Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София,
№
................./.................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Нешева гр. дело № 11358 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 78847 от 28.03.2019 г. по гр.д. № 66781/2018
г. на Софийския районен съд е признато за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, че И.Т.Д. и А.Т.Д. дължат
при условията на разделност, при равни квоти, на „Т.С.“
ЕАД, суми, с които са се обогатили без основание, а именно сумата от 218,29лв.,
представляваща сбора от цената на доставена от топлофикационното дружество
топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, жк „******, магазинно помещение,
код на платеца Т143187, и припадащата се на потребителите-длъжници
част от цената на услугата дялово разпределение (от която сума: сума в размер на 200,61 лв. - цена на доставената топлинна
енергия, и сума в размер на 17,68 лв. - дължима сума за дялово разпределение),
ведно с обезщетение за забава в размер на законната мораторна
лихва върху цитираната сума от 19.04.2016 г. до изплащане на вземането, като е
отхвърлено искането за осъждане на ответниците при
условията на солидарност, отхвърлен е искът за разликата над уважения размер до
предявения общ размер от 242.75лв. (от която сума: сума
в размер на 225,07лв. - цена на доставената топлинна енергия, и сума в размер
на 17,68 лв. - дължима сума за дялово разпределение), както и иска с правно
основание чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца обезщетение за забава в размер на законната мораторна
лихва, равняваща се на 40,72 лв., начислена в периода от 30.04.2013 г. до
07.04.2016 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 08.04.2017г. по ч.гр.д. № 21352/2016г. по описа на
СРС, 27 състав. С решението са разпределени и припадащите се разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба ответниците в първоинстанционното производство А.Т.Д. и И.Т.Д., подадена
чрез адв. Х.. С въззивната
жалба се обжалва частта от решението, с която са уважени исковите претенции с доводи
за недопустимост и неправилност на решението. Излагат се доводи за нередовност
на исковата молба, доколкото в същата многократно като ответник е посочено
дружество „К.К.“ ООД, а не А.Т.Д. и И.Т.Д..
Твърди се в жалбата, че от исковата молба не става ясно и на какво основание се
твърди, че Дроневи са потребители на топлинна енергия.
Отделно от това, се сочи, че не става ясно кое от дружествата „Нелбо Инженеринг“ ООД или „Техем Сървисис“ ЕООД се поддържа от ищеца, че е извършвало
услугата за дялово разпределение в сградата. Според въззивниците
не става ясно и основанието на претенцията – дали се касае за иск по чл. 55 ЗЗД
или чл. 59 ЗЗД. Във връзка с доводите за неоснователност се посочва, че предвид
липсата на доказателства за качеството на услугата, не следва да се уважава
исковата претенция. Според въззивниците сделката им с
дружеството ищец – предвид липсата на определеност на предмета – е недействителна,
поради което и исковите претенции следва да бъдат отхвърлени. Акцентират и на
това, че общите условия, представени от ищеца съдържат неравноправни клаузи, а методиката
за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост е
била приета при съществени нарушения на администравните
правила, както е прието от ВАС в решение № 4777 от 13.04.2018 г. по адм.д. № 1372/2016 г. Излагат и доводи за липса на
доказване на настъпил падеж, доколкото не са представени доказателства за
връчване на издаваните фактури и изравнителни сметки, а дори и по делото въобще
не са представени издавани от дружеството – ищец фактури, а единствено
извлечения от сметки – които представляват частни свидетелстващи документи,
изгодни за страната, която ги е представила. Според въззивните,
доколкото вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е
установило, че начисленият размер на топлинната енергия за сградна
инсталация е по-висок от нормативно допустимият, а и липсват измервателни уреди
в обекта, изравнителните сметки са произволно изготвени и не отразяват
действителната консумация за периода. Поради изложените аргументи се моли за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Претендират се
разноски.
Въззиваемата
страна "Т.С." ЕАД не е заявила становище по въззивната
жалба.
Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в
частта, с която са отхвърлени исковите претенции.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В тази връзка
настоящият състав не споделя доводите за нередовност на исковата молба.
Действително в обстоятелствената част от нея е посочено дружество „К.-К.“ ООД, но в случая става въпрос за допускане на
техническа грешка, която не внася съмнение, нито в страната, срещу която се
предявяват претенциите, нито в претендираното
основание. В исковата молба пределно ясно е посочено, че сумите, които се
претендират, представляват това, с което ответните са се обогатили
неоснователно за сметка на топлоснабдяващото
дружество, като се излага, че за процесния обект –
магазинно помещение, находящо се в гр. София, жк „******е била доставяна топлинна енергия, като не е
заплатена дължимата цена, но предвид липса на сключен договор за доставка на
топлинна енергия за дружество липсва друг ред за защита, освен предвидения в
ЗЗД – неоснователното обогатяване. Отделно следва да се посочи, че изясняването
на правното основание на иска, е дейност на съда, който с доклада по делото
посочва правната квалификация на исковите претенции. В случая съдът в закрито
съдебно заседание е обявил проект за доклад, в проведеното открито съдебно
заседание страните не са го оспорили и същият е бил обявен за окончателен. В
настоящия случай, правилно е прието, че при липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването.
Поради изложените
аргументи настоящият състав на въззивния съд намира,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на
заявените с въззивните жалби доводи, съобразно
нормата на чл. 269, изр.2 ГПК.
СРС е бил сезиран
с кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като производството се развива след подадено
възражение по чл. 414 от ГПК против заповед за изпълнение, издадена в полза на
ищеца, поради което съгласно разпоредбата на чл. 422 от ГПК за ищеца е налице
правен интерес от търсената съдебна защита. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е
предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за претендираните спрямо А.Т.Д. и И.Т.Д. суми, като е образувано
гр.д. № 66871/2018 г. по описа на Софийския районен съд. Ответниците
са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват претенциите като
неоснователни, оспорват да са ползватели на топлинна енергия, изразяват доводи
за липса на договорна обвързаност с ищеца, съответно необвързаност от общите
условия, приети от дружеството, прави се възражение за изтекла погасителна
давност. По делото са събрани писмени доказателства, изслушано е заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза.
За да постанови
обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е
приел, че между страните липсва валиден договор за доставка на топлинна енергия
за стопански нужду, но предвид наличие на
доказателства за реално доставяне на такава, в случая доколкото не се
установява да е употребявана топлинна енергия, то се дължи единствено цена
за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и тъй като за ищецът липсва друго
законово основание, то същото разполага с възможността да предяви субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. Ответниците
като собственици на процесния имот неправомерно са се
обогатили със стойността на доставената топлинна енергия, поради което същите
следва да заплатят претендираните суми, като
дължимият размер е определен съгласно заключението по назначената СТЕ.
След извършена
проверка на законността и правилността на обжалвания съдебен акт, настоящият
състав намира първоинстанционното решение за правилно
и изцяло споделя изводите на съда от фактическа и правна страна, поради което и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК. Дори и при препращане към мотивите на обжалвания съдебен
акт, въззивният съд следва да отговори на въведените
с въззивната жалба доводи. По наведените във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция намира
следното:
Както беше
посочено по – горе, при липсата на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който
законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на
имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на
обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната
хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е
трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи
за тяхното връщане (в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от
01.11.2010 г. по гр. дула № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО). В настоящия случай ответниците са си спестили разходи за доставената и
ползвана топлинна енергия за процесния имот.
Първоинстанционният съд не е изследвал
доводите във връзка с липсата на договорна обвързаност и обвързаност с общите
условия на дружеството – ищец, тъй като е приел, че липсва сключен договор за
доставка на топлинна енергия между страните по делото, а при липса на договор
–за ответниците са неприложими общите условия на дружеството.
По делото се
установява, че в самия имот няма уреди за отопление, нито се ползва топла вода,
но имотът е бил в сграда режим на етажна собственост, за която е налице
топлоподаване. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, като начинът за неговото извършване е регламентиран в ЗЕ и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД. Дружеството
е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за процесния период. Следва да се посочи, че с
отговора на исковата молба и подадената въззивна
жалба единствено се посочва, че е възможно да е налице промяна на
обстоятелствата – а именно не „Техем Сървисис“ ЕООД да осъществява услугата „Топлинно
счетоводство“, за което обаче липсват конкретни твърдения и доказателства по
делото. Също така и в заключението на вещото лице се посочва, че за сградата, в
която се намира процесния обект, след проведено общо
събрание, е сключен договор за изпълнение на услугата топлинно счетоводство с „Техем Сървисис“ ЕООД от дата
20.09.2002 г. Поради изложеното и, настоящият състав намира, че именно „Техем Сървисис“ ЕООД е извършило
услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата. От разпоредбата следва, че
независимо от потреблението на топлинна енергия в обекта си, то всеки
собственик дължи цена за отдадена от сградната
инсталация топлинна енергия.
Според приетата и
неоспорена от страните по делото СТЕ няма потребление на топлинна енергия за
отопление на магазина; суми за отопление на имота не са начислявани.
Експертизата е установила, че за имота са начислявани единствено суми за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Вещото
лице е посочило, че сумите за ТЕ са начислени съобразно изискванията на Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г., пропорционално по отопляемите обеми.
С оглед довода
във въззивната жалба следва да се посочи, че и към
момента зависимостта ( формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията
й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г.
за топлоснабдяването, обн.,
ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ,
бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на
икономиката и енергетиката, е действаща, а и дори да бъде отменена с влязло в
сила съдебно решение, то същото е с действие занапред, поради което е методиката
е приложима за настоящия случай. След извършване на съответните изчисления
вещото лице сочи, че за обекта се дължи сума в размер от 224,95 лева.
Така съдът
намира, че размерът на спестените от ответника в настоящото производство
разноски следва да се определи въз основа на реално потребената
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
която се установява от приетото от първоинстанционния
съд заключение на СТЕ. Съдът намира, че посочената сума е дължима от ответника.
Според представените по делото доказателства процесният
имот е част от етажната собственост, поради което и се дължи заплащане на
съответната част от отдадената топлинна енергия за сградна
инсталация, съответна на частта от общите части, припадаща се на процесния имот, независимо, че в последния няма монтирани
отоплителни уреди.
Предвид това, че
се установява по отношение на имота да е въведена система за дялово
разпределение, съответно е доставяна такава услуга, то правилно е уважен искът и
за тази главница. Задължението за обезщетение за ползване на топлинна енергия и
за доставена услуга дялово разпределение, е без срок, т.е. изискуемостта
настъпва веднага без покана и ищецът може да иска изпълнение към момента на
ползването на услугата, поради което са неоснователни доводите за липса на
изискуемост на задълженията.
Поради
съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
По разноските пред въззивната
инстанция:
При този изход на
спора и неоснователността на подадената въззивна
жалба не следва да се присъждат разноски на въззивниците.
Настоящата инстанция намира, че не следва да се присъждат разноски и на „Т.С.“
ЕАД. Дружеството претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, без обаче да е осъществена каквито и да било процесуална
активност от представител на страната – нито е подаден отговор на въззивна жалба, нито представител на страната се е явил в
открито съдебно заседание. Поради изложеното не следва да се присъждат разноски
в полза на страните.
Настоящото
решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78847 от 28.03.2019 г. по гр.д. № 66781/2018 г. на Софийския
районен съд, 27-ми състав в обжалваната част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.