П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 27.04.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
СЕКРЕТАР: Таня ГЕОРГИЕВА
ПРОКУРОР: Драгомир ЯНЧЕВ
сложи за разглеждане докладваното от съдия АНГЕЛОВА НЧД № 1093 по описа за 2020 г.
На поименното
повикване в 12:30 часа се явиха:
Поради наличие на Решение на Народното събрание за
обявяване на извънредно положение в Република България, Решение на Съдийската
колегия на Висшия съдебен съвет и Заповеди на Председателя на Софийски градски
съд за неконвоиране на задържани под стража лица или такива лишени от свобода,
настоящото съдебно заседание се провежда чрез видоконферентна
връзка, реализирана чрез програма СКАЙП със Затвора – гр. София, като
ОСЪДЕНИЯТ К.В.Г. се
намира в съдебна зала в Затвора – гр. София, където се намира и процесуалният
представител на Началника на Затвора – гр. София – инсп.
М.М..
В залата се явява адв. Б.М. с представено пълномощно.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ГР. СОФИЯ:
Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ прецени, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ:
К.В.Г. – роден на *** ***, адресна регистрация: гр. София,
ж.к. „******, български гражданин, осъждан, основно образование, неженен, **********
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си. Не правя отвод на състава
на съда, секретаря и прокурора.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата от осъдения
чрез неговия упълномощения защитник.
АДВ. М.: Поддържам молбата. Няма да соча доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата. нямам искания по
доказателства.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ГР. СОФИЯ:
Няма да соча други доказателства освен изпратените – актуална справка за
изтърпяна част от наказанието и заповед, с която съм упълномощен да
представлявам процесуално Началника на Затвора – гр. София.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства. Да се приемете справка.
АДВ. М.: Да се приеме справката.
СЪДЪТ, съобразявайки изявлението на страните и на основание
чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
представените по делото писмени доказателства, включително и справка
Рег. № 96/23.04.2020 г. от Затвора –гр. София.
Считайки делото за изяснено,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ГР. СОФИЯ:
Становището на Началника на Затвора – гр. София е, че молбата е неоснователна. Налице
е само първата предпоставка, а именно изтърпяване на повече от половината от
така наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка - тя не е налична, независимо,
че има прогресивно поправяне на осъдения, но въпреки това тя не е налице, като
мотивите за това са следните: има налице
проблемни зони, по които работата би
трябвало да продължи. Оценката на риска от вреди е с непроменени първоначални
стойности. Прогресивната система не е изпълнена в своята цялост. Освен това е
налице значителен остатък от наказанието, отнесен към фона на общото наказание,
което следва да се изтърпява, с оглед на което би следвало молбата му да не
бъде уважена.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам,
че е налице само първата предпоставка, а именно, че лишеният от свобода е
изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание. Не стои така въпросът с
другите предпоставки, а именно налице не са данни за поправяне на лицето в
рамките на пенитенциарното заведение, като целите,
визирани в закона не са изпълнени в своята цялост. Целите и задачите, заложени
в плана на присъдата не са изпълнение. Рискът от вреди към обществото е с
непроменени първоначални стойности.
Поради изложеното, Ви моля да оставите без уважение
молбата за условно предсрочно освобождаване на К.Г..
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, искането на
защитата е да уважите молба и да допуснете предсрочно освобождаване на господин
К.Г..
За първата предпоставка няма какво да коментирам –
очевидно тя е изпълнена. Изтекъл е по – голям срок от половината, които се
изисква в чл. 70 НК.
По отношение на втората предпоставка – налични
доказателства за поправяне на осъденото лице, смятам, че такива са налице
независимо от отрицателния доклад и подкрепящото го становище на
затворническата администрация.
Докладът на първо четене и становищата като че ли са
твърде формални, имам чувството, че са взети от някаква сламка и бланка.
Говорих си надълго и нашироко с господин Г. и той каза, че с него почти не е
работено нито от инспекторите, които трябва да работят за превъзпитанието му,
нито познава тези хора, които са подписали настоящия доклад и становище, но
това не е толкова важно. Искам да кажа, че дори при друго четене на доклада и
на становището, може да се види, че господин Г. има четири награди – те са
описани подробно: похвала, допълнителна пратка, две удължени свиждания, които
са безспорна предпоставка, че затворническата администрация по някакъв начин е
видяла едно по – добро поведение.
Няма каквито и да е било отрицателни данни за някакви
наказания или за някакви отрицателни характеристики.
По отношение на този риск, дали е първоначалния, ако не
се лъжа, мисля че от 76 т. е свален на 68 т., т.е.
нямам представа какво представителят на затворническата администрация искаше да
каже, че не е променен. Мисля, че като
число от 76 т. е свален на 68 т., което е една тенденция за неговото
намаляване, без значение, че остава в рамките на средните.
По отношение на проблемните зони, бих попитал реторично,
представителят на затворническата администрация не каза кои са тези проблемни
зони, с които трябва да се работи с господин Г.. Това, което видях вътре в
доклада и в становището, е че са някои проблеми свързани по – скоро с неговия
характер.
На първо място е контактувал с лица от криминалния
контингент. Ще разсъждавам по това изречение: нас не ни интересува дали е
контактувал преди постъпването в затвора, тъй като това не е относимо към производството по условно предсрочно
освобождаване, а ако се отнася към това, че контактува с криминалния контингент
в затвора, това е една безсмислица, тъй като в затвора при най – добро желание
няма с кого да контактуваш, освен с лица от криминалния контингент, както ида
означава „криминален контингент“, би трябвало да са лица, които са извършили
престъпления – аз така си го превеждам.
Нямал сигурни
доходи, поради което разчитал на доходи от престъпна дейност – пак казвам, ако
е било преди постъпването му в затвора за изтърпяване на присъдата, няма
никакво отношение към настоящата процедура. Ако е вътре в затвора, също е доста
безсмислено това изречение, тъй като вътре в затвора няма каквито и да било
легални източници на доходи. Там не се получава възнаграждение и има някакво
точкуване. Със сигурност вътре няма данни господин Г. да се е описал да си
набави някакви средства, чрез някаква незаконна дейност в рамките на затвора.
Допълнително в доклада и в становището пише, че той
работи в затвора като чистач. Там няма някакъв голям избор от професия и
работа, която да се работи, но безспорно той упражнява трудови навици.
Затворническата администрация очевидно му е разрешила, тъй като не всеки, който има желание успява да се
„добере“ до някаква работа и не само че изпълнява, пише, че изпълнява
задълженията си съвестно. Освен всичко, безспорно се отразява на това, че може
да му се приспада времето, което работи от времето на лежаното,
което е отразено в двата документа на затворническата администрация.
Последното нещо, което искам да коментирам е някакви
обсъждания на неговата личност, не на неговото поведение. Според мен има
огромна разлика между поведение, без значение активно или пасивно, и качества
от характера или манталитета на
един човек, това, че е бил по – затворен, това,че е странял от другите и т.н.,
това, че се опитва да извлече изгода от дадена ситуация – все неща, които са
описани вътре. Според мен са качества, които притежава всеки един човек. По
никакъв начин не са негативни. Не всеки човек може да е весел, не всеки може да
е жизнерадостен. Това наистина е въпрос на характер. Такива сме и хората извън
затвора. Някои са по – весели, по – общителни и търсят изгода, други са по –
пестеливи в емоции, в израз, но никъде не е описано някакво неправомерно
поведение, което да е извършил господин Г.
в условията на ареста, където пък да е проявил тези качества. Ако имаше външна
изява на тези неща, тогава бихме могли да коментираме неговите качества. А и
тези неща на един 29-годишен човек, много трудно могат да се променят. Не
говоря като превъзпитателна дейност в условията на затвора. Един човек,
неговият характер се форми на един доста по -
ранен етап от неговия живот, един 29-годишен човек е млад човек, но
надали може да го направят по- отворен и по -общителен.
Последното, което се сетих, той не изпитвал съжаление, не
изпитвал вина към случилото се. На първо място искам да обърна внимание на
съда, че господин Г. е сключил споразумение за приключване на наказателното
производство по основното наказание, което е изтърпял – 3-годишното на 13
състав на Софийски градски съд. Очевидно е, че със сключването на
споразумението и признаването на вина, няма да коментирам дали е получаване на
някакви процесуални облаги, но така или иначе е признал вината си. Друг начин
не виждам в какъв начин в условията на затвора може да признаваш вината си, за
да ползваш облаги – това лицемерно да съобщаваш „…Аз съм виновен, аз сбърках…,
мисля че няма смисъл от това.
Други неблагоприятни неща в този доклад, аз не видях.
Независимо от заключението на затворническата администрация, смятам, че може да
допуснете условното предсрочно освобождаване.
Една реплика на становището на господин М., не мисля, че
период от 10 м., които остават са твърде голям период. Може би, ако ги
разделяме на някакви пропорции спрямо общото наказание, примерно 30%, но спрямо
това, което остава като абсолютен порядък от изтърпяване – 10 м., са един
изключително малък период, който смятам, че може да бъде уважена неговата
молба.
Помоли ме да го
кажа и той най – вероятно ще го каже, има пълната подкрепа на семейството си –
на майка, на баща, на баба. Присъствали са на тези удължени свиждания от
4 часа, има подкрепата. Баба му внася всеки месец пари, с които да разполага на
лафка, т.е. той поддържа емоционални контакти,
семейни, със своето семейство, независимо, че той е „вътре“, а те са навън.
ОСЪДЕНИЯТ: Аз искам да продължа живота си. Имам уредена
работа, която ме чака. Искам да имам семейство, да имам деца, да продължа с живота.
Наистина съжалявам за това нещо, което съм допуснал.
В становищата, които са писани, че баща ми бил алкохолик -
те не познават баща ми. Аз искам да продължа живота си. Оценявам, че Вие като
съд ще вземете правилно решение за мен.
СЪДЪТ, изслушвайки становището на страните и запознавайки
се материалите по делото, установи следното:
По отношение на К.Г. е налице влязло в сила споразумение от
03.09.2018 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 13 състав по НОХД
№ 3845/2018 г., с което му е наложено наказание 3 години „лишаване от свобода“
с прилагане разпоредбата на чл. 59 НК, като от тези 3 години „лишаване от
свобода“, са приспаднати 8 м. и 3д. - времето, през което е бил задържан. Наред
с това по отношение на него е активирано и наказание 6 месеца „лишаване от
свобода“ с прилагане на разпоредбата на чл. 68 НК. На практика К.Г. е постъпил
в Затвора – гр. София на 08.09.2018 г., като на 19.02.2019 г. е изтърпял
наказанието от 6 месеца „лишаване от свобода“, което е активирано и към момента
търпи наказанието 3 години „лишаване от свобода“ при „строг“ режим.
В приложената по делото справка, към днешна дата се установява,
че К.Г. е изтърпял фактически 1 г. 10 м. и 11 д., от работа - 3 м и 13 д., с остатък
към този момент 10 м и 6 д.
Безспорно е, а и никоя
от страните по делото не спори, че е налице изискуемата времева предпоставка от
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, като е изтекъл изискуемият от материалния закон
срок, при койот би могло да бъде поставено условно предсрочно освобождаване.
За да съобрази дали са налице останалите предпоставки, свързани
с афиширано добро поведение и желание на осъдения за превъзпитание в условията
на пенитенциарното заведение, СЪДЪТ от една страна
съобрази обстоятелството, че К.Г. не е наказван до този момент. От друга страна
съобрази и факта, че той е награждаван, но за разлика от интерпретацията на
защитата, този съдебен състав съобразява мотивите за наградите по отношение на Г.,
свързани с извънредни свиждания с неговата баба и неговия баща и тези мотиви са
с цел стимулиране на социалните контакти на К.Г. по изпълнение плана на
присъдата, а не поради изключително изразено добросъвестно поведение, за тези
награди.
СЪДЪТ констатира обстоятелството, че при постъпване в пенитенциарното заведение, рискът от рецидив по отношение
на К.Г. е бил 76 т., а към настоящия момент той е 68 т., т.е.
за периода от 08.09.2018 г. до настоящия момент той е спаднал едва с 8 т. От
отразеното в докладите на ангажираните с работата с осъдения служители на Затвора
– гр. София, се установява, че при него се наблюдава среден риск от вреди към
обществото, ако той бъде ресоциализиран в момента и
този среден риск не е претърпял промяна от началото на изтърпяване на
наказанието, за чийто размер той самият се е съгласил чрез сключване на
споразумение с прокуратурата.
От изследванията на заетите със социалната дейност в
затвора лица, се установява поведение на Г., което не е изрично свързано с неговия
характер, които са и позитивни характеристики за него и се изразяват в констатации
за избягване на ситуации на междуличностно противопоставяне, но в същото време се
констатира негова склонност да кумулира напрежение,
както и невинаги възможност да регулира своето поведение. При тези констатации
очевидно се налага продължаване изпълнение плана на присъдата, още повече, че
от данните, предоставени на съда, се установява, че са предприети действия за
използване на мерки изцяло в компетентността на затворническите власти, свързани
с постъпки за замяна на режима за изтърпяване на наказанието на Г. от „строг“ в
„общ“, каквито данни за замяна на този режим към момента няма.
Именно поради това и съобразявайки и обстоятелството, че
в контекста на наказанието 3 години „лишаване от свобода“ остава немалък срок –
10 месеца и 6 дни - срок, в който следва да продължи превъзпитателната дейност
с К.Г., СЪДЪТ счита, че молбата му за условно предсрочно освобождаване следва
да бъде отклонена.
Именно поради това,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.В.Г.
с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка на определеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 3845/2018
г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
днес пред Софийски апелативен съд.
След влизане в сила на определението, затворническото
досие да бъде върнато на Затвора – гр. София.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи
в 12:55 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: