РЕШЕНИЕ
№ 950
Хасково, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на първи
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 20237260700853 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Брягово
Трейдинг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [област],
представлявано от управителя М. С. И., подадена чрез пълномощника му адвокат В.
Л., против Решение №140 от 16.05.2023 г., постановено по АНД №311/2023 г. по
описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било неправилно, поради нарушение на материалния закон и било
необосновано. Навеждат се доводи, че при съставяне на акта и издаване на Наказателното
постановление (НП) били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и на материалния закон, които водели до цялостна отмяна на НП. Твърди се, че в
случая било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, въведени с
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които рефлектирали върху
правото на защита на наказаното лице. Навеждат се доводи, че при описване на
нарушението в акта било посочено, че касаторът нарушил разпоредбата на чл.7,
ал.2, която препращала към чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В
тази разпоредба имало описани няколко алтернативи. От АУАН, а така също и от
обжалваното НП, не ставало ясно какво имал предвид актосъставителят при
определяне на правната квалификация. Освен това, на касатора имало съставени
два АУАН, единият на 11.12.2022 г., а другият на 09.02.2023 г., като и за двата
акта като основание за издаването им послужил ПИП от 11.12.2022 г. Поради
допуснати процесуални нарушения, образуваната с ПИП от 11.12.2022 г.
административнонаказателна преписка била прекратена от АНО. Независимо от
прекратяването ѝ, на 24.02.2023 г. било издадено обжалваното НП. Не ставало
ясно от Наказателното постановление, нито се установявало от останалите
доказателства, касаторът да е бил проверяван отново, или да е извършил същото
по вид нарушение. Описанието на нарушението в АУАН и НП било непълно, неточно и
неясно, и липсвало изложение на съставомерни факти и обстоятелства относно вида
на заплащането на стоката, за да се направи преценка има ли задължение
касаторът да издаде фискален бон, а от там и да носи отговорност за
неработещото фискално устройство. Сочи се също, че районният съд не се бил
произнесъл по всички доводи и възражения, посочени в жалбата. На следващо
място, посочената правна квалификация като санкция от наказващия орган – по
чл.185, ал.2 от ЗДДС, не съответствала на посочените обстоятелства при описание
на нарушението, с което се нарушавало правото на защита на касатора, тъй като
той не знаел за какво е наказан. Твърди се, че ако се приеме, че следва да се
наложи санкция на дружеството касатор, то същата следвало да е по чл.185, ал.1
от ЗДДС. На следващо място се навеждат доводи, че наказателното постановление
било издадено в нарушение на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Неправилно районният съд приел,
че извършеното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От събраните доказателства можело да се направи категоричен извод за
маловажност и прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, като се излагат подробни
съображения в тази насока.
Моли се за отмяна на атакуваното решение, и
алтернативно – да се отмени наказателното постановление, или да се предупреди
дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание, или да се измени наказателното постановление, с което на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена на дружеството имуществена санкция, като се преквалифицира
същото по чл.185, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗДДС.
Ответникът, в подадени чрез процесуален
представител писмен отговор на касационната жалба и писмено становище, излага
съображения за неоснователност на касационната жалба и претендира обжалваното решение
да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила
решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С проверяваното Решение №140/16.05.2023 г.,
постановено по АНД №311/2023 г., Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното
пред него Наказателно постановление №692954-[рег. номер]/24.02.2023 г.,
издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „Брягово
Трейдинг“ ЕООД, [населено място], за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с прилагането на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
За да постанови решението си, районният съд е
посочил, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на НП, които да водят до отмяната на последното. Съдът е
приел, че по безспорен начин се доказало, че жалбоподателят е осъществил
посоченото в НП нарушение. Приел е също, че извършеното административно
нарушение не може да се третира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Посочил,
че правилно имуществената санкция е била наложена на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, като изложил съображения, че обосновано и законосъобразно същата била
определена в минимален размер.
Настоящата съдебна инстанция намира
постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно
приложение на материалния закон.
Доколкото предметът на
административнонаказателното производство се очертава от фактическите
обстоятелства, които са изложени в АУАН и НП, а нормите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН предвиждат описанието на нарушението и обстоятелствата, при които
същото е било извършено, като съществен реквизит както на АУАН, така и на
Наказателното постановление, настоящият съдебен състав споделя наведените в
касационната жалба възражения за липса на надлежно описание на нарушението.
Не се споделя извода на въззивния съд за липса
на допуснато съществено процесуално нарушени при съставянето на АУАН и
издаването на НП, които да водят до отмяна на последното на това основание.
Въззивният съд правилно е установил, че в АУАН и
НП на практика са описани елементите от две нарушения – едното, че при
извършена контролна покупка на 1 брой хляб на стойност 1,45 лв. и заплатена в
брой, не е издадена фискална касова бележка, а второто – че в обекта има ФУ,
което не функционира, като неиздаването на фискален бон е довело до
неотразяване на приходи. Неправилно обаче съдът е достигнал до извода, че
въпреки непрецизното му описание, в случая се установявало второто описано
административно нарушение, което правилно било квалифицирано по чл.7, ал.2 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Неяснотата на фактическото описание на
нарушението, вменено на дружеството касатор, е залегнала още в съставения АУАН
№[рег. номер] от 09.02.2023 г. Същият е съставен, след като с подробно
мотивирана Резолюция от 24.02.2023 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив е прекратено административнонаказателното производство по
съставения въз основа на извършената на 11.12.2022 г. в търговския обект на
„Брягово Трейдинг“ ЕООД проверка АУАН №[рег. номер] от 09.02.2023 г., като е
преценено, че описаното в този АУАН нарушение е неправилно квалифицирано правно
по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
При съставянето на втория АУАН №[рег. номер] от
09.02.2023 г., въз основа на същата извършена в търговския обект проверка,
актосъставителят е изложил подробно обстоятелства за това, че при извършената в
обекта контролна покупка на 1 брой хляб на стойност 1,45 лв., заплатена в брой
на лицето М. С. И., същият не издал касов бон от намиращото се в обекта ФУ,
което не било в работен режим и нямало осъществена дистанционна връзка с НАП,
не била издадена и ръчна касова бележка, притежаваща съответните реквизити, и
че за извършената контролна покупка следвало да се издаде ФБ №001261, и за установеното,
че в обекта имало регистрирано ФУ, работещо режим ЕКАФП, с посочване на
съответния модел, ИН на ФУ и № на ФП, като от представеното Свидетелство за
регистрация било видно, че същото е въведено в експлоатация и регистрирано в
НАП. В АУАН е цитирано съдържанието на разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. и на чл.7, ал.2 от същата Наредба, и е посочено, че въз
основа на установените факти и обстоятелства е налице „неиздаване на фискална
касова бележка при извършена контролна покупка на хляб и заплащане в брой, без
да има в обекта функциониращо ФУ“, което е прието за нарушение на чл.7, ал.2 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
При идентично възпроизвеждане на фактическите
обстоятелства и в издаденото въз основа на АУАН №[рег. номер] от 09.02.2023 г.
Наказателно постановление, настоящият съдебен състав приема, че не е описано
ясно и недвусмислено административно нарушение, което да се подведе под нормата
на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл.7, ал.1 от Наредбата, лицата по чл.3
са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а в ал.2 е предвидено,
че не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без
функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.
Задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ, е предвидено в чл.3, ал.1 от Наредбата, и неизпълнението му
съставлява отделно и самостоятелно нарушаване на правилата за издаване на
документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, което подлежи на санкциониране по чл.185,
ал.1 от ЗДДС.
Тъй като в разпоредбите на чл.3, ал.2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. и чл.118, ал.1 от ЗДДС не е посочено изрично изискването
фискалното устройство в обекта да е функциониращо, то по начина, по който в
случая изпълнителното деяние е описано в АУАН и НП, не може да се установи ясно
и недвусмислено кое нарушение е вменено на дружеството, стопанисващо търговския
обект.
Неотграничаването на конкретната хипотеза и на
конкретното административно нарушение, вменено на касатора, накърнява правото
му на защита, тъй като същият е поставен в невъзможност да разбере каква е била
волята на наказващия орган, за да организира адекватно защитата си. Освен това
се препятства и съдебната проверка на наказателното постановление, доколкото
съдът е ограничен във възможността да направи преценка за какво нарушение е
наложено наказанието и дали то е законосъобразно.
В случая е допуснато смесване на съставите на
отделни нарушения в един и е наложено едно наказание, с което наказващият орган
е допуснал особено съществено нарушение на санкционната процедура по
индивидуализиране на деянието и очертаването на обективната му страна. Това
нарушение не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и
представлява самостоятелно основание наказателното постановление да бъде
отменено.
При възприемане наличието на описание на две
отделни административни нарушения, въззивният съд следваше да отмени
санкционния акт, тъй като не може да избира кое от двете нарушения е
санкционираното. Предвид санкционния характер на производството, описанието на
нарушението не може да се извлича по тълкувателен път.
Следва да се посочи също, че и самият
актосъставител, свид.М. А., в съдебно заседание смесва тези две отделни
нарушения и заявява в съдебно заседание следното: „Нарушението беше това, че не
се издаде фискален бон. Не ни дадоха никакъв хартиен бон, нито касова бележка
притежаваща реквизитите на фискалния бон.“
Като не е отчел съществените нарушения в
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
наказанието, въззивният съд е потвърдил наказателното постановление при
неправилно приложение на материалния закон, основание за касиране на решението
му по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Обжалваното решение следва да бъде отменено,
като вместо него се отмени изцяло и Наказателното постановление.
При този изход на спора, на основание чл.143,
ал.1 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на касатора претендираните и действително направени разноски за
производство и пред двете инстанции, представляващи заплатеното възнаграждение
за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от дата 27.03.2023 г.
в размер на 450 лева, който не се явява прекомерен.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.второ и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №140 от 16.05.2023 г.,
постановено по АНД №311 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година,
вместо което
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №692954-[рег.
номер]/24.02.2023 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на „Брягово Трейдинг“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление
[населено място], [област], разноски по делото за въззивна и касационна
инстанция общо в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |