№ 74
гр. Търговище, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500197 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на проверка е решение № 4 от 22.03. 2021 г., по гр.д. № 621/
2020 г. на РС – Попово, с което съдът признава за установено по отношение
на В.С. от гр. Попово, ул. „Изгрев“ №41, че ЕМ. СТ. ИВ., от гр. Горна
Оряховица, ул. „Св. Княз Борис“ 15Ж, Е СОБСТВЕНИК на 4/108 ид.ч., В. СТ.
ИВ., от гр. Горна Оряховица, е собственик на 7/108 ид.ч., П. СТ. ИВ., от гр.
Горна Оряховица, е собственик на 7/108 ид.ч., В. ИВ. М. от гр. Горна
Оряховица, Е СОБСТВЕНИК на 9/108 ид.ч. /девет сто и осми идеални части/
от следните имоти:
НИВА с площ от 20.900дка (от които 4.561дка шеста категория и 16.339
дка трета категория), местност „Аличка“, представляваща имот № 035019 по
плана за земеразделяне, а по КК поземлен имот с кад. № 06046.35.19, в с.
Бракница, община Попово, м. „Аличка“
НИВА с площ от 24.999дка, четвърта категория, местността „Байрама“,
представляваща имот № 052002 по плана за земеразделяне, а по КК е
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад. № 06046.52.2, в с. Бракница, община Попово.
1
Отменен е на основание чл. 537, ал. 2, изр. второ от ГПК, Нотариален акт за
собственост № 21, т. V, рег № 3499, дело № 821/ 2015 от 24.09. 2015 г.на
нотариус Елка Д. с рег. № 495 на НК и район на действие РС – Попово, в
частта, в която В. Х. С., е призната за собственик по давностно владение, на
описаните по-горе имоти, ЗА РАЗМЕРА над 81/108 ид. ч. /осемдесет и една
сто и осми идеални части/.
Признато е за установено по отношение на „РОМФАРМ КОМПАНИ“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1618, бул.
„Цар Борис III“ че ищците, с посочените по-горе данни са собственици на
общо 27/108-ми ид. Части от така описаните вече имоти, като дружеството е
осъдено да предаде на ищците съответните им собствени ид.части.
Присъдени са и разноски по делото.
Недоволен от това решение е останал ответникът „Ромфарм компани“
ООД, което го обжалва, чрез пълномощника си адв. Т.. Излагат се доводи за
процесуални нарушения във връзка с доказателствената тежест, което е
довело и до неговата незаконосъобразност. Иска се същото да бъде отменено
и исковете да се отхвърлят като неоснователни. В съд.зас. не се яви
представител, но постъпи писмено становище от адв. Т., който поддържа
жалбата. Прави и евентуално възражение за прекомерност на адв.хонорар на
другата страна, ако жалбата бъде отхвърлена.
От адв. Т. Г., пълномощник на ищците, е постъпил писмен отговор на
жалбата, в законния срок. В него се развиват доводи, които са в подкрепа на
изводите на съда. Посочва се, че решението е правилно и се иска то да бъде
потвърдено. Цитира се съдебна практика по наведените от жалбоподателя
доводи за допуснати процесуални нарушения при разпределяне на
доказателствената тежест. От адв. Г. постъпи писмено становище по ел.поща,
в което поддържа отговора и също прави възражение за прекомерност на адв.
хонорар.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към
мотивите на РС – Попово по отношение на установените факти и правните
изводи.
2
В условията на ограничен въззив съдът е длъжен да се произнесе само
по наведените в жалбата доводи. Те касаят основно разпределянето на
доказателствената тежест от съда по отношение на това кой какви факти
следва да установи. Жалбоподателят счита, че не е в негова тежест да
установява правото на собственост на своите праводатели и на ответника
В.С., защото тя се легитимирала с нот.акт, издаден по обстоятелствена
проверка.
Тези доводи не могат да бъдат споделени. Касае се до иск на
невладеещи собственици, с обща ид.част от ¼ от два земеделски имота, които
са били възстановени на наследниците на Иван М. Стоянов, починал през
1965 г. Няма спор, че процесните две ниви са били възстановени с решение на
ОСЗГ гр. Попово, през 1995 г. и се намират в землището на с. Бракница. Това
е актът, с който ищците се легитимират като собственици, както и с
представените доказателства, че са наследници на общия наследодател.
Ответницата В.С., на 24.09. 2015 г. се снабдява с констативен нот. акт, с
който е призната за собственик по давностно владение на процесните ниви.
Месец по-късно тя продава имота на трето лице, то също го препродава и
така, докато през 2018 г., на 12.11. 2018 г., го купува ответникът. Той владее
към момента тази земя. Направил е възражение, че имотът е придобит по
давност от него, с оглед на това, че има присъединено владение на останалите
праводатели.
Пред РС – Попово делото е преминало в едно съдебно заседание, а
всички страни са били редовно призовани. Съдът е имал проект за доклад,
който е връчен на страните. Вярно, че при разпределяне на доказателствената
тежест съдът не е бил прецизен. Едва в решението си съдът правилно
разпределя тежестта на доказване, като посочва, че при конкуренция на
актовете за собственост, всяка от страните следва да установи правата си,
както и онези факти, от които извлича изгодни за себе си обстоятелства.
В случая ищците се позовават на решение на ОСЗГ за възстановяване на
имота и наследство. Тези факти са безспорно установени. Тяхното право на
собственост, ако не е било надлежно прехвърлено, може да се изгуби само
ако някой друг придобие собствеността на основание давностно владение или
3
при отказ от съответните права.
След като нот.акт на изначалния праводател на ответника е издаден по
обстоятелствена проверка, на основание давностно владение от 10 години, то
в тежест на ответниците е да установят обстоятелствата, от които черпят
правата си. В този смисъл съдът е цитирал доста съдебна практика, такава има
цитирана от страна на защитата на ищците. Излишно е съдът да излага повече
мотиви по отношение на въпроси, по които няма какъвто и да било спор в
съдебната практика. С оглед на това оплакването за неправилно разпределяне
на доказателствената тежест е неоснователно. Няма оплаквания от друг
процесуален характер и затова втората инстанция не следва да обсъжда
евентуални други нарушения.
По отношение на това дали ответницата В.С. действително е придобила
имота по давност. Жалбоподателят счита, че тя разполага с официален
документ, който не е бил оборен по съответния начин.
По този въпрос районният съд също е изложил мотиви, които се
споделят от въззивната инстанция. Следва да се посочи още, че
официалният характер на този нот. акт, се простира по отношение на това кой
е направил изявленията, кой се е заявил като собственик на имота.
Констатациите и изводите на нотариуса по отношение на това дали е налице
придобивна давност не подлежат на оборване по реда на чл. 193 от ГПК,
защото не се оспорва съдържанието на акта или неговата автентичност. При
оспорване на правото на собственост по такъв нот. акт, лицето, което се
ползва от него, е длъжно пред съда да установи всички елементи на давностно
владение. Това се отнася както за продължителността на владението, така и за
установяване на фактите по отношение на фактическата власт и намерението
имотът да се държи като свой.
По делото няма каквито и да било доказателства, че В. С. изобщо е
упражнявала каквато и да било фактическа власт над нивите, лично или чрез
другиго. Подобни доказателства не са представени и за следващите
преобретатели. Единствено за жалбоподателя е прието, че това е така.
По отношение изводите на съда, че имотът не е придобит по давност от
жалбоподателя, въззивникът не е изложил оплаквания и доводи и не е
4
оспорил изводите на съда. Затова и втората инстанция не е длъжна да излага
доводи в тази връзка.
Изложените доводи от първата инстанция обаче се споделят и от
втората. Макар и да не е посочена съдебната практика, РС – Попово дословно
е цитирал решения на ВКС по отношение на разнородното владение. В този
смисъл Р № 178 от 09.07. 2014 г. по гр.д. 7749/ 2013 г. на първо ГО, Р 958 от
15.12. 2009 г. по гр.д. № 2246/ 2008 г. на първо ГО, Р 33 от 19.09. 2018 г. по
гр.д. № 1931/ 2017 г., по гр.д. 1669/ 2017 г., гр.д. № 900/ 2008 г. на четвърто
ГО, Р 33 от 20.03. 2020 г. по гр.д. № 1962/ 20109 г. на първо ГО на ВКС.
В заключение: решението е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските. На такива има право въззиваемата страна. Адвокат Г. е
представил доказателства за 900 лв. адвокатски хонорар, който е договорен и
платен от П.И.. Има възражение за прекомерност. Минималният размер на
възнаграждението според цената на иска е около 340 лв. Т.е. за всеки от
ищците може да се търси тази сума, което прави 1360 лв. Заплатената сума е
в по-малък размер. Г-жа И. обаче няма правомощия да договоря хонорар от
името на останалите ищци и платената сума може да се вземе предвид само
като неин разход по делото. С оглед на това разноските следва да бъдат
заплатени на П.И.. Този хонорар е договорен само за нейното
представителство, но не и за останалите ищци. С оглед сложността на делото
и това, че адв. Г. не се яви лично пред съда сумата от 900 лв. за един от
ищците, е завишена. С оглед на това съдът намира, че следва да бъде
намалена на 600 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 22.03. 2021 г., по гр.д. № 621/ 2020 г.
на РС – Попово, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Ромфарм компани“ ООД гр.С., бул.“Цар Борис III“ № 168,
ет. 3, офис 34, ЕИК *********, представлявано от Тенчо Шиков и Венелин
5
Г., а по делото от адв. Р. Т., действащ от името на АдвД“Т. и Кирчев“,
Булстат ******, гр.С., ул.“Цар Асен“ № 5, ет. 3, ап. 19, да заплати на П. СТ.
ИВ. от гр. Горна Оряховица, ул.“Вили Бабенец“ № 14, ЕГН **********,
представлявана от адв. Т.Г. от гр.С., ел. адрес *********@*******.**, със
съгласие за връчване по ел.път., сумата от 600 лв., направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6