РЕШЕНИЕ №
186
гр. Бургас, 09.02.2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Е.Х., като
разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 4967/2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на Д.Г.Д.,***, с която претендира осъждане
на „Евро Арт Стил-Имоти.БГ” ООД, ЕИК ..., със седалище гр. Б.., да му заплати сума
в общ размер от 14 400 лева, представляваща сбор от 24-те месечни брутни трудови
възнаграждения от по 600 лева, дължими на ищеца за периода 11.11.2014-31.10.2016
год. на основание Трудов договор № 81/07.11.2014 год.; ангажира доказателства.
Главните искове
са уточнени с писмена молба от 12.09.2016 год. и устно от ищеца в проведеното
открито съдебно заседание. В същото заседание ищецът е изменил главните си
искове, като е намалил размерите им до общо 10 785 лева (435 лева за
първата главница и 450 лева за останалите 23); предявил е и акцесорен иск за обезщетение
в размер на законната лихва върху всяка от 24-те главници, който за 21 от тях е
от подаване на исковата молба – 30.08.2016 год., а за последните 3 главници –
от 26-о число на следващия месец, за който се отнасят, до окончателното им
изплащане. Този акцесорен иск е приет за разглеждане на основание чл. 214, ал.
2, ГПК.
Правните
основания на обективно съединените осъдителни исковете са чл. 128 във вр. с чл.
124 и чл. 357, ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът
не изразява становище по предявените искове; не ангажира доказателства.
С писмено
становище от 02.02.2017 год., както и в проведеното по делото открито съдебно
заседание ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение по спора – чл.
239, ГПК.
Съдът, след
запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Ищецът
твърди, че страните са обвързани с трудово правоотношение, възникнало със
сключване на Трудов договор № 81/07.11.2014 год., по силата на който Д.Д. е
назначен на длъжността „работник поддръжка” в предприятието на ответника, при основно
месечно възнаграждение от 340 лева, с дължимост на допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит – 0.6% за всяка година. Разпоредбата
на т. 4 от договора сочи, че забавата на работодателя за изплащане на всяко
възнаграждение настъпва на 26-о число на месеца, следващ този, за който се
отнася главницата. Ищецът сочи, че и до настоящия момент работодателят не му е изплатил
трудовите възнаграждения за периода 11.11.2014-31.10.2016 год., в общ брутен
размер от 10 785 лева.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно
съединени осъдителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът
констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените и неоспорени от
ответника писмени доказателства – трудов договор и справка на НАП (чл. 239, ал.
1, т. 2, ГПК). По отношение размера на главниците съдът основава решението си
както на трудовия договор, установяващ размерите на основното и допълнителното
трудови възнаграждения, така и на процесуалната възможност по чл. 161, ал. 1, ГПК, с оглед неизпълнението от ответника на задължението по чл. 190, ГПК, съгл.
определението на БРС от 09.01.2017 год. Доказателствената тежест за
установяване недължимостта на трудовите възнаграждения по основание и, или
размер се носи от ответника-работодател, който следва да проведе насрещно
доказване. Такова доказване по делото не е проведено, липсват насрещни
твърдения за извършено частично или пълно плащане на процесните главници,
поради което съдът счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на предявените главни и акцесорни искове,
без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.
В изпълнение
разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ,
съдът следва да осъди ответното ООД да плати държавна такса от 431,40 лева върху
уважените искове.
Предвид
факта, че настоящото съдебно решение не подлежи на обжалване по въззивен ред –
чл. 239, ал. 4, ГПК, съдът не следва да допуска предварителното му изпълнение в
частите относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетения за забавеното
им плащане.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Евро
Арт Стил-Имоти. БГ” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. Б..,
кв. Г.., ул. „... на основание чл. 128, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да
заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сума в общ размер от 10 785
(десет хиляди седемстотин осемдесет и пет) лева, представляваща сбор от 24-те месечни
брутни трудови възнаграждения на ищеца, дължими за периода 11.11.2014-31.10.2016
год. на основание Трудов договор № 81/07.11.2014 год., както следва: 435 лева –
главница за периода 11-30.11.2014 год., и 23 главници от по 450 лева за всеки
от месеците от декември 2014 год. до октомври 2016 год. включително, ведно с
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата от общо
9435 лева (сбор от главниците за периода 11.11.2014-31.07.2016 год.), начиная
от подаване на исковата молба – 30.08.2016 год., до окончателното изплащане на посоченото
сборно вземане, а за главницата от 450 лева за м. август 2016 год. – от
26.09.2016 год., за главницата от 450 лева за м. септември 2016 год. – от
26.10.2016 год., и за главницата от 450 лева за м. октомври 2016 год. – от
26.11.2016 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Евро
Арт Стил-Имоти. БГ” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б.., кв.
Г.., ул. „... да заплати на БРС държавна такса в размер от 431,40 (четиристотин
тридесет и един запетая четиридесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване –
чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока
по чл. 240, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.
Вярно с оригинала: ЕХ