РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Перник, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251700100051 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 585/28.01.2025г., с която са
предявени кумулативно съединени главни искове от Б. Д. Е. срещу С. Л. А. и В. Д. Т., както
следва: 1/ с пр. осн. чл. 189, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради
наличие на пълно неизпълнение - съдебно отстранение (евикция) по отношение на ищеца Б.
Е. по силата на Решение N 10/13.02.2020г. по гр.д. N 939/2019 г. на ВКС, IV ГО, с което е
обявен за нищожен, като привиден сключения между купувача Б. Е. и продавачите С. Л. А. и
Д.М.А. (починал, наследен от С. Л. А. и В. Д. Т.) договор от 26.03.2010 г. за покупко-
продажба на недвижим имот с нот. акт N ***, том ***, peг. N ***, дело 60/26.03.2010 г. на
нот. М.М., peг. N ***в НК за апартамент, находящ се в град ***, представляващ
самостоятелен обект в сграда с ид. 55871.505.789.2.11 по КККР на град ***, като със същото
съдебно решение за действителни купувачи на имота са признати трети лица; 2/ с пр. осн.
чл.189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД за осъждане на продавачите: С. Л. А. лично и като наследник
на съпруга си Д.М.А., както и наследницата на последния В. Д. Т. да заплатят на ищеца Б. Д.
Е. сумата 45 000 лева, представляваща заплатената от него цена по разваления договор,
която първата и втората ответница са длъжни да му върнат, от която сума задължението на
първата ответница (лично и по наследство) е 33 750 лева, а на втората ответница по
наследство е 11 250 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В условията на евентуалност, в случай че горепосоченият иск бъде отхвърлен, от Б.
Д. Е. е предявен евентуален иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу С. Л. А. лично и като
наследник на съпруга си Д.М.А. и В. Д. Т., като наследницата на същия, като същите бъдат
осъдени да заплатят на Б. Д. Е. сумата 45 000 лева, както следва: 33 750 лева - С. Л. А. и 11
250 лева- В. Д. Т., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Горепосочената обща сума цитираните ответници
дължат на Б. Д. Е. в резултат на постановяването на Решение N 10/13.02.2020г. по гр.д. N
1
939/2019 г. на ВКС, IV ГО, с което сключения между тях договор от 26.03.2010 г. за покупко-
продажба на недвижим имот, описан в настоящата искова молба, е прогласен за нищожен.
Вследствие на това е отпаднало основанието за задържане от ответниците С. Л. А. и В. Д. Т.
на платената по този договор цена общо 45 000 лева, която същите следва да върнат на
ищеца.
В условията на евентуалност и в случай, че исковете срещу първите двама ответници
С. А. и В. Т. бъдат отхвърлени, от Б. Д. Е. е предявен евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД за
неоснователно обогатяване срещу евентуалните ответници Ю. М. И. и Д. С. М., като същите
бъдат осъдени да заплатят на Б. Д. Е., в условията на разделност при равни квоти, сумата 45
000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното
изплащане на сумите. Горепосочената обща сума представлява цената, платена от ищеца по
прогласения за нищожен договор за покупко-продажба - 45 000 лева, като правото на
собственост е получено именно от евентуалните ответници въз основа на съдебно решение
N 10/13.02.2020г. по гр.д. N 939/2019 г. на ВКС, IV ГО, без заплащане, които евентуални
ответници със същото съдебно решение на ВКС са признати за действителни купувачи на
имота, описан по-горе. Така Ю. И. и Д. М. са се обогатили за сметка на Б. Е. с
горепосочената сума. Същите са получили в собственост апартамент без да го заплатят на
продавачите, а цената е заплатена от ищеца Б. Е.. Патримониумът на последния е намалял
със стойността на заплатената по договора за покупко-продажба цена, в размер на 45 000
лева, без да получи насрещна престация - право на собственост върху закупения имот, а
същото е получено от Ю. И. и Д. М., без да е било заплатено от тях.
В срока по чл. 131 ответниците В. Т., Ю. И. и Д. М. са подали писмени отговори.
Считат, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е страна по договор за
продажба на недвижим имот обективиран с нот.акт № ***, том ***, нот. дело № 60/2010г на
нот. М. М. № *** в НК, и не може да черпи или претендира права или задължения по
същата. Оспорват изцяло предявения иск по основание и размер. Считат, че исковата молба
не е редовна и следва да бъде оставена без движение. Относно главния иск по същество се
сочи, че договорът за покупко- продажба не е произвел изначално права за настоящият
ищец. Съдът е установил, че действителните купувачи са двамата евентуални ответници,
като всички останали реквизити на договора са запазени и същите са касателни
действителните купувачи. Ищецът не е претърпял съдебно отстраняване, за да претендира от
продавачите продажната страна. В случая се релевира персонална симулация, при която
привидността не е относно правните последици от сделката, а относно страна- приобретател
по нея и независимо от изхода на делото А. не могат да претърпят негативни правни и или
имуществени последици и в двата случая правното положение на А. не се променя. Цитира
се Решение № 137 от 12.07.2013г. по гр.д. № 468/2012г. по описа на ВКС. Относно
евентуалните искове считат и двата предявени иска за недопустими, а разгледани по
същество- неоснователни. Ответниците С. А. и В. Т. са получили продажната цена на
основание договор за продажба на недвижим обективиран в нотариален акт № ***, том ***,
нот. Дело № 60/2010г на нот. М. М. № *** в НК. Основанието на което са получили
продажната цена не е отпаднало. С цитираното по -горе решение на ВКС единствено съдът е
установил персоналната симулация и действителните купувачи на имота. По отношение на
вторите евентуални ответници иска също е неоснователен. Ответниците са действителни
собственици по съдебно решение на ВКС. Следва отново да посоча, че за ищецът договорът
за покупко-продажба не е породил изначало правни последици. И в тази връзка са неясни
правните основание за процесната евентуална претенция.
В срока по чл. 131 ответникът С. Л. А. не е подала отговор на исковата молба.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно между страните е сключването на предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот на основание чл. 19 от ЗЗД от 26.02.2010 г. между Д.М.А. и С.
Л. А. като продавачи и Б. Д. Е. като купувач, с предмет продажба на процесния недвижим
имот за сумата от 45000 лв., от която сума купувача изплатил на продавача капаро в размер
2
на % ,а именко3500 лв. напълно и в брой днес при подписването на настоящия договор, като
същият служи за разписка на плащането и дадената сума се счита за задатък по смисъла на
чл. 93 от ЗЗД. Посочено е, че остатъкът от договорената цена: 41500 лв. купувачът ще
изплати на продавача при снабдяването му с нотариален акт в деня на изповядването на
покупко-продажбата пред нотариус в гр. Перник.
С нотариален акт за покупко-продажба N ***, том ***, peг. N ***, дело 60 от
26.03.2010 г. на нотариус М.М., peг. N *** в НК, продавачите Д.М.А. и съпругата му С. Л. А.
са продали на Б. Д. Е. апартамент, находящ се в град ***, а именно:самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.505.789.2.11 по КККР на град ***, с адрес ***, на продажна
цена 45 000,00 лв., която сума продавачите са заявили, че са получили от купувача преди
подписване на настоящия нотариален акт, видно от нотариалния акт за покупко-продажбата.
С Решение № 10 от 13.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 939/2019 г., IV г. о., ГК, влязло в
сила на посочената дата, е признато за установено в отношенията между Д. С. М. с ЕГН
***********, Ю. М. И. с ЕГН **********, С. Л. А. с ЕГН **********, Д.М.А. с ЕГН
********** /починал в хода на процеса и заместен от неговите законни наследници С. Л. А.
и В. Д. Т./, Б. Д. Е. с ЕГН **********, че договор за покупко – продажба на недвижим имот
от26.03.2010 г., извършен с нот. акт №***, т.*** рег. №***, дело №60/2010 г. на нотариус,
вписан под номер *** в регистъра на Нот. камара, район на действие - РС Перник, вписан в
Сл. по вписвания с рег. №***на26.03.2010 г., акт №***, том ***, дело №407/2010г., с който
С. Л. А., Д.М.А. са прехвърлили на Б. Д. Е. правото на собственост на недвижим имот с ид.
55871.505.789.2.11 по КК на гр. ***, одобрена със Заповед № РД18-91/13.10.2008 г. на Изп.
директор на АГКК, представляващ Апартамент №***, находящ се в *** ведно с избено
помещение № ***, с площ от 10. 29 кв. м. и таванско помещение с площ от 8. 75 кв. м., ведно
с 6. 437 ид. ч. от общите части на сградата с продажна цена от 45 000 лева е нищожен като
привиден, прикриващ действителните купувачи по договора, и на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД е
прието за установено по отношение на Д. С. М., Ю. М. И., С. Л. А., Д.М.А. /починал в хода
на процеса и заместен от неговите законни наследници С. Л. А. и В. Д. Т./, Б. Д. Е., че по
договор за покупко – продажба на недвижим имот от26.03.2010 г., извършен с нот. акт
№***, т.***, рег. №***, дело №60/2010 г. на нотариус, вписан под номер *** в регистъра на
Нот. камара, район на действие – РС Перник, вписан в Сл. по вписвания с рег.
№***на26.03.2010 г., акт №***, том ***, дело №407/2010г., с който С. Л. А., Д.М.А. са
прехвърлили на Б. Д. Е. правото на собственост на недвижим имот с ид. 55871.505.789.2.11
по КК на гр. ***, одобрена със Заповед № РД18-91/13.10.2008 г. на Изп.директор на АГКК,
представляващ Апартамент №***, находящ се в *** ведно с избено помещение № ***, с
площ от 10. 29 кв. м. и таванско помещение с площ от 8. 75 кв. м., ведно с 6. 437 ид. ч. от
общите части на сградата с продажна цена от 45 000 лева, действителните купувачи за
сумата от 45000 лева, са Д. С. М., Ю. М. И., а не Б. Д. Е..
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
настоящият състав счита за неотносими.
При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:
По главния иск с правно основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 87, ал.3 от
ЗЗД.
Правото на купувача да претендира разваляне на договор за покупко-продажба по
реда на чл. 189 ЗЗД, вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД възниква при наличието на следните
предпоставки: 1.сключен валиден договор за покупко-продажба между ищеца и ответника с
предмет - право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, 2.
наличие на самостоятелни вещни права в полза на трето лице върху обекта предмет на
продажба.
Не е спорно, а се установява и от приложените доказателства, /влязло в сила Решение
№ 10 от 13.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 939/2019 г., IV г. о., ГК/, че Нотариален акт №***,
т.***, рег. №***, дело №60/2010 г. е нищожен, като привиден прикриващ действителните
купувачи по договора и на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено, че по Нотариален
3
акт №***, т.***, рег. №***, дело №60/2010 г. действителните купувачи са Д. С. М. и Ю. М.
И., а не Б. Д. Е..
Само действителният, а не и недействителният договор подлежи на разваляне. В
конкретния случай с влязлото в сила Решение № 10 от 13.02.2020 г. на ВКС по гр. д. №
939/2019 г., IV г. о., ГК е уважен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, че договорът е нищожен, като
привиден и на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, че действителните купувачи на имота са Д. С. М., Ю.
М. И., а не посочения като купувач Б. Д. Е.. Т.е. за страните по нот. акт за покупко-продажба
N ***, том ***, peг. N ***, дело 60 от 26.03.2010 г. не възникват права и задължения или
облигационни претенции, включително право по чл.189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД. С
признаването на нищожността по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за купувача престирал сума по
договора възниква правото да претендира връщане по реда на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, но на
заявеното основание, поради съдебна евикция главната претенция по чл. 189, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 87, ал.3 от ЗЗД и обусловената такава по чл.189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД са
неоснователни.
Съобразно изложеното главният иск по чл. 189, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 87, ал.3
от ЗЗД и обусловеният от него иск по чл.189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
При отхвърляне на главните искове, то е налице процесуалното условие съдът да
разгледа предявения евентуален иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
С влизане в сила на решението, с което е уважен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, че
договорът е нищожен, като привиден и на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, че действителните
купувачи на имота са Д. С. М. и Ю. М. И., а не посочения като купувач Б. Д. Е., то е налице
липса на основание за купувача престирал сума по договора или се дължи връщане на
даденото в хипотезата на липса на основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД).
Приложените доказателства досежно извършеното плащане на продажната цена
представени от ищеца са предварителен договор от 26.02.2010 г., в частта, с която
продавачите Д.М.А. и С. Л. А. са направили волеизявление за получаване на сума в размер
на 3500 лв. – р.І, т.1.2. от договора, както и договора за покупко-продажба от 26.03.2010 г.,
обективиран в нот. акт за покупко-продажба N ***, том ***, peг. N ***, дело 60/26.03.2010 г.
в частта, с която продавачите Д.М.А. и С. Л. А. са направили волеизявление пред нотариус
за получаване на продажна цена 45 000,00 лв. от купувача Б. Д. Е. преди подписване на
настоящия нотариален акт, видно от нотариалния акт за покупко-продажбата.
Нотариалният акт за правна сделка е официален свидетелстващ документ в частта, с
която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се
в нотариалния акт изявления са техни, а в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е
платил цената, респ. че същата е получена от продавача, е частен свидетелстващ документ, и
в тази част има материална доказателствена стойност за удостовереното пред нотариуса
изявление на продавача, че той /продавачът/ е получил продажната цена от купувача лично,
напълно и в брой преди подписване на договора - и има характер на разписка.
Извършеното изявление от продавачите Д.А. и С. А. в предварителния договор и
удостовереното в нотариалния акт за покупко-продажбата получаване от купувача Б. Е. на
продажна цена в размер на 45 000 лв. има характер на частен свидетелстващ документ и
доколкото няма твърдения за невярно документиране от страна на нотариуса и не се оспорва
автентичността на документите, съставлява изявление на продавачите Д.А. и С. А. относно
плащането на продажната цена от купувача, респ. че същата е получена от продавачите. В
тази хипотеза изявлението има характер и на признание на неизгодни за страната по
сделката факти по смисъла на чл. 175 ГПК. Доказателствената тежест за опровергаване
верността на отразения и удостоверен факт относно получаване на цената е на страната,
която оспорва верността на изявлението или ответниците по делото - продавачите Д.А. и С.
А. (в този смисъл е приетото в решение № 402/17.01.2012 г. по гр. д. № 449/2011 г., на ВКС,
ІІІ г. о.). От ответниците не са ангажирани никакви доказателства по настоящото дело
сочещи на опровергаване на верността на удостовереното в предварителния договор и в
4
нотариалния акт изявление на продавачите Д.А. и С. А. получаване от купувача Б. Д. Е. на
продажна цена в размер на 45 000 лв., поради което и съобразно чл. 154, ал.1 от ГПК
оспорването не е доказано. Същите не опровергаха това свое изявление в съставения
предварителен договор и свързаният с него в тясна функционална връзка сключения
окончателен договор - нотариален акт от 26.03.2010г. с годни доказателствени средства по
настоящото дело. Също така от данните по настоящото дело не може да се направи
съждение, че е опровергана верността на удостовереното в предварителния договор и
нотариалния акт изявление на продавачите Д.А. и С. А., че продавачите са получили изцяло
и в брой от купувача Б. Е. преди подписването на договора продажната цена за имота в
размер на 45 000 лв.
Ето защо съдът приема да е установена извършена престация - продажната цена за
имота в размер на 45 000 лв., от ищеца в полза на Д.А. и С. А. във връзка с договор за
покупко-продажба, извършен като привиден прикриващ действителните купувачи по
договора, поради което ответниците са длъжни да я върнат на ищеца, поради липса на
основание на извършената престация (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД).
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за сумата в размер на 45 000 лв. е основателен и доказан и същият следва да бъде
уважен, която сума се дължи разделно от ответниците или задължението на ответницата С.
А. (лично и по наследство) е 33 750 лева, а на ответницата В. Т. по наследство е 11 250 лева,
ведно със законната лихва върху дължимата от всеки главница от датата на подаване на
исковата молба – 28.01.2025 г., до окончателното й изплащане.
Предвид уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, то не е налице процесуалното
условие за разглеждането на предявения евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД срещу
евентуалните ответници Ю. И. и Д. М.. Поради това последният следва да бъде оставен без
произнасяне.
По разноските
Предвид отхвърлянето на главния иск, но уважаването на евентуалния по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, съдът намира, че всяка от страните по тях следва да заплати на другата половината
от сторените от нея разноски по делото.
На осн. чл. 78, ал. 1 ответниците С. А. и В. Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца половината от направените разноски в общ размер на 11 919,93 лв. (съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата по делото, включително и за
платено в брой адвокатско възнаграждение от 9600 лв. – по 3200 лв. за всеки от трите
обективно и субективно предявени иска) или 5959,97 лв.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника В. Т., съдът намира за неоснователно
с оглед преценката на съда на действителната правна и фактическа сложност на конкретното
дело и предвид конкретната цена на всеки от трите обективно и субективно предявени иска
и предвиденото в чл. 7, ал. 2 и ал. 6, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Поради това уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство в размер на общо 9600 лв. съответства на
фактическата и правна сложност на делото и не се явява в необосновано висок размер и не е
прекомерно.
На осн.чл. 78, ал.3 от ГПК, с оглед отхвърления главен иск, на ответниците по него се
дължат разноски, като последните не доказват разноски по делото (в представения договор
за правна защита е посочено, че на ответника В. Т. е оказана безплатно адв. помощ – чл. 38
5
ЗА).
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ответника В. Т. има право
на възнаграждение, което съдът определя на общо 6400 лв., съгл. чл. 7, ал. 2 и ал. 6, във вр. с
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., което предвид изхода от спора следва да му бъде
присъдено половината или 3200 лв.
Ответникът С. А. не претендира и не доказва разноски, поради което такива не се
дължат и не се присъждат.
С оглед изхода на спора - не е налице процесуалното условие за разглеждането на
предявения евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД срещу евентуалните ответници Ю. И. и Д. М., то
на последните не се дължат и не се присъждат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Д. Е., ЕГН **********, *** срещу С. Л. А., ЕГН
**********, *** и В. Д. Т., ЕГН **********, ***, искове с правно основание чл. 189, във вр.
с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор от 26.03.2010 г. за покупко-продажба
на недвижим имот с нотариален акт N ***, том ***, peг. N ***, дело 60/26.03.2010 г. на нот.
М.М., peг. N *** в НК за апартамент, находящ се в град ***, представляващ самостоятелен
обект в сграда с ид. 55871.505.789.2.11 по КККР на град ***, и по чл.189, ал. 1, изр. второ от
ЗЗД за разделното заплащане сумата 45000 лв., от която С. Л. А. (лично и по наследство) 33
750 лева и В. Д. Т. по наследство 11 250 лева, представляваща платената продажна цена по
сключения договор от 26.03.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт
N ***, том ***, peг. N ***, дело 60/26.03.2010 г. на нот. М.М., peг. N *** в НК, ведно със
законната лихва върху дължимата от всеки главница от датата на подаване на исковата молба
– 28.01.2025 г., до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Л. А., ЕГН **********, *** и В. Д. Т., ЕГН **********, ***, да заплатят
разделно на Б. Д. Е., ЕГН **********, ***, на осн.чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 45000
лв., от която сума ответницата С. Л. А. следва да заплати 33 750 лева и ответницата В. Д. Т.
следва да заплати 11 250 лева, с оглед обявяване на договор от 26.03.2010 г. за покупко-
продажба на недвижим имот с нотариален акт N ***, том ***, peг. N ***, дело 60/26.03.2010
г. на нот. М.М., peг. N *** в НК за нищожен, като привиден на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Л. А., ЕГН **********, *** и В. Д. Т., ЕГН **********, ***, да заплатят
на Б. Д. Е., ЕГН **********, ***, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 5959,97 лв. – разноски
по производството пред ОС - Перник.
ОСЪЖДА Б. Д. Е., ЕГН **********, ***, да заплати на адвокат Д. С. М. - Адвокатска
колегия- гр. ***, адрес на кантора: ***, сумата 3200 лв. – адв. възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника В. Д. Т. по производството пред ОС - Перник.
ОСТАВЯ без произнасяне предявения евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД от Б. Д. Е.,
6
ЕГН **********, *** срещу евентуалните ответници Ю. М. И., ЕГН ********** и Д. С. М.,
ЕГН *********** – и двамата с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7