Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
Гр.П., 15.10.2019г.
Поповски районен съд, в
публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнанадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 100 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „В Д” ЕООД гр.Р. твърди в исковата си молба, че
ответникът е потребител на ВиК услуги, с
абонатен №*******, за имот в гр.П.***, от 05.04.2012г., когато била подадена
молба за промяна на партида. Ответникът
като потребител дължал заплащане на
изразходената и отчетена по водомерите
му питейна вода, такси канал за посочения имот. Твърди се, че същия не бил
заплатил сумите по 9 бр. фактури,
издадени в периода 31.10.2017г. –
31.07.2018г., за отчетния период 18.09.2017г. –08.07.2018г., на
обща стойност 225.50лв., както и
лихва за забава в размер на 11.17лв., за периода 30.11.2017г. –
15.08.2018г.
Въпреки отправеното писмено уведомление за
плащане на дължимата сума, до настоящия момент ответникът не бил я
заплатил.Поради което ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № 993/2018г. по описа на
Районен съд- П., по което била издадена заповед за изпълнение.
След връчване на заповедта за изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
Предвид това ищеца претендира да се признае за
установено, че ответника му дължи сумата 225.50лв., представляваща неизпълнение на задължение за заплащане
на консумирана вода по предоставени ВиК услуги на
потребителя Р.Й.Д., с абонатен
№******, за имот в гр.П.***, по 9 бр. фактури, издадени в периода 31.10.2017г. – 31.07.2018г., за отчетния
период 18.09.2017г. –08.07.2018г., на обща стойност 225.50лв., както и лихва за забава в размер на 11.17лв.,
за периода 30.11.2017г. – 15.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2018г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 993/2018г. на ПпРС. Претендира и за направените разноски по делото.
В с.з. иска се поддържа от упълномощен представител-адв.Д.Г.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен представител на ответника Р.Й.Д.-адв.С.С. от ТАК, в който изразява
становище за допустимост на предявения иск, предвид приложените по делото писмени доказателства.
Счита, че е необходимо да бъде приложено
копие на протоколите или на отразените в
служебния карнет на дружеството ищец данни за отчетената консумация на потребената вода за аб.№******.
Заявява, че по основателност на иска ще вземе становище в с.з.
Редовно призован за с.з. се явява назначения особен
представител на ответника, който
поддържа депозирания отговор.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че ответника Р.Й.Д. потребител на ВиК услуги, предоставени от ищеца на адрес в гр.П.***. Няма спор, че ответникът има открита партида при ищеца, абонатен №******, на посочения по горе адрес. Тези обстоятелства се установява и от
приложеното на л.9 по делото заявление-декларация, за смяна на партидата, подписана от ответника, както и от приложения нот.акт за собственост и удостоверение за наследници.
От приложения
по делото протокол от 22.08.2017г. се установява,
че в имота, поради теч от
гривна е монтиран нов водомер, пломбиран с кат.№*******
Не се спори, а и от
представеното копие от страница на хартиен карнет за отчитане на показанията на
потребени услуги на потребител и заверено копие от извлечение –справка от
електронен карнет за отчетен период на ползване на ВиК
услуги за периода 01.11.2017г. до 31.07.2018 г. на абонат: ****** – Р.Й.Д., с
адрес *** , се установява, че за периода
от 18.09.2017г. –08.07.2018г. от този аб.номер,
на посочения адрес е отчетено потребление на вода, за което ищцовото дружество
издало следните фактури:
фактура № ./30.11.2018г., фактура №./29.06.2018г., фактура №./31.05.2018г.,
фактура №./30.04.2018г., фактура № ./30.03.2018г., фактура №./28.02.2018г.,
фактура №./30.01.2018г., фактура №./28.12.2017г и фактура №./31.10.2017г.
От изготвената
справка се установява, че до този имот са доставени 79.964 куб.м. вода,
на стойност 225.50лв., които не са платени от ответника.
Предвид това, че не настъпило плащане по тези
фактури, ищецът подал заявление в ПпРС по реда на
чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано и ч.гр.д. №993/2018г. по
описа на ПпРС.
От приложеното ч.гр.д. №993/2018г. по описа на ПпРС
се установява, че срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение №908/05.11.2018г. за сумата 225.50лв., представляваща неизпълнение
на задължение за заплащане на консумирана вода по предоставени ВиК услуги на потребителя Р.Й.Д., с абонатен №******, за имот в гр.П.***, по 9 бр.
фактури, издадени в периода 31.10.2017г.
– 31.07.2018г., за отчетния период 18.09.2017г. –08.07.2018г., както
и лихва за забава в размер на 11.17лв.,
за периода 30.11.2017г. – 15.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2018г. до
изплащане на вземането. След връчване на
заповедта за изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен
срок за предявяване на настоящия иск.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Тъй като производството е по реда чл. 415 ГПК взискателя
следва да докаже своето вземане както по основание, така и по размер, а именно,
че е предоставил на ответника за визираният период В и К услуги, които не са заплатени, а ответника като длъжник следва
да докаже че е заплатил ползваните от
него В и К услуги.
В конкретния
случай между страните не съществува спор, че през търсения период от време
същите са били обвързани от облигационно отношение, по силата на което ищецът
се е задължил да предоставя на ответника услугите по водоснабдяване и
канализация в качеството му на потребител на услугите по смисъла на чл.3, ал.1,
т.1 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, а
последният – да заплаща тяхната стойност. Според чл.8 от цитираната наредба за
наличието на валидно облигационно отношение между страните е достатъчно
публикуването на общи условия, предложени от оператора. По делото са приложени
въпросните общи условия, които преповтарят посочената от съда Наредба. Влизането
им в сила не е обусловено от писменото приемане
на потребителите.
Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните
и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; 2.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Редът, начинът и
формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на
питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на
плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30-40 от същата наредба.
Потребителите физическите
лица се идентифицират по посочените в чл. 59, ал.1, т.2 от ОУ от 2014г. данни-
ЕГН, постоянен адрес, адрес на
имота, телефон и др.идентификационни данни се извършва
съгласно изисквания на ЗЗЛД, ако
потребителя доброволно е подписал декларация за
предоставянето им. ВиК операторът открива партида с
потребителски номер на потребителите при подаване на заявление по образец. Съгласно чл. 33
от ОУ ВиК оператора издава ежемесечни фактури при
наличие консумация и/или служебно
начисляване на количества. Потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях за ВиК
услуги в 30- дневен срок след датата на
фактуриране, като възражения срещу определената дължима сума за използване ВиК услуги се правят писмено пред оператора в 30-дневния
срок за плащане на фактурата (чл.34, ал.1 от ОУ).
Няма спор , а и от доказателствата по делото се установява, че
ответникът е собственик на водоснабден имот, следователно същият е потребител
на услугите по смисъла на общите условия. От приложеното заявление-декларация
по безспорен начин се установява, че на
същия е открита партида.
След преценка на конкретните
договорености между страните, съдът
приема, че до този имот реално е доставяна и потребена
вода, за процесния период. Този извод на съда се
налага от приложените по делото доказателства. Конкретните количества на потребената питейна и на отведената вода се определят въз
основа показанията на индивидуален водомер, който потребителят следва да
постави в имота си. Тези показания следва да бъдат отчитани месечно от
представител на оператора и остойностявани според действащите за момента цени
на същия. Отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя
или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. Няма доказателства, за това
водомера на ответника да е бил стар или нефункциониращ. Напротив от
приложения по делото протокол от 22.08.2017г. се установява, че монтирания в
имота водомер е нов, и е в състояние да
отчита потребените количества вода. А това че са
отчетени определени количества вода в процесния
период се установява от отчетната книга, която не е оспорена от ответника. В
тази отчетна книга за посочения период има отчетени показания на водомера на
ответника, и същите са подписани от него, или негов представител, който е удостоверил, и се е съгласил с тези данни.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че ищецът е предоставял на
ответника, услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на
канална вода за собствения му обект, и същия ги е
получавал,т.е. реално ги е ползвал, за процесния исков период. Налице е пълно съвпадане на стойностите по издадените фактури с отразените в
индивидуалния карнет за лицето количества услуги. Същевременно от страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест за това,
не се ангажираха доказателства да са извършени плащания по фактурите за потребена питейна
вода, приложени към исковата молба.
От изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено
по делото, предвид наличието на валидно
облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника през процесния период, по силата на което „ В Д” ЕООД гр.Р. е извършило услуги по доставка на питейна вода, като за ответника е възникнало задължението
да заплати цената на същите. Когато длъжникът
не изпълни точно своето задължение, тогава възникват правните последици от
неизпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.79
ал.1 ЗЗД в случай, че длъжника не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава, или да иска
обезщетение за неизпълнение. Следователно уважаването на иска за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване
на правомерен юридически акт, от който възниква задължението; пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника - длъжник; реалното
изпълнение да е възможно. По делото е установено, че е възникнало едно парично
задължение в тежест на ответника, чието реално изпълнение е възможно, и е в
интерес на кредитора - ищец. В конкретният случай съдът
счита, че предвид неизпълнението на длъжника в лицето на ответника по делото, то вземането на кредитора
консумирана и незаплатена вода по 9 бр. фактури, издадени в периода 31.10.2017г. –
31.07.2018г., за отчетния период 18.09.2017г. –08.07.2018г., в размер на 225.50лв., е изцяло
доказано по основание и размер.
По основание и размер е доказано и
вземането за лихва за забава за периода
30.11.2017г. – 15.08.2018г., в размер на 11.17лв., доколкото изрично в чл.44 от ОУ на ищцовото дружество е предвидено, че при неизпълнение в срок
на задължението за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи и
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. С оглед на установеното по горе от съда и
основателността на главното вземане, то
основателно се явява и акцесорното такова за
лихва за забава.
Предвид изложеното съдът
следва да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на
кредитора, сумата 225.50лв.,
представляваща неизпълнение на задължение за заплащане на консумирана
вода по предоставени ВиК услуги на абонатен №******,
за имот в гр.П.***, по 9 бр. фактури, издадени в периода 31.10.2017г. – 31.07.2018г., за отчетния
период 18.09.2017г. –08.07.2018г., както и лихва за забава в размер на 11.17лв.,
за периода 30.11.2017г. – 15.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2018г. до
изплащане на вземането, за които има издадена заповед за изпълнение №908/05.11.2018г. по ч.гр.д. №993/2018г. по описа на ПпРС.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцата сумата от 25.00лв., представляващи разноски по ч.гр.д. № 993/2018г.,
както и сумата от 225.00лв., представляващи разноски в настоящото производство,
от които 25.00лв. за заплатена д.т. и 200.00лв.
за заплатено от ищцовата страна възнаграждение за
особен представител на ответника.
Въз
основа на изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Й.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „В.-Д.”
ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”С представлявано от С Р И СУМАТА
225.50лв. (двеста двадесет и пет лева и 50ст.), представляваща главница
представляваща неизпълнение на задължение за
заплащане на консумирана вода по предоставени ВиК
услуги на абонатен №******, за имот в гр.П.***, за отчетния период 18.09.2017г.
–08.07.2018г., по 9 бр. фактури, издадени в периода 31.10.2017г. – 31.07.2018г., както и СУМАТА
11.17лв.(единадесет лева и 17ст.) представляваща лихва за периода 30.11.2017г.
– 15.08.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които има издадена заповед за изпълнение №908/05.11.2018г. по ч.гр.д.
№993/2018г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА Р.Й.Д., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „В-Д” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на
управление гр.Р., ул.”С”№ представлявано
от С Р И СУМАТА 25.00 лв. (двадесет и пет лева и 00 ст.) – разноски по
ч.гр.д. №993/2018г.,
както и СУМАТА 225.00лв. (двеста двадесет и пет лева и 00 ст.), представляваща разноски по настоящото дело, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: