МОТИВИ
ПО НЧХД №428/2018г. НА БРС-III н.с.
Частният тъжител Н.К.П. *** е
обвинил Й. *** в това, че на 28.11.2018г., в с.В., обл.Русе, му причинил лека телесна повреда – кръвонасядания на лигавицата на горната и долната устни, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание, престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск, предявен от частния тъжител срещу подсъдимия, за сумата от 400лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
В съдебно заседание частния тъжител чрез неговия повереник поддържа обвинението, както и предявения граждански
иск. Счита, че са налице предпоставки за приложение на института на реторсията.
Подсъдимият Й.Р.В. отрича участието си в
инкриминираното деяние.Твърди, че не е нанасял удар на тъжителя, а последният,
заедно с брат си, му нанесли побой. Защитникът на подсъдимия пледира подс.В. да бъде оправдан, поради недоказаност на
обвинението за причиняване на лека телесна повреда. Поддържа, че подсъдимият не
е провокирал тъжителя и неговия брат, а е целял, с оглед гражданската си
позиция да осигури нощната тишина, но последните му нанесли телесни увреждания.
Счита, че не са налице предпоставки за приложението на института на реторсията.
След преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Й.Р.В. е роден на ***г***, български гражданин, със средно специално образование,
женен, неосъждан, работи на длъжност **** на с.В., ЕГН **********.
Тъжителят Н.К.П. и неговият брат – св.А.П. от 2017г.
стопанисвали в центъра на с.В. питейно заведение – снек-бар “Дрифтърс“. Подсъдимият бил **** на с.В.. По
различни причини имал негативно отношение към тъжителя и брат му.
Периодично им правел забележки във връзка с работата им, които започнали още по
време на ремонта на сградата, в която стопанисвали заведението-относно мястото на изхвърлянето на строителните
отпадъци, впоследствие за поставянето на чадър отпред, тъй като пречел на
видимостта, след това във връзка с поставената светеща табела“Каменица“ на
стълба до заведението, с аргумента, че също пречела на видимостта и имало
оплаквания за това, включително и за отношението на двамата братя към хората от
селото, които посещавали заведението.
Вечерта на 28.11.2018г. тъжителят и брат му – св.А.П.
се намирали в стопанисваното от тях заведение. Около 21ч. тъжителят
излязъл навън да изхвърли боклука. Св.П. го помолил да запали джипа, тъй като
бил на ремонт и не бил каран. През това време подсъдимият, който живеел наблизо,
чул шум от бучене и погледнал през прозореца, като видял джипа на тъжителя да
извършва т.нар.дрифт пред заведението. Решил да
направи забележка на тъжителя за нарушаване на нощната тишина и веднага излязъл
от дома си, като същевременно позвънил и на тел.112 по този повод, съобщавайки
за водач, който е употребил алкохол и извършва неправилни маневри на центъра на
селото. Отишъл пред заведението и пред входа направил забележка на тъжителя,
който бил спрял на това място джипа, вследствие ръкомахането на подсъдимия. От
заведението излязъл и св.П., чувайки разговор на по-висок тон. На него подс.В. също повторил, че не трябва да правят дрифтове по това време. Между тях възникнало словесно пререкание,
след което св.А.П. влязъл в заведението, за да вземе ключовете за заведението,
като през това време тъжителя се намирал във фоайето на заведението.
Подсъдимият, видимо подразнен от ситуацията, откачил светещата табела от стълба
до заведението, хвърлил я на земята и я счупил, след което влязъл в заведението
и озовавайки се пред тъжителя му нанесъл удар с юмрук по лицето, в областта на устата,
в дясната част. Виждайки удара, св.П., който се намирал във вътрешността на
помещението-до бара, веднага се намесил, за да помогне на брат си и двамата да
го избутат от заведението. При това действие, подс.В.
бил хванал св.А.П. за китката на лявата ръка и му усукал пръста. При
избутването подс.В. паднал на земята, където получил
удари с ритници от тъжителя и брат му по тялото и лицето. През това време на
паркинга пред заведението спирал товарен автомобил, управляван от св.Х.В.,
познат на семейството на тъжителя, който пътувал от гр.Русе за гр.София. През
витрината на заведението той видял във фоайето силуети, които се разправяли. След
като паркирал, се насочил към заведението, откъдето през това време подсъдимият
излязъл и двамата се разминали на около два-три метра от вратата. Подсъдимият говорел
по телефона си и св.Хр.В. го чул да казва „Айде бе, ще ви чакам ли още?“ Св.Хр.В.
забелязъл, че на лявата страна на главата на
подсъдимия имало струйка кръв. Св.Хр.В. влязъл в заведението да пие кафе и
видял, че устната на тъжителя е разбита, като последният му казал, че подсъдимият
го ударил. Св.А.П. се оплакал, че го боли лявата ръка. Двадесет минути по-късно,
по разпореждане на ОДЧ при РУ Полиция Бяла, по сигнала, подаден от подсъдимия
за дрифта, пристигнали на местопроизшествието
дежурните полицейски служители - св.Й.Т. и М.Д.. Те снели
самоличността на присъстващите, подсъдимият също дошъл при тях. При разговор с
подсъдимия и двамата братя, полицаите установили, че по повод на шума от
управлението на автомобил и отправена забележка от ****а, е имало спор между тримата
и впоследствие се сбили. Установили, че подс.В. има
кръв по лицето. Констатирали и паркирания пред заведението джип на тъжителя. Проби
за алкохол не били взети от двамата братя, тъй като при пристигането на
полицаите, те били вътре заведението. Подс.В. видимо
не изглеждал да е в нетрезво състояние, тъй като бил в кондиция и отговарял на
въпросите на полицаите. По данни от подс.В., на място
бил съставен АУАН на тъжителя за нарушения на ЗДвП, а впоследствие му било
издадено НП №18-0247-001137 от 09.01.2019г. от Началника на РУ Бяла. На тъжителя
и брат му били съставени и предупредителни протоколи. Малко по-късно
пристигнали други полицейски служители от РУ Бяла-Т. К. и П. С., по повод второто
обаждане на подс.В. до тел.112, свързано с оплакване за
нанесен му побой, които му снели обяснения по този повод. На св.Хр.В. също били
снети обяснения, като при пристигането на полицаите същият чул подсъдимият да
казва пред тях:“Счупил съм табелата на майка ти гъза“, а впоследствие разбрал,
че ****ът е счупил табелата навън.
След като подс.В. и
полицейските служители си заминали, тъжителят и брат му се обадили
на баща си – св.К.П., който дошъл в заведението, за да ги прибере. Там видял,
че тъжителя е ударен и устната му е зачервена, при което двамата братя му разказали
за случилото се между тях и подс.В., както и че
последният е счупил пластмасовата табела.
На следващия ден-29.11.2018г., в 12,20часа
тъжителя бил прегледан в отделение по
Съдебна медицина в гр.Русе и му било издадено СМУ №9250/2018г. На същата дата-29.11.2018г.,
в 11,45часа, подсъдимият също бил прегледан в отделение по Съдебна медицина в
гр.Русе и му било издадено СМУ №9249/2018г.
По подадения сигнал от подс.В.
била образувана преписка №1254/2018г. по описа на БРП. Към тази преписка била
присъединена преписка №1259/2018г., образувана по сигнал от св.А. П., по същия
случай от 28.11.2018г. Двете преписки били обединени под №1254/2018г. Била
извършена проверка по преписката, като с Постановление от 13.02.2019г. на БРП,
прокурорът отказал за образува досъдебно производство, предвид на това, че
липсват данни за извършено престъпление от общ характер, а наличните данни
обосновавали такива от частен характер-лека телесна повреда и обиди спрямо подс.В., които се преследват по тъжба на пострадалия,
съобразно разпоредбата на чл.161 от НК.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза по отношение на тъжителя се установило, че е
получил кръвонасядания на лигавицата на горната и
долната устни. Експертът е посочил, че описаните увреждания са резултат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 28.11.2018г.
по начин описан в тъжбата, предварителните сведения на СМУ и свидетелските
показания, а именно при удар с юмрук в областта на устата. При тези данни
според експерта установените увреждания на тъжителя следва да се преценяват по
медико-биологичния признак болка и страдание. Вещото лице е посочило, че при
такива увреждания пълно възстановяване настъпва в рамките на няколко денонощия
до седмица.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза по отношение на подсъдимия се установило, че
според представената медицинска документация е получил следните
увреждания-охлузване, оток и кръвонасядане на лицето.
Охлузване на дясната предмишница. Охлузвания на
четвърти и пети пръст на лявата ръка. Прието е, че установените увреждания са
резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 28.11.2018г. по начин
описан в предварителните сведения на СМУ и обясненията на подс.В.,
а именно при падане от собствен ръст и удряне с ритници по горните крайници и
лицето. Установените увреждания по лицето на В. не са характерни за падане от
собствен ръст.При тези данни, съгласно СМЕ, уврежданият на подс.В.
следва да се преценяват по медико-биологичния признак болка и страдание, като
при такива увреждания пълно възстановяване настъпва в рамките на около две до
три седмици.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства- обясненията на подсъдимия, показанията на св.К.П., св.А.П., св.Хр.В.,
св.Й.Т., от СМЕ, СМУ, от разпита на вещото лице в с.з., НП, справка за съдимост,
постановление на БРП от 13.02.2019г., както и останалите доказателства по
делото.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин дата и мястото на инцидента,
както и участието на тъжителя и подсъдимия в него. В тази насока са обясненията
на подсъдимия, показанията на св.К.П. и св.Хр.В., които посочват точната дата и
място на конфликта. От показанията на св.А.П. и св.Й.Т. също се извеждат
обстоятелства за мястото на конфликта. Макар и да не посочват конкретна дата,
същите са дали достатъчно ясни и конкретни изявления за инцидента, от които
категорично може да се изведе, че касаят събитията на 28.11.2018г., описани в
тъжбата.
При установяване на
фактическата обстановка се оформят три групи гласни доказателства. От една
страна са показанията на св.К.П., св.А.П. и св.Хр.В., от втора страна са тези
на св.Й.Т., а от трета страна са обясненията на подсъдимия. Всички
доказателства сочат на една и съща причина за конфликта, а именно отправената от подс.В.
забележка спрямо тъжителя и св.А.П. по повод шума от движението/дрифт/ на автомобила им в центъра на селото във вечерните
часове. Досежно самия дрифт
съдът не дава вяра на показанията на св.А.П. и св.К.П., че такъв е нямало тъй
като джипът е бил на ремонт и не е бил каран, тъй като това обстоятелство не
променя възможността с автомобила да са извършвани подобни движения, още повече
св.А.П. потвърждава, че е казал на тъжителя да запали и изпробва автомобила. На
следващо място и двамата посочени свидетели не са очевидци на движението на
автомобила, първият по причина, че е бил вътре в заведението, а вторият не е
бил въобще на място по това време. В тази насока обясненията на подсъдимия
следва да се приемат за достоверни, тъй като същият е наблюдавал движението на
автомобила от дома си, и впоследствие при отиване на място също е възприел
движението и управлението на автомобила от тъжителя. Тези обстоятелства е
разказал и на полицейския служител св.Й.Т., като последният ги е възпроизвел също
в показанията си. Освен това самият сигнал на тел.112, по повод на който са
изпратени първоначално полицейските служители е бил именно за неправилни
маневри с автомобил, за което е бил съставен АУАН на тъжителя.
Съдът кредитира показанията на св.К. П.., св.А. П. и
св.Хр.В., от които се установява по несъмнен начин, че на инкриминираната дата
и място подс.В. е нанесъл удар с юмрук на тъжителя по лицето. В тази част показанията
им са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. На първо място
св.А.П. е единствения свидетел-очевидец на
инкриминираното деяние и в този смисъл неговите показания са с характер на преки
доказателства. Съдът отчита обстоятелството, че свидетелят е брат на тъжителя и
в този смисъл е налице априори индиция
за неговата заинтересованост, но въпреки това счита, че показанията му са
обективни и достоверни, тъй като същият подробно и в логическа последователност
е разказал за инцидента и конкретните обстоятелства при които тъжителят е бил
ударен, неговото точно местоположение по време на удара, както и това на самия
тъжител, уточнил е също механизма на нанасяне на удара и точно в коя част на
лицето е попаднал. В тази част показанията на св.А.П. кореспондират
с тези на св.К.П., който не е очевидец, но
е придобил възприятия от момента непосредствено след конфликта. Същият е
възприел нараняването по устните на тъжителя, като подробно е възпроизвел в
показанията си обстоятелствата, станали му известни за инцидента от тъжителя и
св.А.П., които напълно съответстват на показанията на св.А.П. пред съда. Св.К.П.
е баща на тъжителя и за него принципно също е налице индиция
за пристрастност, но съдът дава вяра на показанията му, тъй като те се
подкрепят в тази част както от
показанията на св.А.П., така и от тези на св.Хр.В.. За св.Хр.В. се установява,
че е познат на семейството, но от показанията му не личи пристрастност. Видно
от показанията му, подробностите по инцидента не са му представлявали интерес,
а освен това същият не е бил запознат и с личните взаимоотношения между
подсъдимия и двамата братя. Св.Хр.В. е посочил конкретната причина да се намира
на мястото на инцидента и съвсем непринудено и чистосърдечно е разказал за
обстоятелства, които е възприел. Така показанията му за силуети в заведението,
които се разправят, след което излизането от заведението на подс.В.
са в синхрон в показанията на другите двама свидетели от тази група. Досежно увреждането на тъжителя, се установява от
показанията на св.Хр.В., че той също е възприел разбитата устна на тъжителя и
запознат от последния, че се скарали и подсъдимият го е ударил. Достояние му
станало и оплакването от страна на св.А.П., че го боли лявата ръка. От
съществено значение са и показанията му, че е възприел излизането на ****а от
заведението с кръв по главата и с телефон в ръка, по който викал на полицаите: “До
кога ще ви чакам аз“, тъй като установяват достоверно и точно момента и
мястото, на което е приключил инцидента. На следващо място показанията на тази
група свидетели кореспондират изцяло на заключението на вещото лице досежно вида и механизма на получаване на увреждането, а
именно, че то представлява кръвонасядания на
лигавицата на горната и долните устни и може да бъде получено по начин, описан
в тъжбата, СМУ и свидетелските показания, а именно при удар в областта на
устата.
Втората група гласни доказателства са тези на
полицейският служител-св.Й.Т.. Съдът намира, че същият е непредубедени и
незаинтересовани от изхода на делото, тъй като не се установява да е в някакви
особени или близки отношения със страните по делото. Същият съвместно с
колегата си М.Д. и при изпълнение на служебните си задължения по дреме на
дежурство е извършил проверка на място по подадения сигнал от подс.В.. Разказал е пред съда за конкретните обстоятелствата,
които е възприел относно видимото състояние на подсъдимия и тъжителя,
местоположението на автомобила на тъжителя, както и това, което му станало
известно от разказите на участниците в инцидента. Съобщил е, че не е извършвал
алкохолни проби, тъй като не е установил управление на автомобил при пристигане
на място, също така не е възприел подс.В. да е бил
под въздействие на алкохол. Забелязъл е, че визуално подс.В. е бит и имал следи от кръв по веждата, по точно по
лицето. Посочил е, че ****ът е бил по-визуално в
кръв. Показанията му, в частта им, че подс.В. и
двамата братя се скарали и впоследствие сбили, намира за напълно обективни, тъй
като такива са били твърденията на самите участници в инцидента в хода на
проверката на място. Частично тези показания се подкрепят от показанията на св.Хр.В.,
който твърди, че е видял силуети във фоайето на заведението, които се
разправяли. На следващо място косвено за наличието на сбиване между тъжителя и
брат му от една страна и подсъдимия от друга може да се съди и от отразеното в
приложените по делото СМУ, а именно и в двете се сочи един и същи час на
настъпване на уврежданията, което неминуемо е индиция,
че на посочената в тъжбата дата и място тъжителя и подсъдимия са получи
едновременно увреждания от конфликта, в който самите те са участвали. В
показанията на св.А.П. и св.К.П., както и в тъжбата не се твърдят такива
обстоятелства, като се посочва, че след избутването на подсъдимия, той е
излязъл от заведението, но в тази чат показанията им не кореспондират с
показанията на св.Хр.В., че подсъдимия е напуснал заведението с кръв по лицето,
както и показанията на св.Й.Т., че ****а е имал вид на бит и с кръв по лицето. Т.е.
в тази част показанията на св.А.П. и св.К.П. не следва да се приемат за
достоверни.
Третата група гласни доказателства са обясненията на
подсъдимия, които освен основно средство за защита са и способ за събиране на
доказателства по делото. Подсъдимият е дал подробни обяснения за инцидента,
които следва да се преценяват самостоятелно и в съвкупност с
останалите доказателства. Същите в голямата си част обективно съответстват на
установените чрез другите доказателствени средства
факти по делото, без да е налице противоречие помежду им. Същият последователно
разказва за проблемите, които са му създавали тъжителя и брат му във връзка със
стопанисваното от тях заведение, конкретизира причината, поради която е
направил забележка на тъжителя и сигналзирал на
тел.112, които в основни части не противоречат на първата група доказателства. Същият
обаче отрича нанасянето на удар на тъжителя, отричайки въобще да е влизал в
заведението, което не кореспондира с показанията на първата група свидетели в
тази част, които съдът изцяло е кредитирал. От последните става ясно, както, че
подс.В. е влязъл в заведението, така и че там е
нанесъл удар на тъжителя, а също така и самият той е получил удари на това
място, последното категорично установено от показанията на св.Хр.В., а именно
от заявеното, че след излизане от заведението подс.В.
е бил с кръв по лицето, навън е разговарял по телефона с полицаите, които
пристигнали малко по-късно, а тъжителя и брат му през това време са били вътре
в заведението, т.е доказва се, че фактическо
съприкосновение между подс.В. и двамата братя навън
не е имало. Следователно на обясненията му в тази част не следва да се дава
вяра и същите следва да се възприемат като негова защитна позиция, която е
опровергана по категоричен начин от останалите цитирани доказателства. Липсата
на възприятия у св.Й.Т. за конкретни наранявания по тъжителя, не следва да се възприема
като доказателство, което оборва обвинителната теза и е в подкрепа на защитната
линия на подсъдимия. На първо място става ясно от показанията на този свидетел,
че е бил на място на инцидента по повод на сигнал подаден от подс.В. досежно неправилни
маневри с автомобил и е установявал обстоятелства именно в тази връзка.
Действително още тогава е разбрал за сбиването и е констатирал следи от кръв по
подсъдимия, съобщавайки, че последния е
бил по-визуално в кръв, но това не изключва автоматично липсата на увреждане по
тъжителя. Освен това от показанията на св.А.П. се установява, че раната на
тъжителя е започнала да се зачервява час-два по-късно, имал е кръвотечение,
което след жабурене е спряло. Т.е. напълно е възможно към момента на
пристигането на св.Т., ярко изразени следи от удар по устата на тъжителя да не
са забелязани от първия, още повече при липса на оплакване от тъжителя пред
св.Й.Т. за такова нараняване, което да насочи вниманието му в тази насока. Твърденията на подсъдимия обаче, че самият той
е бил бит от двамата братя, които му нанасяли удари с ритници по тялото напълно
кореспондират с останалите доказателства-показанията на св.Т. и отразеното в
СМУ и СМЕ. По категоричен начин се установява от тези доказателства, че
подсъдимият е получил охлузване, оток и кръвонасядане на лицето.Охлузване на дясна предмишница. Охлузвания на четвърти и пети пръст на лявата
ръка. В заключението експертът е потвърдил, че уврежданията могат да се получат
по начин описан в СМУ и обясненията, а именно при падане от собствен ръст и
удряне с ритници горните крайници и лицето.Уточнил е също, че уврежданията по
лицето на под.В. не са характерни за падане от собствен ръст. Видно от
описаните обективни находки, неговите увреждания по тялото са повече
от тези на тъжителя, ясно изразени и видими.Косвени в насока
подкрепа на тезата на подсъдимия, че е получил увреждания от тъжителя и брат му
са и показанията на св.Хр.В., който е
възприел наличието на кръв по лицето на подсъдимия при излизането му от заведението,
след разправията с двамата братя.Обясненията му, че му е нанесен побой пред
заведението и не е влизал вътре са изолирани от останалите доказателства, които
сочат категорично, че развоя на инцидента се е осъществил вътре в заведението,
поради което в тази част обясненията му като неподкрепящи се от други
доказателства, не следва да бъдат кредитирани. Твърденията му, че не е чупил
табелата пред заведението се опровергават от тези на св.А.П., който е възприел
това действие от страна на подсъдимия, споделил го е на св.К.П., а за наличието
му може косвено да се съди и по показанията на св.Хр.В., който е посочил, че
пред полицаите вечерта подсъдимия е заявил:“Счупил съм табелата на майка ти
гъза“, а впоследствие е разбрал, че подсъдимият навън е счупил табелата.
Съдът кредитира изцяло заключението на СМЕ досежно причинените на тъжителя увреждания на посочената в
тъжбата дата и място, като го намира за пълно, ясно, обосновано и в
съответствие с показанията на свидетелите, които съдът е кредитирал. Съдът
приема за безспорно установено, че на тъжителя са причинени уврежданията,
посочени в СМЕ, които представляват лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, а именно болка и страдание. Същите са
получени вследствие на нанесения му от подсъдимия удар по лицето, в каквато
насока са показанията на св.А.П., св.К.П., св.Хр.В., показанията на вещото
лице, СМУ, както и изнесеното в тъжбата.
Съдът кредитира и заключението на СМЕ досежно причинените на подсъдимия увреждания, като намира,
че те са получени също на
инкриминираната дата и място, от нанесени удари с ритници от тъжителя и брат му
по горните крайници и лицето на подсъдимия. По категоричен начин е установено,
че подсъдимият е получил нараняванията си по същото време и място, посочено в
тъжбата. Безспорно това се установява от обясненията на подсъдимия, СМУ,
показанията на св.Й.Т., частично от показанията на св.В., както и от
показанията на вещото лице. На следващо място с оглед вида на причинената лека
телесна повреда съдът приема, че тя се изразява също във причиняване на болка и
страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Предвид изложеното, следва да се приеме, че тъжителят и подсъдимият на
посочените в тъжбата дата и място взаимно са си нанесли еднакви по вид леки
телесни повреди по чл.130 ал.2 от НК.
Подсъдимият В. е пълнолетно и вменяемо
лице. От обективна страна е осъществил престъпния състав на чл.130 ал.2 от НК,
тъй като в резултат на неговите противоправни действия,
на тъжителя е било причинена лека телесна повреда-болка и страдание. От
субективна страна подсъдимият В. е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено-опасни
последици и е искал настъпването им. Това съдът извежда от поведението на
подсъдимия, насоката на действията му-към лицето на тъжителя. Същият е
съзнавал, че нарушава телесната неприкосновеност на тъжителя, но въпреки това извършил
деянието. Налице са предпоставките за приложението на чл.130 ал.3 от НК, тъй
като пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда
по чл.130 ал.2 от НК, поради което съдът следва да освободи и двамата от
наказание. Участието и на св.А.П. в причиняването на уврежданията на подсъдимия
не променя извода, че с действията си, чрез нанасяне на ритници по лицето и
горните крайници тъжителя е участвал пряко в причиняването на уврежданията, т.е.налице
е пряка причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на тъжителя и
престъпния резултат-причинената на подсъдимия лека телесна повреда по чл.130
ал.2 от НК- болка и страдание.
Гражданският иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е доказан по своето основание и размер. Основателността му
съдът извежда от установените по делото фактически обстоятелства-извършеното противоправно деяние, обуславящо лека телесна повреда по
чл.130 ал.2 от НК. С поведението си тъжителят не е целял да провокира
подсъдимия, но последният, в стремежа си да наложи спазване на нощната тишина
като представител на изпълнителната власт, освен, че е поискал съдействие на
тел.112, съобщавайки че тъжителя управлява автомобил, извършвайки дрифт и под въздействие на алкохол / последното недоказано
по делото/, е предприел и лична инициатива да въдвори тишината, спирайки
тъжителя с ръка и отправяйки забележка пред заведението както на него, така и
на брат му, с които и без това е бил в конфликтни отношения,след което е счупил
и рекламната табела на заведението им, с което сам е спомогнал за ескалиране на
ситуацията. Очевидно е, че при нанесените телесни увреждания пострадалият е
понесъл вреди от неимуществен характер, които следва да бъдат обезщетени.
Съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД при определяне
размера на обезщетението съдът взе предвид вида на увреждането, мястото на
увреждането и механизма на получаването му, тежестта на самото увреждане и
периодът на отшумяването му, както и търпяната болка непосредствено при
получаването на увреждането му до
отзвучаването й, в период от около 1седмица, като съдът оцени причинените болки
и страдания на 400лв., в пълния предявен размер.
Върху уважения размер на гражданския иск
следва да се присъди законната лихва, считано от датата на деликта
до окончателното изплащане.
Подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху уважения размер на
гражданския иск-50лв. по сметка на БРС, а тъжителя следва да заплати разноски в
размер на 250лв. за възнаграждение на вещо лице, по сметка на БРС. Направените от тъжителя и
подсъдимия разноски по делото, остават за страните така, както са ги направили, с оглед
приложението на института на реторсията.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: