Решение по КНАХД №1279/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Началник на Първо РУ – Пловдив при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, чрез юрисконсулт З. М. – П., срещу Решение № 528 от 16.05.2025 г., постановено по а.н.д № 266 по описа за 2025 г., на Районен съд – Пловдив, X-ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 23-ЗОБВВПИ-20/17.04.2023г., издадено от Началник 01 РУ към ОДМВР – Пловдив, с което на „Фоерверкс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя К. С. А., на основание чл.171, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е наложено административно наказание – глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.9, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ, вр. §67, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в наказателното постановление е допусната очевидна техническа грешка, която съдът е следвало да преодолее чрез правомощията си по чл. 63 от ЗАНН, съобразно задължителната за прилагане съдебна практика по ТР № 8/2021 г. на ВАС. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендират се съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на другата страна.

3. Ответникът по касационната жалба – „Фоерверкс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя К. С. А., чрез процесуалния си представител – адв. В., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от „Фоерверкс“ ЕООД срещу НП № 23-ЗОБВВПИ-20/17.04.2023г., издадено от Началник 01 РУ към ОДМВР – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 20/17.03.2023 г., съставен от Д. Н. Д. – на длъжност мл. полицейски инспектор КОС в 01 РУ към ОДМВР – Пловдив.

Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 15.03.2024г. около 14:30 часа в магазин за търговия с неогнестрелно оръжие и пиротехнически изделия, находящ се на адрес: [населено място], [улица], стопанисван от „Фоерверкс“ ЕООД, притежател на Разрешение за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия № 20190468495/02.09.2019 г., издадено от Главна дирекция „Национална полиция“, била извършена полицейска проверка от комисия в състав: Д. П. С., началник група КОСТП и младши полицейски инспектори към КОС – Х. Г. С. и Г. Т. М.. В търговския обект по време на проверката присъствала Ж. И. Й.. Проверена била книга-регистър за приход, разход и наличност на неогнестрелни оръжия, в резултат на която комисията установила, че на 01.01.2023г. било продадено газ-сигнално оръжие, [Марка], калибър 9мм, с фабр.№ V2IEKDRYS02-2200014 на лицето Н. Б. К., [ЕГН]. За продаденото оръжие на проверяващите не бил представен сертификат за съответствие, издаден от производителя, заедно със сертификат за съответствие, издаден от Института по отбрана „Цветан Лазаров“ на Министерство на отбраната или документ, издаден от съответния компетентен орган на държава членка.

Резултатите от проверката били обективирани в съставен Констативен протокол рег.№ 432р-5483/15.03.2023г.

Впоследствие за извършената продажба на въпросното газ-сигнално оръжие от дружеството била представена фактура № **********/01.01.2023г., издадена от „Фоерверкс“ ЕООД.

На 17.03.2023г. в присъствието на управителя на „Фоерверкс“ ЕООД, бил съставен АУАН № 20/17.03.2023г. за извършено нарушение на чл.9, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ вр. §67, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ, тъй като дружеството на процесните дата и място извършило продажба на горепосоченото сигнално оръжие, което не отговаряло на техническите спецификации по чл.4, ал.8 от ЗОБВВПИ – нямало сертификат за съответствие, издаден от производителя, заедно със сертификат за съответствие, издаден от Института по отбрана „Цветан Лазаров“ на Министерство на отбраната или документ, издаден от съответния компетентен орган на държава членка.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл.171, ал.1 от ЗОБВВПИ наложил на нарушителя глоба в размер на 5000 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна, но при налагането на административното наказание е допуснато съществено процесуално нарушения, даващо основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВАС по текста на чл. 13 от ЗАНН, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, които административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно - чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица - чл. 24 и чл. 26 от ЗАНН.

В горния смисъл, правилно районният съдът е отбелязал, че имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност и съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН, в самостоятелна глава четвърта "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава втора "Административни нарушения и наказания", като по този начин законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни институти. "Имуществената санкция" не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци. Разликата между административното наказание "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателната отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като обективна, безвиновна отговорност. Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция.

Не могат да се сподели позицията в касационната жалба, че не е налице същностна разлика между наказанието "глоба" за физическите лица и наказанието "имуществена санкция" за юридическите лица и едноличните търговци. Напротив това са различни правни институти и налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица. Не случайно законодателят е предвидил различни санкционни хипотези, конкретно в чл.171, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Правилен е изводът на районния съд, че с налагането на административно наказание глоба в размер [рег. номер]., вместо предвидената имуществена санкция, наказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Допуснатият порок не може да бъде преодолян чрез способите за отстраняване на допуснати технически грешки, тъй като засяга съществен елемент от състава на санкционната норма. Не са налице и основания за прилагане правомощията на съда по чл. 63 от ЗАНН, тъй като в случая не става въпрос за промяна в квалификацията на нарушението, прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, респ. за замяна на наложеното административно наказание с по-леко по вид. Законодателно не е предвидена възможност за промяна на вида на наказанието съобразно субекта на административнонаказателната отговорност. Задължението за правилно прилагане на процесуалните правила и материалноправните разпоредби тежи върху наказващия орган и в случаи като процесния допуснатия порок не може да бъде отстранен в съдебната фаза на производството.

От горното следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 528 от 16.05.2025 г., постановено по а.н.д № 266 по описа за 2025 г., на Районен съд – Пловдив, X-ти наказателен състав.

Решението е окончателно.