№ 1276
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20201100509876 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.02.2020г., постановено по гр.д. № 17744/2019г. на СРС, ГО, 30
състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу АТ. Д.
Б. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 309, 52 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до
м.04.2018г., за сумата от 36, 52 лева – обезщетение за забава върху главницата от
15.09.2016г. до 15.11.2018г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.05.2015г.
до м.04.2018г. в размер на 30, 60 лева и 5, 82 лева – лихва за забава от 15.09.2016г. до
15.11.2018г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника А.Д. Б.. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност
на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи,
както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа неправилно
приложение на нормата на чл. 111 ЗЗД, като се оспорва основателността на изводите на
съда, че погасителната давност за вземането започва да тече от датата на издаване на общата
фактура въз основа на изготвените изравнителни сметки за отоплителния сезон. Оспорва се
и наличието на основание за начисляване на сума за дялово разпределение, тъй като ищецът
не бил доказал основанието на това вземане. Нещо повече, тази услуга е била извършена от
1
третото лице-помагач и в този смисъл ищцовото дружество не се легитимира като кредитор
по спорното вземане. Поддържат се доводи за недължимост на претенциите за мораторни
лихви, тъй като ответникът не е поставен в забава. По тези съображения се прави искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД оспорва същата като неоснователна.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът А.Б. е собственик на процесния
имот, находящ се в гр. София, жк “**** /което обстоятелство се установява от представената
по делото съдебна спогодба по гр.д. № 500/1990г. по описа на Втори районен съд, с която в
дял и изключителна собственост на АТ. Д. Б. е поставен процесният имот/ и има качеството
на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. -
ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото
са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че стойността на
доставената за процесния период топлинна енергия възлиза на 309, 52 лева, а цената на
услугата дялово разпределение е 30, 60 лева.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство е
свързан с това дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, които се
отнасят за периода от м.05.2015г. до м.11.2015г., са погасени по давност.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и
чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата
2
дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
В конкретния случай за част от исковия период /от м.05.2015г. до м.07.2016г.,
включително/ са действали Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София, в сила от 12.03.2014г., Съгласно чл. 32,
ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира
въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
3
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от
Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и
стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал. 2 от Общите условия по
отношение на заплащането на услугата дялово разпределение/, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята
на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в
случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски
/прогнозни или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ.
задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение – след нейното
осъществяване /изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода/. В
конкретния случай тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията за периода от
01.05.2015г. до 30.10.2015г., включително, е започнала да тече от 1-во число на съответния
следващ месец, респ. от изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода
по отношение на вземанията на цена на услугата дялово разпределение, и е изтекла преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК – 30.11.2018г. Следователно процесните главни вземания се явяват погасени по
давност за посочения период, а техният размер съобразно заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза възлиза на сумата от 4, 48 лева. В приетото заключение е
посочено, че претендираната сума за главница представлява сбор от стойността на реално
потребената топлинна енергия в периода от м.10.2015г. до м.04.2018г., за която са издадени
три общи фактури за всеки отоплителен сезон поотделно. Начислената за м.10.2015г. сума за
главница е в размер на 4, 48 лева, а потребената в периода от м.05.2015г. до м.09.2015г.,
включително, топлинна енергия не е заявена като част от претенцията.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна
енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите
условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/,
респ. на цената на услугата дялово разпределение. Определянето на срок за изпълнение на
задълженията в процесната обща фактура, с който жалбоподателят свързва началния
момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на
ответниците – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Ето защо се налага извод, че първоинстанционното
решение е неправилно и следва да се отмени в частта, в която са уважени исковете за
4
главница за периода от м.05.2015г. до м.10.2015г., включително и за сумата от 4, 48 лева.
Претендираната главница за периода от м.11.2015г. до м.04.2018г. не е погасена по давност
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 30.11.2018г., тъй като тригодишната давност за вземането за
първия месец от периода /м.11.2015г./ е започнала да тече на 01.12.2015г. и не е изтекла към
30.11.2018г.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за доставена топлинна
енергия:
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на
главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато
главното вземане е погасено по давност – арг. от чл.119 от ЗЗД. В случая, вземането за
лихва, дължима за главницата, за м.10.2015г. е погасено поради погасяването на главното
задължение, поради което изводът на първоинстанционния съд за недължимост на
претендираното обезщетение за забава върху погасената част от главницата е основателен.
По отношение на вземанията за мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия, потребена в периода от 01.11.2015г. до 31.07.2016г.:
За тази част от исковия период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от
12.03.2014г. Според чл. 32, ал. 1 от същите месечната дължима сума за доставена топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия
за разпределение в сградата-етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребенето количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от
Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора,
5
т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Доколкото страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, то следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, в който смисъл са и формираните от
първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил
поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за забава
върху главниците за периода от 01.11.2015г. до м.07.2016г., включително, се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне. Техният размер е определен в заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и възлиза на сумата от 19, 35 лева.
Във въззивната жалба не са заявени конкретни оплаквания по отношение на
претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна
енергия в периода от 01.08.2016г. до 30.04.2018г., поради което и с оглед липсата на
нарушение на императивни норми на материалния закон - то не може да бъде отменено в
тази част и следва да се потвърди /чл. 272 ГПК/. Предметът на въззивното производство,
което се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора
по същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност
въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния
съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено
от фактическа страна относно изпадането в забава на ответника и размера на обезщетението
за забава.
По отношение на възражението, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря
за цената на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./,
дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След изменението на
посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./ отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
6
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60
от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Т.С.” ЕАД на клиенти в град София от 2008г., както и чл. 22, ал. 2 и чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.”
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР,
потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата “дялово разпределение” от избрания от
тях търговец, като стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на един уред
за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/. за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото са приети изготвените от “Н.И.“ ЕООД индивидуални справки за
отопление и топла вода за процесния имот, както и документи за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, съдържащи данни за дяловото разпределение на топлинната енергия
за исковия период. Тези документи не са оспорени от ответника и въз основа на същите се
установява, че в топлоснабдения имот е извършвана услугата дялово разпределение за целия
процесен период, поради което претенцията за заплащането й е установена в своето
основание.
По изложените съображения се налага извод за неоснователност на възраженията на
7
ответника за липса на основание за ангажиране на имуществената им отговорност за цената
на извършената услуга дялово разпределение. Размерът на вземането е определено въз
основа на приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което
е видно, че исковият период е от м.11.2015г. до м.04.2018г. и вземането не е погасено по
давност.
Доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение на
задължението за заплащане на цена на услугата дялово разпределение, то следва да се
приеме, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че
ответникът е бил поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на
предоставената услуга дялово разпределение през процесния период, поради което и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
В полза на адв. Н.К. следва да се присъди възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА за осъществената във въззивното производство безплатна правна защита и съдействие в
размер на 23, 26 лева /при определен пълен размер на адвокатското възнаграждение от 300
лева/.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които възлизат на
сумата от 92, 25 лева /при определен пълен размер на юрисконсултското възнаграждение за
въззивното производство от 100 лева/.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца съдебни разноски за
първоинстанционното исково производство за сумата над 253, 68 лева, както и в частта, в
която в полза на „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски за заповедното производство за сумата
над 69, 19 лева.
С оглед изложеното в полза на адвокат Н.К. – процесуален представител на
ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗА във връзка с осъщественото процесуално представителство и защита в
първоинстанционното производство, които възлизат на сумата от 23, 26 лева /при определен
пълен размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева/.
С оглед цената на всеки един от предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 39838 от 13.02.2020г., постановено по гр.дело № 17744/2019г.
по описа на СРС, ГО, 30 състав, в следните части: в частта, в която е уважен предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “Т.С.” ЕАД срещу АТ. Д. Б. иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за периода от м.05.2015г. до м.10.2015г., включително и до
размер на сумата от 4, 48 лева; в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия до размер на сумата от
19, 35 лева; в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение,
както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски в
първоинстанционното исково производство за сумата над 253, 68 лева и за разноски в
заповедното производство за сумата над 69, 19 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. “****” № 23 Б срещу АТ. Д. Б., ЕГН
**********, гр. София, жк „**** обективно кумулативно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване
съществуването на вземане в размер на 4, 48 лева – стойност на доставена топлинна енергия
за периода от м.05.2015г. до м.10.2015г., включително; иск с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за съществуване на вземане в размер на сумата от 19, 35 лева – обезщетение за забава
в размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 15.11.2018г., начислена
върху главница за топлинна енергия, потребена в периода от 01.05.2015г. до 31.07.2016г.,
включително и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на
вземане в размер на 5, 82 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2016г.
до 15.11.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 76092/2018г. по описа на СРС, ГО, 30 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39838 от 13.02.2020г., постановено по гр.дело №
17744/2019г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“****” № 23 Б да заплати на адвокат Н.К. от САК, с личен номер **********, с адрес на
упражняване на дейността – гр. София, бл. „****, офис № 2, на основание чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 23, 26 лева - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство
на АТ. Д. Б. по в.гр.д. № 9876/2020г. по описа на СГС, ГО, II Д въззивен състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“****” № 23 Б да заплати на адвокат Н.К. от САК, с личен номер **********, с адрес на
упражняване на дейността – гр. София, бл. „****, офис № 2, на основание чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 23, 26 лева - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство
на АТ. Д. Б. по гр.д. № 17744/2019г. по описа на СРС, ГО, 30 състав.
9
ОСЪЖДА АТ. Д. Б., ЕГН **********, гр. София, жк „**** да заплати на „Т.С.”
ЕАД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. “****” № 23 Б, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 92, 25 лева – съдебни разноски
във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
- "Н.И.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10