№ 20052
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110101154 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 233 ГПК.
С молба от 09.05.2024 г. ищецът „Софийска вода“ АД, чрез изпълнителния директор
В Т, заявява, че задълженията, предмет на делото, са били заплатени изцяло на 26.04.2024 г.,
поради което се отказва от предявения иск и моли производството по делото да бъде
прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже от исковата си
молба във всяко положение на делото. Предвид гореизложеното и при наличието на
предпоставките на чл. 233 ГПК, съдът намира, че производството по делото следва да бъде
прекратено.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
При прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска,
ответникът има право на разноски, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 4 ГПК. В случаите на отказ от иска, обаче, което процесуално действие е предприето
от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника,
обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е
ответникът. Тоест, когато отказът от иска е породен от факти, настъпили след предявяването
на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще
следва да се понесе от ответника, т. е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако
ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. Противното
разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал
причина за предявяване на иска (в този смисъл е константната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 843 от 17.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г.
о., ГК, Определение № 626 от 20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 60417 от 17.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1853/2021 г., II т. о., ТК и др.).
В случая, причината, поради която ищецът е направил отказ от иска е извършено в
1
хода на процеса плащане, а при паричните задължения се счита, че длъжникът с
поведението си е станал причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата
сума. Именно бездействието на ответника е породило правен интерес у ищеца да предяви
иска и да потърси вземанията си по предвидения в закона ред. Заплатената изцяло в хода на
процеса главница, претендирана за период до 24.08.2021 г., в който ответникът е бил
собственик на процесния имот, е била дължима още преди образуване на делото. Това
обстоятелство води до извод, че причина за предявяването на исковете е поведението
именно ответника по делото и на това основание отговорността за разноските следва да се
понесе именно от него. С молбата от 09.05.2024 г. ищецът е посочил, че задълженията,
предмет на делото, са били заплатени изцяло, поради което разноски не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр.д. № 1154/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2