Р Е Ш Е Н И Е
31 юли 2025г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на осемнадесети юли, през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
Окръжен съдия:Евгения Стамова
С участието на секретаря Любка Николова, след като разгледа гр.д.№115/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В.В.Ц., ЕГН ********** *** представляван от адв.Е.А. срещу И.В.К., ЕГН ********** *** и адрес за призоваване гр.Д. ул“*********“, Н.В.К., ЕГН ********** *** и В.Н.К., ЕГН ********** *** съдържаща искане за постановяване на решение, за осъждане на ответниците, солидарно , да заплатят на ищеца сумата 100 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, мъка, душевни болки и страдания, настъпили за ищеца като следствие от смъртта на неговият едноутробен брат – Н.Ю.Р., починал на 11.03.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба( уточнение – с.з. на 04.06.2025г).
Исковата претенция се основава на следните обстоятелства – С постановената присъда №6/20.02.2018г. по нохд №71/2016г. е признато, че подсъдимият И.В.К.,ЕГН ********** е виновен в това, че на 11.03.2014г. в гр.Д. в кафе – аперитив „„К“намиращо се на ул.“Патриарх Евтимий“№112, в съучастие, като помагач с извършителя Н.В.К., ЕГН ********** и помагача В.Н.К., ЕГН **********, умишлено е улеснил умъртвяването на Н. ***, ЕГН **********, чрез отстраняване на спънки: нанасяне на побой, сломяване съпротива на пострадалия и създаване на пречки да се отбранява, поради което и на основание чл.115 вр. с чл.20, ал.4 вр. с чл.36, 37 и 54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 13 години.На основание чл.57, ал.1 т.2 б.а ЗИНЗС определя първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг“, на основание чл.59 ,ал.1 НК приспада времето ,през което И.В.К. е бил задържан, считано от 11.03.2014г. до 20.03.2014г. – при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.Подсъдимият В.Н.К., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 11.03.2014г. в гр.Д. в кафе аперитив „„К“намиращо се на ул.“Патриарх Евтимий“ №112, в съучастие, като помагач с извършителя Н.В.К.,ЕГН ********** и помагача И.В.К.,ЕГН ********** умишлено е улеснил умъртвяването на Н.Ю.Р., ЕГН ********** чрез отстраняване на спънки - нанасяне на побой, сломяване съпротивата на пострадалия и създаване на пречки да се отбранява, поради което и на основание чл.115 вр. с чл.20, ал.4 вр. с чл.36, 37 и 55, ал.1 т.1 НК го осъжда на „лишаване от свобода“ за срок от 9 години.На основание чл.57, ал.1 т.2 б.“а“ ЗИНЗС е определен първоначален режим на изтърпяване „строг“.На основание чл.59, ал.1 НК приспада времето, през което В.Н.К. е бил задържан, считано от 11.03.2014г. до 20.03.2014г. , при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.Подсъдимият Н.В.К., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 11.03.2014г. в гр.Д. в кафе аперитив „„К“намиращо се на ул.“Патриарх Евтимий“ №112, в съучастие, като извършител с помагачите, И.В.К., ЕГН ********** и В.Н.К., ЕГН ********** умишлено улеснили го чрез отстраняване на спънки – нанасяне на побой , сломяване съпротивата на пострадалия и създаване на пречки да се отбранява, умишлено умъртвил Н. ***, ЕГН **********, поради което и на основание чл.115 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.36, 37 и 54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 15 години.На основание чл.57, ал.1 т.2 б.“а“ ЗИНЗС е определен първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг“. Ищецът е посочил, че с неговият брат са се намирали в отношения на съществувала особена връзка на близост, предвид факта, че произхождат от една и съща майка, независимо от това, че имат различни бащи. Смъртта на неговият брат е настъпила, когато починалият бил 27 годишен,в периода на неговата активна трудоспособна житейска възраст и създала у ищеца преживяване на силни душевни болки и горест.Загубил своята морална и материална подкрепа, характерна за връзките между членовете на семейството, според разбиранията на обичайно възприетия бит на българския народ.Тази силна привързаност и обич , като най- силна връзка на привързаност и обич, продължават и ще продължават , доколкото загубата на близък човек е непрежалима.Ищецът не е могъл да предяви своевременно претенцията си в наказателното производство, тъй като в този момент ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС не е било прието.
Допълнително по делото са посочени постановените по реда на инстанционния контрол, във връзка с обжалваната, посочена присъда, съдебни решения, сред които и постановено от ВКС решение. В днешно съдебно заседание се представя същото решение, заверено от адв. А., но не като официално заверен препис. Представя се също ксерокопие от Решение № 262/04.03.2023г. на Апелативен съд – София.
Отговор на исковата молба в определения срок по чл.131 ГПК, ответниците не са подали.В хода на съдебното дирене се прави възражение по претенцията за солидарно осъждане на ответниците.Предявения иск е оспорен, като неоснователно завишен.Прави се възражение за началната дата на претендираната законна лихва.В хода по същество като значими за постановяване на решението се сочат смекчаващите вината обстоятелства, съгласно постановената по делото присъда.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:
С присъда №6/ 20.02.2018г. нохд №71/2016г. Окръжен съд – Кюстендил е призната вината на ответниците, за причиняване смъртта на Н.Ю.Р., ЕГН ********** - братът на ищеца, както е посочено по горе включително и що се отнася до участието на всеки от тримата ответници в постигането на вредоносния резултат.
Видно от удостоверение за съпруга и родствени връзки №4855/ 08.10.2024г. е, че В.В.Ц., ЕГН ********** се намира в родствена връзка с Гълъбина Иванова Радева и Н.Ю.Р. , в отношения на майка и брат.Негови братя са също И. Юриев Радев, Петър Красимиров Христов.
С решение №262/04.07.2023г. Апелативен съд – София нохд №66/2023г. посочената присъда е изменена, в частта, относно определените наказания, потвърдена в останалата част.
С решение №271 от 07.05.2024г. въззивно решение №262 от 05.07.2023г. се изменя също в частта относно размера на наложените на подсъдимите Н.В.К. и И.В.К. наказания лишаване от свобода, които са намалени.Решението е потвърдено в останалата част.
Разпитаният по делото свидетел Е.Г.Д. ***, в съседство с къщата, в която е живял починалия Н. и по – големият му брат И..Знае за тяхната майка, че е в Кипър , а за бащата на ищеца, казва, че е в София.Познава починалия и по големия му брат - И., заедно са израснали, когато е бил малък те са се грижили за него, връстник на ищеца.Н. *** , в училище „Христаки Павлович“, после И. отишъл в „Механото“, в определен период той бил в „Спортното“ в София.Виждал е В. в Дупница като е бил малък, посещавал е Д. не помни да е прекарвал в Дупница летните си ваканции, но е идвал при братята си.И., след заминаването му за София също не се прибирал много често.Свидетелят знае, че братята се виждат и поддържат връзка.Докато бил в Англия при жена си, Н. давал пари на В., изпращал му дрехи, дал му даже пари за книжка.Станали по близки след смъртта на Н..В периода 2009г -2018г. свидетелят живеел в Италия.Когато е виждал Васил при идванията си(за по една седмица, 10 или 20 дни, през м.февруари или март и за 1 месец през лятото) е забелязал, че той е затворен, трудно преживява смъртта на брат си и това продължило дълго време, първите години.В периода след смъртта бил съсипан. Затворил се в себе си не искал да се среща със своите познати.Свидетелят бил помолен от И.( който бил ангажиран) да прекарва повече време с него.Придружавал е ищеца при разглеждане на делото, заседанията му се отразявали тежко, страдал, тъгувал за брат си.Присъствал както е редно на всички изнасяния( помени).
С постановеното решение от 21.02.2019г. по гр.д.№101/2019г. на Кюстендилския окръжен съд на И. Юриев Радев, брат на Н. Радев също е присъдено обезщетение за понесените от същия неимуществени вреди, за сума възлизаща на 40 000 лв.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.51 и чл.52 ЗЗД и чл.53 ЗЗД следва да бъде преценен за доказано по основание, и до сумата 70 000 лв.
На основание чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, определя се от съда по справедливост, а ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно – чл.51, 52, и 53 ЗЗД.
В ЗЗД няма
определение за вреда – такова се съдържа в разпоредбата на пар.1 т.5 от КЗ,
съгласно която „Вреда“ е неблагоприятна промяна, чрез засягане ,
накърняване или унищожаване на човешко
благо - имущество, права, телесна
цялост, здраве и психическо състояние.
Категорично, смъртта на близък е събитие, което е източник на сериозно по степен на отражение, негативно въздействие върху емоционалното и психичното състояние на всеки нормален човек, като проявление на естествения процес на функциониране на психиката на човека.
В Постановление №4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС се съдържат разяснения относно прилагането на нормата на чл.52 ЗЗД, като е посочено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението,при смъртта на дадено лице, такива обстоятелства са близостта между починалия и увредения, тяхната възраст, обстоятелствата при които е настъпила смъртта, тъй като е ясно, че умишлено причинено увреждане внася и допълнителен източник на дразнение.
Относно кръга на правоимащите лица са постановени няколко, задължителни за съда и тълкувателните постановления, с които се приема, че:
С Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС – т.3 е направено тълкуване във връзка с начина на определяне на обезщетение и кръга на правоимащите лица , като е посочено, че неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.Правилното прилагане на закона изисква да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са съпруг и възходящи, и то след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Затова нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата си, и обратно, съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла, и др., защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди.
С Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, Постановлението определя кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, като се ръководи от изискването за справедливост. Право на такова обезщетение имат "...най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпругът". Очевидно е, че кръгът на тези лица е определен с оглед родството им с пострадалия. Според установената практика на съдилищата се приема, че това изброяване е изчерпателно, поради което на други лица, макар да са преживели страдания във връзка със смъртта на свои близки, последвала от непозволено увреждане, не е присъждано обезщетение за неимуществени вреди.Признава се такава връзка и в отношенията на взетото за отглеждане и за осиновяване от починалия, но неосиновено дете в отношения с починалия, аналогични на осиновеното, при съжителство от различен пол на съпружески начала.
Според Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 -с това постановление не се разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, а се включват и лицата, установили помежду си същите отношения, които представляват фактическият състав на правно регламентираните и оформени отношения при осиновяването и сключването на брак. Това са трайно установени близки отношения, които не са оформени по съответния ред. Братята и сестрите не са включени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г., защото родствената връзка между тях не е така близка и пряка, както е при роднините по права линия - родител и деца. Не са включени и роднините по права линия, възходящи по втора и по-горна степен - дядо, прадядо, и низходящите - внуци и правнуци, въпреки че са в много по-близка родствена връзка, отколкото братята и сестрите. Посочено е, че в болшинството от случаите децата се отглеждат и възпитават от дядовците и бабите при живи родители на децата.В това постановление изрично е изключено право на обезщетение на внуци от смъртта на дядовци и баби при живи родители, дори и тогава когато те са отглеждани и възпитавани от дядовците и бабите. Приема се, че освен между братя и сестри, заварени и доведени деца и втория съпруг на техния родител, има и други случаи, когато се създават много близки отношения, поради което при смърт на един от тях другият търпи страдания и губи морална опора в живота.
С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК -материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.Постановление №2 от 30.11.1984г. е обявено за изгубило сила.Прието е, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Изложени са съображения,че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Прочитът на посочените Постановления и Тълкувателно решение от 2018г. дават основание за извода, че при смъртта на брат, недължимостта на обезщетение е обусловено единствено от установяването на факти и обстоятелства ,сочещи, че презумираната от законодателя в тези случаи степен на близост, преживявания свързани със загубата на близък от такава степен е била нарушена поради някакви обстоятелства т.е между починалия и ищеца не са съществували характерните за такава родствена връзка - взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при което смъртта на едното лице от тази връзка не може да се счита като обстоятелство, свързано със страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.Разбира се обстоятелства свързани с изключителна близост следва да бъдат установени.
В случая е безспорно, че ищецът и починалият са братя, но също така няма спор и за обстоятелството, че те произхождат от различни бащи и не са отглеждани в едно домакинство, ищецът е живеел в София, а починалият в Дупница.Сочи се, че тяхната майка се е намирала в Кипър,ищецът е посещавал Дупница преди смъртта на Н., а по – големият им брат И. е живеел в София.Когато Н. бил в Англия е давал пари и дрехи на В., което сочи, че следващата се от тяхната родствена връзка близост не е била нарушена – напротив те са били близки, виждали са се , споделяли са своите преживявания и потребности и са си помагали, като Н. е бил доминиращ в грижите, като по – голям брат.След смъртта на Н., ищецът е посещавал брат си И. ***, както е прието, участвал е в помени - поведение, характерно при смърт на близък.
Смъртта на Н., по – големият, грижовен брат в семейния кръг на ищеца, формиран от близостта с едноутробни братя от три връзки на неговата майка, се е отразила зле на ищеца – съсипан от случилото се, дълго време бил затворен в себе си, преживявал го тежко както е преценил свид.Е.Д. , чиито показания съдът не намира основание да игнорира, доколкото възприятията на свидетелите са в съответствие с обичайните представи в обществото за лица в подобно положение.
Причината за смъртта на близкия човек, убийството, като съзнателен акт на умъртвяване на друго лице, според докладчика, представлява допълнителен емоционален фактор с отрицателно за пострадалия въздействие.
С оглед на изложеното и като има предвид икономическата конюктура в страната, докладчикът счита, че обезщетение в размер на сума по – ниска от 70 000 лв, от смъртта на брата на ищеца не може да бъде определено като справедливо обезщетение за причиняването й - произтичащите от това за ищеца неимуществени вреди.Оценката на сочените в присъдата смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, според настоящия докладчик не рефлектира при определяне размера на дължимото обезщетение.На основание чл.300 ГПК - влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С представената присъда се постига пълно доказване противоправното деяние от което за ищеца са настъпили неимуществени вреди.
Сумата се дължи солидарно от ответниците на основание чл.53 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -05.03.2019г. до окончателното й изплащане.
Доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски за производството и на основание чл.78, ал.6 ГПК , то ответниците дължат по сметка на КнОС държавна такса в размер на 2800 лв.
Дължимо на адв.Р.А. на основание Договор за правна защита и съдействие и чл.38, ал.1 ЗАДв е възнаграждение, което съдът определя на сума 1600.00 лв, под минимума на посочените в чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минимални размери( Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.В.К., ЕГН ********** *** и адрес за призоваване гр.Д. ул.“Кирил и Методий“№38, Н.В.К., ЕГН ********** *** и В.Н.К., ЕГН ********** *** солидарно, на основание чл.53 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД да заплатят на В.В.Ц., ЕГН ********** *** сумата 70 000, представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди от смъртта на неговият брат Н.Ю.Р., настъпила на 11.03.2014г, причинена от ответниците,за което са признати за виновни с присъда №6/20.02.2018г. по нохд №71/2016г. Кюстендилския окръжен съд( решение №262/04.07.2023г. Софийски апелативен съд, н.д.№66/2023 г, №271/07.05.2024г. Върховен касационен съд,н.д.№ 1012/2023г.).
ОСЪЖДА И.В.К., ЕГН ********** *** и адрес за призоваване гр.Д. ул“*********“, Н.В.К., ЕГН ********** *** и В.Н.К., ЕГН ********** *** общо, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплатят по сметка на Кюстендилския окръжен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 2800.00 лв.
ОСЪЖДА И.В.К., ЕГН ********** *** и адрес за призоваване гр.Д. ул“*********“, Н.В.К., ЕГН ********** *** и В.Н.К., ЕГН ********** *** общо, на основание чл.38, ал.1 ЗАдв и Договор за правна защита и съдействия да заплатят на адв.Р.А., дължимо за настоящото производство, съответно на уважения размер на исковете адвокатско възнаграждение и под Минимума, съгласно чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери( Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22), възлизащо на 1600.00 лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 2- седмичен срок от връчването му.
Окръжен съдия: