Р Е
Ш Е Н
И E
№ 09.02.2021 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Константин Тачев като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №695 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на ЕТ“Р.“ с седалище и адрес на управление гр. ****, чрез пълномощника му
по делото адв. К.Л., против Национална агенция по приходите – гр. София, за
заплащане на сумата от 50.00 лв., представляваща имуществени вреди от изменено наказателно
постановление с №453569-F483669
от 29.07.2019 год. на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
В исковата молба се
твърди, че с Решение №608/18.11.2019 год., постановено по АНД №2648/2019 год.
по описа на Районен съд Стара Загора е изменено наказателно постановление №453569-F483669 от 29.07.2019 год.
на Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, като е намалена наложената имуществена санкция
от 600.00 на 500.00 лв.. За представителство в съдебното производство ищецът
сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената
процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. в
производството пред Районен съд Стара Загора /“за изготвяне на жалба против
наказателно постановление №453569-F483669
от 29.07.2019 год., издадено от Ж.Н.М.- Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП и процесуално представителство пред първа инстанция“/.
Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 300.00 лв. съставлява за него
имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП. Уговореното възнаграждение е
заплатено в брой.
Иска от съда след
установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска
Национална агенция по приходите гр. София да му заплати претендираното
обезщетение за имуществени вреди в размер 50.00 лева, както и да му се присъдят
следващите се от настоящото производство разноски.
Ответникът
Национална агенция по приходите гр. София, оспорва предявеният иск като недопустим.
Твърди, че една от законовите предпоставки за претендиране на такъм иск по реда
на ЗОДОВ е съответния административен акт да бъде отменен. В случая обаче,
наказателното постановление не е отменено изцяло, а само изменено. При
извършената проверка от страна на районният съд не е установено обжалваното
наказателно постановление да е незаконосъобразно, което да доведе до отмяната
му. Установено е, че е извършено административното нарушение, не е допуснато
нарушение на процесуалните правила, макари неправилно да е определен размера на
наказанието. При обжалването на наказателното постановление, защитата по
принцип е фокусиран върху установяване липсата на извършено административно
нарушение и незаконосъобразно ангажиране на административонаказателната
отговорност на лицето, като преследваната от защитата цел е отмяната на
наказателното постановление, какъвто резултат не е постигнат. Ако съдът
приемел, искът за допустим, счита същият за недоказан. Според вписаното в
приложеният договор за правна защита и съдействие е посочено, че адвокатското
възнаграждение е платено в брой, но не са били приложени каквито и да е
доказателства в тази насока. Действително договора е първичен счетоводен
документ по смисъла на Закона за счетоводството, но само ако е съгласно
утвърденият от ВАС образец, и посоченото в него следва да се приеме, като
разписка за осъщественото плащане. Доколкото приложеният договор не съответства
на утвърденият образец, не е прономерован и
прошнурован, то същият не може да обвърже съда за извършеното плащане. При
отхвърляне на исковата претенция претендира и заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, а при уважаване на исковата претенция, прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност
на исковата претенция.
От събраните по делото
писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено
следното:
С наказателно
постановление с №453569-F483669/29.07.2019
год. на Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, на ищеца е наложено административно наказание глоба
в размер на 600.00 лева на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС. По жалба на
санкционираното лице било образувано АНД №2648/2019 год. по описа на Районен
съд Стара Загора, приключило с Решение №608/18.11.2019 год., с което е изменено
обжалваното наказателно постановление, като е намалена наложената санкция на
500.00 лв.
От приложеното към
настоящото дело АНД №2648/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, е
видно, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие от 17.09.2019
год., с предмет „изготвяне на жалба и процесуално представителство“ /лист 10 от
АНД №2648/2019 год./. В договора е записано, че договореното възнаграждение е размер
на 300.00 лв., което възнаграждение е платено в брой.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният
административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като
доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.
В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от
издадено наказателно постановление с №453569-F483669 от 29.07.2019 год. на Началник на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП, което е било изменено по съдебен ред. Касае се за
административнонаказателно производства по налагане на административно
наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при
упражняване на административнонаказващата му функция.
В този смисъл е и Тълкувателно постановление
№2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия
на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния
административен съд и Тълкувателно
постановление №1 от 15.03.2017 год. на общото събрание от съдиите от
Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено по
тълкувателно дело №2/2017 год..
Съдът не споделя изложеното в отговора на исковата претенция от страна
на ответника, че искът е недопустим. Вярно е, че съгласно чл.204, ал.1 от АПК,
иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК не сочи изрично частично отменените и
изменени административни актове и наказателни постановения, но безспорно тези
актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и
отменени, в съответната част или изменени, какъвто е конкретния случай.
Следователно, ако разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК се тълкува
ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при
цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се
стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени
изрично в закона. При тълкуване на чл.204, ал.1 от АПК следва да се приеме, че
наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред осъществява
условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно
наказателно постановление. Размерът на наложеното административно наказание е
част от съдържанието на едно наказателно постановление и подлежи на съдебен
контрол също. Ако се установи, че същото е наложено в размер несъответстващ на
тежестта на установеното административно нарушение, съдът постановяване решение
за неговото изменение. Касае се за неправилна, респективно незаконосъобразна
преценка на наказващият орган за тежестта на нарушението, която е причина и за
завишеният размер на наложеното наказание.
Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото
наказателно постановление ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение по делото. Направените от ищеца разноски, изразяващи
се в заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по
смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца
разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй
като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление с №453569-F483669 от 19.08.2019
год. на Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП. Наемането на адвокат в случая е било една
закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е
логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си
и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на
правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца
имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно определяне на размера на наложеното наказание в обжалваното наказателно
постановление с №453569-F483669
от 19.08.2019 год. на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред
за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание
за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията
за разноски в административнонаказателния процес
налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с
отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която
държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94
от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на
процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по
отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен
контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че
както във въззивното производство, така и в касационното такова, ищецът е бил
представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази
защита, а не формалният й характер.
Кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът
приема, че предявеният от иск срещу
Националната агенция по приходите е доказан по основание.
Исковата претенция е доказана в размера който е предявена.
Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на
разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в
този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк.
дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът
приема за доказано по делото, че ищеца е претърпял имуществени вреди в размер
на 300.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по
обжалването на наказателно постановление №453569-F483669 от 19.08.2019 год.
на Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, изменено с влязъл в сила съдебен акт. От така
претърпените вреди, се претендират частично само 50.00 лв.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от иск срещу Национална агенция по приходите гр.
София, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от
елементите от правопораждащия фактически състав за
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца
имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление,
поради което исковата претенция се явява доказана по размер.
Що се отнася до направеното възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за основателно.
В
Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 год. по Тълкувателно дело № 2/2016 год.
на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението
по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при
несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и
възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата
по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите
на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на
ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този
член от закона - „справедлив и обоснован“. Както и ответника е посочил,
производството по обжалване на наказателното постановление не се отличава с
правна и фактическа сложност, като също така тези производства обикновено
приключват с едно съдебно заседание, както е и в настоящият случай.
Делата за
обезщетения по чл.1, ал.1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по
правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните
могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си,
да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се
защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата- да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
Съгласно чл.7,
ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се
определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата
приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а
не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи
на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е
справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено,
че е минимален. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв размерът
на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване
следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия –
обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания
интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения
са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на
адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този
смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване
на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – решение №9273 от 27.07.2016 год. по адм. дело №502 от 2015
год., потвърдено с решение №5485 от 02.05.2017 год. на петчленен състав на
Върховния административен съд по адм. дело №1403/2017 год. Подобни мотиви в
този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017
год. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т.47 от решението СЕС посочва,
относно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че
правната уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия
интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие,
отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България)
формулира в решението си от 27 юли 2016 год. и които се отнасят по-специално до
достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и
необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството
на предоставяните услуги.“ Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне
на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да
отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на
адвокатска услуга, противоречи на чл.36, ал.2 от ЗА, тъй като определените
съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани.
Реално погледнато, дали санкцията е 100.00 лв. или 600.00 лв., както е в
настоящия случай, обема на предоставената защита е един и същ – изготвяне на
жалба и процесуална защита. Делото е приключило в едно заседание, което е
продължило 20 минути, на което е присъствал упълномощеният адвокат и са
разпитани свидетели. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон,
следва приложение на чл. 15, ал.3 ЗНА.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че при определянето на размера на обезщетението,
следва да се има в предвид реалният обем на предоставената защита. Доколкото в
случая се претендира сумата от 50.00 лв., то съдът намира, че този размер
съответства на обема предоставена адвокатска защита.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по
делото от страна на ищеца, което с изхода на делото е основателно. По
настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие /лист 9 от
делото/ от 10.11.2020 год., съгласно който
ищецът е заплатил на адв. К.Л. сумата от 350.00 лв. за изготвяне на
искова молба и процесуално представителство пред Административен съд Стара
Загора, което възнаграждение е платено в брой. Доказани са и разноските,
представляващи заплатената държавна такса в размер на 10.00 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите гр. София, ЕИК ********* на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
да заплати на ЕТ“Р.“, ЕИК ***, представляван от П.Г.Х. със седалище и адрес на
управление гр. ***сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от изменено наказателно постановление с №453569-F483669 от 29.07.2019
год. на Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите гр. София, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати
на ЕТ“Р.“, ЕИК ***, представляван от П.Г.Х.
със седалище и адрес на управление гр. ***сумата от 360.00 /триста и шестдесет/
лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: