№ 400 / 21.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
21.06.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание н. двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр.д. № 2446 по описа з. 2018 година, з. да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „А. з. к. н. п. з.” ООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес н. управление: гр. София , бул. "Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р. Г. А. твърди в исковата си молба, че подал заявление по чл. 410 от ГПК з. издаване н. заповед з. изпълнение и срещу последната било постъпило възражение от длъжника, в резултат, н. което з. ищеца е налице правен интерес от предявяване н. настоящия иск. Заявява, че обстоятелството, въз основа н. което е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК е подписан договор з. паричен заем № xxxx от 13.04.2017 година между ,,И. А. М.” АД като Заемодател и И.М.П. като Заемател, сключен при спазване н. разпоредбите н. Закона з. потребителския кредит. С подписването н. договора з. паричен заем, Заемателят е удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Твърди също така, че основанието, н. което Заявлението и настоящата искова молба се подават е сключен Рамков договор з. прехвърляне н. парични з. (цесия) от 30.01.2017г. н. основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.04.2018 г. между ,,И. А. М.“ АД, ЕИК xxxx и „А. з. к. н. п. з.“ ЕООД, ЕИК xxxx , по силата, н. който вземането е прехвърлено в полза н. „А. з. к. н. п. з.” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор з. заем, Заемодателят се е задължил да отпусне н. Заемополучателя паричен заем в общ размер н. 600,00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване н. процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Заемополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията н. сключения договор, като заплати сума в размер н. 681.36 лв., ведно с договорната лихва н. 8 седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер н. 138.06 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
Поддържа, че по договора з. паричен заем, И.М.П. е извършвала плащания в общ размер н. 547.50 лв. и към настоящия момент дължимата главница е в размер н. 317.23 лв.
З. ползването н. предоставената заемна сума по сключения Договор з. паричен заем от 13.04.2017 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер н. 23.45 лв. з. периода от 16.05.2017 г. - датата н. първата вноска до 12.12.2017 г. - датата н. настъпване н. падежа н. договора. Поддържа също, че в сключения между страните договор, ответникьт се е задължил в 3-дневен срок от усвояване н. сумата да предостави н. Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай н. неизпълнение н. задължението з. предоставяне н. обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата н. сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер н. 196.34 лв.
Ищецът твърди, че разпоредбите н. договора предвиждат, че съгласно Тарифа н. ,,И. А. М.“ АД, при забава н. плащане н. погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи з. събиране, представляващи такси и разноски з. напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения н. адрес в размер н. по 9 лв. з. н. всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. Поддържа, че в настоящия случай И.М.П. дължи разходи и такса з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение в размер 36.00, като следва да се има предвид, че разходите и таксите з. извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер н. неустойка.
Заявява, че ответникът е следвало да изплати целия заем н. 12.12.2017г. – последната падежна дата, като от тогава до подаването н. заявлението з. издаване н. заповед з. изпълнение и изпълнителен лист, както и н. настоящата искова молба, сроковете по всички падежи н. тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер н. 18,94 лв. от 13.12.2017г. - датата н. последната погасителна вноска н. паричния заем до датата н. подаване н. заявлението - 16.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението до окончателното изплащане н. дължимите суми.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае з. установено, че „А. з. к. н. п. з.” ООД има следните вземания срещу И.М.П.: 317,23 лв. - главница; 23,45 лв. - договорна лихва з. периода 16.05.2017 г. до 12.12.2017 г.; 196,34 лв. - неустойка з. неизпълнение н. договорно задължение; 36,00 лв. - разходи и такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение; лихва з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер н. 18,94 лв. от 13.12.2017г. - датата н. последната погасителна вноска н. паричния заем до датата н. подаване н. заявлението - 16.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане н. дължимите суми, както и да му бъдат присъдени разноските в заповедното и настоящото производство. С допълнителна молба вх.№ 17795 от 01.11.2018г. оттегля н. основание чл.232 ГПК предявените искови претенции з. сумата от 36.00 лева разходи и такси з. извънсъдебно събиране н. вземането и сумата от 18.94 лева законна лихва з. забава. С определението по чл.140 ГПК от 17.01.2019г. н. основание чл.232 ГПК е прекратено производството в частите, в които са оттеглени посочените по-горе искови претенции.
Ответникът И.М.П. xxx срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представя писмен отговор и взема становище по предявения иск. Поддържа, че не оспорва дължимата главница, но оспорва изцяло предявените искове з. договорни лихви , неустойки, разходи и такси, както и лихва з. забава, поради което моли да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди, че обективно съединените искове са незаконосъобразни, в противоречие с добрите нрави, нарушаването н. които представлява основание з. нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД. Оспорва уведомяването з. извършената цесия, като твърди, че не е надлежно връчено.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение н. вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите н. страните по свое убеждение и при условията н. чл.235 ГПК, приема з. установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление з. издаване н. заповед з. изпълнение н. парично задължение по реда н. чл.410 от ГПК срещу И.М.П., срещу която заповед длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК, в резултат, н. което з. ищеца е налице правен интерес от предявяване н. настоящия иск.
Обстоятелството, въз основа н. което е издадена заповед з. изпълнение е подписан договор з. паричен заем № xxxx от 13.04.2017 година между ,,И. А. М.” АД като Заемодател и И.М.П. като Заемател.
Основанието, н. което Заявлението и настоящата искова молба са подадени е сключен Рамков договор з. прехвърляне н. парични з. (цесия) от 30.01.2017 година и Приложение № 1 към него от 01.04.2018г. между ,,И. А. М.“ АД, ЕИК xxxx и „А. з. к. н. п. з.“ ЕООД, ЕИК xxxx , по силата, н. който вземането е прехвърлено в полза н. „А. з. к. н. п. з.” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор з. заем, Заемодателят се е задължил да отпусне н. Заемополучателя паричен заем в общ размер н. 600,00 лева. Ответникът се е задължил да ползва и върне заемната сума н. 8 седмични/месечни вноски. Посочени са конкретни дати н. плащане н. всяка от погасителните вноски. Не е спорно между страните, че ответникът е извършвал плащания в общ размер н. 547,50 лева и към настоящия момент дължимата главница е в размер н. 317,23 лв.
От заключението н. вещото лице Л.З.Ц. се установява, че неплатените от ответника суми са в размер н. 317,23 лева – главница, 23,45 лева – договорна лихва и 196,34 лева – неустойка.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението н. вещото лице по допуснатата и назначена съдебна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните.
По делото е безспорно установено, че н. 13.04.2017 година между ,,И. А. М.“ АД – град София и ответника И.М.П. е възникнало договорно правоотношение, по което всяка една от страните дължи изпълнение. Безспорно е също така, че заемната сума от 600 лева е получена от ответника с подписването н. договора з. заем. Установено е също, че по силата н. договор з. цесия ,,И. А. М.“ АД, ЕИК xxxx е прехвърлило н. „А. з. к. н. п. з.“ ЕООД вземането изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. От заключението н. вещото лице Л.З.Ц. се установява, че ответникът е изплатил сумата от общо 538,50 лева. Видно е от заключението н. вещото лице, че останалата част от главницата е в размер н. 317.23 лева и същата няма данни да е изплатена. В тежест н. ответника е да установи, че е изпълнил задължението си да върне получената сума в уговорения в договора з. заем срок, но такива доказателства по делото не са представени. Кредитът е с настъпил падеж. От тук следва, че ответникът дължи връщане н. останалата част от кредита в размер н. главницата от 317.23 лева.
По отношение н. останалите претенции н. ищеца, съдът намира същите з. неоснователни.
Видно от сключения между ,,И. А. М.“ АД – град София и ответника И.М.П. договор в същия са посочени конкретни падежи с последно плащане н. 12.12.2017 година. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35,00 % и годишен процент н. разходите – 40,75 %. С клаузата н. чл.4 от договора кредитополучателят се е задължил в три дневен срок от сключване н. договора да предостави обезпечение н. задължението, а именно – две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря н. изрично посочени изисквания или да предостави банкова гаранция със срок н. валидност 30 дни след крайния срок з. плащане н. задължението по договора. В чл.4 ал.2 от договора е предвидено, че при не представяне н. това обезпечение н. кредитополучателя се начислява неустойка в размер н. 394,16 лева, която се заплаща н. равни месечни вноски, всяка в размер н. 49,27 лева, дължими н. падежната дата н. погасителните вноски по договора.
Така уговорената клауза з. неустойка е неравноправна, като противоречаща н. изискването з. добросъвестност и води до значително не равновесие между правата и задълженията н. доставчика и потребителя. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение з. вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер.Със задължителната практика в ТРОСТК № 1/09г., с т.3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките з. нищожност н. клаузата з. неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа з. справедливост в гражданските и търговските правоотношения.Преценката з. нищожност н. неустойката, поради накърняване н. добрите нрави следва да се прави з. всеки отделен случай към момента н. сключване н. договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естеството им н. парични или не парични и размерът н. задълженията, н. които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид н. уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Доколкото в случая размерът н. неустойката е повече от половината от заетата сума, тя се явява прекомерна и противоречи н. обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение н. договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване н. кредита. Посоченият в размер н. разходите по кредита з. потребителя като ГПР от 40,75 % нараства допълнително с размера н. неустойката по договора. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавка към възнаградителната лихва н. търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена н. услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата н. заемодателя. От една страна неустойката е включена като падежно вземане – обезщетение н. кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер – повече от половината от предоставената по кредита сума. По този начин се заобикаля ограничението в чл.19 ал.4 ЗПК при определяне н. ГПР, както и императивното правило н. чл.33 ал.1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава н. потребителя кредиторът има право само н. лихва върху неплатената в срок сума з. времето н. забавата. Според ал.2 н. чл.33 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението з. забава не може да надвишава законната лихва.
Ето защо съдът намира претенции з. неустойка в размер н. 196,34 лева з. недължима като нищожна.
С оглед изложеното съдът приема разпоредбите н. чл.4 ал.1 и ал.2 от договора з. нищожни и като такива същите не пораждат права и з. з. страните по договора, респективно з. цесионера, а съгласно чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност по кредита, която към момента е в размер н. 317.23 лева, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
При този анализ н. доказателствата съдът намира, че исковата претенция по отношение н. главницата следва да бъде уважена, а останалите установителни искове, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно този изход н. делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати н. ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 93,78 лева – разноски в заповедното производство и 174,17 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО съществуването н. вземане от „А. з. к. н. п. з.”ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес н. управление: гр. София , бул. "Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т. Я. К. към И.М.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо н. сумата от 317,23 лева – главница по договор з. паричен заем № xxxx от 13.04.2017 година, сключен между ,,И. А. М.” АД – град София и И.М.П. xxx, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване н. заявлението з. издаване н. Заповед з. изпълнение – 22.06.2018 година до окончателното изплащане н. вземането, з. което е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по ч.гр.д.№ 1537/2018 година по описа н. Районен съд – Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда н. чл.422 от ГПК от „А. з. к. н. п. з.” ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес н. управление: гр. София, бул."Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т. Я. К. срещу И.М.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx искове з. установяване н. вземания в размер н. 23,45 лева - договорна лихва з. периода 16.05.2017 г. до 12.12.2017 г. и з. сумата от 196,34 лева - неустойка з. неизпълнение н. договорно задължение по договор з. паричен заем № xxxx от 13.04.2017 година, сключен между ,,И. А. М.” АД – град София и И.М.П. xxx, предмет н. заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.06.2018 година, издадена по ч.гр.д.№ 1537/2018 година по описа н. Районен съд – Монтана, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.М.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати н. „А. з. к. н. п. з.” ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес н. управление: гр. София , бул. "Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т. Я. К. сумата от 93,78 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 174,17 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :