Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260305 02.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VII граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ БОЕВА
при
участието на секретаря Елена Неделчева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12918 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е
по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу В.Б.И. ***, с което се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 428,92 лева, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г. за обект, находящ се
в гр. П****, бул. „****“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, ведно със законната лихва от
датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 53,21 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
03.01.2019 г. – 02.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 2656/ 04.06.2020 г. по ч.гр.д. № 6106 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с. Претендира се присъждане на
сторените разноски в заповедното производство и в исковото.
Ищецът
твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско
дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на
територията на гр. П***, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в
качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. П******, бул. „******“
№***, вх.***, ет.*, ап.*, има качеството на клиент на топлинна енергия.
Поддържа, че за процесния период 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г. била доставена
от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение,
топлинна енергия на обща стойност 482,13 лева, включваща главница за периода
01.11.2018 г. – 30.04.2019 г. в размер на 428,92 лв., както и обезщетение за
забава в размер на 53,21 лв. за периода 03.01.2019 г. – 02.06.2020 г. Посочва,
че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 2656/ 04.06.2020 г. по ч.гр.д. № 6106 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, XXI гр.с., която била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК не постъпил писмен отговор от ответната страна – В.Б.И..
Ответникът е бил редовно
призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка /л.22
от делото/, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание,
редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове
да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът.
В исковото производство се претендират разноски за заплатена държавна такса в
размер на 75 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В
общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в
заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че В.Б.И., ЕГН **********,
дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
следните суми: сумата от 428,92 лева, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г. за
обект, находящ се в гр. П**, бул. „***“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, ведно със
законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 53,21 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 03.01.2019 г. – 02.06.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2656/ 04.06.2020 г.
по ч.гр.д. № 6106 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с.
ОСЪЖДА
В.Б.И., ЕГН **********,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, сумата
от общо 175 лева - съдебноделоводни
разноски пред първата инстанция и 75,00 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 6106 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, XXI гр.с.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.
240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ КАТЯ БОЕВА
Вярно с оригинала.
ЕН