№ 2397
гр. Варна , 07.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500153 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по молба на адв. Я.С. от АК-Варна, в качеството му на
особен представител на С. Г. Г. от гр. Варна – въззивник по въззивно гр. дело № 153/2021
год. по описа на ОС-Варна, с която се настоява да бъде допълнено Решение №
794/23.04.2021 год. по в. гр. дело № 153/2021 год. по описа на ОС-Варна.
В молбата се твърди, че решението на окръжния съд е непълно, тъй като съдът не се е
произнесъл по оплакванията, наведени във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото
на защита на въззивницата – ответник по предявените осъдителни искове С. Г. Г. от гр.
Варна. В молбата са наведени подробни съображения, които обобщено се свеждат до
нередовно призоваване на ответницата в производството пред първата инстанция и
съответно – до ограничаване на правото и на защита против предявените против нея искове.
́
В писмен отговор насрещната страна Н. Ж. Г. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, счита молбата за неоснователна.
Съдът съобрази следното:
Производството по в. гр. дело № 153/2021 год. по описа на ОС-Варна е образувано по
въззивна жалба на мл. адвокат Я.С. от АК-Варна, в качеството му на особен представител на
С. Г. Г. с постоянен адрес в гр. Варна срещу Решение № 261607/09.12.2020 год., постановено
по гр. дело № 2589/2019 год. по описа на РС-Варна, в частите с които: 1) С. Г. Г. от гр.
Варна е осъдена да заплати на Н. Ж. Г. от гр. Варна сумата от 8325, 64 лева (осем хиляди
триста двадесет и пет лева и 64 ст.) – представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на собствения на ищеца Н. Ж. Г. недвижим имот, представляващ апартамент №
103, намиращ се в гр. Варна, ул. Царевец № 55, бл. 2, вх. 3, ет. 6, за периода месец септември
2016г. – месец ноември 2018 г., вкл., ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от депозиране на исковата молба в съда – 15.02.2019г. до окончателното и изплащане; 2) С.
́
Г. Г. от гр. Варна е осъдена да заплати на Н. Ж. Г. от гр. Варна сумата от 1151, 62 лева
(хиляда сто петдесет и един лева и 62 ст.) – мораторна лихва за периода 18.09.2016г. –
27.11.2018г. върху уважената главница от 8325, 64 лева.
1
С решение № 794/23.04.2021 год. по в. гр. дело № 153/2021 год. по описа на РС-
Варна, първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваните части. Т. е., с решението
си окръжният съд се е произнесъл по целия спорен предмет, с който е бил сезиран, а
именно: допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение в обжалваните части,
както и неговата правилност по същество, доколкото констатацията на въззивния съд,
отразена в диспозитива на въззивното решение, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно, съдържа имплицитно в себе си и констатация за неговата процесуална
допустимост.
При това положение настоящият състав счита, че въззивното решение не е непълно по
смисъла на чл. 250 ГПК.
Допълнително решение се постановява тогава, когато съдът не се е произнесъл по
цялото искане на страната, а в случай, че решението не е непълно молбата е недопустима –
арг. от чл. 250, ал. 1 от ГПК, поради липса на правен интерес от допълване.
Непълнотата на решението, чието допълване се иска, е специфична процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на молбата по чл. 250, ал. 1
от ГПК, защото при липсата на непълно решение, липсва и правен интерес от неговото
допълване, а правният интерес от съдебна защита е условие за допустимостта на всяка
подадена до съда молба – в този смисъл е съдебната практика (Определение №
110/21.03.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 76/2011 год., Първо г. о.; Определение №
169/27.04.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 112/2011 год., Първо г. о. и др.), както и
правната доктрина (Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова
„Българско гражданско процесуално право“, Девето издание, изд. Сиела, С., 2012 г., стр.
518).
От горното се налага извода, че не е налице непълно решение, молбата за допълването
му е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 10923/07.06.2021 год. по рег. на ОС-
Варна, подадена от адв. Я.С. от АК-Варна, в качеството му на особен представител на С. Г.
Г. от гр. Варна, въззивник по въззивно гр. дело № 153/2021 год. по описа на ОС-Варна, с
която се настоява да бъде допълнено Решение № 794/23.04.2021 год. по в. гр. дело №
153/2021 год. по описа на ОС-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3