Протокол по дело №2213/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 268
Дата: 8 октомври 2020 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20203100502213
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
Номер 26808.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100502213 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:14 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно призовани,
представляват се от юрисконсулт Г. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна В. Д. С. , редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. С. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
СЪДЪТ служебно докладва постъпила молба с вх. № 21131/29.09.2020г., с която
юрисконсулт Б. Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР - Варна
настоява производството по делото да бъде спряно поради наличието на преюдициално
запитване пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, както и поради наличието на
тълкувателно дело във Върховния касационен съд.
СЪДЪТ служебно докладва постъпило писмено становище с вх. № 21289/01.10.2020г., с
което юрисконсулт Б. Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР -
Варна заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да се яви на съдебното
заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Поддържа въззивната жалба и оспорва
писмения отговор. Няма доказателствени искания. Представя списък с разноски по чл. 80 от
ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
ЮРИСКОНСУЛТ Г.: Моля тези молби да се считат предявени чрез мен.
АДВ. Т.: Искането за спиране е неоснователно. Считам, че така поставените въпроси
пред Съда на Европейската общност не касаят правния спор, предмет на настоящото
производство, поради което моля молбата да бъде оставена без уважение.
1
С молба с вх. № 21131/29.09.2020г.г. по рег. на ОС – Варна въззивникът, чрез
процесуалния си представител, е ангажирал доказателства, че РС – Луковит е отправил
преюдициално запитване до съда на Европейските общности относно тълкуването на
разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и пар. 8 от Преамбюла
на Директива 2003/88/ЕО, по което запитване е образувано преюдициално дело С-262/2020
на съда на ЕО, като е отправил искане за спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
респ. на основание чл. 633, вр. чл. 631 ГПК, на настоящото производство до приключване
на производството по преюдициално дело № С - 262/20 на съда на ЕО. Счита, че решението
на съда на ЕО по преюдициалното запитване има значение за правилното решаване на
настоящия правен спор.
Настоящият състав счита, че искането за спиране е неоснователно.
Въпросите в отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване до съда на ЕО
относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б.
„а“ от Директива 2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и на
пар. 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към настоящия спор и не
са обуславящи, доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители в МВР.
Отделно от горното, съдът намира, че не е налице и второто посочено основание за
спиране, а именно наличието на тълкувателно дело във ВКС, тъй като съобразно
Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК, докладчик
съдията В.Й., е възприето становището, че подобно правомощие съществува единствено в
прерогативите на ВКС, а не на други инстанции.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна Областна дирекция на
МВР – Варна за спиране на производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ЮРИСКОНСУЛТ Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
Директора Д.С.П. срещу Решение № 2498 от 22.06.2020г. по гр.д. № 18323/2019г. по описа
на ВРС, XIX-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на В. Д. С. с ЕГН **********
сумата от 1 494.43 /хиляда четиристотин деветдесет и четири лв. и четиридесет и три
ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 212.07 часа за периода 06.11.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 06.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 200.20
/двеста лв. и двадесет ст./ лева, представляваща сбор от обезщетение за забава за времето
от падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото
плащане/ до 06.11.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение
на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Съдържа доводи, че за първото съдебно заседание въззивникът не е бил редовно
призован за първото по делото съдебно заседание, с което ограничил правото на участие на
страната в процеса. По същество поддържа доводи, че за процесния период ищецът
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано
изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното
време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове му е заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден
труд. Изложени са също доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №
4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на служителите на МВР в процесния период
е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните
часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна
уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което
общите норми на КТ и НСОРЗ не могат да намерят приложение. Наред с това по делото не
са установени отработени часове над нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в
рамките на установеното работно време през нощта, съответно напълно заплатен от него.
Извънреден труд би бил налице, ако работниците действително работят извън установеното
работно време. Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден
труд. ВРС не е отчел на следващо място спецификата на служебните правоотношения на
служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и
3
предвидените в закона редица компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал
съдът регламентират само заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не
формират извънреден труд. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време,
попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график. Нормативно
основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ.
Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за
преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното
и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови
норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Евентуално моли да се
отмени решението частично за периода 01.01.2018г. до 16.07.2018г. поради липсата на
действаща нормативна уредба, уреждаща преизчислението на нощен към дневен труд.
В отговор на жалбата от В.С. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
ЮРИСКОНСУЛТ Г.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
въззивната жалба и писменото становище. Нямам доказателствени искания.
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСКОНСУЛТ Г.: Моля да отмените първоинстанционния акт. Считам същият
за неоснователен, незаконосъобразен и неправилен. Моля да оставите без уважение
предявения иск като неоснователен и недоказан.
АДВ. Т.: Моля да потвърдите изцяло първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Считам, че така подадената срещу решението въззивна жалба е
неоснователна, неаргументирана и недоказана. Подробности съм изложил в писмен отговор.
4
Моля за решение в тази насока. Моля да ни бъдат присъдени направените по делото
разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:18 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5