Определение по дело №789/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 197 и следващите от АПК, във връзка с чл. 46 и сл. от ЗКИР.

Жалбоподателят –„Калифея“ АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на регистрация: [населено място], [улица], представлявано от И. П. Д.-В. срещу Отказ обективиран в писмо с изх. № 99-69(29) от 20.01.2023 година на Изпълнителния директор на АГКК – София да разгледа по същество направеното искане в заявление за отстраняване на очевидна фактическа грешка при приемане на КККР по отношение на [имот номер] по проекта за КК публикуван в ДВ брой 95 от 1б.11.2021г.и съответно [имот номер] по КП от 2000г.

Направено е искане, съдът да прецени дали административният орган – АГКК – [населено място] е имал компетентността да се произнесе по така подаденото искане с вх. №99-69(28) от 11.01.2023 година до изпълнителния директор на АГКК – [населено място], като вземе предвид, че същото е във връзка със Заповед №РД-18-218 от 24 ноември 2022 г., обнародвана в ДВ бр. 101 от 20.12.2022 г., подписана от Р. Я., за изпълнителен Директор на АГКК, като в случай, че органът не е бил компетентен, същият е следвало да го изпрати на АГКК по компетентност на основание чл. 31, ал.2 АПК, което не е изпълнено.

В тази връзка, в случай, че органът не е бил компетентен да издаде оспорения от жалбоподателя с жалбата отказ, то се прави искане да бъде прогласен за нищожен, като съдът даде задължителни указания на АГКК – [населено място] да го препрати по компетентност на СГКК – [населено място].

Алтернативно, в случай, че съдът счете, че АГКК – [населено място] е имала компетентността да постанови оспорения отказ, то моли да се отмени като незаконосъобразен отказ за извършване на заявена услуга по заявление № вх. 99-69(28) от 11.01.2023 г. за имоти № 77270.504.3069 и новосъздадени имоти № 77270.504.5072 и № 77270.504.5081, представляващи УПИ-та и част от УПИ по неприложен РП от 1971 година по одобрения КККР със Заповед № 18-218 от 18.11.2022 г. на ИД на СГКК [населено място].

Прави се искане при условията на евентуалност, в случай, че приемете, че писмо с изх. № 99-69(29) от 11.01.2023 г. не представлява изричен отказ на заявление с вх. № 99-69(28) от 11.01.2023 г. на „Калифея“ АД, то съдът да отмените отказа като мълчалив такъв, както и да се върне преписката на компетентния административен орган, със задължителни указания по произнасяне и извършване на исканите административни услуги по заявление с вх. № 99-69(28) от 11.01.2023 година.Претендират се разноските по делото.

Ответникът - Изпълнителен директор на АГКК [населено място] в писмен отговор моли да се прекрати производството по делото, а подадената жалба да бъде отхвърлена, като недопустима. Алтернативно ако бъде приета за допустима, да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на жалбоподателя и се иска същите да бъдат уважени в законоустановения минимум, тъй като делото не представлява правна и фактическа сложност.

От фактическа страна съдът приема за установено, следното:

Съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес и в срок.

Жалбоподателят е депозирал заявление за отстраняване на очевидна фактическа грешка с вх. № 99-69/28/ от 11.01.2023 г. до Изпълнителен директор на АГКК [населено място], във връзка с публикуване на графичните данни на 22.12. 2022 г., на основание Заповед № РД - 18-218 от 24.11. 2022 г., обнародвана в ДВ. бр. 101 от 20.12.2002 г. за одобрение на КК и КР за [населено място], с което е поискано отстраняване на очевидна фактическа грешка по отношение на имоти № 77270.504.3069 и новосъздадени имоти №77270.504.5072 и №77270.504.5081 - представляващи УПИ-та и част от УПИ но неприложен РП от 1971г. и [имот номер] “улица“ - по неприложен РП от 1971г. по одобрената КККР.

В заявлението от 11.01.2023 г. се сочи, че в проекта за КККР, публикуван в ДВ бр. 95/2021 г., са отразени верните имотни граници на [имот номер] по кадастралния план от 2000 г., представляващ част от дворното място на „Калифея" АД бивш санаториум на трудещите се селяни по АДС № 959/12.07.1991г , като е заснета и съществуващата на място материализирана ограда вкл. и от южната граница на [имот номер], граничещо със санаториум на МВР. Посочено е, че границата се установява, както от документите за собственост на „Калифея" АД и нейните праводатели, така и от АДС на балнеосанаториум на МВР. Твърди се, че в проекта за КК публикуван в ДВ бр. 95/2021г, няма нанесена улица минаваща през [имот номер], както и имоти свързани с УПИ-та по неприложен РП от 1971г. Възраженията на жалбоподателя по проекта за КП са правени върху този проект за КК, който е приложен към подаденото заявление.

В Заявлението са развити съображения относно взетото решение на комисията по чл. 47 от ЗКИР, взема решение по отношение имот [ПИ] по проекта за КККР, което е отразено в Протокол № 1/04.03.2022г. в т.33 и т.54 от Заповед РД-18-218 от 24.11.2022 г., одобрява КККР за [населено място] съгласно волята на административния орган, в това число и съгласно взетото решение в Протокол № 1/04.03.202 2г. по т. 33 и т. 54. Същевременно графичната и текстовата част на одобрената със Заповед №РД-18-218/18.11.2022 г. КККР за [населено място] се разминава с волята на административния орган по т. 33 и т. 54 от Протокол №1/04.03.2022г. Твърди се, че ОФГ по смисъла на чл. 62, ал,2 от АПК се изразява в несъответствие между волята на органа, издал заповедта за КККР и обективираното в тях графично и текстово съдържание.

От приложеното удостоверение за идентичност са видни границите и квадратурата на дворното място на „Калифея“АД, както и тези на имот 3069, който представлява част от дворното място. От удостоверението, неприложения регулационния план от 1971 г., който не може и да бъде прилаган предвид законовите разпоредби. Предвид липсата на отчуждителни процедури спрямо праводателите на „Калифея“ АД и отдавна изтеклите срокове /повече от 40 години/ по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ , то съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, се е прекратило. В тази връзка е поискано и изменението на РП от 1971 г. от „Калифея“ АД с искане вх № 26-00-1288/25.11.2022 г. Не са посочени доказателства по преписката в АГКК относно прилагането на РП от 1971 г.

Към заявлението са приложени следните документи: проект на КК и КР, публикуван в ДВ бр. 95/2021г. за имот77270.504.3069 и 8 броя имоти; извадка от Протокол №1/4.03.22 по отношение на взетите решения т.33, т.54; документи за собственост - Първоначално вписан Устав Районен Съд 11ловдив от месец 03/ 2004 г. ведно е Учредителен Протокол от 02.11.2000 г. и актуален Устав вписан 2022 г.; Акт за държавна собственост № 959 от 12.07.1991 г. , с който е актуван имот - дворно място с площ от 60 210 кв.м, ведно с построени в него сгради с граници: от две страни улици, балнеосанаториум на ГУСВ и балнеосанаториум на МВР; Заповед за деактуване №РД-06-132/09.05.1994г.; Акт за държавна собственост № 954/12.07.1991 г. на бивш санаториум на ГУСВ; Акт за държавна собственост № 757/20.08.1984 г. на санаториум на МВР; Писмо изх. № СТ- 1162 - 03-351 /06.07.2021 г. от МРРБ / ДИСК;Удостоверение № 94-00-К32/18.03.1996г., издадено от Кмета на община Хисаря от архива на Областна управа Пловдив;Удостоверение за идентичност издадено от правоспособно лице- геодезист и лиценз; кореспонденция от Областна управа Пловдив; скица, издадени от община Хисаря, от които е видно, че РП не е приложен - 2бр. ; съдебно решение на ВАС № 11409/19.11.2007г. по адм.д.№ 6359/2007г.; съдебно удостоверение по гр.д. № 2409/2022г. на Пловдивски окръжен съд; съдебно удостоверение по гр.д. № 2802/2006 г.на Районен съд –Пловдив.

С Определение № 1214/15.05.2023 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата, подадена от „Калифея“АД срещу отказ обективиран в писмо с изх. № 99-69(29)/ 20.01.2023 г., по заявление с вх. № 99-69(28) от 11.01.2023 г. до ИД на АГКК - [населено място] и е прекратил производството по делото. Същото е обжалвано пред Върховният административен съд, който с Определение № 9619/12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8288/2023 г., Второ отделение, е отменил Определение № 1214/15.05.2023 г., постановено по адм. дело № 789/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, V състав, като е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане по същество на жалбата на „Калифея“ АД срещу отказ, обективиран в писмо с изх. № 99-69(29) от 20.01.2023 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, съобразно дадените указания.

В настоящето производство по молба на жалбоподателя с протоколно определение от 01.12.2023 г. е допусната съдебно-техническа експертиза, като същата е приета по делото без възражения от страните.

По поставените въпроси вещото лице е установило следното :

При направен оглед е констатирано, че процесното дворно място граничи от север с [улица], от запад с [улица], от юг със Санаториум на МВР, а от изток с неасфалтиран път разделящ бившия "Санаториум на трудещите се селяни" от бившия санаториум на ГУСВ. Границата от север, запад и юг е материализирана на място от масивна ограда изпълнена с плътна основа от каменна зидария и над нея метални оградни пана с мрежа. Съществуващата на място масивна ограда, която огражда дворното място от север, запад и юг е означена с линията по букви: Г,В,Б,А,Я,Ю,Ъ,Щ,Ш,Ч,Ц,Х,Ф на приложената към заключението Комбинирана скица № 5. Разглежданата масивна ограда е стара, като същата е отразена в кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 516/25.02.1971 г. с тип линия за масивна ограда. Направен е извод, че същата е съществувала на място към момента на изработване на този план, т.е оградата е изградена преди повече от 50 години.

Имот пл.№ 3069 по КП от 2000 г. съответства на имот пл.№ 1091 по предходния КП от 1971г., за който са отредени УПИ I -Балнеосанаториум на трудещите се селяни от кв.36, УПИ I-Градина и УПИ III - Профилакториум за ДСО "Редки метали" [населено място] от кв.40 по РП от 1971г., които УПИ образуват общата площ от 60 дка на дворното място - бившия санаториум на трудещите се селяни, по АДС №959/12.07.1991 г.

Границите на дворното място, бивш "Санаториум на трудещите се селяни", съгласно АДС №959/12.07.1991 г. и съгласно актовете на съседните имоти (АДС №757/20.08.1984г. на санаториум на МВР и АДС №954/12.07.1991 г. на бивш санаториум на ГУСВ), съответстват на приложеното удостоверение за идентичност, издадено от правоспособно лице „инженер - геодезист“ с пълна проектантска правоспособност.

В резултат от извършено трасиране на осови точки които съставят оста на улицата между кв.36 и кв.40 по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед №516/25.02.1971 г., вещото лице е установило, че улицата не е реализирана на място с някакъв вид настилка и не е оградена с някакъв вид ограда. Разглежданата улица е само регулационно предвиждане по плана от 1971 г. Не са открити данни да са за провеждани отчуждителни процедури по регулационния план от 1971г., относно разглежданата улицата, УПИ I - Градина и УПИ III - Профилакториум за ДСО "Редки метали" - [населено място] от кв.40. В случай, че отчуждените площи са заплатени на собствениците и регулацията по плана от 1971 г. е приложена, то тогава регулационните граници по този план е следвало да станат имотни граници по последващия кадастрален план от 2000 г. В разглеждания случай това не е констатирано по отношение на УПИ I - Градина, кв.40 и УПИ III - Профилакториум на ДСО ’’Редки метали” [населено място], кв.40. и улицата между о.т.137, о.т.54, о.т.182, о.т.247 и о.т.181. в последващия кадастрален план от 2000 г.

Границите на имот пл.№ 3069 по кадастралния план от 2000 г., съответстват на границите на поземлен имот с [идентификатор] по Проекта за КККР на [населено място], публикуван в ДВ брой 95/16.11.2021 г. От комбинираната скица е установено несъответствие, по отношение на площ от 1381 кв.м., в североизточния ъгъл на имот пл.№3069 по КП от 2000 г., която попада в границите на [ПИ]. 504.9544 - с НТП - второстепенна улица по действащата КККР на [населено място].

Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 6 от ЗКИР са отразени данните в Проекта за КККР на [населено място], обнародван в Държавен вестник брой 95 от 16.11.2021 г. Според вещото лице при липсата на данни за провеждани отчуждителни процедури по регулационния план от 1971 г., счита поставения въпрос за правен. Изясняването на същия е предмет на спор за материално право от гражданския съд.

При решен спор за материално право от гражданския съд между лице, установило правото си на собственост спрямо лице, вписано в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ), е налице основание за вписване в кадастралния регистър на лицето, спечелило спора със сила на присъдено нещо. Решеният по съдебен ред спор за материално право е основание за отписване на данните в КРНИ за лицето, загубило спора и актовете, от които черпи правата си.

Проекта за КККР на [населено място] е публикуван в Държавен вестник, брой 95 от 16.11.2021г. Действащите КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-218/24.11.2022г. на ИД на АГКК е публикувана в Държавен вестник, брой 101 от 20.12.2022 г. Към дата 16.11.2021 г., както и към дата 20.12.2022 г., в КП от 2000 г. няма поземлени имоти, които да съответстват на УПИ I-Градина от кв.40, УПИ III-Профилакториум за ДСО "Редки метали" [населено място] от кв.40 и улица между о.т.137, 54, 182, 247, 181 по РП от 1971 г. От приложената към заключението Комбинирана скица № 4 е установено, че новообразуваните поземлени имоти с [идентификатор], 77270.504.5081 и 77270.504.5079 по действащата КККР от 2022г., съставляват южната част на бивш имот пл. № 3069 по КП от 2000 г. Новообразуваните поземлени имоти с [идентификатор], 77270.504.5081 и 77270.504.5079 по действащата КККР от 2022г. попадат в ограденото дворно място на „Калифея“АД на приложената към заключението Комбинирана скица №5.

Вещото лице е установило, че с Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ №162/02.08.2005г. е актуван УПИ I - градина от кв.40 по ПУП на [населено място] и с АЧОС №163/02.08.2005г. е актуван УПИ III - Профилакториум за ДСО "Редки метали" [населено място] от кв.40 по ПУП на [населено място]. Съставените актове за частна общинска собственост не са били вписани в Агенцията по вписванията в нарушение на чл. 58 от Закона за общинската собственост. Към дата 06.07.2022 г. - момента на съставяне на писмото на ДНСК, както и към дата 04.03.2022 г. - момента на съставяне на Протокол №1 от 04.03.2022г. на Комисията по чл.47 от ЗКИР за разгледани писмените възражения по КККР, цитираните два АЧОС не са били вписани в Служба по вписванията - Пловдив. Към настоящия момент горепосочените АЧОС на О. Х. не са приложени по настоящото адм. дело. КККР се създават чрез обединяване на данни, които са подробно описани в чл.41, ал.1 от ЗКИР. Използването на данни за създаване на КККР от неприложени подробни устройствени планове противоречи на чл.41, ал.1, т.1 от ЗКИР.

В случая вещото лице счита, че е налице несъответствие между данните за собственост по чл.41, ал.2, от ЗКИР, описани в:т.1. регистрите към картите и плановете; т.3. регистрите на общинската и държавната собственост и т.7. службите по вписванията.

В Протокол № 1 от 04.03.2022 г. на Комисията по чл.47 от ЗКИР, са разгледани писмените възражения по КК и КР за урбанизираните територии на [населено място]. С решението по т.33 от протокола се уважава възражение вх. № 06-4645/25.11.2021 г. на О. Х.. С решението по т. 54 от протокола не се уважават възраженията на "Калифея" АД., с мотив влезли в сила съдебно решение № 678/24.09.2009 г. на ВКС, Решение № 134/25.01.2008 г. на ПОС и Решение № 111/09.07.2007 г. на ПРС, с които се отхвърля иска на "Калифея” АД - [населено място], срещу Община Хисаря. Поради липсата на съдебните актове по гражданското дело водено в Окръжен съд Пловдив и ВКС поради, което вещото лице не може да предостави подробен отговор.

Съдът кредитира експертизата като компетентна и безпристрастно изготвена, като същата ще бъде коментирана при необходимост в разглеждането на спора по същество.

От извършено служебна проверка на публично достъпно решение № 678/24.09.2009 г. по гражданско дело № 2655/2008 г. по описа ВКС, образувано по касационна жалба, подадена от „Калифея“ АД против решение № 134 от 25.01.2008 г. по гр.д. № 2757/2007 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 2802/2006 г. по описа на Районен съд Пловдив е установено, че дружеството не е собственик на процесния терен.

В процесните дела е отхвърлен установителният иск за собственост на дружеството против Община Хисаря досежно УПИ градина от кв. 40 по плана на [населено място] с площ 3260 и реална част от [ПИ], включен в УПИ Профилакториум за ДСО „Редки метали“ [населено място] от кв. 40 с площ на тази част 6150 кв.м. Процесният терен, попадащ в двата съседни от юг парцела от кв. 40 остава извън тази площ, поради което „Калифея“ АД не е негов собственик. Тук е мястото да се посочи, че в СТЕ вещото лице посочва, че при решен спор за материално право от гражданския съд между лице, установило правото си на собственост спрямо лице, вписано в кадастралния регистър на недвижимите имоти, е налице основание за вписване в кадастралния регистър на лицето, спечелило спора със сила на присъдено нещо. Решеният по съдебен ред спор за материално право е основание за отписване на данните в КРНИ за лицето, загубило спора и актовете, от които черпи правата си.

Горното налага излагането на следните правни изводи:

В действащата към настоящия момент редакция на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в чл.53, ал.2 е записано: „При наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи“.

При решен спор за материално право от гражданския съд (иск по чл.124 от ГПК или иск по чл. 108 от ЗС) между лице, установило правото си на собственост спрямо лице, вписано в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ), е налице основание за вписване на лицето, спечелило спора със сила на присъдено нещо. Лицето, участвало в съдебния процес и спрямо което е установено, че собственик на имота е другата страна в спора, вече няма противопоставимо право на собственост и следва данните за него и документите, удостоверяващи правата му, да се заличат от кадастралния регистър на недвижимите имоти, независимо от това дали документите му за собственост са били обявени за нищожни или не от съда. Не е от значение и фактът, какъв е документът за собственост на лицето, загубило съдебния спор. Съществен е фактът на решен спор за материално право с влязло в сила решение на гражданския съд между двете лица, който изключва наличие на противопоставимо право, даващо основание за наличие на данни за повече от едно лице (при липса на съсобственост между тях) в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Решеният по съдебен ред спор за материално право е основание за отписване на данните в КРНИ за лицето, загубило спора и актовете, от които черпи правата си.

Аналогично на изложеното по-горе, че при наличие на влязло в сила решение на съд, с което се признават права на ищци по иск с правно основание чл.14, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и издадено решение от Общинската служба по земеделие (ОСЗ) в рамките на правомощията й по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, предходното решение на ОСЗ се заличава от кадастралния регистър на недвижимите имоти, при постъпило искане от заинтересовани лица.

Съдът приема, че изработването на КК и КР е сложна дейност, включваща задължения на множество правни субекти. За събирането на данните по чл. 41 от ЗКИР задължения имат както административния орган, така и собствениците на имоти, в обхвата на изработената кадастрална карта по аргумент на чл. 41, ал.2 и чл. 38, ал.1, т.3 от ЗКИР. Приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се обявяват на заинтересованите лица по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗКИР, видно от текста на чл. 46, ал.1 от ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.2 от ЗКИР, в 30 дневен срок от обявяването на приемането в ДВ, собствениците могат да правят писмени възражения по кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти пред службата по геодезия, картография и кадастър. Възраженията съгласно чл. 47 от ЗКИР се разглеждат от комисия в състав и съгласно чл. 48 от ЗКИР комисията се произнася с мотивирано решение, въз основа на което могат да се правят изменения в КК и КР. От гореизложеното е изяснен специалният ред при производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, по който заинтересованите лица могат да направят възражения по приетите КК и КР на недвижимите имоти.

В настоящият случай с подаденото заявление е стартирало административното производство, след като е установено, че не е подадено пред надлежния административен орган е следвало да бъде препратено от ИД АГКК София до началника на СГКК [населено място] на основание чл. 31, ал. 2 от АПК /Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации./. В производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР /изменение при установени непълноти и грешки/ са приложими специалните правила чл. 54, ал. 4 от ЗКИР„ Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.“, който в този случай е началник на СГКК [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗКИР - възраженията се разглеждат от комисия в състав: председател - началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, и членове: представител на службата по геодезия, картография и кадастър, представители на общинската и областната администрация и представители на Министерството на земеделието и храните, на Изпълнителната агенция по горите и на други заинтересувани ведомства. Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър определя със заповед поименния състав на комисиите по общини. Председателят организира работата на комисията. В настоящия случай ИД на АГКК София е следвало не да отговаря на заявителя с писмо обективирайки отказ да разгледа по същество по отправеното до него искане, а както се каза на основанието на чл. 31, ал. 2 от АПК да го препрати на компетентния орган - началник на СГКК [населено място].

С оглед на гореизложеното съдът счита, че при разглеждане на заявлението от органа следва да се вземат в предвид решенията по гражданските дела № 2655/2008 г. по описа Върховния касационен съд, № 2757/2007 г. по описа на Пловдивски окръжен съд и № 2802/2006 г. по описа на Районен съд Пловдив, установяващи по безспорен начин собствеността на процесните площи.

Предвид горното, настоящият състав намира, че подадената жалба е основателна, а обжалвания отказ да разгледа заявлението по същество, обективиран в писмо изх. № 99-69(29) от 2001.2023 г. на ИД на АГКК [населено място], е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а преписката – изпратена на компетентния орган – Началникът на СГКК Пловдив за произнасяне по същество след преценка на основателността на заявлението, съобразно посочените по-горе съдебни решения .

При този изход на делото в полза на жалбоподателя се следват разноски в общ размер от 2 850 /две хиляди осемстотин и петдесет/лева, представляващи разноски за платени държавна такса 50.00 лв., възнаграждение за СТЕ – 1 550.00 лв. и адвокатско възнаграждение 1 250.00 лв.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 200 ал.1 от АПК Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Калифея“ АД, с ЕИК ********* , представлявано от И. П. Д.-В., със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], отказ на Изпълнителния директор на АГКК – София, обективиран в писмо с № 99-69(29) от 20.01.2023 г., да разгледа по същество направеното искане по заявление вх.рег. № 99-69(28)/11.01.2023 г. на „Калифея“ АД, за отстраняване на очевидна фактическа грешка при приемане на КККР за [населено място].

ВРЪЩА преписката на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - [населено място] за разглеждане на Заявление с вх. № 99-69(28)/11.01.2023 г. при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящето определение.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на „Калифея“ АД, с ЕИК ********* съдебни разноски в размер на 2 850 /две хиляди осемстотин и петдесет/ лева.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК, пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за административния орган.