Р Е Ш Е Н И Е
№ 260335, 08.03.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив VІ граждански състав
На дванадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Валентина
Василева ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2364 по описа за 2020 година
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.258, ал.1, предл. второ от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н.М.Х., чрез особения си представител адв. В.
Ж. против Решение № 26026/14.08.2020г., пост.
по гр.д.№ 19408/2018, ПРС, в частта, в която е признато за установено по отношение
на жалбоподателя, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, плащане на следните суми по договор за кредит „Бяла карта“
№ 499694, сключен с „Аксес файнанс“ ООД, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 4575/ 21.05.2018г. по частното дело № 6878 по описа на ПРС
за 2018г.: 1000 лв. – главница, 75,60 лв.,
договорна лихва за периода 05.04.2017 год. – 06.06.2017 год.; 86,51 лв. представляващи
обезщетение за забава считано от 06.08.2017 год. до датата на подаване на заявлението
в съда – 30.04.2018г., и законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Жалбоподателят Н.Х. поддържа,
че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че по делото не
се доказва сумата по кредита да е получена и усвоена. На следващо място се сочи,
че длъжникът не е уведомен за извършената цесия. Липсвали и доказателства за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново, с което се отхвърли иска.
Въззиваемата страна „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД оспорва въззивната жалба, като поддържа , че решението
е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че кредиторът е положил всички
усилия за уведомяване на длъжника за извършената цесия, като съобщенията не са получавани
поради отсъствието му от известния адрес. Освен това сочи, че неуведомяването на
длъжника не води до порочност на самата цесия.
Посочва, че усвояването на кредита е доказано чрез приетата по делото ССЕ, както
и че в случая е настъпила изцяло изискуемостта на вземането, а не предсрочна изискуемост.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ответник по делото, останал недоволен от съдебното решение, с което са отхвърлени
предявените искове, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява
допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта
в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в
производството пред първоинстанционния съд, сезиран с установителен иск – да се
установи в отношенията между него и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че Х. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
заплащане на суми, по Договор за кредит „Бяла карта“ № 499694, между Х. и „Аксес файнанс“ ООД,като последното е цедирало
дълга към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. За претендираните суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 4575/ 21.05.2018г. по ч.гр.д. № 6878/2018, ПРС.
Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което са дадени указания на заявителя че следва да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок. Установява се правния интерес на ищеца от
водене на установителен иск.
По отношение на валидността и допустимостта на
постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Решението на първоинстанционния
съд се обжалва изцяло.
За да постанови обжалвания
акт, първоинстанционният съд е установил, че между „Аксес файнанс“ ООД и Н.Х. е
сключен Договор за кредит Бяла карта“ № 499694/203.2017г. с предмет
предоставяне на револвиращ кредит от
1000лв., усвоим чрез международна кредитна карта Finance/iCardCard/Visa, като усвоената сума следва да се върне в уговорените по
договора срокове. Срока на договора е 2
години. Установено е, че кредиторът е цедирал вземането си на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД с рамков договор за продажба на вземания от 07.11.2014г.,
по който договор прехвърлените вземания се индивидуализират с Приложение №1 от 11.10.2017г.,
както и че в посоченото приложение е вписано и следното задължение на длъжника :
1511,44лв., общо задължение по кредита,
1000лв., усвоена главница., 200лв. непогасена такса револвиращ кредит, 120лв.
непогасена такса , 75,50 непогасена законна лихва , 80лв. непогасена такса
събиране, 35,84лв. лихва забава към датата на кредита. Съдът е приел за доказано
от копие от пълномощно от 24.08.2015т., че цедентът е упълномощил цесионера да
извърши уведомяването на длъжника. Установил е и, че подобно уведомяване не е
извършено, т.к. изпратените уведомления не са получени от длъжника. Кредитирал
е ССЕ, от която се установява усвояване на кредитния лимит и липса на извършени
плащания по погасяване на кредита. Въз
основа на посоченото е направил извод, че ищецът по делото доказва да има изискуемо вземане от длъжника,
като е липсата на уведомяване за извършената цесия би имало правопогасяващо
значение единствено при твърдение и извършено плащане на първоначалния
кредитор. При липса на твърдение и плащане е приел, че липсата на уведомяване
на длъжника за цесията е без правно значение. Въз основа на тези доводи
предявените искове за установяване дължимост на главницата, договорната лихва и
обезщетението за забава са уважени. Останалите искове са отхвърлени, като съдът
е приел, че претендираните суми се основават на неравноправни клаузи в
потребителския договор, като в тази част решението не се обжалва.
Настоящата инстанция
намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния
съд въз основа на приетите по делото писмени доказателства. Към исковата молба по чл. 422 от ГПК е приложено уведомление
до длъжника Х. за описаната по-горе цесия. Вярно е, че цедентът не е успял да
връчи същото уведомление, поради неоткриване на ответника на адреса, но исковата
молба с приложенията са връчени на назначения от съда особен представител.
По делото е приета ССЕ с
в.л. Б. В., която не е оспорва от страните и се възприема като обективна и
безпристрастна. Същата установява, че размерът на усвоения на 04.04.2017г.
кредит е 1000лв., като размерът на невърнатата главница е 1000лв., дължимата
договорна лихва за периода 05.04.2017-06.06.2017г. е 75360лв., , обезщетението
за забава за периода 11.10.2017-30.04.2018г. е 86,51лв.
При така установеното се
правят следните правни изводи във връзка с възраженията, наведени във
въззивната жалба: Безспорно първоначалният кредитор е сключил договор за цесия
на дълга на Х. с „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Цесията е редовен и допустим
от закона способ за прехвърляне на вземания, в резултат на който се заменя кредиторът
по едно съществуващо правоотношение. Уредбата на цесията се намира в чл. 99 и чл.
100 от ЗЗД. По силата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви. Тази промяна настъпва със сключването на договора за цесия, но
за да породи действие прехвърлянето спрямо длъжника, то следва да му бъде съобщено
( чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Законът вменява в задължение на стария кредитор да уведоми
длъжника, но съгласно трайната съдебна практика, той може да упълномощи друго лице,
вкл. новия кредитор, да извърши уведомяването, като това упълномощаване не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД (Р № 137/02.06.2015г.,
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ВКС, Р № 114/07.09.2016г., т. д. № 362/2015 г.,
II т. о., ВКС). Практиката приема и че
изпратеното уведомление за цесията, приложено към исковата молба по предявен
иск за събиране на вземането и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД /Р №
3/ 16.04.2014г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014г.,
т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,ВКС/. Като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.
235, ал. 3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника.
Предвид изложеното настоящата
инстанция намира за неправилен изводът на първоинстанционният съд, че длъжникът
не е бил уведомен за извършената цесия. Към исковата молба е приложено уведомление
за извършената цесия от цедента, чрез цесионера като негов пълномощник, и същото
е достигнало до длъжника , чрез назначения му особен представител по делото, с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея. Приемане на противното би
означавало кредиторите да не могат да искат събиране на вземанията си в
случаите, в които длъжниците са напуснали посочените в договора иофициалните си
адреси. Освен това съобщаването на цесията действително би имала значение за
длъжника при твърдение от негова страна, че е изпълнил задължението на
първоначалния кредитор и служи за защитата му от претенциите на цесионера за плащане.
Доколкото, обаче, по делото нито се твърди, нито се установява да е извършено
плащане на дълга, то съобщаването на цесията е без всякакво значение за
длъжника.
Неоснователно се явява оплакването,
че по делото не е доказано усвояването на кредита. От приетата ССЕ се
установява категорично датата и часа на усвояване на кредита, както и че
липсват данни същият да е погасяван изцяло или частично. Неоснователно е и
оплакването за липса на предсрочна изискуемост, т.к. такава не е претендирана
от ищеца.
Предвид изложеното съдът намира,
че постановеното от първоинстанционния съд решение се явява правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
По разноските
На особения представител
адв. В.Д.Ж. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300лв., която
сума въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 300лв. за заплатено възнаграждение за особен
представител, 150лв. за юрисконсултско
възнаграждение , а в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на ПОС
сумата от 23,24лв. ДТ.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26026/14.08.2020г., пост. по гр.д.№ 19408/2018, ПРС в обжалваната
част.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Н.М.Х., ЕГН **********,***,
да заплати на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, сумата от 450лв., разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н.М.Х., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на ПОС сумата
от 23,24лв. ДТ.
ОСЪЖДА „ Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4да заплати на адв. В.Д.Ж.,***, сумата от 300лв.
за осъществено процесуално представителство във въззивната инстанция на Н.М.Х.,
ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :