Определение по дело №473/2020 на Районен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1127

гр. С., 16.06.2020 г.

 

С. районен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. №  473 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова  молба от  ЕТ Р. К. с фирма „Е.-90-Р. К.“ срещу Р.Б., представлявана от Министъра на финансите, в която твърди, че по гр.д. № 1419 по описа на СРС за 2017 г. съдът се произнесъл с решение, потвърдено от ОС – С.и ВКС и влязло в сила, с което накърнил нейно материално право, като допуснал отказ от правосъдие. Горното било резултат от извършено от съда нарушение на основните принципи на гражданското право – законност, равенство на страните и установяване на истината по вътрешно убеждение, което нарушение се изразявало в необсъждането на единственото годно доказателство по делото – удостоверение  от 28.08.2018 г. на  областния управител на Област С., както и ползването на съдебно – техническа експертиза, изготвена от заинтересувано вещо лице. Ищцата счита, че в влизането в сила на съдебното решение се е реализирал фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, тъй като в резултат на неправомерните действия на съдебните органи тя претърпяла вреди на стойност 70000 лв., чието естество не уточнява. Поради тези причини моли съда да осъди Република Б. да ѝ заплати сумата от  1000 лв., представляваща част от полагащото ѝ се  обезщетение за тези вреди, както и да ѝ присъди направените по делото разноски.

Чл. 117, ал. 1 КРБ гласи, че съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, като този принцип е възпроизведен и в чл. 1а, ал. 1 от ЗСВ. Според чл. 10, ал. 1 ЗСВ съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго, а съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Казаното сочи, че именно съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, т.е. се произнася по допустимостта и основателността на търсената защита, при това в съдебен процес по реда на триинстанционния контрол, след изчерпването на който съдебните решения добиват задължителна сила, изразяваща се в задължението на всеки държавен орган да се съобразява с постановеното в решението и да не преразглежда и пререшава разрешения с него въпрос. Във връзка с горното съдът счита, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за вреди от неправилните според ищцата актове на цитираните от нея съдебни органи е недопустим, тъй като изисква именно преразглеждане на правилността на тези актове, което именно не може да бъде сторено с оглед необходимостта от зачитане на влезлите в сила съдебни решения. С казаното съдът не отрича възможността от постановяване на неправилен съдебен акт и неговото влизане в сила, а единствено правото за преразглеждане на съдебните актове, предназначени да създадат правна сигурност по отношение на потвърдените или отречени с тях права, поради което и не могат да бъдат предмет на последваща ревизия, при това от инстанция, която не е компетентна съгласно действащата правна уредба да ги отмени. Изложеният извод кореспондира и с международните правни норми и по – конкретно чл. 35 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, който въвежда като условие за допустимост пред Европейския съд по правата на човека на индивидуалните жалби на лица, неправителствени организации или група лица с нарушени права по конвенцията, изчерпването на всички вътрешноправни средства за защита чрез постановяване на окончателното решение на националната инстанция. Тази норма потвърждава невъзможността влезлите в сила съдебни актове да се преразглеждат от националната юрисдикция (освен ако вътрешното законодателство не предвижда ред в тази насока) и доколкото чрез депозираната искова молба се прави именно такова искане, съдът намира, че тя е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Поради изложеното съдът не е указвал на ищцата да изправи недостатъците на исковата молба – насочването ѝ срещу ненадлежен процесуален субституент – министъра на финансите, а не съответните съдилища, и неконкретизирането на самите вреди и причинната им връзка с неправилното процедиране на съдилищата. Поради изложеното и на основание чл. 130 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на  ЕТ Р. К.с фирма „Е.-90-Р. К.“, по която е образувано гр.д. № 473 по описа на СРС за 2020 г.

Прекратява производството по гр.д. № 473 по описа на СРС за 2020 г.

Определението подлежи на обжалване пред СОС в  едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                                                Районен съдия: …………………

                                                                                                                 /М. Петрова/