№ 8789
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110107711 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
15.05.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
трети април две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №7711 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал. 1 ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от Н. Т. М., чрез адв.Св. Д. от
САК, срещу ....., с която се иска да се признае за установено недължимостта на сумата от
476,38 лв., представляваща начислена сума за топлинна енергия, /ТЕ/, по партида с
инсталация №...... за периода от 01.01.2012г. до 31.07.2013г., поради липса на облигационни
1
отношения между страните или на реална доставка на ТЕ, респ. поради погасяването на
вземането по давност. Ищецът твърди, че след направена справка в деловодството на
ответното дружество е узнал, че за имот, в гр......., с инсталация №......, е била начислена
главница в размер на 476,38 лв. за периода от 01.01.2012г. до 31.07.2013г. Оспорва
процесното задължение да е възникнало, тъй като липсвала облигационна връзка между
страните. Оспорва също да е собственик, вещен или облигационен ползвател на имота и да е
бил в договорни отношения с ответника спрямо процесния имот. Оспорва се ответникът да е
доставял топлоенергия до имота, която да отговаря на БДС за топлопреносна мрежа през
процесния период. Оспорва се ищецът да е потребител на ТЕ. Оспорва дължимостта на
исковата претенция, доколкото същата била погасена по давност. Претендира се присъждане
на разноски по чл.38 от ЗА.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. Н.
П., с който оспорва наличието на пр. интерес у ищеца за завеждане на иска. По същество
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът е клиент на ТЕ за процесния имот, в
качеството му на негов собственик. Не оспорва, че процесното вземане е погасено по
давност. Оспорва да е станал повод за завеждане на настоящото дело, поради което моли да
не бъдат присъждани разноски в негова тежест. Сочи, че ищецът не е депозирал молба за
сключване на споразумение относно погасеното по давност вземане.
Служебно е установено, че същата искова молба между същите лица е депозирана в
съда и е образувано гр.д. №69408/2022г. на СРС, 169 състав, по което е постановено
решение на 06.07.2023г., касаещо задължения за ТЕ, за периода: м.02.2010г.- м.11.2011г.
Служебно е установено, че ответният топлинен доставчик е образувал ч.гр.д
№6135/2023г. на СРС, 155 състав, за задължения за ТЕ, за периода от месец май 2019г. до
месец април 2022г., като на 07.03.2023г. е издадена в негова полза заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, която е обезсилена с Определение от 11.08.2023г., на осн. чл.414а от ГПК,
поради плащане от длъжника – ищец в настоящото съд. производство и производството е
прекратено.
Производството по делото е прекратено, като с определение №19089/26.11.2024г. по
ч.гр.д. №12518/2024г. на СГС, ЧЖ- I- З, с-я докладчик ........., е прието, че е налице правен
интерес от иска, независимо от проведените вече съд. производства, като е достатъчно да се
оспори претендираното от ищеца право.
Служебно е изискано за послужване гр.д. №69408/2022г. на СРС, 169 състав, по което е
постановено Решение 11818/06.07.2023г., влязло в законна сила на 28.07.2023г., с което е
признато, че ищецът в настоящото производство дължи на отв. топлинен доставчик
задължения за ТЕ, за периода: м.02.2010г.- м.11.2011г., за горепосочения апартамент.
За безспорно между страните е прието, че процесните вземания са погасени по давност.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен. Съображенията за това са следните:
Представена е справка от отв. дружество до ищеца за налични задължения по партида.
Не се представя искането във връзка, с което е издадена справката.
Приложен към ОИМ е препис на Договор за продажба на недвижим имот- частна
държавна собственост от 11.10.2007г., видно от който ищецът Н. М. е придобила правото на
собственост върху проц. апартамент в ж.к. „.......“.
Правните изводи на съда са следните:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
2
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, съгласно ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно
изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се
прилагат правилата на ЗЕ за определяне на задължения за ТЕ потребител. Видно от
ангажираните писмени доказателства по делото е, че ищцата е собственик на процесния
апартамент и настоящият съдебен състав приема за установено качеството „потребител на
ТЕ“ на ищеца по делото.
Към датата на съдебно сезиране е изтекла приложимата 3- годишна погасителна
давност за процесния период, с оглед на еднородния и падежиран характер на задължението.
Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира
своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не
е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал
правният интерес от осъществяването му. Съгласно правилото на чл.120 от ЗЗД при
позоваване на изтекла давността от длъжника следва да се зачетат от кредитора настъпилите
към минал момент правни последици от изтеклия период от време. С оглед на горното искът
се явява основателен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено
делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът иска разноски по списък, както следва: държ.
такса от 50 лв., адв. хонорар по чл.38 от ЗА. Ответникът възразява в тази наоска, което
следва да се приеме за основателно. Отговорността за разноски в гражданския процес се
изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се
осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е
налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не
по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В случая не се установява поведението на отв.
дружество, с което е дало повод за завеждане на делото. Видно е, че е водено и предходно
дело- гр.д. №69408/2022г. на СРС, 169 състав, по което е постановено Решение
№11818/06.07.2023г., влязло в законна сила на 28.07.2023г., с което е признато, че ищецът в
настоящото производство дължи на отв. топлинен доставчик задължения за ТЕ, за периода:
м.02.2010г.- м.11.2011г., по същата справка- стр.140, която е представена и по настоящото
дело. Основание за завеждане на настоящото съд. производство не се установяват, поради
което разноски следва да бъдат присъдени в полза на отв. дружество за юрисконсултско
възнаграждение в мин. размер от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на
управление: гр.С......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, че ищецът Н. Т.
М.,, ЕГН:**********, не дължи сумата от общо 476,38 /четиристотин седемдесет и шест
лева и тридесет и осем стотинки/ лв., представляваща начислена сума за топлинна енергия,
по партида с инсталация №...... за периода от 01.01.2012г. до 31.07.2013г.
ОСЪЖДА Н. Т. М.,, ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, да заплати на .....,
3
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.С......., представлявано от П. П. и М. Ц. –
Изп. директори, сума в размер общо на 100 /сто/ лв., представляващи деловодни разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4