Решение по дело №796/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД Митница Варна, срещу Решение № 28 от 18.02.2025 г. по АНД № 115/2023 г. на РС - Девня, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 209 от 09.03.2022 г., издадено от Директора на Директора на ТД Митница Варна, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Методи Попов“ № 22А, ЕИК *********, представлявано от П. Д. П., за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 732,10 (две хиляди седемстотин тридесет и два лева и десет стотинки), представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С касационната жалба се поддържа, че постановеното решение на РС – Девня е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Сочи се, че от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, анализирани с оглед на приложимата съюзна регламентация, се установява, че дружеството е осъществило митническа измама по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ, състояща се в частично избягване заплащането на публични държавни вземания, за което следва да се носи административнонаказателна отговорност. Посочва се, че въззивният съд не е извършил дължимата цялостна проверка на обжалваното НП и не е обсъдил всички доказателства по делото. Въпреки че съдът правилно е посочил, че липсата на акредитация на Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/ да изследва процесния продукт не води до негодност на извършените изследвания, то неправилно е заключението, че доколкото тази лаборатория е част от специализираната администрация на Агенция „Митници“, то нейното заключение не може да се кредитира безрезервно, а следва да бъде потвърдено от друга експертиза, изготвена от независим експерт. Намира за некоректен извода, че липсват данни за проследимост на пробата, взета за химичен анализ от внесената с митническа декларация MRN 21BG002002044950R6/15.02.2021 стока „естерифицирана палмова мазнина, APICON NH М01, /заместител на какаово масло/“. Неправилно, според касатора, съдът е приел, че използваният от ЦМЛ метод на изследване е нестандартизиран, което го прави и негоден да установи модифицирането на мазнината, съответно – повдигнатото от административнонаказващия орган обвинение срещу вносителя „Милки Груп Био“ ЕАД е необосновано. Пак в тази връзка се посочва, че от приетото по делото заключение на съдебнохимическата експертиза, изготвена и приета от съда при повторното разглеждане на делото, неясно е останало как вещото лице е формирало изводите си, тъй като при нейното изготвяне не е изследван материал от иззетата от митническите органи проба. Намира за изцяло хипотетично и необосновано заключението на експерта, че представителността на взетата от митническите органи проба от стоката не е гарантирана, тъй като не били спазени всички правила за вземане на проби. Счита, че при изготвяне и на двете експертизи, приети от съда при първото и при второто разглеждане на делото, техните констативно-съобразителни части не кореспондират с направените въз основа на тях изводи, което е пречка да се формира категоричен извод относно фактите, релевантни за изхода на правния спор. Посочва се, че единствено резултатите от ЦМЛ се базират на преки изследвания на взетата от стоката проба, съответно - изготвеното по нея заключение кореспондира с останалия доказателствен материал по делото, поради което неправилно същото не е кредитирано от съда. В това заключение коректно е посочено, че внесеният продукт представлява палмово масло, притежава характеристики, различни от допустимите за декларираната тарифна позиция, чрез добавка на емулгатор – сорбитанов естер, пригоден за модификация на неговата кристална структура, което представлява текстуриране на продукта. Касаторът се позовава на Правило 3 от Общите правила за тълкуване на хармонизираната система /ХС/, според което „когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции, класирането се извършва по следния начин: а) позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение“. Настоява се при решаване на касационния спор да се имат предвид и мотивите по т. 2 от диспозитива на Решение от 15.06.2023 г. по преюдициално дело С-292/2022г. на СЕС, относно методите, които митническите органи могат да ползват при извършваните от тях изследвания на стоките с цел осъществяване на митнически контрол. Посочва се още, че при постановяване на решението РС – Девня не се е съобразил и с представеното от ответника по въззивното дело Решение № 316 от 11.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2023 г. Цитирана се съдебна практика. В подкрепа на твърденията си за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответното дружество, касаторът се позовава на: Митническата лабораторна експертиза; относимостта и приложимостта на решението по дело С-571/2012 на СЕС; Решението от 15.06.2023 г. по дело С-292/2022 на СЕС, според което, за да попада в позиция 1517, е достатъчно даден препарат да е бил "обработван" чрез емулгиране, избистряне, текстуриране и др. и не е необходимо да е химически модифициран; Решение № 316 от 11.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2023 г., с което е оставен в сила съдебният акт на АССГ, с който е потвърдено Решение № 32-382395/29.11.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е определен нов код по ТАРИК и са постановени държавни задължения за досъбиране за стоката по процесната митническа декларация. По всяко от съображенията на касатора са изложени подробни мотиви. Искането е да се отмени решението на РС – Девня и вместо него да се постанови друго, с което да потвърди изцяло процесното НП, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника по касация размер на адвокатския хонорар.

В съдебно заседание касаторът, представляван от юрк. М. Х., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания. Моли при произнасянето си касационната инстанция да съобрази принципните положения на Регламент 1186/2021 г., съгласно който палмово масло, за което е доказано, че представлява смес и/или съдържа допълнителни химични елементи, какъвто в конкретния случай се явява сорбитановия естер, следва да се класира в позиция 1517 от КН.

Ответникът - „Милки Груп Био“ ЕАД-София, не представя писмен отговор по касационната жалба и не ангажира становище по нея в хода на касационния спор.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение основателност на касационната жалба. Излагат се доводи за неправилност на изводите на въззивната инстанция за наличие на основания за некредитиране на резултатите от изследванията на ЦМЛ. Пледира се за отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на НП.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена от участваща във въззивното производството страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Обжалваното Решение № 28 от 18.02.2025 г. по АНД № 115/2023 г. на РС - Девня е постановено при повторно разглеждане на жалбата на „Милки Груп Био“ ЕАД срещу НП № 209/09.03.2022 г., издадено от Директора на ТД „Митница“ – Варна, след като с Решение № 655 от 11.05.2023 г. на АдмС – Варна по КАНД № 739/2023 г. е отменено предходно Решение № 10 от 11.01.2023 г. на РС – Девня по АНД № 135/2022 г. по същия правен спор между същите страни, и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав.

Предмет на съдебния контрол от РС -Девня е НП № 209/09.03.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница - Варна, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ на дружеството-вносител е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2732,10 лева на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 ЗМ, представляваща 100% от публични държавни вземания.

От фактическа страна въззивният съд приема за установено, че на 12.02.2021 г. на Пристанище „Варна-запад“ пристигнал контейнер с № EISU 3933782, натоварен със стока с бруто тегло 23 421,08 кг, за която има подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ № 21BG002002044950R6/15.02.2021 година. Стоката е декларирана като „естерифицирана палмова мазнина – Apikon NH M 01” с нето тегло 22 640 кг, с код по Тарик ********** и ставка на мито в размер на 10,90%, с оглед на което от вносителя са заплатени държавни вземания в размер на 4865,99 лв. мито и 10 009,54 лв. ДДС.

На 17.02.2021 г. е взета проба от стоката по митническа декларация № 21BG002002044950R6/15.02.2021 година, която е изследвана в ЦМЛ. Съгласно заключението по митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/, взетата проба /при температура от 25 градуса по Целзий/ представлявала твърда, непластична, бяла, маслена маса, с хомогенна гладка структура, без видими кристали и с неутрален мирис. Иззетата проба представлявала препарат, съставен от смес от растителни мазнини или техни фракции, дори и химически модифицирани, с добавен сорбитанов емулгатор.

На основание посочената МЛЕ е изготвено становище на Дирекция „Митническа дейност и методология“, съгласно което въз основа на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки позиция 1517, стоката с гореописаните обективни характеристики се класира в код 1517 90 99 на КН, различен от декларирания. Прието е, че с оглед установения състав на продукта, същият попада в обхвата на код по ТАРИК 1517 90 99 90. Ето защо е прието, че вносителят некоректно е декларирал стоката с код от позиция 1516 на КН, тъй като от тази позиция се изключват мазнините, маслата и техните фракции, хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдирани, ако в процеса на модификацията участват повече от една мазнина или масло. Анализираната стока обаче представлява препарат – смес от растителни мазнини или техни фракции, дори и химически модифицирани, с добавен сорбитанов емулгатор, в качеството на модификатор на кристалната структура, като са идентифицирани триглицериди, характерни за смес на палмова и палмистова мазнини. Прието е, че претърпяната допълнителна обработка е недопустима за позиция 1516.

На 13.10.2021 г. до представляващия дружеството-вносител е изпратена покана да се яви в 3-дневен срок в МП „Варна-Запад“ за съставяне на АУАН, която покана е получена на 18.10.2021 година. Предвид неявяването в указания срок на представител на дружеството АУАН е съставен в отсъствие на такъв. Същият е предявен на представляващия дружеството на 26.11.2021 година. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили възражения срещу акта, предвид което на 09.03.2022 г. е издадено процесното НП № 209. АНО е възприел изцяло фактическата обстановка така, както е описана в АУМН и издал процесното НП. В него, позовавайки се на чл. 190, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, наказващият орган наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2732,10 лв., от които 2276,75 лв. – мито, и 455,35 лв. - ДДС. Санкцията е наложена на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 ЗМ, за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ и по аргумент от посочените разпоредби представлява 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

При постановяване на въззивното решение ДРС приел, че НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 ЗМ – Директора на ТД Митница – Варна, оправомощен със Заповед № ЗАМ-1091/32-246841/02.08.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“. Установил също, че АУАН и НП изпълват законовите изисквания за форма и съдържание, което гарантира правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в какво се състои повдигнатото срещу него административнонаказателно обвинение. Не е установено в хода на производството пред АНО да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като изрично е отбелязано, че в жалбата до въззивния съд също няма изложени доводи в тази насока.

Въззивната инстанция приема, че спорният въпрос по делото е относно естеството на внесената на 12.02.2021 г. от дружеството стока, декларирана от него като „естерифицирана палмова мазнина – Apikon NH M 01” с нето тегло 22 640,00 кг., с код по Тарик ********** със ставка на мито по отношение на трети страни 10,90%, държава на произход - Индонезия. При новото разглеждане на делото съдът е приел, че липсата на специална акредитация на ЦМЛ да изследва процесния продукт не води до извод за негодност на извършените в тази лаборатория изследвания, поради което НП, издадено въз основа на нейни изследвания и резултати не може да се счита за незаконосъобразно само на това основание. Прието е обаче, че анализите, извършени в тази лаборатория, не следва да се кредитират от съда безрезервно, тъй като ЦМЛ е част от системата на митническите органи, съответно – изводите на тази лаборатория следва да се потвърдят от независими от страните експерти. Съдът се позовава на заявеното от вещите лица, работили по изготвяне и на двете експертизи (при първото и при второто разглеждане на спора от въззивната инстанция), които са категорични в заключенията си, че приложената от ЦМЛ методика не може да установи модификацията на изследваната мазнина, тъй като е установено единствено наличието на емулгатор - сорбитанов естер, но не е определено неговото количествено съдържание в продукта. Позовава се на заявеното от вещото лице С., че не може да се установи еднозначна информация и проследимост на взетата проба от стоката. В допълнение към това съдът е възприел и становището на вещото лице, работило по изготвяне на втората експертиза, че на резултатите от изпитване на пробите могат да повлияят както продължителния период между датата, на която те са взети, до датата, на която е проведено изпитването и е издадена МЛЕ, така също и материала и вида на опаковката, в която е съхранявана пробата, начина на нейното съхранение и др. Направен е извод, че резултатите на изготвената в ЦМЛ експертиза са опровергани в значителна степен. По изложените съображения съдът е постановил оспореното в настоящото производство въззивно решение, с което процесното НП е отменено и ТД Митница Варна е осъдена да заплати на „Милки Груп Био“ ЕАД съдебноделоводни разноски.

Решението на районния съд е неправилно.

В разглеждания случай при формиране на изводите относно наличие на основание за промяна на тарифната позиция на стоката, следва да бъде съобразено тълкуването, направено с решението на СЕС от 15 юни 2023 по дело С-292/22, което има задължителен характер за съдилищата и за административните органи.

С посоченото решение на СЕС е прието, че Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018 г. и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019 г., трябва да се тълкува в смисъл, че: 1) хранителен препарат от палмово масло, който не спада към позиция 1516 от тази номенклатура и е претърпял обработка, различна от рафинирането, спада към позиция 1517, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали препаратът е бил химически променен в резултат от тази обработка; 2) при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие, че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери

В случая при решаване на спора въззивният съд неправилно не съобразява изводите на ЦМЛ в изготвената и приложена към доказателствата МЛЕ относно обективните физико-химични свойства на внесената и декларирана от "Милки Груп Био" ЕАД стока по митническата декларация от 15.02.2021 година. Тази експертиза, за разлика от другите, изготвени в хода на двете въззивни производства, единствена е изготвена на база пряк анализ на проби, взети от внесената стока с посоченото наименование. Освен това, няма спор по делото, че в случая продуктът е смес от палмово масло и палмистово масло (в този смисъл е и заключението на вещото лице М., който сочи, че изследваната мазнина е палмово масло, към което е добавено палмистово масло). В т. 44 от решението по дело С-292/2022 СЕС посочва, че основната характеристика на стоките, които попадат в позиция 1517, е че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, получени от една единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС. Според съда нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът да трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а.

С оглед изложеното касационната инстанция не споделя извода на въззивния съд, че изготвеното от ЦМЛ заключение по МЛЕ е опровергано от изготвените заключения по СХЕ в хода на съдебното оспорване.

По отношение приложения метод за изследване на пробите следва да се посочи, че в обяснителните бележки към КН за позиции 1516 и 1517 няма изискване за прилагане на определен метод за изследване на съществените характеристики на продуктите. А и такъв да е предвиден, той не следва да се счита за единствен приложим (в този смисъл е и т. 53 от решението по дело С-292/22). При липсата на дефинирани в КН методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати.

Неправилно районния съд, позовавайки се заключението на вещото лице С. приема, че липсва идентичност в идентификацията на пробите. Касационната инстанция намира, че проследимостта на пробата следва да е изследва чрез съпоставяне на документите, които маркират и придружават пробата, а именно – етикети, протоколи за вземане на проба, митническа декларация, актове за вземане на проба и др.

В съставения от „Вилмар контрол“ ООД Акта за вземане и разработване на средна проба № 2155/17.01.2021 г. оловната пломба е с посочена идентификация на „Вилмар контрол“ ООД – „VС“ - от едната страна, и „3“ – от другата страна. Описано е в акта, че пробата е взета от контейнера, с който процесната стока е пристигнала в РБ(обозначен е с номера му), че са взети с ръчна сонда извадки от 10 кашона , на различни нива и места в контейнера. Посочено е, че пробата е разпределена в 5 бр. кутии, поставени в торби, пломбирани с оловни пломби, както и че пробите са маркирани с етикет, с означение „Стока: „Vegetable Oil Cocoa Butter Replacer APICON NH M01; Акт 2155; Контейнер EISU3933782, количество: 1132 кашона х 20кг; гр. Варна; Дата: 17.02.2021 г.; Получател: „Милки груп био“ ЕАД, гр. София; Подпис, Печат“. Процесният акт е съставен в три еднообразни екземпляра, като един от тях е връчен на представител на „Милки груп био“ ЕАД, заедно с 1 бр. от пробата. Пробите са разпределени както следва: 3 бр. за Митница Варна, 1 бр. за „Милки груп био“ ЕАД и 1 бр. за „Вилмар контрол“ ООД; 1 бр. контролна.

Протоколът за вземане на проба № 23/17.02.2021 г. е съставен от МП Варна Запад и съдържа посочване на: вида на пробата – палмова мазнина APICON NH M01; вземането й от контейнер EISU3933782; присъстващите служители и представители. В случая е описано, че пробата е взета от служител на „Вилмар Контрол“ ЕООД, протоколът е посписан от митнически служител и представител на декларатора „Милки груп био“ ЕАД, който представител на декларатора изрично декларира, че присъства при вземане на пробата и удостоверява, че не възразява срещу начина, количеството, маркировката и осигуровката на пробата, както и че приема за съхранение „проба за декларатора“. В Протокола за вземане на проба № 23/17.02.2021 г. е посочено, че пробата е разпределена в 4 бр. ПЕ торби, като предназначението на опаковките е: 2 бр. за митническата лаборатория; 1 бр. за декларатора и 1 бр. като контролна за съхранение в МП Варна Запад. Следва да се приеме, че в посочения протокол липсва отбелязване само на пробата, която е за „Вилмар Контрол“ ООД, според Акта за вземане и разработване на средна проба № 2155/17.01.2021 г.

От придружителното писмо от Директора на ТД Северна морска до ЦМЛ се установява, че на ЦМЛ са изпратени именно посочените Акт за вземане и разработване на проба и Протокол за вземане на проба, заедно със заявка за анализ, митническата декларация № 21BG002002044950R6/15.02.2021 г. и др. документи по отношение на процесния по делото продукт. Именно 2-та броя проби в ПЕ торби с палмова мазнина APICON /заместител на какао/ по Протокол за вземане на проба № 23/17.02.2021 г., маркирани с етикети на проба и запечатани с оловни пломби и етикет от „Вилмар контрол“ ООД, са изпратени на ЦМЛ, изследвани с МЛЕ.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира за неправилен извода на РС – Девня за липса на възможност за идентификация на пробите и за проследимостта им.

Неправилно РС – Девня се позовава и на периода от датата на постъпване на пробата в ЦМЛ (17.02.2021 г.) и датата на изпитване и издаване на МЛЕ (29.08.2021 г.), както и на материала и вида на опаковката, а и начинът на съхраняване на пробите, като сочи, че могат да се отразят на характеристиките на продукт като процесния. Във въззивното производство няма събрани доказателства, които да сочат, че към момента на изследването на въпросните проби същите са били с променени характеристики и то по отношение на състава им като смес от палмово масло и палмистово масло, който факт се явява релевантен в случая.

В потвърждение правилността и законосъобразността на направените от настоящия състав на съда изводи по отношение приложението на материалния закон и тарифното класиране на процесната стока, е и Решение № 316 от 11.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2023 г., с което е отменено Решение № 2599 от 18.04.2023 г. по адм. дело № 54/2022 г. на Административен съд – София град и е отхвърлена жалбата на „Милки Груп Био“ ЕАД срещу Решение с рег. № 32-374810 от 23.11.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна към митническа декларация МРН /MRN/ 21BG002002044950R6/15.02.2021 г., с което е определен нов код ********** като съответен тарифен код на стоката, която е идентична със стоката по настоящия спор, при който нов код ставка на митото по отношение на трети страни, дължима от получателя, е в размер на 16%. Действително административното и административнонаказателните производства са самостоятелни такива, но при наличие вече на произнасяне на съда относно тарифния код на една и съща стока, по една и съща митническа декларация, следва при произнасяне по АНД да се имат предвид и изводите, направени в административното производство. С публично обявеното и влязло в сила на 11.01.2024 г. съдебно решение на Върховния административен съд, спорът за правилния тарифен код на стоката по конкретната митническа декларация между страните по настоящото касационно производство, които са страни и в производството по адм. д. № 6277/2023 г. на ВАС. Решението на ВАС е представено от процесуалния представител на АНО още в хода на въззивното производство, но същото не е съобразено от първостепенния съд при постановяване на неговото решение.

Горното налага извод, че правилно и законосъобразно с НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на декларатора „Милки Груп Био“ ЕАД.

Законосъобразно като вид и размер е определена с НП имуществената санкция. Размерът на наложената с НП имуществена санкция е определен като 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, съгласно санкционната разпоредба - чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 ЗМ.

По изложените съображения, с оглед несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди НП.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно по 100 (сто) лв. за всяко разглеждане на всички инстанции – общо в размер на 400 (четиристотин) лева.

На основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, административният съд

ОТМЕНЯ Решение № 28 от 18.02.2025 г. по АНД № 20233120200115/2023 г. на Районен съд – Девня и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 209/2021/2022 от 09.03.2022 г., издадено от Директора на Директора на ТД Митница Варна, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Методи Попов“ № 22А, ЕИК *********, представлявано от П. Д. П., за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 732,10 (две хиляди седемстотин тридесет и два лева и десет стотинки), представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ОСЪЖДА „Милки Груп Био“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Методи Попов“ № 22А, ЕИК *********, представлявано от П. Д. П., да заплати на Агенция "Митници" разноски за производството в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване или протест.