№ 275
гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110103071 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество основава исковите си претенции на твърдения, чемежду
страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние №
286129/19.02.2020г., при спазване на реда по ЗПФУР и чрез средствата за комуникация
– ел. поща и телефон, при следване на описания в Общите условия алгоритъм от
действия. Ищецът сочи, че по силата на договора е отпуснал на кредитополучателя
заем в размер на 2000 лв., който са му изплатени на каса на „Изи пей” АД срещу
разписка. Уточнява, че ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит
/главницата/ в периода 20.03.2020г. – 14.05.2021г. на 15 месечни вноски, като 14 от тях
- в размер на 133, 33 лв. и последната - в размер на 133, 38 лв. Ищецът признава, че
заемополучателят е погасил първата вноската по главницата с падеж от 20.03.2020г.,
като е платил сумата от 133, 33 лв. Ищецът твърди, че за ползването на кредита
ответникът се е задължил да му заплаща и договорна лихва във фиксиран размер за
срока на договора от 40, 15%, като признава, че последният е погасил дължимата за
периода 19.02.2020г. – 20.03.2020г. лихва в размер на 66 лв. Ищецът допълва, че след
крайния падеж на договора – 14.05.2021г. ответикът е останал задължен за сумата от
1866, 67 лв. – главница, сумата от 462 лв. – договорна лихва и сумата от 10, 01 лв. –
лихва за забава за периода от 14.05.2021г. до 30.07.2021г. Твърди, че поради липсата на
1
доброволно изпълнение, се е снадбил за тези суми със заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 2567/2021г. на ВТРС, която е оспорена от ответника с възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение
на последния, че му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главница от дата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда
по чл. 131- 133 ГПК, е връчен лично на ответника по смисъла на чл. 45 ГПК. В
указания му едномесечен срок същият не е депозирал отговор на исковата молба. Не се
явява в първото по делото съдебно заседание, за което отново е призован лично, като
депозира молба за отлагането му поради заболяване и представя болничен лист. Съдът
е уважил молбата, като за следващото съдебно заседание е счел, че ответникът е
редовно призован на основание чл. 56 ал. 2 ГПК. В него същият не се явява, не
изпраща представител и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
С нарочна писмена молба докладвана в проведеното по делото съдебно
заседание процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с
протоколно определение от 21.02.2022г. е постановил, че ще се произнесе с решение
по реда на чл. 239 ГПК.
Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в
разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата
молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно
призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на
съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Предявеният иск
позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на
изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени
доказателства. От последните се установява не само наличието на облигационно
отношение между страните по договор за потребителски кредит от разстояние и
реалното получаване на заетата сума от страна на ответника, но и размера на
претендираните от ищеца вземания, произтичащи от съществуващата между страните
договорна връзка. Макар и възразил в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, ответникът не
твърди и недоказва плащане, нито доказва наличието на правоизключващи възражения
срещу съществуването респ. изискуемостта на заявените вземания. Всичко това
обуславя уважаването на предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и
2
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ал. 1 ЗЗД и признаване съществуването на сумите,
за които е издадена Заповед за изпълнение № 1054/02.09.2021г. по ч.гр.д. №
2567/2021г. на ВТРС.
При този изход на делото на ищецът следва да се присъдят разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство /т. 12 ТР № 4/2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. В настоящото производство в полза на ищеца следа да
бъдат присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 124, 90 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр.
чл. 25 ал. 1 НЗПрП или общо 224, 90 лв. В заповедното производство сторените
разноски възлизат на 99, 77 лв. и следва да се заплатят от ответника.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.И.Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван
Вазов, ул. „Балша” № 17, ап. 1, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал.
1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от
1866, 67 лв. /хиляда осемстотин и шестдесет и шест лева и 67 стотинки/ – главница по
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 286129/19.02.2020г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 01.09.2021г.
до окончателното й изплащане, СУМАТА от 462 лв. /четиристотин шестдесет и два/ –
договорна лихва за периода 20.03.2020г. – 14.05.2021г. и СУМАТА от 10, 01 лв. /десет
лева и една стотинка/ – лихва за забава за периода от 14.05.2021г. до 30.07.2021г., за
които вземания има издадена заповед за изпълнение № 1054/02.09.2021г. по ч.гр.д. №
2567/2021г. на ВТРС.
ОСЪЖДА К.И.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша” № 17, ап. 1 СУМАТА от 224, 90 лв.
/двеста двадесет и четири лева и 90 стотинки/, представляваща направените в исковото
производство съдебни разноски, както и СУМАТА от 99, 77 лв. /деветдесет и девет
лева и 77 стотинки/, представляваща направените в заповедното производство съдебни
разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 2567/2021г. по описа на ВТРС.
На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
3
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4