РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Ихтиман, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова АрА.а
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20251840200366 по описа за 2025 година
Настоящото дело е инициирано въз основа на жалба, подадена от Д. Х. С., ЕГН
********** срещу Наказателно постановление № 25-0274-000357 от 25.06.2025 г., издадено
от Началника РУ в ОДМВР – София, РУ - Ихтиман, с което на жалбоподателя са наложени
на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 175 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал. 1 от
ЗДвП.
Според посоченото в жалбата наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли съдът да го отмени изцяло.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно със своя
процесуален представител – адвокат А., като последният поддържа жалбата и излага
съображения за нейната основателност. Административно-наказващият орган не се явява и
не изпраща представител. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение –
Ихтиман не изпраща представител и не представя становище.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от санкционираното лице и е
насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. В преписа от наказателно
постановление, приложен по делото /лист 4/, е отразено, че същото е връчено на 30.07.2025
г. В същото време, преди жалбата ведно с препис от преписката да бъдат изпратени в съда от
наказващия орган, същата е депозирана чрез началника на РУ в ОДМВР – София, РУ -
Ихтиман на 01.08.2025 г., от която дата е и входящият й номер. С оглед на посоченото,
установява се, че жалбата е подадена своевременно.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от
фактическа страна следното:
На 06.06.2025 г., около 22:40 часа, след извършена проверка от полицейски служител
към РУ – Ихтиман, било установено, че в гр. Ихтиман, по бул. „Цар Освободител“ Д. Х. С.
управлявал лек автомобил Пежо Бипер, собственост на юридическо лице, като при
1
извършената проверка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
От служител на РУ - Ихтиман бис съставен Акт за установяване на административно
нарушение.
Впоследствие, въз основа на акта, е издадено атакуваното наказателно постановление,
с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 месеца, заради допуснатото нарушение по чл. 140
ал. 1 от ЗДвП, като на водача са отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
В настоящия случай наказателното постановление и актът да установяване на
нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания. В същото
време, обаче, наказателното постановление е неправилно. Съображенията на съда за това са
следните:
В наказателното постановление е посочено, че управляваният от жалбоподателя
автомобил не е негова собственост, а за собственик е посочено юридическо лице
„Фрутбмагротрейд“ ЕООД. Постъпилото по делото писмо от ОДМВР /лист 22/ също
съдържат информация, че превозното средство, което жалбоподателят е управлявал, не е
негова собственост, като в писмото е отразено, че предстоящ собственик е „СИКРА
ГЛОБЪЛ“ ЕООД, като на дата 21.04.2025 г. е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП. В писмото е посочено и че на 16.06.2025 г. превозното средство е с възстановена
регистрация и е получило нов рег. № .
Като свидетели по делото са разпитани полицейските служители Н. М. и К. К..
Свидетелят Н. М. обяснява, че с колегата му К. са спрели Д. С. за проверка, като на
последния всичко било редовно, но от справка в служебния таблет се установило, че
автомобилът е дерегистриран. Свидетелят сочи, че колата се е водила на момче с малко име
Б., което я е продал на шефа на Д. С., като уточнява, че е разбрал на кого е прехвърлена
колата от обяснения, дадени от водача. Заявява, че Д. С. не е знаел за дерегистрацията на
колата и е бил учуден.
Свидетелят К. К. също посочва, че бил спрян за проверка лек автомобил Пежо, като се
е установил, че служебно е дерегистриран, тъй като е изпуснат двумесечен срок. Уточнява,
че водачът не е знаел за дерегистрацията, като и че същият е посочил, че автомобилът е
собственост на неговия шеф.
По делото като свидетел е разпитан и К. Ц. Той заявява, че е закупил служебен
автомобил през февруари месец, а през юни месец спрели негов служител и се е разбрало, че
колата е дерегистрирана. Свидетелят допълва, че не е знаел за дерегистрирането и че не е
бил уведомен. Сочи, че когато е дал колата на Д. е казал, че всичко е „платено“ и всичко е
„изрядно“. Обяснява, че от бащата на Д. е разбрал, че превозното средство е с прекратена
регистрация. В края на показанията посочва, че въпросният автомобил е служебен, като в
момента е на дружеството на свидетеля, в което той е едноличен собственик, за което
дружество /фирма/ уточнява, че се казва „Сикра Глобъл“ ЕООД.
Предвид изложеното, съдебният състав намира, че в оспореното наказателно
2
постановление правилно е посочено, че жалбоподателят е управлявал превозно средство,
което към деня на проверката не е било надлежно регистрирано, тъй като на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП настъпила служебна дерегистрация /служебно прекратяване на
регистрацията/.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е въведено изискване по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се
определя с Наредба № I-45/24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи, като
задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е
за собственика - чл. 15, ал. 1 от наредбата. В същото време в разпоредбата на чл. 143, ал. 15
от ЗДвП е предвидена възможността служебно да бъде прекратена регистрацията на
моторно превозно средство, когато собственик в двумесечен срок от придобИ.ето не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство, като в тази хипотеза не се
изисква изрично уведомяване на собственика за прекратената регистрация. В този смисъл са
и разпоредбите на чл. 18б, ал. 1, т. 10 и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г.
Както вече бе отбелязано, по делото е установено жалбоподателят да е управлявал
превозно средство, докато последното е било с прекратена регистрация. Наказващият орган,
обаче, не е ангажирал каквито и да било доказателства, които да обосноват субективната
страна на деянието, а именно - наличието на знание от страна на водача на лекия автомобил
за обстоятелството, че управляваният от него моторно превозно средство е с прекратена
регистрация. Водачът, видно от събраните по делото доказателства, не е бил негов
собственик и поради тази причина не е бил длъжен и не е могъл да знае, че автомобилът е с
прекратена регистрация, дори прекратяването да се извършва служебно и автоматично.
Действително, за така извършеното служебно прекратяване следва да се приеме, че
собственикът на автомобила е бил наясно, понеже негово е задължението да го
пререгистрира, съответно – негово е и задължението да знае, че при неизвършване на
пререгистрацията следва служебното прекратяване на самата регистрация. Когато, обаче,
лице, различно от собственика, управлява превозното средство, не може да се приеме, че
това лице е било наясно с настъпилата служебна дерегистрация, освен ако изрично не е било
уведомено от някого за така настъпилото обстоятелство или не са били налице външни
белези /например липсващи регистрационни табели/, които да подсказват това. Във връзка с
посоченото, следва да се отчете, че по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е знаел за служебно
прекратената регистрация, а също така не се констатира да е имало и каквито и да било
обективни признаци, от които той да е могъл да направи подобен извод или обосновано
предположение. От значение е заявеното от свидетелите Н. М. и К. К., че шофьорът не е
знаел за дерегистрацията, а така също и посоченото от свидетеля К. Ц., че е казал на Д. във
връзка с автомобила, че всичко е „изрядно“.
С оглед изложеното дотук и отчитайки разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, в която е
разписано, че административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налага се обоснован извод, че жалбоподателят не е действал виновно, дори и при
форма на вина непредпазливост, поради което и извършеното от него деяние не съставлява
административно нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е неправилно и трябва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят принципно има право на сторените от него
3
съдебни разноски, но доколкото такива в случая не се претендират и не се представят
доказателства за извършването им, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 25-0274-000357 от 25.06.2025 г.,
издадено от Началника РУ в ОДМВР – София, РУ - Ихтиман, с което на Д. Х. С., ЕГН
********** са наложени, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 175 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и с което наказателно постановление на водача са отнети
и 10 контролни точки.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд –София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4