№ 146
гр. Пещера, 08.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
Сложи за разглеждане докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
Гражданско дело № 20235240100316 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. К. К., редовно уведомена, не се явява. За нея се явява адв.
А. Ч., надлежно упълномощен с пълномощно по делото.
За ОТВЕТНИКА „***“ ЕООД, редовно призован при условията на чл.
56, ал. 2 от ГПК, се явяват управителя Йордан Ангелов Д. и адв. И. П.,
последният надлежно упълномощен с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Г. Б., редовно призована, се явява лично.
По хода на делото:
АДВ.Ч. – Да се даде ход на делото.
АДВ.П. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпило заключение с вх. № 1920/29.03.2024
г. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице
С. Б., депозирано при спазен срок по чл.199 от ГПК.
АДВ.Ч. – Да се изслуша вещото лице.
АДВ.П. – Да се изслуша вещото лице.
На основание чл. 200 от ГПК се пристъпи към изслушване на вещото
1
лице С. Б..
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
ВЕЩО ЛИЦЕ С. Г. Б. – на 72 години, българка, българска гражданка,
омъжена, с висше образование, неосъждана, без служебни и родствени
отношения със страните.
Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК. Обеща да даде вярно
и безпристрастно заключение.
В. ЛИЦЕ С. Б. – Поддържам заключението, което съм написала.
АДВ.Ч. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
На въпросите на адв.П.:
В. ЛИЦЕ С. Б. – Тази растителност, която съм цитирала в
заключението, че я има, в моите очи представлява плевели. Аз вече не си
спомням много детайлно, защото доста време мина откакто направих огледа,
на храсти в имота има, но за дървета не съм сигурна, че има. Възрастта на
растителността не мога да определя, не е в моята компетентност, но личи че
от доста време не се използва имота, но от кога точно не мога да отговоря.
АДВ.П. – Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът счита, че представеното заключение по назначената съдебно-
техническа експертиза е обосновано и следва да се приеме, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице С. Г. Б..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице С. Г. Б.,
съгласно представената справка – декларация, в размер на 400,00 лв., което да
се изплати на вещото лице от внесения от ищцата депозит с вносна бележка
от 18.05.2023 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на вещото лице С. Г. Б. за сумата от 400,00 лева
за изготвяне на заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице се освободи от съдебната зала.
АДВ.Ч. – Водим допуснатите ни двама свидетели и молим да се
разпитат. Правя изявление за увеличаване цената на иска от 9500 лева на
изчислената в експертизата цена – 17358 лева, като прилагам платежно за
2
платена държавна такса за увеличението.
АДВ.П. – Да се допусне увеличението. И ние водим двамата ни
допуснати свидетели и молим да ги разпитате
Съдът, като съобрази изявленията на страните и разпоредбата на чл.
214 от ГПК, съгласно която до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция ищецът може да измени размера на предявения иск, намира, че
така направеното искане е своевременно заявено и процесуално допустимо,
доколкото към настоящия момент не е приключило съдебното дирене в първа
инстанция. Ето защо, искането за изменение размера на предявения иск от
9500 лева на 17358 лева следва да бъде уважено.
По гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера
на предявения от ищцата С. К. К. срещу ответника „***“ ЕООД осъдителен
иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 9500 лв. без ДДС, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи разходите за почистване на терена от
собствения на ищцата имот с идентификатор 06207.501.1795 по КККР на гр.
Брацигово и възстановяването на съществуващото състояние преди
насипването на имота с мраморна шлака от производствения процес на
ответника, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането чрез увеличаване на неговия размер от 9500 лева
без ДДС на 17358 лева. с ДДС, като искът се счита за предявен за сумата
в размер на 17358 лева с ДДС.
Съдът намира, че следва да се пристъпи към разпита на допуснатите по
делото свидетели, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелите, при режим на довеждане,
поискани и доведени от ищцата.
В залата се въведе първия свидетел, поискан и доведен от ищцата.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
СВИДЕТЕЛ Р.И.Т - 60 годишна, българка, българска гражданка,
3
живуща в с.Огняново, с постоянен адрес в гр.Брацигово, работеща като личен
асистент, живее на семейни начала, неосъждана, със средно образование, без
дела и родство със страните.
Желае да свидетелства. Предупредена за отговорността по чл. 290 от
НК. Обещава да говори истината.
Пристъпи се към разпит на свидетелката Р.Т, със снета самоличност:
СВ. Т. – Познавам С. К. от дете. Работих в цеха на К. на свободна
практика. Цехът беше на двама ортака - К. и Д.. Намираше се в бившето ТКЗС
в гр.Брацигово. Аз надписвах там надгробни паметници. Около 7 години
работих там - до 2003 г. Моето присъствие е било ежедневно там. Тогава
започнаха с набавянето на машини, даже си ги правиха част от тях сами,
трябваше да изкопаят утаител, за да може да се работи да отива мръсната
вода там. Този утаител се чистеше според работата два пъти или три пъти в
годината. Там се правеха паметници, надгробни плочи от мрамор. Всичко,
което се правеше там беше от мрамор. Наложи ми се да напусна работа,
защото ми се роди внук. Винаги, когато се прибираме в гр.Брацигово
минавахме от там, защото брата на К.К е кръстник на моята дъщеря и
минавахме да се виждаме. Прибирането ни насам беше често. К.К беше ортак
с А.Д и впоследствие се разделиха. Цялата сграда беше един цех и
управителите на цеха бяха К.К и А.Д. Те се разделиха и самия цех се раздели
по дължина на две, едната половина на единия, а другата половина на другия.
Утаителят се падна от страната на Д., а К. трябваше да прави нов утаител.
На въпросите на адв.Ч.:
СВ. Т. – С. К. през 2021 г. закупи имот в съседство на двата цеха. По
принцип този имот беше празен, Д.и го ползваха и тогава имаше там
кокошарници. Имаше и две силажни ями, но те вече ги няма и е запълнено с
мраморна шлака и е като една могила. Тази шлака, въпросната фирма на Д., те
си източваха утаителите и там с тръби и маркучи отиваше в това место
шлаката, боклуците от източените утаители отиваха на това место на С..
Разреждат се и с кална помпа се изпомпва и отиват в празното место. Аз
лично съм виждала как се отвеждат боклуците от цеховете на Д.и в имота на
С.. Аз съм виждала как се чистят там утаителите, източва се само водата с
помпа и шлаката остава долу, камъкът е тежък. След това с лопати се изкарва
отвън да се отцеди малко и се качва на камиона, за да я извозват. Това става в
4
цеха на К.. Това, което отива в имота на С. е от цеха на Д.. Тръби и големи
маркучи съм виждала от цеха на Д. към имота на С.. Това става в западната
част на имота към околовръстното шосе. Със С. К. като сме се виждали и сме
разговаряли не е ставало въпрос да е имало такава уговорка между нея и
продавача на имота за изчистването на имота. Това с шлаката се е случвало
след разделянето на двамата ортаци, не помня коя година се разделиха, но
оттогава се случва това с хвърляне на отпадъците от Д. към имота на С.. Това
не се случва за година - две, тези могилки няма как да станат за година – две,
дори и два пъти да се чисти в годината.
На въпросите на адв.П.:
СВ. Т. – Моите наблюдения не са само, когато съм работила там, а и
след това. Ходихме често на гости в цеха след като напуснах и се виждахме с
бащата на С. – К.К. Имало е случаи, когато съм виждала, като се мине
отстрани на цеха се вижда нататък какво става. Аз ходя всяка година по
няколко пъти. Виждала съм, че се изхвърляше там. Не си спомням коя година
съм видяла за последно хвърлянето на мраморна шлака от цеха на Д. към
имота на С.. До преди да се разделят те не изхвърляха двамата ортаци
шлаката в мястото на С.. Това место, което закупи С. беше чуждо. Не мога да
кажа точно К.К къде извозваше шлаката, той самият може да обясни къде я е
карал. Тогава извозваха мраморната шлака с камион. Не мога да кажа къде я
извозваха шлаката. Шлаката се извозваше извън пределите на града. Не съм
виждала тогава оттам да отива шлака с тръба към имота на С..
АДВ.Ч. – Нямам повече въпроси.
АДВ.П. – Нямам повече въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетелката и същата напусна съдебната
зала.
В залата се въведе втория допуснат свидетел на страна на ищцата.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
СВИДЕТЕЛ К.Д К. – 66-годишен, българин, български гражданин,
живущ в гр.Брацигово, работещ, разведен, неосъждан, със средно специално
образование, баща на ищцата С. К..
Уведомен за правото му по чл. 166 ГПК. Желае да свидетелства.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
5
Пристъпи се към разпит на свидетеля К.К, със снета самоличност:
На въпросите на адв.Ч.:
СВ.К. – През 1993 г. с чичо му на Й.Д - А.Й Д. работихме из околията в
строителството, основно облицовки на сгради. След това отидохме в
Германия изкарахме някой лев и се прибрахме в България. След това аз ходих
още един път в Германия. Връщам се 1994 г. – 1995 г. Събрахме се една вечер
с него и решихме да направим един цех за мрамор. Той имаше 100 000 лева и
аз имах 300 000 лева. Дойдохме тук на фурната в гр. Пещера да гледаме едни
сгради, които много ни харесаха и решихме да направим цех за мрамор.
Потърсихме си имот под наем, но не се получиха нещата. Започнахме да
работим в началото в нашия гараж и така работихме до ликвидацията на
ТКЗС-то, не помня годината точно 1995 г. – 1996 г. и решихме въпросната
сграда, която сега е разделена наполовина, която се намира в гр. Брацигово в
ТКЗС-то да я купим. Продължихме да работим следващите 5 години,
прекарахме ток и дойде един момент, когато решихме да се разделим, като
преди това изработихме утаителя, от на Д. страната който е. Машините бяха
монтирани там и бяхме пуснали тока и тогава си хвърлихме чоп и тогава се
падна тази част, където сега е Д.Д и тогава си хвърлиха шлаката там в този
имот. Бяха взели този имот под наем от И.К. Там си направиха
кокошкарници, изхвърляха си боклуците там. Изхвърлиха си шлаката с кална
помпа, с маркучи, с търби и си местеха където им е удобно. Ние се
разделихме, ние с Наско работихме с неговата фирма - фирма „***“.
Работихме в продължение на 2 години и 1999 г. се разделихме и съответно
започнахме дейността. Тъй като 2000 г. се уволни сина ми и той си направи
фирма и заедно си заработихме от 1999 г. до 2020 г. си работихме добре,
докато почина сина ми. Аз си направих утаител, купихме машини и моите
боклуци си ги оставях да се изцедят в един друг имот в съседство на Д.. Аз
купих имот, който впоследствие прехвърлих на сина ми и ние там слагахме
нашия отпадък да се изцеди и после с един голям камион го изхвърляхме на
сметището боклука. Така си работихме до последно, а господин Д. от 1999 г.
до 2020 г. постоянно използваше имота на С. К.. Това се кокошкарници, коне,
шлаката и вече 2006 г. почина А.Д, чичо му на Д.Д и Данчо продължи по
същия начин да изхвърля с помпата боклуците. Имота на С. К. е в съседство
на имота, който ползва Д.. Дъщеря ми като купи имота ние си обърнахме към
6
адвокат и поканихме Д.Д да си изчисти имота. Тогава дойдоха Ивелина Д.а и
сина му и се обърнаха към мен и казаха, че ще си изчистят имота. Махнаха си
кокошарниците, но шлаката и до ден днешен си стои.
АДВ.Ч. – Нямам въпроси.
АДВ.П. – Нямам въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетеля и същия напусна залата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелите, при режим на довеждане,
поискани и доведени от ответника.
В залата се въведе първия свидетел, поискан и доведен от ответника.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
СВИДЕТЕЛ В.С.Х - 67 годишен, българин, български гражданин,
живущ в гр. Пещера, пенсионер, женен, неосъждан, със средно специално
образование, без дела и родство със страните.
Желае да свидетелства. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
На въпросите на адв.П.:
СВ. Х. – Аз съм от дърводелците, а каменарите са до мен. Познавам К.К
и А.Д. Когато започнаха заедно да работят тогава беше 1995-1996 г. Те
купиха една сграда до нас в гр.Брацигово, стопанския двор. Аз купих други
два парцела, аз си го разработих като дърводелски цех, те си го разработиха
като каменарски цех. Те заедно работиха. Купуваха там едни камъни от
Карлуково, от врачанския район и продаваха плочи. После някакви реолит
бичеха и го продаваха. Камъкът го бичеха и го продаваха, а парчетата ги
хвърлиха в моя двор, защото ги ползвах като настилка. Това се бичи с вода и
пада някакъв отпадък като шлака, а парчетата ги взимах. Имаше силажна яма
до техния парцел и там хвърлиха мраморната шлака, после не знам какво
стана, направиха ли си утайници не знам. К. имаше отпред утайници, Д.
сигурно и той си е направил не съм виждал къде е утайника му. На К. съм
виждал утайника, защото минавах оттам. В интерес на истината нямам си на
идея къде хвърлиха шлаката, но трябва някъде да се е изхвърляла. Имаше
7
един случай на Киро сина му беше натоварил камион с такава шлака.
Тръгнаха по околовръстния път и шлаката падна там на пътя. В началото се
изхвърляше там в силажната яма Реално там си изхвърляше в началото, не
беше само шлака, имаше и по-едри парчета, след това не мога да кажа къде са
я хвърляли. Това беше преди 20 години след това не мога да Ви кажа. Те
работят заедно, в една сграда бяха заедно, сигурно са изхвърляли заедно, не
знам. Имат едно и също производство, не може единият да хвърля, пък
другият да не хвърля. Не съм виждал това нещо, но в началото беше така,
нямаше такива утайници, там хвърляха. Говоря това за 2000 г., не помня вече.
Това беше силажна яма, изкопано и иззидано с каменна зидария. Там
хвърлиха и после не мога да кажа какво стана с тази силажна яма. В началото
беше така, нямаха утайници. Не знам докога са хвърлили там шлаката.
На въпросите на адв.Ч.:
СВ. Х. – Аз съм от другата страна, където не мога да видя нищо. Вижда
се откъм околовръстния път, там има разни боклуци, камънаци. Имаше една
ограда откъм пътя, а в горния край на имота имаше пътека оттам минаваха
кравите.
АДВ.Ч. – Нямам други въпроси.
АДВ.П. – Нямам други въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетеля и същия напусна залата.
В залата се въведе втория допуснат свидетел на страна на ответника.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
СВИДЕТЕЛ Е.В Г.А - 34 годишна, българка, българска гражданка,
живуща в гр.Брацигово, с постоянен адрес: в гр.Пловдив, в отпуск по
майчинство, неосъждана, със средно специално образование, живуща на
семейни начала с А.Д, син на управителя на „*** – 06“ ЕООД Й.Д, бившият й
съжител е Г.К, който е брат на ищцата С. К..
Уведомена за правото й по чл. 166 ГПК. Желае да свидетелства.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори
истината.
Съдът пристъпи към разпита на свидетелката Е.Га, със снета
самоличност :
СВ. Г.А– Познавам С. К. К., тя е сестра на Г.К, покойният ми приятел,
8
от когото имам 2 деца. Познавам и Й.Д, който е управител на „***“ ЕООД,
тъй като е баща на моя сегашен съжител. С. К. е бивша моя етърва и вуйна на
двете ми деца от Г.К. На този етап нямам никакви противоречия със С. К..
Лично не съм се виждала с нея от повече от 1 година.
АДВ.П. – Моля ви да покажете на свидетелката скицата на поземления
имот, която е представена към исковата молба.
АДВ.Ч. – Не възразявам.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на свидетелката Е.Га скица № 15-1087458/06.10.2021 г.,
издадена от СГКК – Пазарджик, находяща се на л. 7 от делото.
На въпросите на адв.П.:
СВ. Г.А – Аз живея 16 години в гр. Брацигово и познавам много добре
района. Имот № 1817 е имотът на „***“ ЕООД, имот № 9586 е общински път.
Другият имот на Й.Д е разделен на две и това са имоти № 1796 и № 1828.
Имот № 1796 е имотът на Й.Д, а имот № 1828 е на С. К., на К.К. Запозната
съм с бизнеса, който се извършва в тези сгради. Аз ползвам имот № 1834, но
преди да почине покойния ми приятел, от който имам две деца, ползвахме
имот № 1828. В имота № 1828 извършвахме същата дейност, която в момента
работим аз и господин К. - взимаме големи камъни, бичим ги и от тях правим
стъпала и подпрозоречни каменни первази. Шлаката я събираме в големи
утайници, ние всички имаме такива, изкарваме шлаката, оставим я да се утаи
и да се извози. Повечето пъти я миксираме с големи парчета, за да може да
насипем черни пътища, частни имоти и други. В бизнеса ни С. беше
управител на тази фирма от 2008 г. Около 3 години тя беше управител на ЕТ
„***“, която в момента не е активна, тъй като е на починало лице, тя беше на
Г.К. Тя работеше на трудов договор в тази фирма 3 години. Значи тази шлака
се разпределяше в зависимост от количеството. На моменти имахме
договорки да използваме определени места, ако нямаше място я складирахме
отзад на този парцел - процесния имот, там се складираше. Аз когато отидох в
гр.Брацигово там си имаше шлака от едно време в този парцел, там винаги се
е ползвало. Отидох в гр.Брацигово 2008 година. Мисля, че година и половина
– две преди аз да отида в гр.Брацигово, фирма „***“ ЕООД работеше, когато
9
почина на колегата чичо му, той се казваше А.Д. Около 2006 г. - 2007 г. и вече
беше поел Д.Д. Там си имаше насип. Имаха устни уговорки и аз съм
присъствала съответно, всички там да складираме и после да извозваме оттам
шлаката, то беше на периоди. Има и още една фирма в гр.Брацигово, която се
занимава с камъни. Аз лично не съм видяла кой е хвърлял тази шлака, но
мисля че до 2019 г. хвърляхме всички, докато имахме препоръки от РИОСВ
да не се ползва. След това никой не е изхвърлял. То се вижда, има храсти,
дървета. Последният път с тази госпожа, която дойде да направи оценка, тя не
можа да се качи и не можа да направи оценка. Не е премерила какво
количество има там. Наистина нямаше как да се влезне, защото са бурени на
4-5 години, треволяци, не се поддържа парцела. Днес само да кажа даже
убихме една усойница. Това всичко слиза от треволяците, от неподържания
парцел. През 2008 г. С. К. беше управител, горе-долу 3 години беше
управител. Нейната фирма всяка година изхвърляше шлака там, в този
парцел. След 2019 г. след като РИОСВ направи предписание никой не е
изхвърлял отпадъци. Ако някой е изхвърлял ще се познае, защото ако е
прясно стои едно прахообразно, а когато е с годините, тя става като вадички и
потъмнява. Виждала съм, че Д. има утайници, има едни големи направени
утайници за мръсната вода, около 1,80 м. дълбоки и около 10 квадрата е един
утайник. Там първо съхраняваме воднистата шлака. Трябва да изкараме
шлаката да изсъхне и след това се извозва. Последно знам, че след 2019 г. не
е използвал, не е изхвърлял отпадък, неговия утайник не се е напълнил,
извозват само парчетата, доколкото знам насипват един частен имот и правят
насип с парчетата, които са от крайния продукт. Никой не е изхвърлял
отпадък в процесния имот, дори и ответната другата страна. Оттогава РИОСВ
не е правила проверки, но Общината прави забележки като види, че има
някакво замърсяване, защото спират колите и изсипват каквото са събрали от
вкъщи строителни отпадъци. След 2019 г. не съм видяла никой да изхвърля
отпадъци. Не съм се заглеждала, не ми е направило впечатление, но от горна
страна знам, че има дейност от парцела на Г.К, копат си, местят камъни,
пръст.
На въпросите на адв.Ч.:
СВ. Г.А – До 2019 г. всички изхвърляхме шлаката, имахме уговорка да
складираме там в процесния имот. Една част от шлаката още като отидох си
беше там. Старата шлака тя е още откогато е направен там парцела. Аз съм
10
чула историята от К.К, той е работил с чичото на Д.Д – А.Д, те са били
ортаци, затова тази сграда е разделена на две, тя е била един общ цех и точно
те са започнали да насипват тази старата шлака. Аз бизнеса не съм го
придобила, през 2020 г. направих фирма на мое име, сключих договор за наем
за имота, който е наследствен на децата ми от техния баща, който почина и
плащам наем.
АДВ.Ч. – Нямам други въпроси.
АДВ.П. – Нямам други въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетелката и същата напусна залата.
АДВ.П. – Моля да ни дадете възможност след като са събрани всички
доказателства по делото да се опитаме да сключим споразумение. Това ще
стане до една – две седмици и да го представим. Моля да отложите делото за
месец май.
УПРАВИТЕЛЯТ Й.Д – Поддържам казаното от адв.П. моля да ни
дадете възможност за доброволно уреждане на спора.
АДВ.Ч. – Не възразявам. Ние сме склонни за постигане на спогодба
независимо от събраните доказателства ние сме склонни на 50 % от 9500 лева
и разноските да останат така, както са направени.
С оглед изявлението на процесуалните представители на страните и
управителя на ответното дружество, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 09.05.2024 г. от 13,30 часа, за която
дата и час ищцата е редовно уведомена чрез адв. Ч., а ответникът редовно
уведомен чрез неговия управител Й.Д и адв. И. П..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15,00
часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
11