№ 9697
гр. София, 31.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110155278 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът „EОС МАТРИКС”ЕООД е предявил против ответницата М.
ИВ. В. комулативно обективно (чл.210,ал.1 ГПК) съединени установителни искове по
чл.422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо на
вземанията , произтичащи от договор за кредитна карта от 28.10.2011г. между ответницата и
„БАНКА ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на дружеството-ищец с договори
за цесия , от които : главница – 2000 лв , договорна лихва – 221,38 лв , наказателна лихва –
10,63 лв и заемни такси – 76,88 лв , заедно със законните лихви и разноски, за които е била
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. № 11028/ 2014г. по описа
на СРС , 68 състав.
С разпореждане № 20271/30.09.2021г. на СРС, 68 състав е изискано служебно за
прилагане към настоящото исково производство заповедното гр.д. № 11028/ 2014г.
Заповедното гр.д. № 11028/ 2014г. е приложено към настоящото исково гр.д. №
55278/2021г. след връщането му от СГС с писмо , вх. № 23000065/05.01.2022г.
Заповедното гр.д. № 11028/ 2014г. е било изпратено в СГС за произнасяне по
предявената частна жалба, вх. № 23041378/05.08.2021г. от длъжницата М. ИВ. В. срещу
разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по чл.418,ал.2
ГПК.
Едновременно с посочената частна жалба длъжницата М. ИВ. В. е предявила на
05.08.2021г. по заповедното гр.д. № 11028/ 2014г. и възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което на зявителя са били отправени
указания по чл.415 ГПК за предявяването на искове по чл.422 ГПК , в изпълнение на които е
предявена исковата молба, вх. № 59052/ 24.09.2021г. , по която е образувано настоящото
исково гр.д. № 55278/2021г. ( преди изпращането на заповедното гр.д. № 11028/ 2014г. в
СГС за произнасяне по частната жалба- б.с.).
1
След прилагане към настоящото исково дело на заповедното гр.д. № 11028/ 2014г.
(след връщането му от СГС – б.с.) при извършена служебна проверка от съда е
констатирано, че заповедното производство по чл.417 ГПК по гр.д. № 11028/ 2014г. е
ПРИКЛЮЧИЛО с влязло в сила въззивно определение № 4292/18.11.2021 г. по ч.гр.д. №
20211100511982/2021г. по описа на СГС , І-Д състав , с което е ОТМЕНЕНО
разпореждането за незабавно изпълнение, ОБЕЗСИЛЕН е издадения изпълнителен лист и
е ОТХВЪРЛЕНО ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК по по заповедното гр.д. № 11028/ 2014г. по описа на СРС.
Софийски районен съд, 68 състав като прецени допустимостта на предявените
установителни искове, намира за установено следното от процесуално-правна страна :
Предявените по настоящото дело установителни искове по чл.422 ГПК са
НЕДОПУСТИМИ. Това е така по следните причини :
Процесуалното основание за допустимостта на иска по чл.422 ГПК е предявено в срок
възражение по чл.414 ГПК от длъжника срещу заповед за изпълнение. В конкретния случай
след предявявянето на исковете по чл.422 ГПК (по които е образувано настоящото исково
дело) с въззивно определение на СГС е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК , по което е
образувано заповедното гр.д. № 11028/ 2014г., по което е издадена заповедта по чл.417 ГПК
, във връзка с оспорването на която са предявени исковете по чл.422 ГПК. Въззивното
определение на СГС за отхвърляне на заявлението по чл.417 ГПК е заменило
издадената от СРС заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и нейното правно
действие е преустановено.
Без действаща заповед за изпълнение е недопустимо да се предявява специалния
установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл. 415,ал.1 ГПК.
В конкретния случай с въззивното определение № 4292/18.11.2021 г. по ч.гр.д. №
20211100511982/2021г. по описа на СГС , І-Д състав е постановено , че въз основа на
предственото извлечение от сметка по заповедното гр.д .№ 11028/2014г. по описа на СРС не
може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, което не означава,
че издадената заповед по чл.417 ГПК следва да бъде трансформирана в заповед по чл.410
ГПК за същите вземания. Това е така , тъй като заповедното производство по чл.417 ГПК не
може да се трансформира в заповедно производство по чл.410 ГПК , т.е. не може когато не
са налице условията по чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК за издаване на изпълнителен лист по
представения документ по чл.417 ГПК, да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК само по твърденията на заявителя. Това е така тъй като основанието за издаването на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е документът по чл.417 ГПК, а не твърденията на
заявителя (както е при заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК).
Отделно от горепосоченото, следва да се отбележи , че с въззивното определение №
4292/18.11.2021 г. по ч.гр.д. № 20211100511982/2021г. по описа на СГС , І-Д състав изрично
е отхвърлено изцяло заявлението по чл.417 ГПК (което включва и искането за издаване
на заповед за изпълнение- б.с.), по което е образувано заповедното гр.д .№ 11028/2014г. по
описа на СРС, а това определение е задължително за СРС с оглед чл.278 ,ал.3 ГПК.
2
Поради тези причини предявените установителни искове по чл.422 ГПК са
НЕДОПУСТИМИ , тъй като относно вземанията , които са техен предмет, няма издадена
действаща заповед за изпълнение.
Дори и да се квалифицират предявените установителни искове по общия законов
текс - чл.124,ал.1,предл.2 ГПК (а не по специалната правна норма – чл.422 ГПК) , също са
НЕДОПУСТИМИ. Това е така , тъй като ищецът няма правен интерес от предявяването
им , тъй като фактите, които са предмет на всеки от тях, респективно произтичащите
от тях права (вземания), могат да бъдат установени и съответно упражнени чрез
осъдителни искове (по чл.79,ал.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД– за присъждане на
неплатените задължения за главница , лихви и такси). Според категоричното становище на
съдебната практика и процесуалната доктрина „липсва интерес от установителен иск, когато
спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или чрез конститутивен иск (409-
71-ІІІ ,Сб.205; 24-70, Сб.49; 39-84 ВДА ХІІІ 27; 552-85-ІІІ , БХ 39; 1019-96-ІV, Сб.101).
Защото и чрез тези искове ще се разреши със сила на присъдено нещо гражданският спор, но
едновременно с това ще се постигнат и присъщите им защитни цели” (изрично в този
смисъл – проф. Живко Сталев, „БГПП” , изд. 2001г. , стр.194).
Интересът от търсената защита е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск ,т.е. за
ДОПУСТИМОСТТА на предявения иск и на образуваното въз основа на него съдебно
производство. Липсата й, за която съдът следи служебно при установителния иск , обуславя
неговата недопустимост и налага прекратяване на гражданския процес.
Според изричната разпоредба на чл.130, изр.1 ГПК когато при проверка на исковата
молба съдът констатира , че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.
Според наложената съдебна практика и според процесуалната доктрина съдебният акт , с
който се връща исковата молба, е разпореждане.
По посочените причини настоящото съдебно производство е НЕДОПУСТИМО. На
основание чл.129,ал.3 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба, предявена от името на ищеца „Е.М., със съдебен адрес :
гр. София , ул. „11111 чрез адвокат П.В. , по която е образувано съдебното производство по
гр.д. № 55278/ 2021г. по описа на СРС , 68 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщението до страните (чл.130, изр.2 ГПК във връзка с чл.275,ал.1,изр.1 ГПК).
3
ДА СЕ ИЗПРАТИ на всяка от страните заедно със съобщението и препис от
настоящото разпореждане (чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4