№ 1912
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110152029 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняващи такИ. /л.68 и л. 181/ срещу П. К. И., Ц. Л. И., Е. Л. И., К. Н. И., К.
И. Н., С. М. М. (наследник на починалата в хода на процеса К. К. И.), И. М. М.
(наследник на починалата в хода на процеса К. К. И.) и К. И. Н. (наследник на
починалата в хода на процеса К. К. И.), с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да
заплатят на ищцовото дружество, сумите както следва: 359,44 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 27.09.2022
г. до изплащане на вземането; 54,63 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
25.08.2022 г.; 31,63 лв. главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до
изплащане на вземането и 6,10 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до
25.08.2022 г. върху главницата за дялово разпределение, в условията на разделна
отговорност при квоти както следва:
1 П. К. И. – 9/36 или сумата 89,86 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането; 13,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г.; 7,91 лв.
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и
1,53 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху
главницата за дялово разпределение;
2 Ц. Л. И. – 9/36 или сумата от 89,86 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането; 13,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г.; 7,91 лв.
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г.
1
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и
1,53 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху
главницата за дялово разпределение;
3 Е. Л. И. – 9/36 или сумата от 89,86 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането; 13,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г.; 7,91 лв.
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и
1,53 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху
главницата за дялово разпределение;
4 К. Н. И. – 3/36 или сумата от 29,95 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането; 4,55 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г.; 2,64 лв.
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и
0,51 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху
главницата за дялово разпределение;
5 К. Н. И. – 4/36 или сумата от 39,94 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането; 6,07 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г.; 3,51 лв.
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и
0,68 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху
главницата за дялово разпределение;
6 С. М. М. – сумата от 9.98 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането; 1.52 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г.; 0.87 лв.
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и
0,16 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху
главницата за дялово разпределение;
7 И. М. М. – или сумата от 9.99 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането; 1.51 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г.; 0.88 лв.
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и
0,16 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху
главницата за дялово разпределение.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали
общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди,
одобрени с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., съгласно които
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна
енергия в 30 дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“
2
Е. съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да
заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от
ответниците Ц. Л. И. и Е. Л. И.. Ответниците оспорват като недопустима претенцията
за дялово разпределение, като сочат, че ищецът е предявил чужди права. Излагат, че
липсват доказателства, от които да е видно как е определен размерът на дължимите
суми, както и кога настъпва падежът им. Оспорват и претенцията за ТЕ, като на първо
място твърдят, че не са налице облигационни отношения, както и че не са ползвали
процесния имот. Твърдят, че единствен потребител на ТЕ е ответникът П. К. И., както
и че с посоченото лице, ищецът има сключен договор. Релевират възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорват изпадането в забава. Правят изрично искане да
не се допускат поисканите от ищеца експертизи, като сочат, че не оспорват
обстоятелствата за доказване на които е направено искането. Молят съда да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника К. Н. И.. Ответникът оспорва като недопустима претенцията за дялово
разпределение, като сочи, че ищецът е предявил чужди права. Излага, че липсват
доказателства, от които да е видно как е определен размерът на дължимите суми, както
и кога настъпва падежът им. Оспорва и претенцията за ТЕ, като на първо място
твърди, че не са налице облигационни отношения, както и че не е ползвал процесния
имот. Твърди, че единствен потребител на ТЕ е ответникът П. К. И., както и че с
посоченото лице, ищецът има сключен договор. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва изпадането в забава. Прави изрично искане да не се
допускат поисканите от ищеца експертизи, като сочи, че не оспорва обстоятелствата за
доказване на които е направено искането. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника П. К. И.. Ответникът оспорва като недопустима претенцията за дялово
разпределение, като сочи, че ищецът е предявил чужди права. Излага, че липсват
доказателства, от които да е видно как е определен размерът на дължимите суми, както
и кога настъпва падежът им. Твърди, че квотите не са правилно определени от ищеца,
като счита, че всеки ответник има по 1/6 от имота. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва изпадането в забава. Прави изрично искане да не се
допускат поисканите от ищеца експертизи, като сочи, че не оспорва обстоятелствата за
доказване на които е направено искането. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. М. М. чрез назначения от съда особен представител, с който предявените
искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на
облигационни отношения. Твърди, че не е приела наследството на К. К. И., но сочи, че
дори да го е приела, то наследодателката приживе не била потребител на ТЕ. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника И. М. М. чрез назначения от съда особен представител, с който предявените
искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът излага твърдения,
че ищецът не е доставил ТЕ до процесния имот. Оспорва претенцията за дялово
разпределение, като сочи, че ищецът не е легитимиран да я претендира. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че посочените от ищеца квоти са
3
неправилни. Оспорва наличието на облигационни отношения и развИ. подробни
съображения в тази насока. Сочи, че фирмата за дялово разпределение, не притежава
необходимия лиценз за дейността, която извършва. Излага, че задълженията не са
изискуеми, като оспорва и изпадането в забава. Сочи, че липсват доказателства за
техническа изправност на уредите за отчитане. Оспорва като нищожен протокола от
ОС на ЕС за избор на ФДР. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника К. И. Н..
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Облигационното отношение между страните се презумират от закона, без да е
необходимо подаването на заявление- декларация, доколкото тя не е основание за
възникване на облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия./ Р
№ 35 /21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
4
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № 157885,
представляващ ап. 91, находящ се /АДРЕС/.
От приложеното на л. 9 по делото копие на Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ и приложеното на л. 16 удостоверение, се
установява, че процесното жилище е закупено през 1978 година от Е. С. И. и Л.В. И..
От приложеното на л. 11 по делото удостоверение за наследници е видно, че Л.
И. е починал през 2009г., като един от неговите наследници е съпругата му П. К. И..
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г., клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ.
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя. при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
По изложената аргументация доколкото всяко трето лице може да встъпи в
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с подаването на молба
– декларация до топлопреносното предприятие, то на по силното основание лице,
което притежава право на собственост върху имота може да сключи такъв договор с
подаването на молба – декларация за открИ.е на партида на негово име.
От приложеното на л. 17 по делото копие на заявление - декларация е видно, че
на 17.10.2016г. П. К. И. е депозирала пред ищеца искане за открИ.е на партида на
нейно име, по силата на която между нея и топлоснабдителното дружество са
възникнали облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния
апартамент, респективно през исковия период клиент на „Т.С.“ ЕАД, е била
единствено П. И..
По изложената аргументация следва извода, че претенцията срещу останалите
ответници се явяват неоснователни, доколкото същите не са пасивно
материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията за топлинна енергия
през исковия период.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва
два входа Г и Д, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки
месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество. Видно от заключението
отоплителните тела в имота са били демонтирани, което е отбелязано в отчетните
формуляри от 28.05.2020г., като за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление.
Експертът е посочил, че в жилището има поставен един брой водомер за топла вода,
5
който е отчетен на 28.05.2020г., като отчетният формуляр е с подпис на потребител.
Вещото лице е стигнало до заключението, че за процесния период изчисленията са
извършени от ФДР в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. В
т. 7 от заключението експертът сочи, че топломера с фабр. № 5536801 е преминал
метеорологична проверка през 38 месеца, вместо през 24 месеца, но при извършената
проверка не са констатирани отклонения извън допустимите стойности, поради което
съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на П. И.,
Ц. И., Е. И. и К. И., че измерванията не са коректни.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение, което обуславя извода за неоснователност на доводите за
недопустимост на иска за дялово разпределение.
От приложеното на л. 19 по делото копие на Договор № 3974/22.09.2002г., се
установява, че между процесната ЕС и фирма „Т. С.“ Е., е сключен договор за дялово
разпределение въз основа на взето решение на ЕС / протокол л. 21/
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че
дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение не са
заплатени.
С оглед изложената аргументация следва извода за основателност на
претенциите срещу П. И., поради което съдът следва да се разгледа наведеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
6
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
В процесния случай исковата молба е депозирана на 27.09.2022г., респективно
погасени по давност са вземанията станали изискуеми преди 27.09.2019г., а именно
вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.07.2019г. За останалата част
от периода м.08.2019г. – м.04.2021г., видно от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, стойността на доставената топлинна
енергия е в размер на 287.36лв.
Исковата претенция срещу П. И. е предявена за 9/36, респективно искът за
топлинна енергия срещу този ответник се явява основателен за сумата от 71.84лв.,
като над уважената част до максимално предявения размер от 89.86лв. или за
разликата от 18.02лв., претенцията е неоснователна.
Няма погасена част от вземането за дялово разпределение, което е в размер на
31.63лв., като доколкото претенцията срещу П. И. е заявена за 9/36, искът срещу нея се
явява основателен за 7.91лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От заключението на вещото лице е видно, че размерът на дължимата се
мораторна лихва върху непогасената по давност част за топлинна енергия е в размер
на 40.49лв., респективно искът срещу П. И. се явява основателен за сумата от 10.12лв.,
като над тази сума до максимално предявения размер от 13.66лв. или за разликата от
3.54лв. – акцесорната претенция е неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
С оглед извода за неоснователност на исковете за топлинна енергия и дялово
разпределение срещу останалите ответници, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните претенции за мораторна лихва
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Срещу П. И. са предявени искове в общ размер на 112.96лв., уважената част е в
размер на 89.87лв., респективно отхвърлената част е в размер на 23.09лв., при каквото
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски срещу този ответник в общ размер на
400.00лв., от които 200.00лв. – държавна такса, 175.00лв. – част от възнаграждението
за депозит за вещи лица и 25.00лв. – юрисконсултско възнаграждение / в тежест на П.
И. следва да бъдат възложени разноски за депозит за вещи лица, доколкото след
изрично възражение от процесуалния й представител в открито съдебно заседание,
определението по чл. 140 ГПК, беше отменено в частта, с която бяха обявени за
7
безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите и обстоятелства свързани с
доставянето на топлинна енергия и дялово разпределение/
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, П. И. следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 318.24лв.
На П. И. следва да се признаят разноски в размер на 400.00лв. – адвокатско
възнаграждение – договор л. 173 по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на П. И. разноски с
оглед отхвърлената част на исковете в размер на 81.76лв.
С оглед неоснователността на исковите претенции срещу Ц. И., Е. И. и К. И., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на всеки един от тях разноски в
размер на по 400.00лв. – адвокатско възнаграждение – договори л. 179, л. 177 и л. 175.
Ответникът К. И. не представил доказателства за сторени разноски, респективно
в негова полза такИ. не следва да бъдат присъждани.
Ответниците С. М. и И. М. са представлявани по делото от особени
представители, респективно не са сторили разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. К. И., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД , ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 71.84лв. – доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2019г. – м.04.2021г., до обект с
абонатен № 157885, представляващ ап. 91, находящ се /АДРЕС/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2020г. до окончателно плащане
на сумата, 10.12лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г. и 7.91
лв. главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за
сумата от 18.02лв. за периода м.05.2019г. – м.07.2019г., иска за мораторна лихва
върху топлинната енергия в частта, за сумата от 3.54лв. и иска за сумата от 1.53
лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху главницата за
дялово разпределение, една част като погасени по давност, друга част като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, срещу Ц. Л. И., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите
както следва: 89.86 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., до обект с абонатен №
157885, представляващ ап. 91, находящ се /АДРЕС/, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на вземането; 13.66 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г.; 7.91 лв. главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и 1.53 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху главницата за
дялово разпределение, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, срещу Е. Л. И., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите
както следва: 89.86 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., до обект с абонатен №
8
157885, представляващ ап. 91, находящ се /АДРЕС/, , ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, 13,66 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г., 7,91 лв. главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и 1,53 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху главницата за
дялово разпределение, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, срещу К. Н. И., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите
както следва: 29.95 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., до обект с абонатен №
157885, представляващ ап. 91, находящ се /АДРЕС/, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, 4.55 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г.; 2.64 лв. главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и 0.51 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху главницата за
дялово разпределение, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, срещу К. Н. И., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите
както следва: 39.94 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., до обект с абонатен №
157885, представляващ ап. 91, находящ се /АДРЕС/, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, 6.07 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г., 3.51 лв. главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и 0.68 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху главницата за
дялово разпределение, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, срещу С. М. М., ЕГН**********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите
както следва: 9.98 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., до обект с абонатен № 157885,
представляващ ап. 91, находящ се /АДРЕС/, ведно със законната лихва от депозиране
на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, 1.52 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г., 0.87 лв. главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и 0,16 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху главницата за дялово
разпределение, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, срещу И. М. М., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
сумите както следва: 9.99 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., до обект с абонатен №
157885, представляващ ап. 91, находящ се /АДРЕС/, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, 1.51 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.08.2022 г., 0.88 лв. главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането и 0,16 лв. –
9
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. върху главницата за
дялово разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. К. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 318.24лв. - разноски
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на П. К. И., ЕГН **********, сумата от 81.76лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Ц. Л. И., ЕГН **********, сумата от 400.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Е. Л. И., ЕГН **********, сумата от 400.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на К. Н. И., ЕГН **********, сумата от 400.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10