№ 15632
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20231110147704 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Б. Ц. и Г. Б. Ц.
против "....." ЕАД, с която са предявени искове за признаване на установено,
че всеки от ищците не дължи на ответника следните суми: сумата от 1296, 88
лева – главница за потребена топлинна енергия за периода 01.10.2011 г. –
30.04.2012 г.; сумата от 133, 14 лева – мораторна лихва за забава върху
главницата за периода 01.11.2011 г. – 07.03.2013 г. и сумата от 338, 78 лева –
съдебни разноски, за които суми на 02.07.2013 г. е издаден изпълнителен лист
срещу наследодателите на ищците – Б. Г. ев Ц. и Р. М. Ц., по ч. гр. д. №
5679/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав.
В исковата молба се твърди, че срещу ищците е образувано
изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу техните
наследодатели - Б. Г.ев Ц. и Р. М. Ц., на 02.07.2013 г. по ч. гр. дело №
5679/2013 г. по описа на СРС, 117 състав, по силата на който същите са
осъдени да заплатят солидарно на "....." ЕАД, следните суми: 2593, 76 лева -
главница за потребена топлинна енергия за периода м. 10. 2011 г. - м. 04. 2012
г., сумата от 266, 27 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 01.12.2011 г. до 07.03.2013 г., както и сумата от 677, 56 лева -
сторени съдебни разноски. Твърдят, че въз основа на изпълнителния лист от
02.07.2013 г. е образувано по молба на взискателя "....." ЕАД, депозирана пред
съдебния изпълнител на 01.04.2008 г., изпълнително дело № 20148380403612
при ЧСИ М. Б.. След образуване на изпълнителното дело са извършвани
действия с цел проучване имущественото състояние на длъжниците,
направена е справка от Национална база данни "Население", както и справка
за налични трудови правоотношения, по които длъжниците полагат труд.
1
Извършена е справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника
недвижими имоти. Ищците излагат доводи, че всички тези действия не
съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното
провеждане на изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение също е
действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не
изпълнително такова. Липсата на надлежно връчена покана за доброволно
изпълнение опорочава изпълнението, но сама по себе си поканата не
съставлява същинско изпълнително действие. На 07.04.2014 г. е наложена
възбрана върху недвижим имот и ищците излагат доводи, че така извършеното
действие съставлява последното валидно извършено такова, годно да
прекъсне погасителната давност. Твърдят, че след налагане на възбраната, в
период от 07.04.2014 г. до 07.04.2016 г. не са извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност.
Поддържат, че тъй като в течение на двугодишен период не са извършвани
никакви валидни изпълнителни действия, то на 07.04.2016 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата на
закона. Съгласно трайно установената съдебна практика, с изтичане на
двугодишен срок, през който взискателят не е поискал предприемане на
изпълнителни действия, изпълнителното производство се прекратява по
силата на закона. Необходимо е да са налице едновременно и двете
предпоставки: изтичане на двегодишен срок и бездействие в този срок от
страна на взискателя. В случая изпълнителното дело се явява прекратено по
силата на закона на 07.04.2016 г., тъй като към този момент са се осъществили
визираните предпоставки. За да настъпи прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е необходимо
съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на
производството. То настъпва по силата на закона. С прекратяване на
изпълнителното производство се преустановяват окончателно изпълнителните
действия и се обезсилват вече извършените такива, погасява се правото да се
искат и извършват изпълнителни действия, както и се прекратява
задължението същите да се извършват и понасят. Правна последица от
прекратяване на изпълнителното производство е, че последващи
изпълнителни действия, извършени след прекратяване па изпълнителното
производство се явяват недопустими и не произвеждат правно действие по
отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство.
Поддържат, че с прекратяване на изпълнителното производство вземането не
се погасява, но с обратна сила, считано от датата на последното валидно
предприето изпълнително действие, започва да тече давността, с която се
погасява самото вземане. Предвид гореизложеното и поради липса на
извършени валидни изпълнителни действия ищците считат, че датата, от която
започва да тече нова погасителна давност, е датата, на която е наложена
възбрана върху недвижим имот, а именно: 07.04.2014 г. От тази дата започва
да тече нова погасителна давност, която е петгодишна, поради което в
конкретния случай на 07.04.2019 г. вземането по изпълнителния лист се явява
погасено по давност и след тази дата вземането, установено въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 5679/2013 г., по описа на
2
CPC, 117 с-в, не може да бъде предмет на принудително изпълнение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Поддържа, че предвид липсата на депозирано възражение по чл. 414 ГПК, на
заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила
съдебно решение. За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в
сила заповед в отношенията между страните, а именно - невъзможност за
пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз основа на
обстоятелствата, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
се приравнява по правни последици на признание на вземането от длъжника
по чл. 116, буква "а" от ЗЗД. В тази връзка чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато
вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и
когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за
изпълнение. Следователно, давността за вземанията, установени след
проведено заповедно производство по ГПК и издаден изпълнителен лист, е
винаги 5 годишна. От гореизложеното следва, че след влизане в сила на
заповедта за изпълнение вземането на дружеството от ищците е станало
ликвидно и безспорно, установено по основание и размер. Съгласно чл. 116 б
"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение. С молба, депозирана от страна на "....." ЕАД, е
образувано изпълнително дело № 20148380403612 по описа на ЧСИ М. Б. и за
първи път давността за вземането е прекъсната именно тогава, доколкото в
молбата е поискано предприемане на конкретни изпълнителни действия
срещу длъжника и изрично е посочено, че на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ
съдебният изпълнител е овластен да избира начина на изпълнение. Твърди, че
на 10.04.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжниците, на
01.02.2016 г. и на 21.03.2017 г. са депозирани молби от "....." ЕАД за
извършване на конкретни изпълнителни действия. Поддържа, че следващото
прекъсване на давността е на 20.06.2019 г. - налагане на запор върху банковите
сметки. Излагат се доводи, че с оглед т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването
на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. постановено по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.
Съответно давността за вземането на ответника не е текла до 26.06.2015 г.
Поддържа, че давността е свързана с поведението на кредитора е не се влияе
от поведението на други лица. Затова ако искането на кредитора е направено
своевременно (молба от 21.03.2017 г.), но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди настъпване на перемпция, по причина,
която не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с
искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Видно от
описаното развитие на изпълнително дело № 20148380403612 по описа на
ЧСИ М. Б., давността е многократно прекъсвана. Прекъснатата давност не се
засяга от това, че по делото е настъпила перемпция. Невярно е твърдението на
3
ищците, че вземането е погасено по давност, тъй като не са изминали пет
години от датата на последното валидно изпълнително действие. Сумите са
дължими и подлежат на принудително изпълнение. Поради обявеното
извънредно положение на територията на Република България и съгласно
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, изменен
с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020 г., за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение (20.05.2020 г.) спират да тека
определени срокове, един от които е срокът на погасителната давност.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация
чл. 439 ГПК.
В доказателствена тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да докаже следните факти: че разполага с вземания в
претендирания размер, които подлежат на принудително изпълнение, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства:
на 02.07.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5679/2030 г. по
описа на Софийски районен съд, 117 състав, с който наследодателите на
ищците са осъдени солидарно да заплатят на ответника следните суми: 2593,
76 лева - главница за потребена топлинна енергия за периода м. 10. 2011 г. - м.
04. 2012 г., сумата от 266, 27 лева - мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 01.12.2011 г. до 07.03.2013 г., както и сумата от 677,
56 лева - сторени съдебни разноски. За събиране на тези вземания е
образувано изп. дело № 20148380403612 по описа на ЧСИ М. Б..
Видно от приложено изпълнително дело, на 05.04.2014 г. са изпратени
запорни съобщения по отношение на двамата ищци. На 01.02.2016 г. е
депозирана молба с вх. номер 7572 от взискателя „Т.“ ЕАД за предприемане
на изпълнителни действия. След това е депозирана такава молба и на
21.03.2017 г. с вх. номер 19676. На 15.11.2017 г. и 21.06.2019 г. са изпратени
нови запорни съобщения по отношение на Г. Ц., а на 21.06.2019 г. е изпратено
ново запорно съобщение по отношение на Ц..
На първо място, ищците твърдят, че е настъпила перепмция по
отношение на изпълнителното производство по силата на закона на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като след изпълнителните действия, предприети на
05.04.2014 г., не са извършвани валидни такива в продължение на две години.
Съдът намира, че перемпция не е настъпила, тъй като според чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. Тази хипотеза на закона не е налице в настоящия
случай, доколкото са предприети изпълнителни действия на 05.04.2014 г. по
отношение и на двамата длъжници, след което на 01.02.2016 г. /една година и
4
десет месеца/ е депозирана молба от взискателя за предприемане на нови
изпълнителни действия.
На 02.07.2013 г. е издаден изпълнителен лист по отношение на
задължението, предмет на настоящото производство, но давност не е текла до
26.06.2015 г. съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., както правилно посочва
процесуалният представител на ответника. Така е, защото до приемането на
ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГКТ на ВКС давност по време на изпълнителния
процес не е текла. В действителност, в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГКТ
на ВКС е прието, че задължителните разяснения, дадени с ППВС №
3/18.11.1980 г., се считат за изгубили сили сила, но тези указания имат сила
занапред, ерго давност в изпълнителният процес тече от 26.06.2015 г. Предвид
изложеното, давност за паричните задължения на ищците не е текла за
периода 02.07.2013 г. – 25.06.2015 г.
В процесния случай изпълнителният лист въз основа на който е
образувано изпълнителното производство, е издаден съобразно заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение замества
съдебното решение и произвежда ефект аналогичен на силата на пресъдено
нещо, като тогава давностният срок винаги е петгодишен.
Настоящият съдебен състав приема, че е предприето изпълнително
действие, което е прекъснало давността на 15.11.2017 г., от който момент е
започнала да тече нова петгодишна давност. След това са предприети и други
действия, прекъсващи давността – на 20.06.2019 г. и 21.06.2019 г. Към момента
на предявяване на иска – 28.08.2023 г. давността не е била изтекла. В тази
връзка следва да се отбележи, че предявяването на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземането поради изтекла давност, спира давността и
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК не намира приложение, в каквато насока е
и практиката на ВКС /напр. Решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. №
720/2022 г., Решение № 587 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 274/2023 г. и др./
Водим от горното, настоящият съдебен състав намира предявените
искове, квалифицирани по чл. 439 ГПК, за неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на делото, разноски се дължат само на ответната страна.
Претендират се разноски се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв. Съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото и неявяването
в единственото открито съдебно заседание, съдът намира, че следва да бъдат
присъдени 100 лв.
*Решението е изготвено в срок от една година и пет месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от С. Б. Ц., ЕГН:
**********, и Г. Б. Ц., ЕГН: **********, искове с правна квалификация чл.
439 ГПК по отношение на „.....“ ЕАД, ЕИК: ******, за признаване за
установено, че С. Б. Ц., ЕГН: **********, не дължи на „.....“ ЕАД, ЕИК:
******, ½ част от следните суми: 1296,88 лв. – главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2011 г. – м.04.2012 г., сумата
от 133.14 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
01.12.2011 г. до 07.03.2013 г., както и сумата от 338,78 лв. сторени съдебни
разноски, както и че Г. Б. Ц., ЕГН: **********, не дължи на „.....“ ЕАД, ЕИК:
******, ½ част от следните суми: 1296,88 лв. – главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2011 г. – м.04.2012 г., сумата
от 133.14 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
01.12.2011 г. до 07.03.2013 г., както и сумата от 338,78 лв. сторени съдебни
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Б. Ц., ЕГН: **********, и
Г. Б. Ц., ЕГН: **********, да заплати на „.....“ ЕАД, ЕИК: ******, сумата от
100 лева– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване – с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6