О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: М. Христова
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д.
№ 2336 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадени две
въззивни жалби, както следва:
1) въззивна жалба
с вх. № 61306/20.09.2018г. от Л.И.И. с ЕГН:**********
срещу решение № 3621/03.08.2018г. по гр.д. № 19042/2017г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 150 вр.
чл. 144 СК против майка му Марияна Д.Г., ЕГН **********, за увеличаване на присъдената в негова полза
с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 11951 / 2014г. по описа на ВРС
издръжка, от 100 лева на 600 лева месечно, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 18.12.2017г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане на задълженията.
2 ) въззивна
жалба с вх. № 55248/21.08.2018г. от М.Д.Г. с ЕГН ********** срещу решение №
3621/03.08.2018г. по гр.д. № 19042/2017г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения
от нея насрещен иск с правно основание чл. 150 вр.
чл. 144 СК против пълнолетния й син Л.И.И., за прекратяване на присъдената в полза на сина
й с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 11951 / 2014г. по описа на ВРС
месечна издръжка от 100 лева.
Във въззивната
жалба на Л.И.И. с вх. № 61306/20.09.2018г., се навеждат твърдения, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, в частта в която е ВРС е приел, че
не са налице основания за увеличаване на издръжката. Навеждат се доводи, че се
касае за издръжка на пълнолетно лице, което се обучава редовна форма във ВУЗ и че
Л.И.И. нямал доходи и възможности сам да се издържа,
а потребностите му от първоначално определената издръжка, драстично са
нараснали. В тази връзка се твърди, че майка му Марияна Д.Г., дълги години е
живяла и работила в Дания, същата имала финансови възможности да дава издръжка
на своя син без затруднения. С новия СК бил определен минимален размер на
месечната издръжка, който от 01.01.2018г. възлизал на
130.00 лева, а определената месечна издръжка била под този минимум и се явявала
недостатъчна за задоволяване на нуждите на ищеца. Моли, решението на ВРС, в
частта в която е отхвърлен предявения иск за увеличение на издръжката, да бъде
отменено, като бъде присъдена в полза на ищеца сторените разноски пред двете
съдебни инстанции.
По делото е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 61306/20.09.2018г. от Марияна Д.Г., която счита, решението на ВРС
за правилно и законосъобразно, в частта в която ВРС е приел, че не са налице основания за увеличаване
на издръжката. Намира, че не са налице предпоставките на чл. 150 от СК за увеличение
на определената издръжка. Твърди още, че не са налице въобще основания за
присъждане дори на първоначална издръжка по чл. 144 от СК. Заявява, че докато
била в Кралство Дания не е осъществявала трудова дейност, а е учила. В момента
издържала второ дете и била регистрирана като безработна в РБ. Посочва, че
правно ирелевантен е фактът какви доходи имал съпруга
й, тъй като последният не бил задължен по СК да дава издръжка на чуждо дете.
Във въззивната жалба на М.Д.Г. с вх. № 55248/21.08.2018г., се
навеждат твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, в частта в
която ВРС е приел, че не са налице основания за прекратяване на издръжката.
Твърди, че решението на ВРС от 2015г., с което е определена първоначалната
издръжка, е постановено въз основа на едно предположение, че въззивницата имала достатъчно възможности без особени затруднения
да плаща издръжка. В тази връзка навежда твърдения, че има друго непълнолетно
дете, което да издържа, представляващо ново обстоятелство относно наличието на
трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната
издръжка. Твърди още, че е безработна и е регистрирана в Бюрото по труда, а
докато била в Кралство Дания е учила, без да е работила. Оспорва се извода на
ВРС, че е ноторно известно, че доходите в Кралство
Дания са високи. Намира, че са налице предпоставките на чл. 150, във вр. с чл. 144 от СК и моли ВОС да постанови решението, с
което да отмени първоинстанционния акт и да постанови
нов, с които да прекрати издръжката, присъдена в полза на Л.И.И. в размер на 100.00лева, начиная
от завеждането на насрещния иск, като присъди разноските за двете инстанции.
По делото е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 55248/21.08.2018 от Л.И.И., с която
счита, решението на ВРС за правилно и законосъобразно в частта, в която ВРС е приел, че не са налице основания за прекратяване
на издръжката. Твърди се, че не са настъпили нови обстоятелства, налагащи
освобождаване на родителя от отговорност да дава издръжка на своя учащ
низходящ. Посочва, че фактът, че майка му има второ дете, не е основание за
освобождаване на издръжка към първородното си дете. Посочва, че майка му е
датски гражданин и е реализирала доходи в държава от ЕС със значително по-висок
стандарт от РБ. Заявява, че е студент, редовна форма на обучение, поради което
имал нужда от средства, с които да завърши образованието си и да се реализира
като специалист. Навежда доводи, че майка му може без затруднения да му изплаща
издръжка, като регистрацията й като безработна в РБ не опровергавал този факт.
Моли ВОС да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди решението на ВРС, в частта в която е отхвърлен предявения насрещен
иск.
Въззивните жалби са подадени в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което вя процесуално допустими.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС за въззивна
жалба на М.Д.Г. с вх. №55248/21.08.2018г.. Жалбите отговарят на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили
искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2336/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 07.11.2018г.
от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.