Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 28
18.04.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на осемнадесети
март две хиляди
и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното
от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №222 по описа за 2019г. на Бургаски
окръжен съд, II-ро Гражданско отделение,
пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив с ЕИК *********, чрез пълномощника
Кристиян Николаев Николов – юрисконсулт, гр. Пловдив, ул. „Христо
Данов“ №37, против решение № 2700 от 27.12.2018 г. по гр.д.5281/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е прието за установено по отношение на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив 4000, район Централен,
ул. „Христо Данов“ №37, че Г.Д.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата от
731.83 лева (седемстотин тридесет и един лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
едностранна корекция на нейната сметка, за електроснабден
обект, находящ се в град Бургас, ул. „Цар Петър“ №16, по партида с клиентски
номер **********, ИТН: 2628950, след извършена проверка на отчетния период от
29.06.2017 г. до 27.09.2017 г., за което вземане е издадена данъчна фактура №
**********/25.06.2018 г., за 3990 kWh, на стойност 731.83 лева.
С решението е осъдено „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. „Христо
Данов“ №37, да заплати на Г.Д.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, направените по делото разноски, в размер
на 350.00 лева(триста и петдесет лева).
Твърди се, че
решението на БРС е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата
и в нарушение на материалния закон.
Посочва се, че първоинстанционният съд
неправилно е достигнал до извод, че служителите на ЕР ЮГ ЕАД не са оправомощени
от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да
извършват проверки на средствата за търговско измерване, като се твърди, че
такова оправомощаване не е необходимо. Излагат се съображения.
На следващо място се твърди, че не е от
значение авторството на манипулацията, тъй като ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждат обективна
отговорност на потребителя, в случаите, когато средството му за търговско
измерване отчита неправилно електрическата енергия, която той консумира.
Поради гореизложеното се счита, че претендираната сума е основателно начислена от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД.
Оспорва се изводът на районния съд, че
липсва ред, по който да бъде установено нерегламентирано вмешателство в
електромера.
Твърди се, че по делото е безспорно
установено, че е налице валидна облигационна връзка между дружеството и клиента
за доставка за доставка и ползване на ел. енергия, като отношенията между
енергийните предприятия /краен снабдител и оператор на електроразпределителна
мрежа/ и техните клиенти се уреждат от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия и Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД.
Иска се отмяна на решението на
Бургаския районен съд и постановяване на решение, с което
искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендират се направените разноски в първа и въззивна
инстанция.
Прави се възражение против размера на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, в случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в чл.36, ал.2 от ЗА, вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. и редуцирането му до минималния размер, ако съдът намери, че обжалваното
решение е правилно.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна и необоснована.
Твърди се, че по делото не е
констатирано виновно поведение на ищеца, поради което липсва законово основание
за извършване на едностранна корекция на сметка.
Твърди се още, че не е изпълнен
фактическият състав за надлежно определяне на реда за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция на сметката по чл. 98а, ал.2, т.6 от ЗЕ.
Посочва се, че ответното дружество не е
имало възможност да начисли процесната сума на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, извършена
на тази дата. Излагат се подробни съображения.
Твърди се, че не са ангажирани
доказателства относно обстоятелството дали служителите извършили проверката
имат необходимата квалификация като образователен ценз за осъществяване на
проверки, както и относно това, че монтираното СТИ е изправно и е преминало
първоначална и последваща проверка.
Посочва се, че не е спазена
разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6 от ЗЕ, предвиждаща задължителното съдържание
на Общите условия, които задължително трябва да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83,
ал.1, т.6 от ЗЕ, а за да бъде завършена процедурата, даваща право на
дружеството да извърши едностранна корекция на сметка за минал период, е
необходимо кумулативното наличие на двете предпоставки – изменение на
съдържанието на ОУ и одобряване на правилата по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ.
Поради гореизложеното се иска от съда
да потвърди обжалваното решение. Претендират се направените във въззивната
инстанция разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата
Г.Д.А., редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. К. - САК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Производството пред Районен съд Бургас е
образувано по повод искова молба, подадена от Г.Д.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.
Кошничаров – САК, срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, с
която се претендира постановяване на решение, с което съдът да приеме за
установено, че ищцата Г.А. не дължи на ответника „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, сумата от 731,83 лв., начислена на основание
чл. 48, ал.1 и чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ, по фактура №**********/25.06.2018г., за
отчетен период от 29.06.2017г. до 27.09.2017г., за недоставена и непотребена електроенергия през този период на адрес: гр.
Бургас, ул. „Цар Петър“ №16, Претендират се направените съдебно – деловодни
разноски.
Твърди се, че сумата е недължима, тъй
като за ответника не съществува законово основание да коригира едностранно
сметките на потребителите за минал период. Твърди се още, че не е доказано, че
начисленото количество енергия е доставено и реално потребено
от абоната, поради което същият не дължи плащане.
Посочва се, че ПИККЕ противоречат на чл.
82 от ЗЗД, както и на Директива 2006/32/ЕО на ЕП и СЕ от 05.04.2006г.
В случай, че се приеме, че съществува
законово основание за извършване на корекцията, се посочва, че редът за
извършването й не е спазен. Изложени са подробни съображения.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, с който
предявеният иск се оспорва. Твърди се, че съществува законово основание за
начисляване на процесната сума, както и че ЕВН ЕС
няма задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Твърди се, че
в Общите условия на ЕВН ЕС е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите
при извършена корекция. Иска се от съда да отхвърли предявения иск. Претендират
направените съдебно-деловодни разноски.
В подкрепа на твърденията си всяка от
страните е ангажирала доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
изложеното по-горе и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните
обстоятелството, че ищецът е потребител на електроенергия и абонат на ответника
с клиентски № **********, за обект на потребление, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Цар Петър“ №16.
Видно от Писмо с изх.
№7117819/25.06.2018г., на 27.09.2017 г. служители на "Електроразпределение
Юг" ЕАД са извършили проверка на измервателно средство с измервателна
точка /ИТН/ 2628950, при която е констатирано, че електромерът е манипулиран и не
отчита консумираната електрическа енергия. Тези действия са обективирани
в констативен протокол № 386742/27.09.2017 г. от служителите на ЕВН ЕР, които
са извършили проверката.
Видно от констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, при
проверката се констатирало, че електромерът не може да бъде измерен. Демонтиран
е за служебна експертиза по данни на СДО /система за дистанционно отчитане/.
Като доказателство по делото е представен Констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване № 159/
08.02.2018 г., съгласно който
при извършената в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – София, метрологична експертиза
на сваления от имота на
ищеца електромер е било установено осъществяване
на достъп до вътрешността на електромера. В протокола е посочено, че няма
индикация за отворен капак на клемен блок, изваден е
куплунгът на датчика за регистриране на отворен капак на клемния
блок, залепена е пластината на датчика за регистриране отваряне на основния
капак на електромера, във вътрешността му към електрическата схема допълнително
е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на
електромера. Посочено е още, че има изменение на електрическата схема, което не
съответства на одобрения тип.
В съдебно заседание, проведено пред БРС,
е разпитан свидетелят И.Д.Г., един от служителите,
извършили проверката. От показанията му се установява, че при проверката,
извършена в присъствие на абоната Г.А., не са могли
да открият грешка, поради което демонтирали електромера, поставили го в
безшевна торба за предаване за експертиза, монтирали нов електромер.
Електромерът се намирал в партерното помещение, таблото било гитенаксово, необезопасено и
незаключено, и било собственост на клиентите. Свидетелят посочва, че причината
да демонтират електромера е подаден сигнал от Пловдив, тъй като при
дистанционното отчитане забелязали, че има проблем в електромера.
Пред първата инстанция е извършена и
приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която констативният протокол на
БИМ, отразява техническото състояние на СТИ, което е резултат на външно
въздействие върху електромера. Констатираните нерегламентирани технически
промени на електромера водят до частично измерване или неизмерване на
електрическата електроенергия, т.е. до несъответствие на електромера със
сертифицирания тип измервателно средство. Корекцията е изчислена правилно и точно, съгласно методиката за
изчисляване на неотчетеното количество електроенергия така, както е заложена в
чл. 48, ал.1, т.1, б. „б“ от ПИКЕЕ. Неизмереното количество електрическа
енергия е остойностено правилно, съгласно чл. 51,
ал.1 от ПИКЕЕ. Според вещото лице времевият период, през който е извършено
нерегламентирано външно въздействие върху електромера – монтирани са допълнителни
електронни елементи в електрическата схема, е между 10:00 и 11:00 часа на
08.02.2017г. Електромерът е статичен, еднофазен, двутарифен,
марка „ADD” тип NPTI.1.5-3, попада в група с пореден номер 25 на Заповед
№А-333/29.04.2014г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор за определяне на периодичността на последващите проверки на
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол – Електромери
еднофазни със срок на последваща проверка 6 години, като в настоящия случай
последващата проверка е през 2022г. Според вещото лице в случая са спазени
сроковете за последваща проверка на процесния
електромер по Заповед №А-333/29.04.2014г. на председателя на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор от 29.04.2014г.
С оглед горните констатации, от страна
на ЕВН е издадена фактура № **********/25.06.2018г. за сумата от 731.83 лв.,
дължима вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за периода 29.06.2017г. – 27.09.2017г. /90
дни/.
При така установените факти,
първоинстанционният съд е приел, че проверката е неосъществен юридически факт,
тъй като по делото липсват данни, служителите на ЕВН, извършили проверката да
са оправомощени за това. Приел е също, че ответникът не е провел необходимото
доказване за съществуване на вземането му от корекция на сметката на ищцата. В
тази връзка, съдът е намерил, че по делото не е доказано виновно неправомерно
поведение на абоната и че именно той е манипулирал електромера, при положение,
че таблото, в което се намира процесният електромер е
незаключено и със свободен достъп, поради което неоснователно се претендира в
тежест на клиента да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно
въздействие върху електромера. Районният съд е приел още, че с оглед
твърдението на ответника, че претендира сумите по коригиращата сметка от ищеца
на основание ПИКЕЕ, той не разполага с такава възможност, тъй като към момента
на съставяне на констативния протокол, разпоредбите на ПИКЕЕ, на които се
позовава ответното дружество са били отменени, поради което е уважил предявения
иск по чл. 124, ал.1, от ГПК като основателен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Спорът по делото е за
законосъобразността на едностранно извършената от ЕВН корекция на сметката на
ищеца за потребена електроенергия за периода
29.06.2017г. – 27.09.2017г., а оттам и за дължимостта
на процесната сума, начислена от ответника на
основание тази корекция.
Настоящият състав не споделя изводите на
първата инстанция, че проверката е неосъществил се юридически факт, поради
липсата на данни за оправомощаване на служителите на ЕВН ЕР ЮГ за извършването
й. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираното производство по ЗИ е
неприложимо в настоящия случай, тъй като корекционната
процедура се извършва по реда на ПИКЕЕ и Общите условия на ответното дружество,
а в тях не е предвидено подобно изискване за оправомощаване.
Въпреки гореизложеното, настоящият
състав споделя окончателните правни изводи на първата инстанция за
основателност на исковата претенция, макар и по различни съображения.
Действително, с изменението на Закона за
енергетиката с ДВ-бр.54/2012 г. е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но това му правомощие е
поставено под условия – само ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2,
т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Така законодателят е
вменил изрично в задължение на енергодружеството да
разпише посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия
със съдържание, съответно на новата законова уредба, както и задължение в
общите условия да е предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция на сметка по реда на правилата по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Само при едновременното наличие на тези предпоставки е завършена процедурата,
създаваща право на продавача на електрическа енергия да извършва едностранно
корекция на сметки за минал период. В този смисъл е и съдебната практика на
ВКС, постановена по чл. 290 ГПК след изменението на ЗЕ – Решение № 111/17.07.15
г. по т.д.№ 1650/14 г., I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014
г., II т.о., Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г., I т.о.
При така очертаната правна уредба, въззивният съд намира, че в случая по делото не е доказано
едновременното наличие на изискуемите от закона предпоставки, даващи правото на
въззивника да извършва корекция на сметката на въззиваемия-краен клиент, независимо от обстоятелството, че
към момента на начисляването на спорното задължение е била налице
регламентирана за това процедура в Закона за енергетиката.
По делото не е установено към момента на
корекцията да е било реализирано първото предвидено в закона условие – да е
налице изменение на съдържанието на общите условия на ответното дружество и
привеждането им в съответствие с нормативната уредба, съгласно изричното
изискване на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. Действащите към момента на начислението и
понастоящем Общи условия на ЕВН ЕС и на ЕВН ЕР са одобрени от ДКЕВР през 2008
г., т.е. преди изменението на Закона за енергетиката, като ответникът не
доказал да е привел съдържанието им в съответствие със закона. В същите не се съдържа
изрично регламентиране на реда, по който следва да бъде уведомен клиента за
извършването на едностранна корекция на сметката съгласно правилата по чл. 83,
ал.1, т.6 ЗЕ, налице е само разписано задължение за уведомяване, но не и реда
за това, поради което ОУ на ответното дружество не отговарят на законовото
изискване на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ.
Във връзка с горното, въззивната
инстанция намира, че е налице неизпълнение на законоустановените изисквания от
страна на енергийния доставчик, тъй като общите условия на дружество не
съответстват на законовите изисквания. Липсва изрично посочване в общите
условия на реда и начина, по който клиентът следва да бъде уведомен за
извършването на корекция на сметката му, както и за книжата, които следва да му
бъдат представени. Не са посочени и евентуалните неблагоприятни последици от
неизпълнението на задължението потребителят да заплати претендираните
суми за корекция на сметка. Не се съдържа и изрична регламентация относно
възможността потребителят да въведе възражения, с които да оспори реда за
провеждането на корекционната процедура пред
енергийния доставчик.
Ето защо, БОС намира, че не е осъществен
фактическия състав за едностранна корекция на сметката на ищеца, поради което
изложените в тази насока възражения на въззивника са
неоснователни.
С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че макар и законовите разпоредби да
оправомощават ответното дружество да коригира сметките за електрическа енергия
за минал период, в случая законовите изисквания не са спазени и едностранната
корекция на сметката на ищеца е неоснователно извършена, поради което претендираната от въззивника сума
от 731,83 лв. е недължима от страна на потребителя. Това води до извода за
основателност на иска по чл. 124, ал.1, от ГПК, който следва да се уважи. Ето
защо, като е стигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и направените
от двете страни искания за разноски, на въззивника
такива не му се следват, предвид неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна има право на разноски, направила е
искане в този смисъл своевременно, поради което такива й се дължат. Представен
е списък на разноските, от който е видно, че същите са в размер на 300 лв. –
адвокатски хонорар. Представени са доказателства за плащане. В този смисъл,
направеното във въззивната жалба възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност
на претендираното от въззиваемата
страна адв.възнаграждение е неоснователно, тъй като
последното е в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ №1/2004г.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2700/27.12.2018г.,
постановено по гр.д.№ 5281/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Г.Д.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300
/триста/ лв., представляваща съдебно-деловодни разноски - адвокатско
възнаграждение по в.гр.д.№ 222/2019г. по описа на БОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.