№ 226
гр. Благоевград, 19.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Каменова Търговско дело №
20241200900016 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищцата, нередовно призована /не се е върнала изпратената й призовка
в канцеларията на съда/ – не се явява, за нея се явява адв. С., преупълномощен
от адв. Х..
За ответното дружество, редовно призовано – явява се адв. М.,
преупълномощен от адв. Г..
Свидетелят Б., редовно призован - явява се.
Явява се вещото лице С., вещото лице А., редовно призован – не се
явява.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото, не правим възражение по
нередовното призоваване на доверителката ми.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид становищата на страните намира, че липсват
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. С.: Госпожо съдия, поддържам предявения иск. Запознах се с
проекта на доклад на съда, нямам възражения по същия. Допуснати са двама
свидетели, водя един от тях, а именно К.Н.М., като от другия се отказвам,
като водения от мен свидетел ще разпитаме за двете групи обстоятелства, за
които сме ангажирали гласни доказателства.
1
АДВ. М.: Поддържам отговора, с който сме оспорили иска. Запознал
съм се с проекта на доклад, нямам възражения по него. Не възразявам да бъде
заличен единия свидетел на ищеца. Моля да се разпита призования и явил се
свидетел Е. Б..
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА проекта на доклад за окончателен.
ЗАЛИЧАВА втория свидетел на ищеца, допуснат при режим на
довеждане.
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
Снема се самоличността на свидетеля М.:
К.Н.М.: 59 г., неосъждан, съпруг на ищцата.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл. 166 от ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ: Желая да бъда свидетел по делото.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което даде обещание да казва истината.
СВИД. М.: М. ноември 2022 г. бяхме със съпругата ми на пазар гр.
Разлог. По принцип адресната ни регистрация е в гр. Банско и си живеем там,
но съпругата ми е от с. Елешница, а майка й е на 80 години, падна и си счупи
таза, и се принудихме да живеем в селото, за да й помагаме. Отидохме на
пазар в гр. Разлог за лекарства и други неща, и се прибирахме към с.
Елешница. Аз шофирах автомобила. Бяхме с л.а. „Мерцедес С 200“.
Съпругата ми се возеше на предната седалка, в дясно, до мен. Наближихме
разклона на с. Баня. Като се приближих, на около стотина метра преди
кръстовището, от дясната страна на с. Баня излизаха 2 или 3 автомобила,
мисля че бяха около три автомобила, най-малко. Аз се движех по главен път,
това е главен път за гр. Велинград. Има видимост, защото няма дървета, няма
храсти. Аз поотнех газта. Гледам първата кола, която наближава
кръстовището, почти, като че ли намали да спира. Аз по-спокоен си
продължих движението. Обаче точно преди да стигна Т- образното
кръстовище, защото пътят прави един лек завой, тази първата кола, дали ме
видя или не, излезе направо, с една дума сякаш не видя, че идвам аз. Тогава,
за да избегна удара навих ляв волан да избягам от челен сблъсък и се
ударихме. Там има денивелация на пътя, пътят е по-висок, има ниви и колата
ми се преобърна и отиде в нивите. Другата кола дойде от моя дясна страна.
По инстинкт на самосъхранение, когато идва опасност от дясно отбягнах на
2
ляво, така отреагирах. Обрах скоростта преди удара, скоростта ми да беше
около 60-70 км., не съм гледал километража. Набих спирачка навреме. Дори
доста време ме боля самият крак, защото аз съм професионален шофьор, с
всички категории, и доста сериозно натиснах спирачката, защото доста време
след това ме боля крака. Направих всичко възможно, за да избегна удара и
може би това ни спаси, защото може би щеше да го ударя между вратите и
щеше да е удара доста по-сериозен. Видими наранявания по съпругата ми
нямаше толкова. Аз за пръв път в живота си съм участник в ПТП.
Позашеметиха ме въздушните възглавници като се отвориха в колата, защото
всичко вътре се закади. Първото нещо, което помня е, че съпругата ми каза
„Не мога да дишам, не мога да дишам“. Помислих, че е от газта на аербеците.
Опитах се да отворя вратата, но не можах. Не зная точно как съм отворил.
Скочих от дясната страна, изкъртих вратата, защото калникът я беше
притиснал и я изнесох от колата. Повдигнах я, за да си вземе въздух и общо
взето се нормализираха нещата. Ухото ми беше скъсано, нямам представа
къде съм се ударил, но видимо имах драскотини и охлузвания по себе си.
Съпругата ми, след като отидохме с линейката в болницата, трябваше да сме
хоспитализирани и аз и тя, но ние отказахме, защото нямаше кой да се грижи
за майката на жена ми, и отказахме. Подписахме декларации, че не искаме да
останем, защото трябваше да отидем в с. Елешница да гледаме майка й, тя
беше със счупен таз, с операция направена в гр. Благоевград, доста време стоя
в болница, и не си давахме сметка, че жена ми няма да е полезна у дома,
защото не усещахме кой знае каква сериозна болка. Но впоследствие до
вечерта, до другата сутрин, тя беше тотално срината, защото не можеше да
направи никакви движения. Тя си остана вкъщи, но остана още един човек на
легло, тя стана повече в тежест, отколкото в помощ. Основно в гърдите имаше
наранявания. Имаше три счупени ребра. Не можеше да си поеме въздух, не
можеше да става, не можеше да прави движения. На пръв поглед всички
органи в тялото работят, но нито можеше да стане, нито да се движи.
Единствено можеше само да се храни, но от там нататък силно болезнени
бяха движенията й. Имаше нужда от чужда помощ, аз се грижех за нея. За
всичко й помагах. Изкара може би 2 месеца на един фотьойл. Там спеше, там
я слагах, там я вдигах. Спеше полуседнала. Опитвахме много със сина ми да й
помагаме да легне, било и настрани, но беше невъзможно. Постои половин
час и в тази ситуация я болеше, имаше силни болки. Седеше само на
фотьойла. Водех я до тоалетна, бършех я. Занимавах се с всичко, къпане,
тоалетна, за каквото се сетите. Около два месеца - два месеца и нещо беше
така. Невъзможно беше да се обслужва сама за себе си. Беше на хапчета, на
обезболяващи, но това беше само за час–два и болките й пак започваха след
това. Тя все казваше, че я боли, но явно имаше сериозни болки, защото дълго
време изпитваше постоянна болка, беше си сериозна болката. Промени ни се
живота след това. Жена ми след тази ситуация, първо, много дълго време
бълнуваше. Аз от 1986 г. живея с нея, такова нещо не е имало. Говореше на
сън, ставаше, честно казано на пръв поглед са смешни нещата, но….
Стресирана, притеснена беше, уплашена. Имам чувството, че доста сериозно
се беше уплашила от ПТП-то, защото оттам нататък се вози отзад в колата,
3
избягва пътуването. Психологическият момент го имаше. Дори ходехме по
врачки и баячки, при психолог също. Пиеше и някакви успокоителни
хапчета. Сега нещата са по-спокойни, но уплаха й остана в характера, защото
не е същата, не е това, което бяхме. С нея живея 40 години и виждам
промяната у нея. Поведенчески са промените у нея. Например, като тръгна
някъде с колата и тя е в нея, постоянно ми прави забележки. Дори тук, преди
година, на излизане от гр. Разлог за гр. Благоевград за преглед, и един нагъл
шофьор караше срещу нас. Да не ви казвам какви бяха възклицанията в
колата на жена ми, тя беше на задната седалка, видя го, че той кара срещу нас
и изпищя. Преживява го психически този момент. Другият автомобил, с който
се ударихме мисля, че е „Шкода Октавия“, комби. Ударът беше от моя дясна
страна, повечето, а на него от лявата страна, в предната част на неговия
автомобил, в гумите и в моята предна част. Деформации имаше по
автомобилът ми, калникът се беше занесъл. Нямаше удар във вратата на
моята кола. Аз, за да избегна удара навих волана на ляво и навлязох в нивата.
Не си спомням уврежданията по колата при навлизане в нивата. Аз като съм
се движил с някаква скорост мисля, че Шкодата ми е помогнала при удара и
при счупването на носещата част на двигателя и спирачната система на моята
кола, защото вече нямах контрол върху колата. Въпреки, че бях натиснал
спирачка, усетих, че колата вървеше на някъде, но не можех да я управлявам.
Сега като си взех колата от полицията видях, че отдолу цялата основна част,
която носи двигателя на спирачната система е счупена. След ПТП-то доста
време съпругата ми беше неспокойна и към днешна дата пак е така.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Снема се самоличността на свидетеля Б.:
Е. С. Б.: 65 г., неосъждан, без дела и родство със страните по делото.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което даде обещание да казва истината.
СВИД. Б.: Аз излизах от с. Баня, а господинът М. с Мерцедеса си
идваше откъм гр. Разлог, посока гр. Велинград. Излизах от път без
предимство и явно не съм преценил достатъчно добре разстоянието, на което
видях, че идва неговата кола. Беше слънчево, светло, нямаше затруднение с
видимост или нещо от сорта. Реших, че мога да си направя ляв завой преди
той да дойде до кръстовището, но не съм преценил правилно, за съжаление, и
настъпи ПТП. Аз управлявах л.а. „Шкода Октавия“. Неговата кола по-трудно
си спомням, защото не съм я виждал след това, беше паднала в една поляна. В
неговата предна част с моята предна лява част беше удара. Общо взето гумата
пое част от удара, това беше добрият момент, който се случи. Горе-долу
4
странично се ударихме, предните две части, не челно. Не мога да кажа за
скоростта, с която се движих, защото аз бях на знак „Стоп“, който е по-
навътре в моята улица и съм потеглил. Т.е., имал съм скорост на потегляне
може би 20-30 км/ч. и съм бързал да мина, но ми е трудно да кажа. Моята
преценка в случая е била погрешната, защото съм в път без предимство.
Много ми е трудно да определя на око разстоянието между колите ни, може
би на около 50-100 м., но не мога да определя точно. Не ми е познат района.
Спрях за малко и тръгнах, защото ми се видя, че имам достатъчно време, за
да се мине, а и от много години управлявам в гр. София и там непрекъснато
се правят такива минавания, малко набързо, затова не прецених правилно
ситуацията. Моят автомобил се установи след инцидента в дясното платно,
посока гр. Разлог, завъртя се в обратна посока, което е част от удара, а
другият автомобил беше извън пътя, в някаква поляна. Спрямо неговата
посока бях в лявата страна. Не желая да ми се изплаща възнаграждение за
явяването ми в днешното с.з. в качеството ми на свидетел.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси.
АДВ. С.: Поддържам искането си за назначаване на съдебно-
психологична експертиза.
АДВ. МИЛЧЕВ: Предоставям на преценката на съда, според мен
свидетелят изнесе достатъчно факти относно това какво е било
емоционалното състояние на съпругата му, считам, че не е необходима такава
експертиза.
Съдът намира, че не е необходимо назначаването на съдебно-
психологична експертиза по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-
психологична експертиза.
За събиране на допуснатите доказателства, а именно автотехническа
експертиза и съдебномедицинска експертиза, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 02.10.2024 г. от 14,00 часа, за
която дата страните уведомени чрез процесуалните им представители, вещото
лице С. уведомена в днешното с.з., с призоваване на в.л. А..
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 13,30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5
Секретар: _______________________
6