№ 245
гр. Пазарджик, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500416 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпила молба от адв.В.С..
Поискано е в същата от страна на съдът, да измени размера на определения
адвокатски хонорар, като се увеличи от 780 на 1263лв. В този смисъл се
визира, че материалния интерес, предмет на делото е на стойност 5740лв.
Приема се, че съгласно чл.7, ал.2, т.2 при интерес от 1000 до 5000лв.,
минималния размер е 300лв., плюс 7 процента за горницата над 1000лв., т.е.
300 плюс 331 стават 631лв. или за двете съдебни инстанции в общ размер на
1263лв.
В този смисъл се моли, въззивният съд да се произнесе.
В срокът по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието, чрез юриск.Р.Р..
В същият се счита, че искането на адв.С. за увеличаване на адвокатския
хонорар от 780лв. на 1263лв. поради факта, че материалния интерес, предмет
на делото е на стойност 5740лв. е несправедливо и неправилно обосновано.
Твърди се, че в случая предмета на делото и прекия интерес за ГД “ИН“
1
е развалянето на цесията между лишения от свобода Д. Г. Д. и Ж. В. К. и по
това дело ГД „ИН“ няма преки претенции за самата сума от 5740лв., а само
разваляне на договора за прехвърляне.
Визира се, че делото не е с голяма юридическа сложност, което да
налага увеличаване на адвокатския хонорар.
Искането е да се отхвърли, като неоснователна подадената молба.
Съдът, след като съобрази изложените доводи в подадената молба и
прецени данните по делото, намира следното:
Молбата е депозирана в законоустановения срок от активно-
легитимирана страна, поради което е допустима. По същество се явява
частично основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
или изменено постановеното решение, в частта за разноските.
В случая, настоящият съдебен състав приема, че с постановеното от
него решение под №86 от 12.07.2021г. не е определил в пълния размер
адвокатско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за
адвокатурата.
В този аспект, следва да посочи от страна на съда при определяне на
адвокатското възнаграждение, последния се е водил от първоначалната обща
стойност по договора за прехвърляне на спорни права, а именно в размер на
8800лв., като го е определил, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
случая не е направил и разбивка на определеното възнаграждение за всяка
една от инстанциите.
С оглед на данните по делото следва да се приеме, че материалния
интерес по делото на практика е в общ размер от 3740лв., което е определена
от крайния размер на присъдени обезщетения.
Предвид на това при определяне на адвокатското възнаграждение е
приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от цитираната по- горе наредба.
Материалния интерес в случая е в общ размер на 3740лв., а не твърдения от
2
страна на защитата на жалбоподателите 5740лв.
При тези данни и съобразявайки се с последно цитираната норма,
процесуалния защитник на Д. и К. има основание да получи, респ. се присъди
сумата в общ размер от 983,60лв., или за всяка една от двете инстанции в
размер на 491,80лв. С оглед на факта, че има присъдена сума от 780лв. с
решението под №86, то следва да се допълни същото в частта за разноските,
като се присъди допълнително сумата от 203,60лв.
В конкретният казус, съдът няма основание да приеме за основателно
възражението на ответната страна, че предявения иск е неоценяем, тъй като те
са трета страна по договора.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в
т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице,
когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и
тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока
или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна
практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде
изоставена. В случая освен, че не са изложени доводи за значението на
въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото,
разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК е ясна, пълна и непротиворечива, като
не съществува съмнение, че размерът на цената на иск за установяване на
нищожност на договор /а не на отделни клаузи от него/ е неговата стойност,
независимо дали ищецът, на който законът е предоставил легитимация да
предяви иска, е страна по договора или не. В този смисъл е Определение
№421/08.08.2016г. по дело №1087/2016г. на ВКС, ІІт.о.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искането на адв.С. е
частично основателно, като ГД „ИН“ допълнително бъде осъден да заплати на
адв.С. адвокатско възнаграждение в размер на 203,60лв. или общия размер на
присъденото възнаграждение е за сумата от 983,60лв., от които 491,80лв.-
адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 491,80лв.- адвокатско
възнаграждение в размер на 491,80лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ИЗМЕНЯВА Решение №86/12.07.2011г., постановено по в.гр.д.
№20215200500416/2011г. по описа на ОС- Пазарджик, В ЧАСТТА за
разноските, като:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
представлявана от Главен Комисар И.Й.- Главен директор, със съдебен адрес:
грП., бул.“М.“ №21а, да ЗАПЛАТИ на адв.В.С. от АК- Пазарджик, на
основание чл.38, ал.1, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/2004г.. за минималните адвокатски възнаграждения
допълнително сумата от 203,60лв.- адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването до страните, при предпоставките по чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4