МОТИВИ
към Присъда № 260063 от 12.07.21 г.
по НОХД № 41/21 г.
Обвинението срещу подс.
К.П.М. е по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това,
че на 05.08.20 г. в гр. К. е причинил на Г.М.Г. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупвания на долния край на дясната лъчева кост и петрохантерно
счупване на дясната бедрена кост, причинило трайно затруднение на движенията на
горния и долния десен крайник.
Подсъдимият в с.з. не се признава за
виновен.
Защитникът му адв.
Н. Н. в с.з. пледира за налагане на наказание по чл. 78а от НК във вр. чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Представителят на РП Стара Загора, ТО К.
в с.з. поддържа обвинението.
Частният обвинител Г.Г. чрез повереника си адв. С. в с.з. поддържа обвинението.
От събраните по делото доказателства,
установени с доказателствени средства по НПК,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
На 05.08.20 г. свидетелите Г.Г. и Р.Г. били с малолетното си внуче пред вх. Е на ЖК „И.“,
бл.* в гр. К. за да чакат синът им св. М.Г.. Около 18 часа към тях с велосипед приближил
подс. М., който живеел със жена от блока в съседния
апартамент, нейна собственост. Св. Г. Г. по решение на общото събрание на
етажната собственост събирал месечните такси за консумативи, като било
определено да се събира по 2 лв. от човек. Свидетелят поискал от подс. М. сумата от 4 лв., но той категорично отказал да я даде,
като имал претенции за ползвани общи части от др. лице в блока, че трябва да
плаща само 2 лв. и понеже вече 6 месеца му взимали по 4 лв. считал, че бил
платил до края на годината. Освен това понеже чул, че за единия от месеците
Господинови не си били платили водата подсъдимият ги обвинявал, че същата била
начислена на него по показание на общия водомер. В същото време дошъл св. М.Г.
и във връзка възникналия спор свидетелят казал на подс.
М. да изчака докато извика домоуправителят и тръгнал по стъпалата да го търси.
Подсъдимият нямал никакво намерение да чака домоуправителя и тръгнал да се
прибира като качил велосипеда на площадката под козирката на входа, до която се
стигало по две, три стъпала. Свидетелят Г.Г. задържал
велосипеда за багажника, но подсъдимият пуснал колелото и го блъснал в областта
на гърдите, от което св. Г. Г. паднал от площадката на дясната си страна и
получил счупвания на долния край на дясната лъчева кост и петрохантерно
счупване на дясната бедрена кост. Действията на подсъдимия били забелязани от
св. Р.Г. и съседката им от третия етаж св. Й.К.. Св. М. Г. чул вик и се върнал,
видял, че баща му е паднал, а подсъдимият се е надвесил над него, блъснал го и
му нанесъл удари с юмруци, при което му причинил кръвонасядане
по горната устна, кръвонасядане и охлузване по
дясната ключична област и гръдния кош, охлузвания по
левия горен крайник и контузия в тазобедрената област. Свидетелят сигнализирал
органите на Полицията и инцидента бил посетен от свидетелите А.К. и С.П.. След
инцидента св. Г.Г. претърпял оперативна намеса и имал
затруднения с движенията на контузените крайници повече от 30 дни и към момента
на с.з. все още се придвижва с патерици.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Й.К., М.Г., Г.Г.,
Р.Г., А.К. и С.П., две фактури, справка за подадени жалби от подс. М. ***, заповед за задържане на лице, извлечение от
книгата за повикванията, фиш за спешна помощ, амбулаторен журнал, 4 бр.
резултати от ренгенологично изследване, епикриза №8370/20 с ИЗ, съдебномедицинско удостоверение на
живо лице и двете заключения на съдебномедицинската експертиза.
В с.з. не се оспорват причинените
наранявания на св. Г.Г., но се оспорва обвинението в
частта му за умисъла, иска се от съда да приеме, че се касае за непредпазливо
деяние.
В с.з. подс. М.
установява, че бил с джапанки и когато искал да си освободи колелото от св. Г.
се спънал и залитнал, от което се получило изблъскването.
Съдът не дава вяра на тези обяснения.
От показанията на св. Йона К., за която
може да счита, че е независим свидетел-очевидец се установява, че е видяла как
св. Г. Г. е бил на второ или трето стъпало, задържал колелото на подсъдимия за
багажника и е видяла, че подс. М. го е блъснал с две
ръце в рамената, като втори контакт не е имало.
От показанията на св. М. Г. се
установява, че е чул силен шум, върнал се и видял баща си паднал на земята, а
подсъдимия над него.
От показанията на св. Р.Г. се
установява, че подсъдимият е извикал на съпруга ѝ „Докога аз ще те търпя
да се разправям с тебе“ и го тласнал в гърдите.
От разпита на вещото лице доц. д-р М. в
с.з. се установява, че при падането е имало предаване на кинетична енергия.
В хода на съдебното следствие не се
установиха доказателства за едновременно падане на пострадалия и подсъдимия.
Безспорно съдебномедицинската
експертиза на д-р П. установяват увреждания с характер на лека телесна повреда
по тялото на подсъдимия, те обаче са били причинени от св. М.Г., което се
потвърждава както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на
останалите свидетели, присъстващи на инцидента.
От показанията свидетелите П. и К. се
установява, че св. К. няма спомен за инцидента, а св. П. не може да установи
кой кого е блъснал.
Следователно съпоставяйки цитираните
доказателства съдът приема, че блъскането пострадалия от подс.
М. е преднамерено.
Имайки предвид установената в с.з.
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. М. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
С блъскане в областта на горната част
на тялото на св. Г. Г., подс. М. е осъществил
изпълнителното деяние „причини“ от състава на престъплението.
С действията си подс.
М. е причинил счупвания на долния край на дясната лъчева кост и петрохантерно счупване на дясната бедрена кост, което
според експертното заключение на доц. д-р М. е причинило трайно затруднение на
десните горен и долен крайник за повече от 30 дни, което съгласно съдебната
практика представлява средна телесна повреда.
От обективираните
действия на подс. М. следва извода, че е действал с
пряк умисъл.
Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Съдът по-горе изложи мотиви защо
приема, че блъскането е преднамерено, от което следва, че последиците са пряко
целени с действията си подс. М. целенасочено е
задействал причинноследствения процес, като подсъдимият
е имал и мотив да го извърши. По тази причина съдът не приема възражението му в
правото му на лична защита, че не е искал да нанася травми и да създава
здравословни проблеми на св. Г. Г..
Имайки предвид изложените мотиви съдът
намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – необремененото
съдебно минало, добрите характеристични данни, здравословното му състояние на
инвалид (лични впечатления на съда от залата – куца единият му крак е по-къс),
а като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме, че подсъдимият е
причинил две наранявания, което поотделно представляват лека телесна повреда,
но с оглед съдебната практика се приема, че е била причинена една средна
телесна повреда.
На подс. М.
следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание
шест месеца лишаване от свобода, което съгл. чл. 66 от НК изтърпяването му
следва да се отложи за срок от три години.
На осн. чл.
189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски за експертизи в размер на
201,30 лв. и 370 лв. следва да се заплатят съответно по сметка на ОДМВР Стара Загора
и РС К.. Подсъдимият следва да заплати на частния обвинител направените от него
разноски за адвокат в размер на 1000 лв.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия,