ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 525
гр. Враца 14.09.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в закрито заседание на 14.09.2023 г.
/четиринадесети септември, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ чКАН дело № 486 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63в във вр. с чл.63д ал.1 вр. ал.2 от ЗАНН и във вр. чл. 248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Постъпила е ЧАСТНА
ЖАЛБА от К.И.Ц. ***, чрез пълномощник – * М.С. ***, против Определение №
93/12.07.2023г. постановено по АНД № 313/2022г. по описа на РС-Козлодуй, с
което е отхвърлена молбата за изменение на влязлото в сила Решение № 17/
22.02.2023г. в частта за разноските присъдени за адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се излагат съображения, че оспореното
определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с
приложимите правни норми. Твърди се, че разноските при оспорване на НП се
присъждат по реда на АПК, но чл.78 от ГПК намира приложение в административния
процес, съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК. Общите правила на чл.78
от ГПК сочат, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената част,
респективно отхвърлената част от иска. Доколкото с НП е отменено в една
част - отменена глоба в размер на 200
лв.и потвърдено в друга част за глоба в размер на 10 лв., при разноски общо 400
лв. за адвокатско възнаграждение, искането за присъждане на разноски в размер
на 380 лв. се явява основателно. Иска се отмяна на определението и
постановяване на друго с което съдът допълни Решение № 17/22.02.2023г. в частта
за разноските, като се осъди ОД на МВР-Враца да заплати на К.Ц. и сумата от още
180 лв.
Съдът приема за
установено от фактическа страна:
С Решение № 17/22.02.2023г.
по АНД № 313/2022г., по описа на Районен съд – Козлодуй, е потвърдено НП № 22-5735-000024/09.05.2022
г., издадено от Началник РУ АЕЦ Козлодуй към ОД на МВР-Враца, в частта с която на К.И.Ц. за нарушение по чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер
на 10 лв. и е отменено НП в частта за
нарушение по чл.139 ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП с наложена
„глоба“ в размер на 200 лв. Осъдена е ОДМВР-Враца да заплати на К.Ц. разноските
съобразно уважената част на жалбата в размер на 200 лв. /при заплатено
адвокатско възнаграждение общо 400 лв./. В мотивите на решението е посочено, че
по отношение размера на разноските се присъжда половината от възнаграждението,
тъй като жалбоподателят е наказан за две нарушения, като НП се отменя само по
отношение на едното.
Решението в частта за потвърждаване на НП в една част и за отмяна на НП в
друга част, не е обжалвано от страните. За решението жалбоподателят К.Ц. е
уведомен на 23.02.2023г. чрез пълномощника.
С Молба от 02.03.2023г.,
в срока за обжалване на решението, пълномощникът
на жалбоподателя – * М.С. *** е поискал
допълване на решението в частта за разноските с още 180 лв., мотивирайки се
съобразно уважената част от оспорването. Изискано е становище от ответника, съгласно чл.248 ал.2 от ГПК, но не е постъпило е такова становище.
С Определение № 93/12.07.2022г. по АНД №
313/2022г. по описа на РС-Козлодуй, е отхвърлена молбата за изменение на
влязлото в сила Решение № 17/22.02.2023г. в частта за разноските присъдени за
адвокатско възнаграждение. Прието е, че съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, настоящ молител, че разноските следва да бъдат присъдени и
изчислени по реда на чл.78 ал.1 от ГПК съобразно уважената част, като чл.63д от ЗАНН се явява специален по отношение на уредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, поради
което не се прилага в административно-наказателния процес.
За това Определение
на РС молителя e уведомен на 17.07.2023г. Постъпилата частна жалба с вх. №
5870/20.07.2023г. при РС, от К.Ц., е подадена в срок и се явява процесуално
ДОПУСТИМА. Допълнително, след указание на съда, е представено и Пълномощно.
Ответника по частната
жалба Началник РУ АЕЦ-Козлодуй е изразил становище по нея, с писмо изх. №
573500-1278/26.07.2023г., като прави възражение за прекомерност на
възнаграждението.
Разгледана по
същество частната жалба се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
За да постанови оспореното
Определение, РС-Козлодуй е приел, че молбата за изменение на решението в частта
за разноските е допустима, но неоснователна. Приел е, че разноските не следва
да бъдат присъдени и изчислени по реда на чл.78 ал.1 от ГПК съобразно уважената
част, като чл.63д от ЗАНН се явява специален по отношение на уредбата на чл.78
ал.1 от ГПК, поради което не се прилага в административно-наказателния процес.
С оспореното пред РС – Козлодуй НП са наложени две административни
наказания – глоба в размер на 10 лв. и глоба в размер на 200 лв., за извършени
две административни нарушения по ЗДвП. Не се спори, че оспорващия е заплатил на
пълномощника за адвокатско възнаграждение общо сумата от 400 лв., като хонорар
за цялото дело. Съгласно обаче разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – ако
административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се
определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба. Пред
РС изрично в жалбата против НП е посочено, че се иска отмяна изцяло на НП. Не е
посочено хонорара от 400 лв. за коя от двете глоби се отнася и правилно при
отмяна на едната и потвърждаване на другата глоба, независимо от размера им, РС
е присъдил разноски половината от размера на адвокатското възнаграждение от 400
лв., а именно сумата от 200 лв.
Частната жалба се явява неоснователна и
следва да се отхвърли. Определението на РС-Козлодуй, с което е отхвърлена
молбата за изменение на влязлото в сила Решение № 17/22.02.2023г. в частта за
разноските присъдени за адвокатско възнаграждение, е
правилно.
Пред настоящата инстанция не са претендирани
разноски, поради което съдът не следва да се произнася и възражението за прекомерност
на ответника се явява безпредметно.
Воден от горното и на
основание
чл. 234 ал.1 вр. чл.235 ал.2 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ ЧАСТНА ЖАЛБА от К.И.Ц. ***, против Определение № 93/12.07.2023г.
постановено по АНД № 313/2022г. по
описа на РС-Козлодуй, с което е отхвърлена молбата за изменение на влязлото в
сила Решение № 17/22.02.2023г. в частта за разноските присъдени за адвокатско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.