№ 3432
гр. Варна, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20253110107247 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното
насилие, обн. ДВ бр. 27/2005 г.
Образувано е по молба на С. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.
Б., общ. А., обл. Варна, ул. „К.“ №62, с която е отправено искане за налагане
на мерки за защита срещу домашното насилие извършено от нейната дъщеря –
М. Д. Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Б., общ. А., обл. Варна, ул. „К.“
№62.
В молбата се сочи, че М. Д. Д. е осиновена дъщеря на молителката, като
била осиновена докато била на възраст от няколко дни. Твърди се, че по време
на пубертета ответницата е била изнасилена, като преживяното силно я е
променило. Тя станала агресивна към молителката и започнала да
злоупотребява с алкохол. Ответницата имала три деца, като и трите били
настанени в приемни семейства. През 2024 г. молителката подала пред ВРС
молба за защита, с твърдение, че ответницата е извършила срещу нея актове
на домашно насилие. Въз основа на молбата е било образувано гр.д.
№993/2024 г. по описа на ВРС, като била издадена заповед за защита
№50/02.05.2024 г., с която са били наложени мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1
ЗЗДН ,чл.5 ал.1т.2 и т.3 ЗЗДН, за срок от 12 месеца, считано от влизане в сила
на съдебното решение -28.06.2024 г.
1
Твърди се, че на 02.06.2025 г., след 23.00 ч., М. Д. отишла в дома на
молителката и почукала на прозореца. Въпреки, че била изплашена какво
можело да направи ответницата, молителката я пуснала в дома си. Тогава
молителката видяла, че носът на нейната дъщеря е бил счупен, като тя цялата
била в кръв. Изразява предположение, че ответницата е била пребита от мъжа,
с когото имала интимна връзка. Сочи, че я съжалила, помогнала да спрат
кръвотечението от носа и приготвила легло за да пренощува. На следващия
ден – 03.06.2025 г., след като се събудила, ответницата започнала да крещи и
да обвинява молителката, че тя и мъжът с когото имала връзка /ответницата/
били провалили живота . Молителката сочи, че се опитала да успокои
дъщеря си, като казала, че въпреки всичко което тя причинявала, се
опитвала да помогне. В отговор, ответницата хванала двете ръце на
молителката, в областта над китките, стиснала ги силно и започнала да я бута
и дърпа, като казвала „Ще видиш ти какво ще ти се случи“. Молителката
успяла да се отскубне и сигнализирала за случилото се на тел.112. Когато
полицейските служители пристигнали на място, ответницата заявила, че
срокът на заповедта за защита е бил изтекъл и тя имала право да стои в дома
си. Молителката сочи, че повикала медицински екип за да окаже помощ.
Вечерта на 03.06.2025 г. ответницата останала в дома на майка си, като
през цялото време била спокойна. На следващия ден, рано сутринта,
молителката дошла в гр. Варна за да се освидетелства. По-късно през деня,
когато се прибрала в дома си, ответницата все още била там. Приятелят на М.
Д. пристигнал и тя тръгнала с него.
В молбата се сочи, че молителката изпитва силен страх от ответницата,
тъй като последната, въпреки постановената заповед за защита не спирала да
тормози физически и психически майка си, като я обиждала и проявявала
физическа агресия спрямо нея.
Ответникът не представя отговор на молбата.
В съдебно заседание, молителят, лично и чрез упълномощен
процесуален представител, потвърждава изложените твърдения. Ответникът
се явява лично и заявява, че под влияние на афект е отправила ругатни към
молителката и е счупила вещи. Отрича да е посягала физически на С. Д..
Твърди, че нейното поведение се дължи на домашното насилие, упражнявано
над нея, в продължение на 12 г. от съжителстващия с нея мъж.
2
Варненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Молителката е майка на ответницата - обстоятелство, което не се
оспорва от последната и се потвърждава от събраните по делото
доказателства, в т.ч. изготвени от съда служебни справки за родствени връзки
на страните по делото.
Ответницата не отрича пред съда, че е проявила агресия по отношение
на ответницата, като оправдава поведението си с търпяното от нея самата
домашно насилие. Сочи, че „…в момент на афект наругавам майка си“ и е
възможно да е счупила нещо. Заявява, че не може с подробности да си спомни
случилото се. Отрича упражнено физическо насилие над молителката.
По делото е приобщен препис от решение № 1521/01.05.2024 г. по гр.д.
№993/2024 г. по описа на ВРС, в сила от 28.06.2024 г., с което съдът е
постановил мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо С. Н. Д.
от М. Д. Д., а именно - ответникът да се въздържа от извършване на домашно
насилие над С. Н. Д., като М. Д. е отстранена от съвместно обитаваното със С.
Н. Д. жилище с адрес: с. Б., ул. „К.“ №62, за срок от дванадесет месеца,
считано от влизане в сила на съдебното решение, като на ответника М. Д. Д. е
забранено да доближава С. Н. Д. и обитаваното от нея жилище, находящо се в
с. Б., общ. А., ул. „К.“ №62, на по-малко от 50 метра, за срок от дванадесет
месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение. Съдебното решение
е постановено по молба на молителката С. Д. след упражнено над нея
физическо и психическо насилие, от М. Д. Д..
От приобщеното по делото медицинско удостоверение №596/2025 г.,
издадено от лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна -
Варна“ АД, се установява, че на 04.06.2025 г. е бил извършен преглед на С. Н.
Д., при който са били установени кръвонасядания по горните крайници,
контузии на горните крайници, които са резултат на действието на твърди,
тъпи предмети, като същите, в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Намерено е, че същите биха
могли да бъдат получени по указаните от освидетелстваното лице, време и
начин, а именно – на 03.06.2025 г., около 14.00 ч., дъщерята на молителката я
хванала и я стискала силно за ръцете.
3
При така установените фактически обстоятелства се налагат
следните правни изводи:
Молбата е допустима, като предявена от пострадало лице по чл.8 ЗЗДН,
с интерес от постигане на търсената правна защита срещу низходящ на
молителя. Същата е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, с оглед твърдение за
осъществени актове на психическо и физическо насилие, в законоустановения
тримесечен срок преди датата на подаване на молбата, образувана в
настоящото дело. Декларацията по чл.9, ал.3 вр. чл.13, ал.3 ЗЗДН,
придружаваща молбата, възпроизвеждат фактическите твърдения, заложени в
обстоятелствената част, за упражнено домашно насилие, от страна на
ответника.
Обстоятелствата, които се установиха в хода на производството, следва
да бъдат квалифицирани като такива по чл.2 ЗЗДН. Съгласно тази разпоредба,
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН вр. чл.8, т.1 ЗЗДН,
приложените писмени доказателства и събраните гласни доказателства, съдът
приема, че на посочените дати, в периода по чл.10, ал.1 ЗЗДН, ответникът е
извършил над молителя актове на домашно психическо и физическо насилие.
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита
срещу особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които
се намират в най-близки взаимоотношения помежду си - съпружески,
родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското.
Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че те биват
извършвани най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които да
могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази
причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна
доказателствена сила /чл.13, ал.3 ЗЗДН/. Представената декларация по чл.9
ал.3 ЗННД и събраните по делото писмени, и гласни доказателства, безспорно
4
доказват твърденията на молителя.
Съдът намира, че поведението на ответницата представлява заплаха за
здравето на молителката. Обстоятелството, че ответницата упражнява
психическо насилие над своята майка, който е на възраст от 82 години, сочи,
че тя не само не познава чувството на синовна признателност и семейна
принадлежност, но и очакваната емпатия и грижа, която следва да бъде
проявена към възрастен човек.
Следва да се съобрази, че проява на физическа и/или психическа агресия
не може да бъде оправдана с житейските несгоди на ответницата, а регулиране
на семейните и родствените отношения само според нейните субективни
възприятия, е абсолютно недопустимо.
При тези доводи съдът намира, че на молителката следва да се осигури
защита, както и че мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН за достатъчни да
възпрат ответницата от извършване на следващ акт на домашно насилие.
Страните следва да съобразят, че мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН не е
ограничена със срок, поради което забраната на ответника да извършва актове
на домашно насилие по отношение на молителите е безсрочна. Мерките по
чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН следва да бъдат наложени за срок от осемнадесет
месеца, при приспадане на срока на действие на заповедта за незабавна
защита.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в тежест на ответницата следва да се
възложи дължимата държавна такса по делото в размер на 25 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ НА ЗАЩИТА срещу домашно насилие, упражнено
над С. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Б., общ. А., обл. Варна, ул.
„К.“ №62, от М. Д. Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Б., общ. А., обл.
Варна, ул. „К.“ №62.
ЗАДЪЛЖАВА М. Д. Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Б., общ.
А., обл. Варна, ул. „К.“ №62, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие по отношение на С. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Б.,
5
общ. А., обл. Варна, ул. „К.“ №62, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА М. Д. Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Б., общ.
А., обл. Варна, ул. „К.“ №62, от съвместно обитаваното със С. Н. Д., ЕГН
**********, жилище с адрес: с. Б., общ. А., обл. Варна, ул. „К.“ №62, за срок
от осемнадесет месеца, при приспадане на срока на действие на мерките по
издадената заповед за незабавна защита, на осн. чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на М. Д. Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Б., общ.
А., обл. Варна, ул. „К.“ №62, ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от
100 метра, С. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Б., общ. А., обл.
Варна, ул. „К.“ №62, нейното жилище, места за социални контакти, и отдих,
както и всяко друго място, на което молителката се намира, за срок от
осемнадесет месеца, при приспадане на срока на действие на мерките по
издадената заповед за незабавна защита, на осн. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Д. Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Б.,
общ. А., обл. Варна, ул. „К.“ №62, за последиците от неизпълнението на
заповедта по чл.21, ал.3 ЗЗДН - при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА М. Д. Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Б., общ. А.,
обл. Варна, ул. „К.“ №62, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 25 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД, която да се връчи на двете страни и на
съответното полицейско управление. В заповедта да се укаже, че при
неизпълнението на същата, полицейският орган констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна, в
седмодневен срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението
6
на заповедта.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7