№ 159
гр. Самоков, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20231870200463 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Г. Д. Т. от гр. Самоков срещу Заповед за задържане на
лице рег. № 3..зз-234/2023 г., издадена на 8.10.2023 г. от инсп. М.Б., на длъжност „мл.
експерт“ в Участък „Седми квартал“ при Районно управление – Самоков, с искане за
нейната отмяна поради незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника
си адв. Цветан Теофанов, който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните
прения изтъква, че същата е основателна по изложените в нея съображения, които
счита, че се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Пред съда ответникът по жалбата по смисъла на субсидиарно приложимия чл.
153, ал. 1 от АПК, а именно инсп. М.Б. – мл. експерт в Районно управление (РУ) –
Самоков към Областна дирекция на МВР – София, издал обжалваната заповед, лично
оспорва жалбата със становище, че заповедта е обоснована и законосъобразна, като в
хода на съдебните прения поддържа това свое становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
подлежащ на обжалване пред РС – Самоков индивидуален административен акт,
1
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 3..зз-234/8.10.2023 г.,
издадена от инсп. М.Б., на длъжност „мл. експерт“ в Участък „Седми квартал“ в РУ –
Самоков, жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на Районно управление – Самоков към Областна дирекция на МВР – София,
с адрес в гр. Самоков, ул. „Професор Васил Захариев“ № 1.
Посочено е в заповедта, че жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с член 354а от НК и
във връзка с водено разследване по ДП № 3.. ЗМ-306/2023 г. по описа на РУ – Самоков.
Оспорената заповед е издадена от лице от състава на РУ – Самоков към ОДМВР –
София, чиято посочена в заповедта конкретна длъжност го определя като полицейски
орган по смисъла на чл. 57, вр. чл. 56 от ЗМВР, който е материално и териториално
компетентен за издаването й.
Заповедта е издадена в предписаната от чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и е
подписана от полицейския орган и от задържаното лице в съответствие с чл. 74, ал. 3
от ЗМВР.
В производството по издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствени правила.
В нарушение на изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в заповедта не са
посочени фактически основания за задържането на жалбоподателя.
Като правно основание за задържането на жалбоподателя в заповедта е посочена
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която полицейският орган може
да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление. На това посочено
правно основание за задържането на определено лице следва да кореспондират
конкретни фактически обстоятелства, обосновали у полицейския орган извод, че това
лице следва да бъде задържано. Това са фактическите основания за задържането –
факти за връзка между поведението на лицето и престъплението, за което има данни, че
е извършено. Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР такива факти следва да бъдат
посочени в заповедта, защото само в такъв случай заповедта ще бъде надлежно
мотивиран индивидуален административен акт, с чието предявяване на задържаното
лице ще се осигури възможност да научи защо е задържано и да организира защитата
си срещу фактическите и правни изводи на издателя на заповедта. Действително,
заповедта за задържане на лице не е постановление за привличане на обвиняем,
обвинителен акт или осъдителна присъда за престъпление от общ характер и
изискването в нея да се посочи фактическо основание за задържането не може да се
приравни на изискванията за детайлност и всеобхватност, каквито се предявяват към
мотивите на прокурорски или съдебен акт. Това обаче не освобождава полицейския
2
орган от задължението да посочи в заповедта, дори в по-синтезирана и обща форма,
конкретни факти, на които кореспондира правният му извод за наличие на данни, че
определено лице е извършило престъпление и че то следва да бъде задържано.
В оспорената заповед за задържане на жалбоподателя липсват каквито и да било
фактически основания за задържането. Посочено е единствено, че във връзка с чл. 354а
от НК е водено разследване по досъдебно производство № 3.. ЗМ-306/2023 г. по описа
на РУ – Самоков. Провеждането на разследване по досъдебно производство е
съвкупност от процесуални действия на компетентни държавни органи, насочени към
установяване на извършване на престъпление от определено лице, а не факт от самото
евентуално престъпление. Освен това, видно е от писмо изх. № 1873/2023 г. от
27.10.2023 г. от Районна прокуратура – Самоков, че това досъдебно производство е
образувано на 8.10.2023 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставяне на протокола
за първото действие по разследването, а именно със съставяне на протокол за оглед на
местопроизшествие от същата дата, за разследване на престъпление по чл. 354в, ал. 1
от НК, изразяващо се в отглеждане на 8.10.2023 г. в землището на с. Шипочане,
Община Самоков, в нива с географски координати север 42.350936, изток 23.635559, на
растения от рода на конопа в нарушение на правилата, установени в Закона контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите и на престъпление по чл. 354а, ал. 3 от
НК, изразяващо се в държане без надлежно разрешително по същото време и на
същото място на високорискови наркотични вещества. Казано иначе, към момента на
издаване на обжалваната заповед, който е релевантен при преценката относно нейната
законосъобразност, самият процесуален факт на образуване на това досъдебно
производство не е съдържал данни за авторството на деянията, за чието разследване
производството е образувано.
В обобщение, не може да се приеме, че отразяването в заповедта, че същата е
издадена във връзка с водено разследване по ДП № 3.. ЗМ-306/2023 г. по описа на РУ –
Самоков, отговаря на изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в нея да бъдат
посочени фактическите основания за задържането на жалбоподателя. Заповедта е
немотивирана от фактическа страна и това представлява допуснато при издаването й
съществено нарушение на административнопроизводствени правила, тъй като е довело
до нарушаване на правото на жалбоподателя да разбере по надлежен ред какви са
фактическите основания за задържането му, т. е. да разбере защо е задържан.
Следователно е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на
обжалваната заповед. То е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, защото с
оглед неговото конкретно естество, съдът е лишен от възможността в настоящото
производство да установи дали тя съответства на материалноправната разпоредба на
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, на която се е позовал издателят на заповедта, т. е. налице ли
са били данни, че жалбоподателят е извършил престъпление – такива изобщо не са
3
посочени в нея. Само в допълнение в тази насока следва да се посочи, че към
административната преписка е приложена докладна записка рег. № 3..р-
12452/9.10.2023 г. от Станислав Минков, разузнавач в група „Криминална полиция“ до
Началника на РУ – Самоков, относно установено на 7.10.2023 г. поведение на
жалбоподателя в близост до мястото на престъплението, за което на 8.10.2023 г. е
образувано ДП № 3.. ЗМ-306/2023 г. по описа на РУ – Самоков. Освен че в заповедта
не е извършено позоваване на тази докладна записка, самото й съдържание също не
създава обоснованост на едно предположение за съпричастност на жалбоподателя към
престъпленията, за което е образувано досъдебното производство – посочено е в нея,
че на 7.10.2023 г., т. е. в деня, предхождащ образуването му, жалбоподателят се
доближил до нивата и когато забелязал полицейските служители побягнал, не
изпълнил разпореждането им да спре, вследствие на което те изгубили визуален
контакт с него. Отделен е въпросът дали в хода на образуваното досъдебно
производство са установени факти, относими към извършване от жалбоподателя на
престъпления от общ характер, но този въпрос не подлежи на обсъждане в настоящото
производство. В него се оспорва заповедта на полицейския орган, с която
жалбоподателят е задържан по ЗМВР, като нейната законосъобразност следва да се
преценява към момента на издаването й – 8.10.2023 г., 12,00 ч., а не към по-късен
момент.
По всички изложени дотук съображения обжалваната заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен
акт разноските на жалбоподателя за платено адвокатско възнаграждение се
възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП. При този изход на делото и
с оглед отправеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за платено
адвокатско възнаграждение, на основание горепосочената разпоредба Районно
управление – Самоков към Областна дирекция на МВР – София следва да бъде
осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер 500,00 лв. съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 3..зз-234/2023 г., издадена на
8.10.2023 г. от инсп. М.Б., на длъжност „мл. експерт“ в Участък „Седми квартал“ при
Районно управление – Самоков, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи е постановено задържане за срок от 24 часа на
Г. Д. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Самоков, ж. к. „Самоково“, бл. 19, вх. Б,
4
в помещение за временно задържане на Районно управление – Самоков към Областна
дирекция на МВР – София, с адрес в гр. Самоков, ул. „Професор Васил Захариев“ № 1.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Районно управление – Самоков
към Областна дирекция на МВР – София, с адрес гр. Самоков, ул. „Професор Васил
Захариев“ № 1, да заплати на Г. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Самоков, ж. к.
„Самоково“, бл. 19, вх. Б, сумата 500,00 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд – София-област в 14-дневен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
5