Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

 

                               гр. София, 06.07.2021 година

 

 

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І Г.О., 13 състав, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. ДИМИТРОВ

 

при секретаря Красимира Г., като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 3010 по описа на 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 26,ал.1,предл. трето ЗЗД и евентуални чл.33  и чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът Н. Т. И., ЕГН ********** твърди, че неговият баща и наследодател Н.Т.И. е починал на 16.08.2017 г. След справка в Имотния регистър на Агенция по вписванията, е установил, че двата недвижими имота в гр. София, притежавани от баща му, са били продадени на ответника. На 31.07.2017 г. дъщерята на ответника - А.Н.А.се е сдобила с нотариално заверени пълномощни от името на неговия баща Н.Т.И., които й предоставят правото да се разпорежда с 1/6 идеална част от земята и етаж от къща на ул. *****в град София, както и с апартамент №36, *****, жк “Сухата река”, като пълномощните са нотариално заверени от нотариус Л.А.рег. № 427 на Нотариалната камара, с район на действие СРС.

Посочва, че А.А.е продала имотите на своята майка Н.Г., като първата сделка с 1/6 идеална част от земята и етаж от къща на ул. *****в град София е извършена на 11.08.2017 г. за цена от 4 000 лв. при данъчна оценка 8783,40 лв., а втората с апартамент № 36, *****, ж.к. “Сухата река” е извършена на 16.08.2017 г. в деня на смъртта на баща му за цена от 5 000 лв. при данъчна оценка от 51 807,90 лв.

Счита, че продажната цена по двата договора за покупко-продажба на процесните недвижими имоти изобщо не е платена от продавача, тъй като ищецът като наследник не е получил тази цена при положение, че неговият наследодател не би могъл да похарчи сумата поради влошеното си състояние пет дни преди смъртта си и в деня на смъртта си, поради което е налице неизпълнение на задължението на купувача за плащане на цената.

Според ищеца продажните цени в двата горепосочени нотариални акта са значително по-ниски от данъчните оценки, както и от пазарните цени на подобни имоти, поради което е налице нееквивалентност в насрещните престации. В тази връзка сочи, че имотът, находящ се в град София, ул. *****, представляващ жилище – етаж от къща, заедно с 1/6 идеална част от дворно място, е обявен за продажба от ответника към дата 06.03.2018 г. на стойност от 20985 евро. Според ищеца разликата между продажната цена и данъчната оценка на имотите, както и пазарните им цени, обуславя нищожност на сделката поради нееквивалентност на престациите. Според ищеца, ако не бъде приета сделката за симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Според ищеца горепосочените обстоятелства, ако не извеждат извод за нищожност на сделките, следва да се приемат като обстоятелства, обосноваващи тяхната унищожаемост поради сключването им при явно неизгодни условия и крайна нужда поради влошеното здравословно състояние на неговия баща, тъй като сделките са сключени пет дни преди смъртта и в деня на смъртта на продавача.

Ищецът твърди и обстоятелства, свързани с възможността баща му да съзнава действията си при подписване на пълномощното и неяснота относно момента на прекратяване пълномощното с оглед ненадлежно издаване на съобщение за смърт и липса на вписан час на смъртта в него и в акта за смърт. 

моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да прогласи нищожността на процесните два договора,а евентуално да ги развали поради тяхната унищожаемост или поради неизпълнение.

Претендира разноски.

Ответникът Н.С.Г. оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва изцяло фактическите твърдения и доводи на ищеца като твърди, че след влошаване на здравословното му състояние Н.Т.И. е изготвил пълномощно на 31.07.2017 г., с което упълномощава дъщерята на ответника - А.Н.А.да продаде двата процесни недвижими имота. Твърди, че продажбата на 1/6 идеална част от земята и етаж от къща на ул. *****в град София е извършена на 11.08.2017 г. за цена от 4 000 лв., а продажбата на апартамент № 36, *****, жк “Сухата река”, гр. София е извършена на 16.08.2017 г. по обяд. Твърди, че Н.Т.И. е починал вечерта на 16.08.2017 г., като час на смъртта 20,52 ч. е отразен във фиша за спешна медицинска помощ, която е била повикана незабавно.

Претендира за отхвърляне на предявените искови претенции, както и разноски за адвокатско възнаграждение и разноски по водене на самото производство.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото Нотариален акт № 28, том I, рег. № 806, дело № 28/11.08.2017 г. и Нотариален акт № 29, том I, рег. № 825, дело № 29/16.08.2017 и двата изповядани от нотариус Л.А.,*** действие СРС, се установява,че Н.Т.И., ЕГН **********, чрез упълномощен на 31.07.2017 г. пълномощник А.Н.А.и продал на Н.С.Г. два имота:

На 11.08.2017 г. е продал Жилище с идентификатор 68134.630.135.2.1, находящо се в град София, Столична община, район Подуяне, на улица *****в партерния етаж на двуетажната масивна сграда, със застроена площ около 37 кв. метра, ведно с 1/6 идеална част от дворното място върху което сградата е построена с идентификатор 68134.630.135, цялото с площ 488 кв. метра, съставляващо по нотариален акт парцел IV-108 от квартал 264 (по плана на град София, местност Левски, за цена от 4 000 лв. 

 и

На 16.08.2017 г. апартамент Апартамент № 36 с идентификатор 68134.614.145.3.36, находящ се в град София, Столична община, район Подуяне, ж.к. Сухата река, бивш ж.к. Левски, *****, бивш *****, във вход Б, етаж 4 от 85.70 кв. метра, заедно със зимнично помещение без посочена площ по нотариален акт, с декларирана площ в данъчната оценка 4.00 кв. метра, ведно с 2.471 % идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя и правото на строеж който апартамент по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-4 от 09.03.2016 г., на Изпълнителния директор на АГКК, съставлява самостоятелен обект в сграда за сумата от 5000 лв.

Представени са два броя бр.пълномощни , заверени с per. № 756,757,758 и 759 / на подпис и съдържание/ от 31.07.2017 г. от нотариус Л.А.,от които е видно,че Н.Т.И. е упълномощил А.Н.А.да продаде от негово име и за негова сметка посочените имоти - апартамента за цена не по-голяма от 5000 лв. да продаде на конкретно лице- Н.С.Г.,а жилището и идеалната част от двора на който прецени и за цена каквато намери за добре.

От представения Препис-извлечение от Акт за смърт се установява,че Н.Т.И. е починал на 16.08.2017 г., а негов единствен наследник е Н. Т. И.-видно от Удостоверение за наследници на л.14.В приложеното съобщение за смърт подписано от д-р М.Г.Т.като причина за смъртта е посочена „сърдечно-съдова недостатъчност“,но не е посочен час на смъртта,а като място е отбелязано „другаде“.

От представен на л 95 Фиш за спешна медицинска помощ от 16.08.2017 г. се установява,че при посещение на адрес гр.София, ул. ****е констатирано,че в 20.30 часа Н.Т.И. е мъртъв.

От представените Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/22.02.2018 год. и Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/22.02.2018 год. се установява,че данъчната оценка на първия имот е 8783,40 лв.,а на втория-51 807,90 лв.

По делото е представена влязла в сила на 07.11.2019 год.,с която А.Н.А.е призната за невиновна по обвинение за съставяне на неистински частен документ-декларация за кремация на Н.Т.И. с неистински текст и подпис на  Н. Т. И..

От заключението на съдебно оценителската експертиза,което съдът възприема като обективно и професионално,се установява,че пазарната цена на Жилище с идентификатор 68134.630.135.2.1, находящо се в град София, Столична община, район Подуяне, на улица *****в партерния етаж на двуетажната масивна сграда, със застроена площ около 37 кв. метра, ведно с 1/6 идеална част от дворното място върху което сградата е в размер на 61 400 лева,а цената на Апартамент 36 - СОС 68134.614.145.3.36 в София, ж.к. Сухата река, блок № 110, вход Б, етаж 4 е в размер на 150 800 лева.

От показанията на св.Й. Х. се установява,че ищецът и баща му Н.Т.И. са имали добри отношения,макар да се виждали по няколко пъти в годината.Бащата живеел отделно с Н. и с нейна дъщеря,като ищецът имал и с тях добри отношения.

Свидетелят М. Б. установява,че отношенията между ищеца и баща му били променливи,ту добри, ту не толкова. Приживе последния му прехвърлил друг апартамент в София, а за двата процесни казвал,че ще ги остави на жената , с която живее-Наталия.В деня на смъртта била до Т. неотлъчно, последно време той бил много зле, за него от много време се грижела Н. и дъщеря й А..

При  така  установената фактическа  обстановка,  съдът  приема от  правна страна следното:

Ищецът е предявил главни искове за нищожност на двете сделки поради накърняване на добрите нрави- чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД , евентуално искове за унищожаване на горните сделки като сключени от продавача при крайна нужда и явно неизгодни условия-чл.33,ал.1 ЗЗД и евентуално за развалянето на договорите поради неизпълнение от страна на приобретателя за заплащане на покупните цени- правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД.

В петитума на исковата молба има изявление ..“ако се приеме, че сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави..“.В обстоятелствената част на исковата молба няма въведено твърдение,че въпросните сделки прикриват дарение. В петитума освен горния израз, няма искане за прогласяване нищожност поради привидност на сделките,нито като абсолютно,нито като относително симулативни. Поради горното в доклада такъв иск не е приет за разглеждане,като ищецът не е възразил. По тази причина съдът намира,че е сезиран с посочените в доклада искове и следва да се произнесе по тях в съответната поредност.

По съществото на исковете:

Претенцията на ищеца с основание чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД за нищожност на договорите , поради накърняване на добрите нрави, е неоснователна. Накърняване на добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. В случая обаче е налице изрична воля на продавача да продаде единия от имотите си на значително ниска цена,но това не накърнява морала, доколкото е воля на продавача.За другата продажба цената е малко под данъчната оценка и не може да се говори за такава нееквивалентност,която да води до недействителност на договора на това основание.

По заявените като евентуални искове за унищожаемост на договорите  на основание чл. 33 от ЗЗД - сключване при крайна нужда и явно неизгодни условия. Крайната нужда е състояние на субекта, което го принуждава да сключи сделката, която отделно е явно неизгодна и между тези две обстоятелства е налице причинна връзка, т.е. нуждата те кара да продадеш крайно евтино или да купиш невероятно скъпо. Според съда в случая не са налице доказателства за наличието на тези два елемента при сключването на процесния договор.

Установено е, че от години ищецът живее сравнително нормален живот при наличните му заболявания, за него са полагани лични грижи и финансово е бил обезпечен. Няма доказателства в месеците преди сключването на договорите да настъпила чувствителна промяна,която да е задълбочила сериозно състоянието му и да го е поставила в такава на крайна нужда от средства, качествено различна от перманентната , в която се е намирал от години. Условията принципно са неизгодни,но това е така по волята на продавача,а и според съда, не става въпрос за продажба,а за акт на дарение ,което като намерение се установява и от свидетелката М.Б.,а и от изложеното в отговора на исковата молба.

При това положение елемента за неизгодните условия изобщо не е релевантен,а поради липса и на състоянието на крайната нужда и тези искове са неоснователни.

Неоснователни са претенциите и за разваляне на договорите поради неизпълнение задължението за заплащане на покупната цена от страна на приобретателя. На първо място няма категорични доказателства да не е платена цената по сделките, доколкото сумите са платени в брой преди сделките и това е отразено в нотариалните актове. Това,че ищецът не е получил тези суми не означава задължително,че не са били платени.

При гореизложеното съдът намира,че както главните,така и евентуалните искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение.

         Водим от гореизложеното съдът:

 

      Р    Е    Ш    И :

 

отхвърля предявените от Н. Т. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез процесуалния му представител адв. В. П. Г. против Н. С. Г., ЕГН **********,***, чрез процесуалния ѝ представител  адв. В. И. главни искове за прогласяване на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД за нищожни договори за покупко-продажба на недвижими имоти- самостоятелен обект/жилище/ в сграда с идентификатор 68134.630.135.2.1 построена в имот находящ се в град София, ул. *****с 1/6 идеална част от дворно място -поземлен имот с идентификатор 68134.630.135  и апартамент № 36, находящ се в гр.София, ж.к. Сухата река ****** представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.614.145.3.36  обективизирани в Нотариален акт № 28. том I. per. № 806. дело № 28/11.08.2017 год. на нотариус Л.А.,*** действие СРС и Нотариален акт № 29. том I. per. № 825. дело № 29/16.08.2017 год. на нотариус Л.А.,*** действие СРС , поради противоречие с добрите нрави и евентуални искове с правно основание чл.33 и чл.87,ал.3 ЗЗД - за унищожаемост на горните сделки като сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия и за развалянето им поради неизпълнение,като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА  Н. Т. И., ЕГН ********** да запрати на Н. С. Г., ЕГН ********** разноски в размер на 3000 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: