Номер /10.12.2019 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на десети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№3373 по описа за 2019 год.,
установи следното:
Производството по делото е по
реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от А.Р.Х., ЕГН **********,***,
против Заповед №190324000303/18.11.2019г на мл.автоконтрольор в РУ Провадия при
ОДМВР-Варна, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна
мярка на осн.чл.171 т.2а от ЗДвП – прекратяване регистрацията на собственото му
МПС за срок от 12 месеца, като са отнети 2 бр. рег.табели с №В 4724 НТ и СРМПС
№*********.
С жалбата е направено и особено
искане на осн.чл.166 ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на
ПАМ, мотивирано с вероятността за настъпване на вреди от изпълнението за
жалбоподателя, които са значителни и тежки и не могат да бъдат преодолени
впоследствие. Твърди се, че в случая не са налице основанията по чл.60 ал.1 от АПК за допускане на предварителното изпълнение, и се настоява, че в случая
частният интерес е ротивопоставим на обществения поради липсата на извършено
нарушение.
След като прецени приложените по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В горецитираната Заповед №
190324000303/18.11.2019г мл.автоконтрольор при РУ – Провадия е изложил, че
против А.Х. е съставен АУАН от 18.11.2019г за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП – за това, че на същата дата в с. Цонево управлява собствения си л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег.№ В 4724 НТ, без да притежава свидетелство за
правоуправление на МПС – неправоспособен водач. Посочено е, че в случая е
налице материалноправната предпоставка по чл.171 т.2а от ЗДвП за налагане на
ПАМ – прекратяване регистрацията на горепосоченото МПС на собственика му и
негов неправоспособен водач. С диспозитива на заповедта е прекратена регистрацията
на МПС за срок от 12 месеца, като са отнети 2 бр. рег.табели с №В 4724 НТ и
СРМПС №*********. Заповедта е връчена лично на жалб.Х. на 18.11.2019г. По
преписката са приложени цитираният в заповедта АУАН против А.Х., заповед за
компетентността на издателя на оспорената заповед, и справка за нарушител от
региона.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Депозирането на искане по реда на
чл.166 ал.2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е
единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по
оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия казус.
Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
Съгл.чл.172 ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, ПАМ по чл.171
т.4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи;
те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на
ПАМ, освен ако съдът не го направи съгл. ТР
№5/08.09.2009 г на ВАС. От така възприетата законодателна уредба явства, че
предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – спиране от движение
на МПС, е
допуснато еx lege, т.е. че в тази случаи законът презумира наличието на една,
повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към настоящия
казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния
закон. Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за
него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на
акта си, както е и в конкретния казус. Поради това липсата на мотиви в тази
насока не резултира в незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не съставлява
основание за отмяна на разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма; съответно –
възражението на Х., че предпоставките на чл.60 ал.1 от АПК не са налице в
настоящия казус, е несъстоятелно.
Именно защото е изрично
предвидено с чл.172 ал.6 от ЗДвП, при отправено искане за спирането на предварителното
изпълнение на заповедта за ПАМ по чл.166 ал.2 от АПК, молителят дължи да докаже, че
то би му причинило значителна
или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест,
установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови
обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на
заповедта за ПАМ.
Никое от тези изисквания не е изпълнено в
конкретния казус. А.Х. мотивира искането си единствено с вероятността от настъпване на „значителни и тежки“ вреди за него, при липса на каквато и да била конкретизация относно
вида, естеството и евентуалния размер на тези вероятни вреди, които биха
настъпили от допуснатото от законодателя предварително изпълнение на заповедта;
както и защо в конкретния казус личният му частен интерес е равен и
противопоставим на обществения такъв, и то до степен да го преодолява. Независимо
от горното следва да бъде посочено, че дори в случай на реално настъпили
имуществени вреди за молителя в резултат на невъзможността на ползва автомобила
си в определен период от време, то те не биха били съществени, и още по-малко –
трудно поправими съобразно
константната съдебна практика, понеже при евентуална отмяна на заповедта за
прилагане на ПАМ като незаконосъобразна те подлежат на репарация по реда на
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК. Не на
последно място – в
случая молителят не е посочил нито едно ново обстоятелство, което да не е
съществувало при издаването и връчването на ИАА, чието
предварително изпълнение се иска, и което евентуално да обоснове спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на акта.
Мотивиран от изложеното съдът
намира, че в конкретния казус молителят не е оборил установената с чл.172 ал.6 от специалния ЗДвП презумпция,
т.е. не е доказал, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда,
което квалифицира молбата му по чл.166 ал.4 вр.ал.2
от АПК като неоснователна и налага отхвърлянето й. В заключение следва да бъде
посочено, че доколкото нито специалния ЗДвП, нито общия АПК съдържат изрична
забрана, оспорващият би могъл да поиска отново спиране на допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение на заповедта – при възникване на нови
обстоятелства относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за
него.
Мотивиран от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Р.Х., ЕГН **********,***, за спиране на предварително изпълнение на
Заповед №190324000303/18.11.2019г
на мл.автоконтрольор в РУ Провадия при ОДМВР-Варна, с която на осн.чл.171 т.2а
вр.чл.150 от ЗДвП му е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на
МПС – л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 4724 НТ за срок от 12 (дванадесет)
месеца.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния
административен съд - София.
Препис от определението да се връчи само на
молителя.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :