Присъда по дело №66/2022 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 12
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20222130200066
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Карнобат, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Наказателно дело частен
характер № 20222130200066 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. П. М. - ***, ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че публично, при условията на продължавано
престъпление на улицата в с. Р., общ. Карнобат, обл. Бургаска в периода от
17.02.2022 г. до 20.02.2022 г. с две деяния, които осъществяват по отделно
един и същ състав на едно и също престъпление, които са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото е казал в присъствие на
частния тъжител Х. С. П. с ЕГН ********** унизителни за честта и
достойнството му обидни думи, а именно:
На 17.02.2022 г. на улицата в с. Р., общ. Карнобат, обл. Бургаска е казал
в присъствието на тъжителя Х. С. П. с ЕГН ********** унизителни за честта
и достойнството му обидни думи, а именно: „ти си много алчен, излъга
братовчедите си, взема им земята“,
На 20.02.2022 г. на улицата в с. Р., общ. Карнобат, обл. Бургаска е казал
в присъствието на тъжителя Х. С. П. с ЕГН ********** унизителни за честта
и достойнството му обидни думи, а именно: „моите години заминаха, ще те
1
чакам с вилата, ще те убия“ – престъпление по чл. 148 ал.1 т. 1 във връзка с
чл. 146 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, поради което
НА ОСНОВАНИЕ чл. 305 ал. 5 от НПК, във връзка с чл. 78а, ал. 1
от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия М. П. М. от наказателна отговорност за
извършеното от него горепосочено престъпление по чл. 148 ал.1 т. 1 във
връзка с чл. 146 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, като МУ
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на
1000,00 лева в полза на Държавата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, подсъдимия М. П. М. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с. Р., общ. Карнобат, обл.
Бургаска да заплати на Х. С. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Карнобат, ул. ***, същият със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.
Карнобат, ул. ***, чрез адв. С. К. – съдебен адресат, направените по делото
съдебни разноски в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия М. П. М. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: с. Р., общ. Карнобат, обл. Бургаска да заплати на Държавата
държавна такса в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за наложеното му административно наказание глоба, която
сума да се преведе по сметка на РС-Карнобат.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в 15-дневен
срок, считано от ДНЕС.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 12 от 02.11.2022 г. по НЧХД № 66/2022 г.

Настоящото дело е образувано по повод постъпила в Районен съд тъжба
от Х.С.П. срещу М.П.М. за извършени от него престъпления от частен
характер наказуеми по чл. 148 ал.1 т. 1 във връзка с чл. 146 ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на тъжбата подадена от Х.С.П. е посочено, че
подсъдимият М.П.М. на 17.02.2022 г. около 11,00 ч. в с. Р., пред входната
врата на двора му в присъствието на сина на тъжителя Р.Х.П. и приятеля на
тъжителя М.Г.С. е казал нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя Х.С.П., че бил много алчен, откраднал е земите на братовчедите му
и бетонните колове били негови, като обидата е била нанесена на публично
място – на улицата в с.Р. - престъпление по чл. 148 ал.1 т. 1 във връзка с чл.
146 ал.1 от НК и, че на 20.02.2022 г. около 8,30 ч. сутринта в с.Р. пред дома на
тъжителя Х.С.П. в присъствието на Х.М.К. казал нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя Х.С.П. в негово присъствие – ще ти еба майката,
ще те убия, като и тази обида е нанесена на публично място – на улица в
селото – с което бил извършил престъпление по чл. 148 ал.1 т. 1 във връзка с
чл. 146 ал.1 от НК.
Пострадалото лице Х.С.П. с тъжбата си е предявил срещу подсъдимия
М.П.М. и граждански иск за сумата от 2000 лв., представляваща претенция за
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 148 ал.1 т.1 от НК във връзка с чл. 146 ал.1 от НК
ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на
извършеното престъпление – 20.02.2022 г., който граждански иск съдът не е
приел за разглеждане в настоящото наказателно производство, като съдът не
е конституирал като граждански ищец по делото пострадалото лице – частния
тъжител.
В съдебно заседание тъжбата се поддържа от тъжителя чрез повереника
му адв. К. и се иска нейното уважаване, като подсъдимият бъде признат за
виновен в извършването на горепосочените престъпления срещу тъжителя,
като по този му начин предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатите с частната тъжба обвинения.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен
по повдигнатите обвинения. Дава обяснения в същата насока. Процесуалния
представител на подсъдимия пледира за оправдателна присъда по двете
обвинения, като излага мотиви в същата насока.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Тъжителят Х.С.П. живеел в гр. Карнобат, като той бил родом от с. Р.,
общ. Карнобат, обл. Бургас и притежавал наследствена къща в същото село, в
същото село живеел и подсъдимия М.П.М., който притежавал къща съседна
на тъжителя Х.П.. Въпреки, че двамата били съседи, същите се намирали в
много лоши отношения помежду си. На 17.02.2022 г. преди обяд тъжителят
Х.С.П. бил в къщата си в с. Р., заедно със сина си свид. Р.Х.П., като на
улицата пред техния двор бил и свид. М.Г.С., като същите си приказвали. По
време на разговора помежду им отпред на улицата пред двора на тъжителя П.
дошъл подсъдимия М.П.М. и тъй като тъжителят П. по това време правил
оградата между техните дворни места, то подсъдимият М. му казал, че някои
от коловете , които са били в двора на тъжителя П. били негови и поискал
тъжителя да му върне същите, като казал на тъжителя П., че бил много алчен,
излъгал братовчедите си, вземал им земята, като продължавал да иска да му
бъдат върнати два от бетонните колове, които били в двора на тъжителя П..
Като видял, че между страните възникнал спор за собствеността на
процесните колове тъжителя П. накарал сина си свид. Р. П. и свид. С. да
вземат коловете, които били в неговия двор и да ги занесат отпред на улицата
пред двора на подс.М.. Същите двама свидетели го послушали и изнесли
коловете отпред на улицата и ги оставили пред дома на подс. М. М. след
което спорът между страните по настоящото дело приключил. Няколко дена
по късно на 20.02.2022 г. рано сутринта свид. Х.М.К., който бил от с. К. бил
близък приятел с тъжителя Х.С.П. и на същия ден отишъл пред двора на
същия тъжител, за да правят оградата му. Преди да почнат да правят обаче
оградата на двора на улицата отново излязъл подс. М.П.М. и започнал да
обвинява тъжителят, че му убил и котката и кучето на което тъжителят му
отговорил, че нищо не е убил на който негов отговор подсъдимият се ядосал и
му казал „моите години заминаха, ще те чакам с вилата, ще те убия, ще ти еба
майката“ на които обиди на подсъдимия тъжителя Х.П. нищо не казал, след
което подсъдимият си отишъл. И в двата случая свидетелите очевидци М.Г.С.,
Х.М.К. и Р.Х.П. посочват, че там не се е намирала свидетелката Й.Н. М.а,
разпитана като такава в съдебно заседание и която се явява съпруга на
подсъдимия М..
Съдът кредитира показанията на свидетелите М.Г.С., Х.М.К. и Р.Х.П.
като достоверни относно извършените деяния от подсъдимия М. М., тъй като
същите се подкрепят едни с други и съдът намира, че по делото не са събрани
доказателства, които да ги опровергават и в най-малка степен. Това е така,
тъй като макар в съдебно заседание да е разпитана като свидетел Й.Н. М.а –
съпруга на подсъдимия и същата сама да твърди, че е била свидетел и на
двата случая посочени в тъжбата същите горепосочени трима свидетели са
категорични, че същата не е присъствала по време на двата случая, когато
подс. М. М. е обидил тъжителя Х.П.. Нещо повече съдът не следва да
кредитира нейните показания като достоверни в същата насока, относно
случилото се между тъжителят и подсъдимия, тъй като понеже същата се
явява съпруга на подс.М. М., то дава показания с които оневинява съпруга си
2
в извършване на двете горепосочени престъпления в които е обвинен, като по
този начин с тези нейни показания същата явно се стреми да даде същите с
оглед оневиняването на същия подсъдим и по този начин даване възможност
на същия да избегне осъществяването спрямо него на съответната
наказателна репресия за извършените от него престъпления. Тук следва да се
добави още и факта, че макар същата свидетелка да твърди, че е била
свидетел и на двата спора между нейния съпруг М. М. и подсъдимия Х.П., то
същата дава показания от които категорично може да се направи извод, че
същата не е присъствала нито на един от двата спора между подсъдимия и
тъжителя в които първия да е нанесъл обиди спрямо тъжителя, тъй като сама
посочва, че знае за тези случаи от това, което самият подсъдим – неин съпруг
й е разказал. Съобразявайки се с така събраните по делото доказателства,
съобразно горепосочената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият М.П.М. е осъществил престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 във
връзка с чл. 146 ал.1 от НК, във връзка с чл. 26 от НК, което се изразява в
следното, че същия подсъдим публично, при условията на продължавано
престъпление на улицата в с. Р., общ. Карнобат, обл. Бургаска в периода от
17.02.2022 г. до 20.02.2022 г. с две деяния, които осъществяват по отделно
един и същ състав на едно и също престъпление, които са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото е казал в присъствие на
частния тъжител Х.С.П. с ЕГН ********** унизителни за честта и
достойнството му обидни думи, а именно:
На 17.02.2022 г. на улицата в с. Р., общ. Карнобат, обл. Бургаска е казал
в присъствието на тъжителя Х.С.П. с ЕГН ********** унизителни за честта и
достойнството му обидни думи, а именно: „ти си много алчен, излъга
братовчедите си, взема им земята“,
На 20.02.2022 г. на улицата в с. Р., общ. Карнобат, обл. Бургаска е казал
в присъствието на тъжителя Х.С.П. с ЕГН ********** унизителни за честта и
достойнството му обидни думи, а именно: „моите години заминаха, ще те
чакам с вилата, ще те убия, ще ти еба майката“.
Обект на извършеното престъпление са обществените отношения
осигуряващи неприкосновеността на честта и достойнството на гражданите,
като субект на престъплението е подсъдимият в качеството му на пълнолетно,
вменяемо физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението обида
се осъществява чрез действие и се изразява в казване публично в случая на
улицата пред къщата на тъжителя в с.Р., пред повече от едно лице на
обидните думи „ти си много алчен, излъга братовчедите си, взема им земята“,
„моите години заминаха, ще те чакам с вилата, ще те убия, ще ти еба майката“
с които обидни думи е засегнал честта и достойнството на пострадалия.
3
При обидата деецът дава своята негативна оценка на личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни
жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на
адресата им и се обективират с такава цел /Решение № 93 от 22.05.2013 г. по
НД № 169/2013 г. на ВКС трето наказателно отделение/. Унизителния
характер на казаните думи от дееца се преценява на основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на
приетите в обществото морални норми за общуване, за зачитане на честта и
достойнството на всеки го. При обидата чрез думи, когато деецът казва нещо
унизително за достойнството на засегнатия, отрицателна оценка или мнение
за личността на пострадалия се прави в езикова форма, като се използват
унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети, унизителни
съждения за качествата на жертвата. Особен признак от обективната страна
на обидата е, че деянието трябва да е извършено в присъствието на
пострадалия, като обидата е довършена когато унизителните за честта и
достойнството на пострадалия думи или действия бъдат възприети от него,
когато той ги чуе, прочете или види /в този смисъл Решение № 664 от 1972 г.
на ВС първо наказателно отделение и Решение № 583/1975 г. на ВС второ
наказателно отделение и др./. В обсъжданата хипотеза е категорично
установено, че така отправените обидни думи „ти си много алчен, излъга
братовчедите си, взема им земята“, „моите години заминаха, ще те чакам с
вилата, ще те убия, ще ти еба майката“ от гледна точка на господстващия
морал безспорно отразяват една отрицателна оценка за честта и
достойнството на тъжителят към които са били изречени и тези думи са от
естеството да накърнят доброто му име в обществото. Съдът приема , че
инкриминираните думи, които са били използвани от подсъдимия
действително имат унизителен характер и са в естеството им да накърнят
чувството за лично достойнство и чест на тъжителя, като тази преценка е въз
основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично
поведение.
Съобразявайки в тази връзка установените европейски стандарти,
касаещи правото на свободно изразяване и гаранциите за свободата на
словото в едно плуралистично общество, регламентиран в чл. 10 от
ЕКЗПЧОС, съдът счита, че подсъдимият е осъществил всички съставомерни
признаци на изпълнителното деяние – квалифициран състав на обидата по чл.
148 ал.1 т.1 от НК нанесена публично. От субективна страна престъплението
е извършено с форма на вината пряк умисъл, като деецът е предвиждал, че
казаните от него думи са обидни, унизителни за лицето, съзнавал е че се
възприемат както от пострадалия, а така също и от лицата присъстващи там
на улицата пред неговия дом, като е желаел и е целял да унижи достойнството
и честта на лицето.
При преценка квалификация на престъплението съдът съобрази
константната съдебна практика съгласно която обидите са нанесени
4
публично, когато са извършени пред повече от едно лице, като последните
следва да са възприели обидните думи независимо дали мястото, където са
осъществени действията е публично. От събраните по делото доказателства
се доказа по безспорен начин, че изречените от подсъдимия обидни думи са
били произнесени на улицата пред дома на тъжителя и са чути от
присъстващите там свидетели – М. С., Х.К. и Р. П.. Затова в настоящия
случай съдът приема, че обидата е извършена публично. От показанията на
свидетелите се доказа по безспорен начин, че подсъдимият е бил наясно, че се
намира на публично място – на улицата пред двора му в с. Р., общ. Карнобат и
е съзнавал, че изречените от него обиди ще бъдат чути не само от тъжителя,
но и от присъстващите там свидетели. В случая с това, че подсъдимият е
нарекъл тъжителя „ти си много алчен, излъга братовчедите си, взема им
земята“, „моите години заминаха, ще те чакам с вилата, ще те убия, ще ти еба
майката“, подсъдимият не е упражнил конституционното си право за
свободно изразяване на мнение, което изключва носенето на наказателна
отговорност. Гарантираното от Конституцията на Република България право
за изразяване и разпространение на мнение не е абсолютно и търпи
ограничения в случаите , когато при реализирането му се накърняват правата
и доброто име на другиго – чл. 39 ал. 2 от Конституцията. В свое решение №
20 от 14.07.1998 г. постановено К.Д. № 16/1998 г. Конституционен съд на
Република България е застъпил становището, че когато конкретизират
ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода
на изразявания на мнения, Конституцията освен останалите посочва и правата
и доброто име на другите граждани, а Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи – репутацията и правата на другите. Така
посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност, чест,
достойнство, добро име и те именно са обект на посегателство при нанасяне
на обидата /умишленото унижаване достойнството на дадено лице/ и на
клеветата /съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
даден лице или приписване на престъпление другиму/. Поради това
отговорността /наказателна и гражданска/ за обида и клевета като средство за
защита на честта , личното достойнство и доброто име представлява такова
ограничение на правото на свобода на изразяване на мнение, което е
допустимо и от Конституцията и от Конвенцията. Нормата на чл. 10 ал.1 от
КЗПЧОС регламентира свободата на изразяване на мнение, като пределите й
се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите и същевременно правото на свободно
изразяване на мнение не може да служи за нанасяне на обиди или клевети.
Изводът относно наличието на противоправно поведение при изразяване на
мнение или становище следва да се основава на една преценка за баланс
между посочените две основни права – на защита на доброто име и на
свободно изразяване на мнение. Поради гореизложеното съдът намира, че
подсъдимият е осъществил състава на чл. 148 ал.1 т.1 от НК във връзка с чл.
146 ал.1 от НК наричайки тъжителя „ти си много алчен, излъга братовчедите
5
си, взема им земята“, „моите години заминаха, ще те чакам с вилата, ще те
убия, ще ти еба майката“ на публично място на посочените дати.
С оглед на гореизложеното съдът призна подсъдимия М.П.М. - ***,
ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че публично, при условията на
продължавано престъпление на улицата в с. Р., общ. Карнобат, обл. Бургаска
в периода от 17.02.2022 г. до 20.02.2022 г. с две деяния, които осъществяват
по отделно един и същ състав на едно и също престъпление, които са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото е казал в
присъствие на частния тъжител Х.С.П. с ЕГН ********** унизителни за
честта и достойнството му обидни думи, а именно:
На 17.02.2022 г. на улицата в с. Р., общ. Карнобат, обл. Бургаска е казал
в присъствието на тъжителя Х.С.П. с ЕГН ********** унизителни за честта и
достойнството му обидни думи, а именно: „ти си много алчен, излъга
братовчедите си, взема им земята“,
На 20.02.2022 г. на улицата в с. Р., общ. Карнобат, обл. Бургаска е казал
в присъствието на тъжителя Х.С.П. с ЕГН ********** унизителни за честта и
достойнството му обидни думи, а именно: „моите години заминаха, ще те
чакам с вилата, ще те убия“ – престъпление по чл. 148 ал.1 т. 1 във връзка с
чл. 146 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 26 ал.1 от НК и тъй като в случая съдът
прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК - тъй като за
това извършено престъпление се предвижда наказание глоба в размер от 3000
до 10000 лв. и обществено порицание, това че подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер и може да бъде освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел 4 от Глава 8 на НК, както и че няма нанесени
от престъплението му имуществени вреди то на основание чл. 305 ал. 5 от
НПК, във връзка с чл. 78а, ал. 1 от НК съдът освободи подсъдимия М.П.М. от
наказателна отговорност за извършеното от него горепосочено престъпление
по чл. 148 ал.1 т. 1 във връзка с чл. 146 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 26 ал.1 от
НК, като му наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в
размер на 1000,00 лева в полза на Държавата. Съдът наложи това
административно наказание на подсъдимия в размер към минимума
предвиден в чл. 78а ал. 1 от НК, тъй като прецени следните обстоятелства,
които се явяват многобройни смекчаващи вината му обстоятелства: ниската
степен на обществена опасност на конкретното деяние – касае се за нанесени
обиди с които подсъдимият е засегнал честта и достойнството на пострадалия,
степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът прецени с
оглед данните по делото в тази връзка като ниска, тъй като същият е
неосъждан, като взе предвид и това, че подсъдимият е пенсионер, както и
сравнително високата му възраст – 82 г. затова съдът му наложи
административно наказание в горепосочения му минимален размер, като по
този начин съдът намира, че така наложеното административно наказание на
6
подсъдимия ще въздейства предупредително върху него и ще окаже
възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на
обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и
специална превенции, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение на разноските, тъй като тъжителят е поискал присъждане
на така направените от него съдебни разноски в тъжбата си, които
подсъдимия бъде осъден да ги заплати съдът намира отчитайки разпоредбата
на чл. 198 ал. 3 от НПК, според която когато подсъдимият бъде признат за
виновен съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение и други разноски, посочени в същата
разпоредба ако тъжителят е направил такова искане, то тъй като с настоящата
си присъда съдът призна подсъдимия М.П.М. за виновен то съдът го осъди да
заплати на тъжителя направените от него съдебни разноски в размер на
сумата от 800 лв., посочени в договор за правна защита и съдействие, както и
съответна държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на наложеното му административно наказание
глоба в размер на 1000 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни