици и обитават първия/ищците/ и
втория/ответницата/ етажи от сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ...., като
към двата апартамента има самостоятелен подход, като към този на ищците има вход откъм
ул."Т.", а за апартамента на ответницата се влиза от вход откъм ул."К.п.“.
В този смисъл, на първо място следва да се постави въпросът притежават ли ищците
правото на собственост и на ползване върху подпокривното пространство. Съдът намира, че
отговорът на този въпрос безспорно следва да бъде положителен. Налице е собственост, при
която първият етаж принадлежи на ищците, а вторият принадлежи на ответницата. По
правилата на раздел “ІV” и в частност – по силата на чл.37 ЗС, е възникнала етажна
собственост. В този случай, посоченото в чл.38 ал.1 ЗС е общо на всички собственици, а
между изброените са и външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните
части, стълбите, площадките, входните врати на сградата, .... и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. С ТР №34 от 15.08.1983г. на
ОСГК на ВС е изяснено, че поначало таванът /пространството между последната етажна
плоча и покривната конструкция/ е обща част на сградата, притежавана в етажна
3
собственост. Когато подпокривното пространство има нужната височина, пространство и
обем за изграждане на отделни самостоятелни или обслужващи помещения; могат да се
обособят общи части за преминаване и има достъп до редовна стълба, следва да се приеме,
че е обща част по предназначение. Ако бъде разпределен на самостоятелни обекти или
обслужващи помещения, таванът престава да бъде обща част. В случая няма данни за
обособени по надлежния ред помещения в подпокривното пространство и следва да се
приеме, че конкретният таван представлява обща част по предназначение.
Съгласно чл.40 ал.1 ЗС всеки от етажните собственици притежава дялове в общите
части, съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те
притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. От титулите за собственост
на страните е видно, а и те не спорят, че ищците притежават общо 1/2 ид.ч. от тавана и от
общите части на сградата, каквито права притежава и ответницата.
В контекста на изложеното, съдът приема, че ищците, като етажни собственици,
притежават право на собственост върху подпокривното пространство на сградата, което
представлява обща част по предназначение. Оттук произтича и следващият извод – ищците
имат правото да ползват тавана. Следва да се отбележи, че в случая е ирелевантно
конкретното фактическо състояние на подпокривното пространство. Това е така, тъй като за
всеки съсобственик ще съществува задължението да ползва вещта по начин, че да не
уврежда субстанцията й, както и нормативното задължение да не причинява вреди другиму.
За да ползват ищците тавана, според неговото предназначение, като обща част,
същите следва да имат достъп до него. Установи се, че ищците нямат такъв, доколкото
единственият подстъп към подпокривното пространство се осъществява чрез преминаване
през врати, които обаче се ползват единствено от ответницата и се заключват от нея.
Видно е от доказателствата по делото, че ответницата е създала едно фактическо
състояние, при което ищците са се оказали в невъзможност да осъществят достъп до
таванското пространство. Така създаденото фактическо положение, ограничващо ищците, е
лишено от правно основание. Позицията на ответната страна, че не следва да отговаря по
настоящия иск, т.к. не е монтирала допълнителни врати, а същите били налични към
момента на закупуване на жилището е неоснователно. Дори и да се приеме, че вратите са
монтирани от предходен собственик, то правната доктрина и съдебна практика приемат, че
ответник по негаторен иск е всяко лице, което към момента на предявяване на иска, а не в
предходен момент, пречи или смущава нормалното упражняване правото на собственост
или поддържа това състояние. Не е пасивно легитимиран този, който е преустановил
вредното въздействие, респективно този, който се е разпоредил с обекта, смущаващ правото
на собственост на ищец. Искът по чл. 109 ЗС се предявява против този който поддържа
противоправното състояние към момента на предявяване на иска дори той да не го е създал.
Пасивно легитимиран по иск по чл. 109 ЗС може да е собственика на съседен имот,
съсобственик, защото правото на собственост е абсолютно право и изисква от всеки правен
субект да се въздържа от действия, които пречат на нормалното му упражняване или го
4
смущават извън предвидените законови ограничения. /В този смисъл са Решение №
340/25.05.1994 г. гр. д. № 918/93 г. ІV гр. о., Решение № 215/26.05.2011 гр. д. № 874/10 І гр.
о., Решение № 147/02.07.2012 г. гр. д. № 947/11 І гр. о./. Както е посочено в Решение № 348
от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 903/2011 г., I г. о.:“Смущаване в упражняването на
правото на собственост може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с
бездействие като се поддържа противоправно състояние в съседен имот, което е довело до
трайно и продължително смущаващото въздействие върху веща, собственост на ищеца“.
Становището, че достъпът на ищците би довел до повреди и злонамерени действия в
имота на ответницата, също не може да се сподели, по изложените по-горе съображения –
няма основания да се предполага, че при предоставяне на достъп, ищците непременно ще
увредят имота на ответницата. На ответната страна е възложена тежестта да извърши пълно
насрещно доказване, в случай, че твърди, че създаденото фактическо състояние, дори и да
лишава ищците от достъп, не е противоправно. Такова доказване не бе проведено.
Предвид всичко гореизложено следва да се уважи предявеният иск по чл. 109 ЗС, и
ответницата да бъде осъдена да преустанови извършваните от нея неоснователни действия,
с които пречи на ищците да имат достъп до таванското помещение. Наред с това,
ответницата следва да бъде осъдена да предостави на ищците или на един от тях, ключ от
всички врати, водещи към стълбището за тавана. Подобно разрешение е допустимо, с оглед
конкретния характер на търсената защита и съответната проявна форма на накърняване на
правата на ищците - след като в случая правото на собственост и правото на ползване са
ограничени, чрез липса на достъп до определени помещения поради заключване на врата, то
и успешното провеждане на негаторния иск следва да осигури адекватна защита на
нарушеното право, чрез предоставяне на ключ за тази врата /в т.см. са определение №925 от
20.10.2011г. на ВКС по гр.д.№934/2011г., II г. о., ГК, определение №984 от 24.10.2011г. на
ВКС по гр. д. № 428/2011 г., I г. о., ГК/.
Съдът счита, че в диспозитива на решението, следва да се посочи точния начин на
реализация на възстановяването, съгласно доказателството по делото, а именно: ответницата
да предостави ключове за всички врати. Този вариант съдът счита за най-подходящ и
изгоден за страните, т.к. няма да се налага премахване на врати. Произнасяйки се по
процесния негаторен иск, но по начин, който не е точно вписан в исковата молба, съдът не
постановява недопустимо решение. Търсената от ищеца защита на правото му на
собственост следва да е адекватна и пропорционална. Начина на изпълнение е въпрос, който
съдът следва да изследва и да посочи в решението особено когато има различни начини/ в
т.см. Определение № .. от 24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1518/2018 г., I г. о., ГК./ Т
На осн.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците
сумата от 760.00 лв.-деловодни разноски, съобразно представения списък на разноските по
чл.80 ГПК/л.39/.
Мотивиран така, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. П. В., ЕГН: ********** от гр.Р., ул."К.п." №.., да прекрати неоснователните си
действия, препядстващи достъпа на С. Р. СТ., ЕГН: ********** и Н. Р. ИВ.,
ЕГН:********** до подпокривното пространство на сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор .... с административен адрес гр.Р., ул."К.п."№.., както и да предостави на
ищците или на един от тях ключове от всички врати, водещи към стълбищната клетка и
подпокривното пространство.
ОСЪЖДА Р. П. В., ЕГН: ********** от гр.Р., ул."К.п." №.. да заплати на С. Р. СТ.,
ЕГН: ********** и Н. Р. ИВ., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.Р., бул.“Ф.“№34, ет.1
сумата от 760.00 лв.-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Р.нски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
6